Фронтално

На принципите свои верен
пристъпвам през живота всякога,
във всичко да съм си лежерен,
дори и скъпо да е някога.

Слова с „мирис на парфюми“
правят сетивата ми изострени.
Откривам смисъл в малко думи,
дори и да не са те мострени.

Но до утрото-„дантелено и нежно“,
разбирам всичко и без думи,
атакувам фронтално и метежно-
за отстъпление не оставям друми!

Трябва ли да чувствам се прекършен
на живота под неговото бреме,
в проект житейски,недовършен
на едно,за мен проспано време.

Като рожба на живот лежерен
не бих го никога отрекъл,
че на всичко бил съм верен,
най на думи,що съм рекъл.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Защо

Вдишвам въздух утринно-прохладен

с ноздри широко,широко отворени

на деня пореден,що ми е даден,

в мисли,с ядове ненатоварени.

Окъпан в поток слънчеви лъчи,

на хоризонта на своята старост,

в миг,кога по-малко ми горчи

и кога надвил съм всяка вялост,

тогава чувам новини смразяващи:

Вълноломът погълнал две деца!!!

Душите им-звездици падащи

помрачиха празнуващите ни лица.

Младеж,едва осемнадесетгодишен

с кола се врязал в групичка деца

и…направил на друг крака „излишен“,

че до болка жегна нашите сърца.

Защо под волята на неумолимата съдба

минава всеки миг на човешките ни дни???

Пред срив сме вече,веч’ сме на ръба

пред неясни сили,сили ретроградни!!!

Защо, Господи,допускаш това?!?

йерей Иван Илчев

Стандарт

Съдбовност

На съдбата в нейните обятия
в света събитията бяха
като военнополеви занятия-
с огън и жупел земята заляха.

Дни наред адски пламъци горяха
из древната елинска земя,
колко къщи овъглени бяха,
на всичко туй и порой вилня.

Какво е наистина живота?
Отрязък някакъв от време?!?
С власт над човека и над скота,
нерядко с безмилостно бреме.

Когато Везувий някога изригна
и превърна градове във пепел сива,
Помпей бе в съдбовност незавидна,
заличен бе той със ярост дива.

Ей,съдбино!Ей, предопределеност наша!
Ти, която мачкаш и трошиш!
Дали от тебе да се плаша?…
… Щото ти съграждаш и рушиш!

 

 

 

йерей Иван Илчев

Стандарт

„Прелест“

 

 

 

Колко, колко жалостна е старостта
с бръчките и походката прегърбена!
Но не плача аз за младостта-
природата ми още си е борбена.

Стигат ми годините,що съм преживял
и всичко в тях,дадено ми от съдбата-
на неща,над които съм се смял
и други-събуждали във мен тъгата!

Тъгата от липсата на съвършенство,
което често съзирах във мен,
когато търсих онова блаженство,
що Вярата ми го нашепваше вес ден.

Мислейки над Соломоновите думи,
че „всичко в живота ни е суета!“,
обходих философските му друми
и съзрях- в нас има,има Пиета!

И тази Пиета е нашата съвест,
която за грешки житейски ни жигосва.
Тъй не допуска да изпадаме в прелест
и ни от Бога тя милост изпросва!

йерей Иван Илчев

Стандарт

Видов кръст

Преминах през не една пустиня,
познах и глад,и жега в тях,
изгубих не една светиня,
но и много истини прозрях.

Горчилки колко аз изпих,
в тревоги колко пъти бях,
но от нищо никой не лиших,
дори и да изпадах в грях .

йерей Иван Илчев

Стандарт

След 40 години

Телефонен звън…и глас познат
ми съобщи за дългоочакваната среща.
Зарадвах се неистово,ей, брат,
с радост най-истински гореща.

Ще се видим след четиридесет години!
Как ли ще изглеждаме?-питах се аз.
Може би с бръчки осезаемо зрими
и с промяна,разбираема в нас.

Но нищо на срещата не ще ни попречи
да погледнем се ведро в очите засмени,
да вдигнем наздравици без много речи
и от виното да се усетим сгрени.

Да спомним си за неопитната младост
с нейните тревоги и копнежи,
но да отдадем се и на кулинарна сладост
и алкохолен градус да си ни разнежи.

Да кажем тихо:Бог да ги прости!
на отишлите си вече от нас
със думички чаровно прости
и с приглушен от мъка глас.

Да протегнем ръце и се прегърнем,
да усетим „лудналите“ си сърца
и в душите си „млади“ да надзърнем
напук на старческите си лица.

После, после да пием и се веселим,
да оставим болестите настрани,
да бъдем с дух борбен, несломим-
тревогите ни той ще отстрани.

Защото тези прекрасни часове
за някой може и да са последни,
той пак ще потъне в страхове
на болките свои поредни.

Затуй да навлезем във мига
и да отдадем му се в наслада,
да отхвърлим всякаква нега
и да получим мъничко отрада.

„Приятели, другари,мои братя…“-
преди години,помните,я пяхме до зори,
но сега, сега искам на всекиго да пратя
още от Оня Огън,що в сърцата ни гори.

А Той Е, знаете-Огънят на Любовта!
От Абсолюта Е и не трябва да изгася!
Нали от Него се изпълваме със Пиета
и миг томителен ни във висини понася!

йерей Иван Илчев

Стандарт

Право

В очакване се движат на живота ми дните,
в очакване на положението ми несрето,
но на надеждата ми не гаснат й главните-
все още виждам лъча й в небето,

защото за довършване имам задачи
там,във него,във сърдечния ми кът,
затуй и духът ми още бодро крачи
и троши на болките ми тежкия прът.

Близък ли е краят ми или далеко
самият аз със точност не знам,
но има мигове,кога ми става леко,
сякаш влизам във небесен храм.

Мигове, когато мишците ми стават яки,
когато благодарен съм на своята съдба,
и с имунен щит посрещам коварните атаки
на канцера ми и влизам в поредната борба;

мигове,кога усещам сърцето си кораво
и то делегира ми своите права,
че на живот аз имам пълно право
и че Свещено право е това!!!

 

 

 

йерей Иван Илчев

Стандарт