Охота

Господи, благодаря за всичко!
Какво ли ми не даде Ти?
Зареяно във Твойте висоти
съзнанието ми не е самичко.

Аз винаги Те нося във сърцето
и в своите подкорни глъбини,
где спомен тихичко звъни
и спомня, спомня ми момчето,

застанало пред Теб вглъбено,
молитвено протегнало ръце,
с невинност чиста на лице
в желанието свое съкровено.

В дните свои най-последни,
кога смъртта го навести
с дела добри да заблести
там,във небесата звездни.

Но…колко трудно е в живота
човечен винаги да си
и добрина лице ти да краси,
макар да искаш го с охота.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Нов Завет/Стар Завет

Когато нявга си отида
и склопя завинаги очи,
дано не съм за някого обида
и споменът ми не горчи.

Дано си спомнят в мен доброто,
дано за пример съм им бил,
да са забравили за злото,
което всъщност не съм крил,

защото зъл съм бил, когато
доброто ми извикало е смях.
Тогава в мене мислене рогато
подтиквало ме винаги към грях.

Когато и по другата страна
получавал съм удар тежък,
сривал съм на противника плана
с отговор старозаветно жежък.

„Когато те ударят по едната страна,обърни и другата.“-Нов завет
„Око за око,зъб за зъб.“-Стар завет

йерей Иван Илчев

Стандарт

Фронтално

На принципите свои верен
пристъпвам през живота всякога,
във всичко да съм си лежерен,
дори и скъпо да е някога.

Слова с „мирис на парфюми“
правят сетивата ми изострени.
Откривам смисъл в малко думи,
дори и да не са те мострени.

Но до утрото-„дантелено и нежно“,
разбирам всичко и без думи,
атакувам фронтално и метежно-
за отстъпление не оставям друми!

Трябва ли да чувствам се прекършен
на живота под неговото бреме,
в проект житейски,недовършен
на едно,за мен проспано време.

Като рожба на живот лежерен
не бих го никога отрекъл,
че на всичко бил съм верен,
най на думи,що съм рекъл.

йерей Иван Илчев

Стандарт

Защо

Вдишвам въздух утринно-прохладен

с ноздри широко,широко отворени

на деня пореден,що ми е даден,

в мисли,с ядове ненатоварени.

Окъпан в поток слънчеви лъчи,

на хоризонта на своята старост,

в миг,кога по-малко ми горчи

и кога надвил съм всяка вялост,

тогава чувам новини смразяващи:

Вълноломът погълнал две деца!!!

Душите им-звездици падащи

помрачиха празнуващите ни лица.

Младеж,едва осемнадесетгодишен

с кола се врязал в групичка деца

и…направил на друг крака „излишен“,

че до болка жегна нашите сърца.

Защо под волята на неумолимата съдба

минава всеки миг на човешките ни дни???

Пред срив сме вече,веч’ сме на ръба

пред неясни сили,сили ретроградни!!!

Защо, Господи,допускаш това?!?

йерей Иван Илчев

Стандарт

Съдбовност

На съдбата в нейните обятия
в света събитията бяха
като военнополеви занятия-
с огън и жупел земята заляха.

Дни наред адски пламъци горяха
из древната елинска земя,
колко къщи овъглени бяха,
на всичко туй и порой вилня.

Какво е наистина живота?
Отрязък някакъв от време?!?
С власт над човека и над скота,
нерядко с безмилостно бреме.

Когато Везувий някога изригна
и превърна градове във пепел сива,
Помпей бе в съдбовност незавидна,
заличен бе той със ярост дива.

Ей,съдбино!Ей, предопределеност наша!
Ти, която мачкаш и трошиш!
Дали от тебе да се плаша?…
… Щото ти съграждаш и рушиш!

 

 

 

йерей Иван Илчев

Стандарт

„Прелест“

 

 

 

Колко, колко жалостна е старостта
с бръчките и походката прегърбена!
Но не плача аз за младостта-
природата ми още си е борбена.

Стигат ми годините,що съм преживял
и всичко в тях,дадено ми от съдбата-
на неща,над които съм се смял
и други-събуждали във мен тъгата!

Тъгата от липсата на съвършенство,
което често съзирах във мен,
когато търсих онова блаженство,
що Вярата ми го нашепваше вес ден.

Мислейки над Соломоновите думи,
че „всичко в живота ни е суета!“,
обходих философските му друми
и съзрях- в нас има,има Пиета!

И тази Пиета е нашата съвест,
която за грешки житейски ни жигосва.
Тъй не допуска да изпадаме в прелест
и ни от Бога тя милост изпросва!

йерей Иван Илчев

Стандарт

Видов кръст

Преминах през не една пустиня,
познах и глад,и жега в тях,
изгубих не една светиня,
но и много истини прозрях.

Горчилки колко аз изпих,
в тревоги колко пъти бях,
но от нищо никой не лиших,
дори и да изпадах в грях .

йерей Иван Илчев

Стандарт