Молитва

молитвата

Тебе моля,Господи,чисто,вдетенено

душата моя успокой

и скрежа във сърце ми вледенено

разбий на пяна в гръдний ми прибой.

Нека стана аз далечен на съдбата,

нека гняв във мене нивга да не зрей,

да съм далеч от  делата на тъмата

и радост като слънце в очите ми да грей.

Нека нивга вече размисъл горчива

не изпълва часовете на земния ми ден,

нека в мене все повече мисълта е жива,

а адски огън-потъпкан,угасен.

Да,Господи,успокой ми Ти душата,

вложи в сърце ми Твоя мир,

но запази ми,запази ми свободата

на живота мой греховний ми кумир.

Но защо кумир греховен да е тя,

когато в мене вложил си я Ти!

Та нали със нейните криле летя

и огънят Ти във очите ми пламти.

Нали без нея нищо ще съм аз

и дните ми към пустош ще клонят,

нали не искаш  да ми наложиш Твойта власт

с повели строги що духа ми да ломят.

Защото,Господи,Ти Любов си неизмерна

що обилно към всички нас струи

и не искаш, не искаш обич лицемерна

да изпълва сърцата ни и земните ни дни.

Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

В името на Иисус

в името на исус

  Нека влезем в редовете на едно Евангелие.Когато Иисус е бил със своите ученици апостолите, покрай тях е минало едно погребение:младо момче,едничък син на своята майка-вдовица.Скръбта й била неутешима.Плачът й бил толкова сърцераздирателен,че с него заразявала и останалите присъстващи.Милостивото Иисусово сърце не издържало на жалостивата картина и тогава той сторил онова,което било съвсем лесна работа за Него-да върне живота в мъртвото момчешко тяло,защото виждал неутешимата в своята скръб негова майка,загубила преди време и съпруга си.Точно затова Той застава над мъртвото момчешко тяло и тихо казва:момко,тебе думам стани! и се случва нещо,което втрещява всички.Безжизненото тридневно мъртво тяло на момчето се изправя сред купа от цветя.Изумление обхваща майката,а после и всички,но то бързо отстъпва място на неописуемата майчина радост при вида на съживеното нейно дете.Това е едно от чудесата,с които Иисус се понася на върха на славата.А иначе отрицатели,Той Иисус е имал и тогава,има ги и сега.Тогава свещениците и фарисеите казвали,че всичко това Той вършел с помощта на Велзевул,т.е.с помощта на дявола.Днес не е по-различно.Защо?Защото в африканските страни съществуват шамани,които имат силата да зомбират някого до степен такава,че да замрат процесите в него и в очите на хората той е вече мъртвец,когото погребват.После шаманът с помощта  на други зомбита отравя гроба и възкресява мъртвия,като го прави един пореден безропотен работник,т.е.роб на шаманските имоти.

Къде е Божествеността на Иисус казват днес някои,като има и други такива като него и посочват шаманите,за които ви казах.Противниците на Иисус и по Негово време,и сега казват,че  Той е един самозванец,дръзващ да нарича себе си Син Божий и с това да навлича гнева на фарисеите и преди,и сега.Да,Иисус нарича Себе си Син Божий,но не само Себе си,а и Своите ученици.Спомнете си,при един разговор с тях Той казва,за да им вдъхне кураж да вършат и те същите чудеса,които върши Той:”Аз ви казвам вие Синове Божии сте”.Казвайки това на тях,апостолите,индиректно Той казва това и на всички нас.Спомнете си на друго място и в друго време Той казва думите,които по-късно св.ап.Павел ще използва:”Няма вече елин,ни юдеин,роб или свободен,няма деца,жени или старци-всички пред Бога сте едно”.Ето това е Божественото,с което Иисус остана и остава в умовете и сърцата на всички,които трезво оценяват всичко,което е Бил,което Е и което Ще бъде Той,Иисус во веки в сърцата ни човешки.

     Мисля,че сега е моментът да си кажем думи за Вярата,Светостта,защото някои все още тотално ги отричат,а го правят,защото не са проумели колко истински са те.Защо казвам това ли?Защото преди време една посетителка в храма започна със сарказъм разговор с мене-какви са тия глупости,чудодейни икони?Ама тя,вашата попска наглост край няма!Можеш ли да ми обясниш чудотворството на някоя икона,наречена чудотворна.Ама така,че да те разбера, не с попска речева витиеватост,от която те заболява главата и нищо в нея не остава?-рече жената с особено жесток сарказъм,изписан на лицето й.

-Добре,казах й-ще го сторя с думи,които някога си срещала в учебника по физика и биология.И започнах!Спомняте ли си за опита на Галвани,който открива наличието на енергия в мускулите на жабешки бутчета и доказва,че всяка жива клетка има своя енергиен биопотенциал?Жената кимна:да и аз продължих.Всеки един от нас има своето биоенергийно поле-кой по-силно,кой по-слабо,но никой не е лишен от него,защото точно то е в основата на живота.Това поле,неговата енергия се излъчва извън тялото ни и ние си взаимодействаме един на друг със своите полета.

-Не ми казваш нищо,което да не знам.А аз продължих:ако поляритетът на нашето поле е съвместим с поляритета на човека до нас,то общуването помежду ни би било истинско удоволствие.Ако е обратно-тогава общуването е мъчение.

-Какво,какво намекваш?А аз продължих:а да ви попитам какво е Бог?Не е ли той едно огромно,в космически мащаби енергийно поле,съдържащо в себе си Вселенския разум?А иначе да ви говоря ли какво правят мощните енергийни полета при слънчеви бури,при слънчеви изригвания?Те,ако не докарат човешките клетки до туморно образувание предизвикват онова на пръв поглед по-безобидното,но не безопасно стерилизиране на мъжките и женските полови клетки.Ами пребиваването до мощни трафоспостове,стоенето до мощни радиоизлъчватели не води ли също до стерилност.Ами заразяването с ядрена радиация,т.е.облъчването не е ли онова коварно убийство на всяка жива клетка била човешка или животинска?

    Защо казвам всичко това ли?Защото всички тези процеси са неусетими,недоловими с нашите сензорни възможности,но те са факт,колкото и да не им се вярва на някои.Защото и за чудотворството на иконите бихме могли да кажем,че е нещо подобно,нещо недоловимо,неусетимо въздействие върху нас със слаби,но изключително благотворни биоенергийни потоци върху нашето отслабнало биополе и са един вид биохомеопатия и са нашата панацея,т.е.един невидим,един неусетим начин на нашето душевно и телесно излекуване.

   Говорих това,гледайки жената право в очите и виждайки как малко по малко сарказмът й взе да се изтрива от лицето й,отстъпвайки място на любопитството й.Аз продължих:спомняте ли си какво беше адхезията?Когато всеки един от нас застане пред някоя икона,в случая пред тази той пропива със своята енергия иконата и тя него.Това не е физическа,а духовна адхезия.В случая тази икона,която е на Божията майка и е на повече от 150 години представяте ли си колко просълзени очи е срещала и на колко изтерзани сърца е дала отрада?Как става чудото ли?

    Какво е животът в неговата същност?Не е ли той една безспирна борба между доборото и злото?Нима на всеки един от нас не се е случвало да влезе в огъня на тази борба?Нима на всеки един от нас не се е случвало да стигне до ръба на житейската пропаст,останал без капчица сила за по-нататъшна битка.В такъв критичен за нас момент на битието ни достатъчно е дори една слаба,но протегната със зло ръка,която да ни бутне в бездната,в пропастта на живота,но също тъй е достатъчно една също слаба,но протегната с любов ръка,която да ни спаси от пропадането в бездната на живота.Заставайки пред иконата сломени,т.е.с изтощено енергийно поле ние почерпваме от нея мъничко,мъничко енергия(чрез електронно-молекулярния обмен между две тела),която тя е натрупала от многото човешки докосвания.Ето,това е тя,протегнатата с любов ръка,която подкрепена от нашата вяра върши чудесата.И молитвата,която ние,свещениците казваме,която също е вид енергия-словесна енергия,накланя везните на живота ни на страната на нашето избавление.

Ето това е и Вярата,и чудесата в нея!Ето това е чудотворството на иконите!вие видяхте колко обширно беше обяснението ми,което така изречено е невъзприемливо за обикновените вярващи,но пък беше възприемливо за вас.На тях,обикновените хорица се казва простичкото:Повярвай в Бог от цялата си душа,ум и сърце и Той никога няма да те остави!Винаги в труден момент Той ще ти протегне ръка или чрез образа на Своята Майка,или чрез образа на някой Свой угодник,живял в святост и отдал живота си за своята вяра,или дори чрез нас,хората ,както в случая съм аз.Замлъкнах.Жената също.След малко очите й се напълниха със сълзи и тя докосна чело в иконата на Божията Майка,мълвейки безгласно своята молитва.Отдалечих се безшумно от нея.

    Да,всички вие знаете,че Бог има Промисъл за всеки един от нас.От нас е нужно само да се вслушаме в нашето разумно Аз,за да открием този Промисъл и после всяка фибра от нашето друго,телесно Аз да впрегнем,за да осъществим наяве идентификацията с Промисъла на Абсолюта.Разбира се трудности ще има,че къде ги няма,но понякога те могат да бъдат и привидни.Затова спукайте тези балони на привидността с вяра в силите си и знайте,че същата тази сила,която връща Халеевата комета обратно в Слънчевата система след точно 70 години отсъствие, ще ви помогне,когато види във вас наличието на вяра.И тогава ще видите как хора и неща се подреждат за вас по начина,по който сте го пожелали,защото хората правят път на тези,които се движат векторно,т.е.с цел и посока в живота си и никога не правят път на ония,които се движат Брауново,т.е.хаотично,без цел и посока.Носите ли в сърцето и ума си вяра,винаги ще стигате до края на мечтите си.Това и Христос ви го казва-„Имате ли вяра дори,колкото синапово зърно можете планини да премествате!”,планини от проблеми казвам и аз и завършвам.Амин!

Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

                  Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандартен

Антигравитация

viara-i-nebesnite-angeli-mihail-i-gavrail-460x180

С този,който плаче насън

и безземен скърби по Господа-Бога-

с него тръгват нагоре земните хора-

всяка нощ по небесна златна пътека.

С всяка нощна сълза-без дъх и без звън

този,който тихо плаче насън

подарява вода и хляб на поета.

Този,който плаче насън

и в сърцето си пази незабравени думи

той посажда цветя по хорските друми

и небесни огньове в очите им пали.

И насън,и наяве,и в радост и скръб

С този,който плаче насън

пожелали звезда душите отлитат.

С този,който плаче насън

нощ след ден на росата сълзите аз пия,

звездни невми редя с небесната лира

и тихо пускам в кръвта вселенския ритъм.

С този,който чувам насън…

За несъвършенството свое да плаче.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Талантите

талантите

  Има едно Евангелие,което в своите редове съдържа притчата за талантите.Едно Евангелие,което със своя финал поражда противоречиви мисли у нас.Финалът,който звучи така,че на тези,които имат, Бог ще даде още и още,а на тези,които нямат Бог ще отнеме и това,което имат.Събуждат противоречия тези думи,нали?Именно неговата мъглявина налива вода в мелницата на отрицателите на Християнството,които бързат да се възползват и да му се надсмеят отново.Знаете,Християнството още в неговите зори не било долюбвано от мнозина.Наричали го религията на слабите.Защо ли?Нека се опитаме да влезем в дебрите на тези определения.

   Според отрицателите на Християнството,Стария завет и най-вече Декалога,т.е.десетте Божии заповеди са върха на справедливостта между хората.Най-вече думите „око за око,зъб за зъб!”.Те са били като нежна музика за ухото на талионистите,т.е.за привържениците на Стария завет,но идва един самозванец,както казват старозаветниците и започва да размътва умовете на хората с думите:”Не се противете на злото!Обичайте враговете си!”.Как пък не!Ще обичам врага си!И няма да се противопоставям на злото,което иска той да ми стори!Ами,че това е смешно и неразбираемо за мене-казва талионистът,т.е.привърженикът на Стария завет.

  Да,една срещу друга се изправят две човешки стихии с еднакъв знаменател,носещ името справедливост:едната,първата е онази правопропорционалната,която гласи:полученото от нас зло да се контрира със същото по степен и сила,върнато на злосторника зло.Другата,втората е обратнопропорционалната:срещу полученото от нас зло да изправим срещу него добро.”Не искай смъртта на грешника,но да се обърне той от греха и да проумее злото,което върши”-казват последователите на Оня,Който се одързости да се нарече Божий син.Що за наивност -казват отрицателите им,т.е.талионистите,привържениците на Стария завет и продължават:”Колко са грешниците,които проумяват греха,който вършат?”.Затворите са пълни с такива и безкрайно наивно е да си мислим,че те там ще получат просветление и ще проумеят философията на Разпнатия.Доказателство е живият живот.Всеки един такъв тип,веднъж получил затворническа закалка,никога не променя мисленето си,дори става още и още по-закоравял престъпник,а ние ставаме жалки с опитите си да насочим живота му в нравствено русло.Затуй -казва привърженикът на Стария завет-всеки да сърба това що е дробил!Нали и Евангелията казват същото-„Който сее вятър ще пожъне бури.”,т.е.срещу неговото зло ще се изправи още по-голямо зло,защото парадоксално,но факт е,че в саваните огън с огън се гаси.

    Какво донесе на света философията на Разпнатия –питат старозаветниците и отговарят:двусмислия,фалш и лицемерие и много,много въжеиграчи,майстори-еквилибристи,каквито са някои от представителите на Темида най-вече.Надянали маската на хуманността и справедливостта,те виртуозно играят върху опънатото въже на закона и  в своите псевдозащити търсят,дори и под вола теле и факт е,че успяват да го намерят и хора,извършили зверски убийства или убийствено хитро присвояване на милиони,защитени от тях излизат по-чисти от ангели.Ето в това е тъжното и парадоксалното.Ако пък случайно осъдят някои,то получилите присъда в продължение на години ние ще ги храним и поим и на всичко отгоре ще бдим и за живота им,а те подобно на норвежкия мародер ще живеят с мисълта,че са изпълнили свой дълг.Спомняте ли си него,норвежецът,как не му пука,че е отнел 77 невинни човешки живота!Е,не сме ли смешници ние,дето не го сложихме на електрическия стол и всеки един близък на 77-те да дръпне шалтера по веднъж,за да бъде изпепелена мародерската същност на убиеца на децата им!Така разсъждават те-талионистите,т.е.привържениците на Стария завет.

    Да,живеем във време,когато негативизъм и гняв са се натрупали във всеки един от нас и не се усещаме как думите на талионистите т.е.на привържениците на Стария завет,толкова много ни харесват,че едва ли не ги приемаме за свои!

    Но,когато яростта ни утихне и желанието за мъст го разбием там,малко наляво в гърдите си,както вълнолом разбива мощта на връхлетяла го вълна и после в мигове на покой и съзерцание допуснем отново (обладани от Вярата в Разпнатия) мисълта за Него и Неговите слова,тогава споменът по Неговата невинност и кръстна смърт ни отрезвяват и ние виждаме как като феникс от пепелища пред духовния ни взор възкръсва същината на всичко,което Той ни е казал и ни е оставил като един Нов завет.Едва тогава започваме да проумяваме,че в такива мигове трябва да надраснем себе си,своята себичност,своята гордост,своето тщеславие,защото само когато надделеем над тях ще започнем ясно да разграничаваме гнусотата на всеки йезуитски принцип и най-вече на оня-„Целта оправдава средствата”.Да,само когато в пълнота в нашето съзнание изкристализира смисълът на Христовата саможертва,ще проумеем,че никоя цел не трябва да ни довежда до мисълта,че всички средства за нейното постигане са допустими,защото макар,че Злото е враг на живота,то самото е форма на живот и когато ние убиваме носителите на злото ние сами ставаме убийци.Това е,което ни казва Христос от Кръста.Това е,което една част от човешкия род са проумели и то е в основата на решението за отмяна на смъртното наказание в една голяма част от света.Трудно е за проумяване,но с ръка на сърце трябва да признаем,че това е факт.Трудно е да прегърнеш звяра срещу себе си,който е настръхнал срещу теб и то да го прегърнеш с надеждата,че би го променил!Трудно е,много,много е трудно!Но спомнете си съществува такава легенда,такава приказка,такъв мит-приказката,митът за красивото момиче и Звяра и как то намира сили в себе си да целуне този звяр и чрез любовта си разваля магията му и той се превръща в прекрасен принц.

     Така е и с всеки един от нас.Ако всеки един от нас намери сили в себе си да се изправи срещу злото с любов,то той ще обезсили магията на Сатаната и звярът в сърцето на врага ни ще бъде укротен и врагът ни ще възвърне човешкия си лик.В същата насока е и финалът на Евангелската притча за талантите,защото освен буквален тази притча има и преносен смисъл,защото освен материални,знайте,че има и духовни богатства.И където Бог съзре наличието на такива Той ще ги преумножи,но когато не съзре такива някъде у някого,то тогава малкото,което има този някой Бог ще го отнеме и ще го накара да започне от нула,за да го изпита,защото в горнилото на изпитанията всеки един от нас показва себе си и своята истинска стойност.

    Чуйте как го е казал мислителят Пико де ла Мирандола в един предполагаем разговор между Бога и човека-грешник:”Познавам те-казва Бог.Нали чрез моето благоволение от една невидима клетка на баща ти започна твоето оформяне там,в утробата на майка ти.Но ти избяга от моята любов,когато възмъжаваше и въпреки всичко Аз пак те обичам както,когато беше чисто,невинно дете.Обичам те и ще продължавам да те обичам,нищо,че ти се стремиш да избягаш от мене,да ме изгониш от живота си.Но пак ти казвам,знай,не друг,а Аз ти давам тези сили да бягаш,да бъдеш силен,но никога,никога няма да спра да те обичам,защото те приемам такъв,какъвто си и ти прощавам,защото знам всичките ти страдания и терзания.Винаги съм ги знаел,от първия миг,но и знам всичките ти хитрини,с които се опитваш да прикриеш зрънцето добро,което съм положил в сърцето ти.Разбери,ти не си изтъкан само от зло.Вътре в себе си ти си по-добър,отколкото можеш и да си представиш!А си и прекрасен,защото си единствен и неповторим,защото моите творения не са матрица,моите творения са неповторими.Прекрасен си ,защото само Аз единствен виждам колко добър можеш да станеш чрез пресътворяващата сила на Моята Любов,по един абсолютно неповторим начин,начин,който нито ти,нито Аз можем да постигнем сами.Затова,затова нека го правим заедно:Аз,като ти давам Свободна Воля,а ти,като осмисляш нейната истинска същност.”Амин!Бог да ви благослови!

                  Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандартен

Когато те ударят по едната страна…

     когато

  Преди време срещнах стар познат.Неволно наченахме разговор,който се разпростря от живота днес,към живота вчера и към живота на нашето утре.Кажи ми,попита той как да разбирам думите:“Когато те ударят по едната страна обърни и другата.“И други подобни въпроси,които сякаш бяха нишката на Ариадна и ме поведоха из лабиринтите на библейското слово.

  Словото.Каква магия е то!Как само излиза от недрата на мисълта.А тя,мисълта е единственото свободно,абсолютно свободно човешко дело.Но опитате ли се да облечете мисълта в словесни форми,едва тогава се вижда колко нелеко е това,защото тогава се попада под властта на редица закони:на закона на точния и правилен български език,който понякога не ни се удава;на закона на нравствения и благопристоен стил и език;на закона,по който сме задължени да казваме истината и само истината,защото в противен случай ще попаднем под друг един закон-този на юридическата отговорност.

    Та,приятелю,питаш:“ако изпълним Христовите думи и подложим и другата си страна,но и тя получи плесник,тогава не са ли неуместни тези Иисусови слова?“Не,не са.Само трябва да се четат по-внимателно редовете на Свещената книга и непременно все един ще срещне думите за Царството Небесно-думи,които малцина проумяват.Не са ги проумели и евреите.А там,в Евангелието Иисус съвсем ясно казва,че когато Царството Небесно бъде вече тук на Земята никой няма да каже ето то е тук или ето то е там.Защото то е в нас,в сърцето и ума,в съвестта човешка.За този момент говори и Богочовекът Иисус,за този момент,когато съзнанието ни ще е изкристализирало до такава степен,че кристалите на нравствеността ще обземат цялата ни същност.

    Но вярвам,приятелю,сам си се убедил колко далечно е съвършенството от нас,съвършенството,за което говори Иисус.Блажени са тези,които се стремят към него.А за онези,които не се стремят към него има още един завет,освен Новия,тъй наречен Стар завет.Но като че ли чувам някои да казват:“Къде тогава остават Христовите думи да прощаваме седемдесет пъти по седем“?

    Тези думи се отнасят за търпимостта,толерантността в отношенията помежду ни.Иначе опиташ ли се да ги изпълниш в буквален смисъл,веднага ще изпаднеш от редиците на словесното в редиците на безсловесното стадо.Защото всеки си има своето малко,лично човешко достойнство.Защото някой бе казал:“Човек-това звучи гордо“,но не в смисъл на горделивост.Затова в отношенията ни трябва да гори огънят на толерантността.А що е тя ли?Тя е качество на нравствено възпитаната личност,проявявваща се в личните и служебните контакти между хората,което се изразява в умението ни да намираме границата,мярката в нашите взаимоотношения и никога да не забравяме думите Христови,които светът нарече Златното правило за отношенията помежду ни:“Не правете на другите това,което не искате на вас да ви се прави!Както искате да постъпват хората с вас,така и вие постъпвайте с тях!“Амин!

    Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

                                        Ваш молитствовател йерей Иван Илчев        Както някой ден случва се в живота

очите и сърцето съюз да сключат неделим

тогаз те всичко виждат край себе си в широта

и проумяват по цвят и вяра-хора не бива да делим.

Защото всички ние знаем,че сме с небесен произход

и нищо,че във вените ни кръв тече червена,

но Бог показва ни нов път що води към възход,

макар понякога да преминава той през житейската арена.

А там кръвта ни,духовната се лее и увенчава ни с храбрости безброй

и животът ни горчив малко преди да изтлее,показва пред очите ни един невиждан,един  прекрасен строй.

Строй на оня,неизречим със думи рай,където хората живеят със любов

и знайте той никога не ще да има край,защото в него всеки за подвиг е готов.

Подвиг що стаил е сам в гърдите,там наляво где сърце трепетно тупти,

и няма нигде,няма, дори и по стъгдите

човек да се намери без сили да прости.

Да прости клетви отровни и дела от земя грешна,

да прости предателства мерзки и низости долни,

да прости думи горчиви с дата вчерашна и днешна,

да загърби жестоки амбиции болни.

Да,това го има само там,където Бог във нежна светлина струи,

това го има само там в небето,де огънят на Любовта гори.

Стандартен

Човешкият живот-кога всъщност започва той

       

бебе

  Какво всъщност ме подтикна да напиша тези редове?Ами една съвсем,съвсем обикновена операция на един съвсем,съвсем обикновен аборт,чиито кадри случайно засякох в предаване по канал Дискавъри.Затаих дъх,когато гледах какво се случва на екрана.Останах под това въздействие цяла нощ.На другия ден имах щастието или нещастието по националната българска телевизия да видя как едни млади родители от ромски произход продаваха току-що роденото си дете на търговци на деца.В случая търговците бяха предрешени полицаи,които умишлено повтаряха на родителите,че купуват детето им за органи.Родителите не трепнаха.Те бързаха да приберат пачките с долари.

   Защо стигнахме дотук?Защо човек все повече и повече живее с усещанията на кожата си?Защо се потапя все по-дълбоко и по-дълбоко в своите инстинкти,доближавайки се твърде много до скота в себе си?Интересно какво точно се случва с Негово величество Човека?Защо бавно и полека той потъва в една метафизична нощ?И в тази сгъстяваща се тъмнина ние,хората не се виждаме вече като такива,защото сме забравили какво точно е човекът.Защото Господарят на мрака ,след като ни обеща свобода и ни я даде в повече и така ни измами,че ни превърна в похотливи и оскотели роби.Защото зад паравана на същата тази свобода Господарят на мрака ден подир ден доунищожава остатъците на красота у човека?И във вакханлийския свят на свободната любов изчезва истинската.Може би затова е този душевен студ и тази пустота.Може би затова животът ни започна да става сив и безцелен,защото човекът все повече и повече взе да губи красотата на душата си,а заедно с това и способността да обича истински.Забелязвате ли,че сега живеем във време,когато почти всички забрани са премахнати и потоци порно се изливат от всички страни в душата на човека.Но най-страшното е,че се развращават и обезверяват детски души.Сравнително до неотдавна някои разрушаваха храмове и правеха с техните камъни какво ли не.Сега,обаче други разрушават храма на човешката душа,превръщайки я в някакъв скверен дом и без свян наричат това прогрес и култура.А призивите да бъде поставена преграда пред това престъпление наричат средновековен феодализъм на Църквата.Защо,защо станахме толкова бездушни?Защо допуснахме да стигнем дотам,че децата на поколението ни да мислят и да говорят за секса,за аборта и за отношенията помежду им като за нещо съвсем елементарно?А относно аборта сещате ли се за изследванията на ботаниците и биолозите,които твърдят,поне повечето от тях,че всичко около нас е живо така,както някога са твърдели древните и че нещо красиво,каквото са цветята,например,са живи клетки,усещащи добро и зло.Да,правени са изследвания в стая с цветя.В оня момент,в който човекът,грижещ се за тях или някой друг,помисли зло за някое цвете,то бавно,но сигурно посърва.Ако цветята усещат помислите ни и пренебрежителното ни отношение към тях,то колко повече усещат това и децата,малките деца,дори и неродените.Та нали за тях,децата неслучайно казваме,че са цветята на живота ни.Но въпросът е дали всички казват това!Съмнявам се!Щом има такива да мислят за аборти или пък да продадат децата си за органи!Но може би те не са виновни.Виновен е многоликият и в същото време безлик материализъм и поражданият от него хедонизъм..,т.е.егоистичният личностен стремеж на човека към все по-големи удобства,лукс и комфорт.Той е,който представя зародиша,плода в утробата на бъдещата майка като част от нея ,от който тя може да се освободи така,както се освобождава например от заболелия си апендикс,от гнойните си сливици или някое доброкачествено туморно образувание…

     В това неспиращо охладняване един към друг,материализмът ни е накарал да забравим,че човекът е преди всичко образ и подобие Божие,лъч,насочен от Земята към безкрайните пространства на духовния свят,че сърцевината на човека е безсмъртната му душа,която Бог му дава още при зачатието му.Но какъв по-странен парадокс от този,каква по-ужасна трагикомедия от тази:жени,иначе добри и състрадателни по натура,които горчиво плачат за смъртта на кучето си,например и които не ще се съгласят да заколят дори пиле,а убиват собствените си деца в утробата си,считайки това едва ли не за нещо съвсем,ама съвсем естествено.

    Много,много често говорим за безумството на войната,но никога,никога не говорим за онова  безумство с краткото име аборт.Често цитираме,че Втората световна война за 6-те години на своето бушуване е отнела близо 60 млн.човешки живота,но никога,никога не цитираме,че също до 60 млн.са абортите и то на година в целия свят !Защо?Защо никога не цитираме това?Може би,защото някои се успокояват с думите,че какво са тези 60 млн.зачатъци за 7-те млрд жители на земното кълбо.Ето в това е тъжното,в това е парадоксът.

    А доказано е,че детето от своето зачатие е съпричастно с живота на майка си.То улавя от своя първи миг,та до самото си раждане всички нейни преживявания.А можете ли да си представите какво изпитва това дете,когато в главата на майка му се загнезди мисълта да се освободи от него.Нека за малко,за малко се опитаме да погледнем на това безпомощно същество,което час подир час,ден подир ден развива своята същност в утробата на майка си.Разбира се,далеч съм от мисълта,че ние ще успеем да  изпитаме,да усетим оня целия ужас,който изпитва то по време на аборта,но поне донякъде,донякъде навярно ще успеем да разберем за какво става дума.

     И така,притворете очи и си представете това малко същество в утробата на своята майка и огромното му желание да изживее своя живот,животът,даден му от Бога.На фона на тази картина слушайте и думите:”Майко,аз исках да ти кажа,че те обичах и преди моето раждане.Но изведнъж аз усетих студ,студ,който идваше от сърцето ти,защото в него вече се беше разположила безсърдечната ти мисъл да се освободиш от мене.Малкото ми сърце се свиваше от болка.Малкият ми мозък не искаше да приеме този факт,че ти не ме желаеш.И в мига,в който железните нокти се доближиха до тялото ми,аз неистово закрещях:Мамо,недей!Мамо,спаси ме!Но нямаше кой да ме чуе.Когато железните клещи се впиха в тялото ми като зъби на хищник,закрещях още по-силно:Майчице,не ме убивай,майчице,пощади ме!Но всичко беше напразно.Ти не чу,майко,как хрущяха все още неукрепналите ми кости,когато безжалостно ме разкъсваха железните клещи,как чупеха те ръцете ми-ръцете,с които исках да те прегръщам,как трошаха те краката ми-краката,с които исках да тичам на воля пред твоите очи,как откъснаха те главата ми-главата,която исках да положа до твоята,на твоето рамо.Колко много исках да се притисна със сърцето си към гърдите ти,но студеното желязо го изтръгна.Как исках да ме носиш в топлите си ръце,но ти ме захвърли в студа на вечната нощ,без дори да погледнеш лицето ми.Майко,защо?Дори в този миг си казах:защо не съм заченато в утробата на вълчица.Тя би ме носила с любов като свое любимо същество,като свое съкровище.Не току-така хората се удивляват,че вълци са отглеждали изоставени деца,а какво биха казали вълците,ако биха знаели,че хората убиват в утробата собствените младенци или ги продават за органи.Но да знаеш,майко,Бог е поверил живота ми на теб и от теб ще иска сметка за него.Защото кръвта на невинните деца,като кръвта на Авел зове към Небето и убийците получават своето възмездие:омърсената им съвест ги лишава от най-главното-от духовен мир и от духовна радост до края на земните им дни.

     Да,това бе само блед опит да предам на ушите ви гласа на един нероден младенец,пропит от ужас по време на жестокия аборт,глас,който не чуваме с ушите си,а със сърцето си,защото е глас на младенческата му душа.Доколко е успешен опитът ми ще кажете вие.А аз не спирам да си задавам въпросите:какво се случи с човечеството?Защо има толкова много привърженици на аборта?Защо държавните структури не им се противопоставят?Защо са разклатени вековните устои в дворците на правосъдието?С какъв бацил е заразен общественият морал-това негласно законодателство?Защо?Защо?Защо?Все въпроси,които чакат своите отговори.Но ще оставя всеки един от вас сам да си отговори и да скъта отговорите си там,в гърдите си,малко наляво в тях,където вярвам тупти сърце,а не само орган на кръвообращението.Амин!Бъдете благословени!Бог да ви благослови! 



Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандартен

С мисъл за ония след нас

с мисъл

     Нашата земна история,като че ли навлиза във все по-смутни времена!А защо ли?Защото тщеславието,гордостта,а с това и отдалечаването от Бога,са характеристиките на днешния ни живот,в който всичко е подчинено на това:ДА ЗАБРАВИМ,ЧЕ СМЕ ПРАВОСЛАВНИ И ЧЕ СМЕ ВРЕМЕННО НА ТАЗИ ЗЕМЯ.Улисани в действителни и колко пъти измислени от нас истории и грижи,ние все по-рядко си припомняме за православието и за това колко кратък е животът ни,а когато неизбежността на неговия край се изправи все пак пред нас с неговата неумолимост и непоколебимост във вида на нелечима болест например,тогава измисленото мигом губи своето пресилено значение и от изминалия житейски път остава само горчивия спомен за пропиляното време.

     Тогава що можем да сторим!Можем ли да се преборим с гордостта и суетата си,когато пращим от здраве?Да!Можем,разбира се!Но за едни това,като че ли е по-лесно,а за други-по-трудно.По-лесно е може би за необвързаните,за хората без задължения и грижи.Или може би просто така ни се струва,защото ние,семейните,колко пъти се улавяме,че си мислим,че сме оплетени в здравата паяжина на оня”паяк”,който подобно на истинския изпива всяка жизнена сила на уловеното в мрежата му,като му оставя само външната обвивка.Колкото и да не ни се вярва паякът с името”семейство”изсмуква от нас цялата виталност-виталност,наречена истински християнски живот и ни оставя само една измамна външна обвивка,здраво оплетена в паяжина,полюшвана от вятъра на суетните желания.Може би затова Господ Иисус Христос казва:”Който остави жена и деца,баща и майка,братя и сестри,ще получи стократно и ще наследи живот вечен!”Може би!О,можем ли да сторим това?Малцина са тези,които намират или ще намерят сили за него.Защото земният човек е в плен на суетната телесна любов и затворен за Небесната!А тя,Небесната Любов малцина я знаят и малцина са я знаели истински.Малцина са се превръщали в неин съсъд измежду всички поколения,озарени от Светлината на нейното Слънце!Да,малцина!Защото всеки път,когато някоя душа е успявала да се изтръгне от мрака на бездуховността,всеки път,когато е било извършвано едно или друго величаво дело,хвърлящо светлина върху бъдните столетия,всеки път,когато животното в човека е било заставяно да се подчини на Духовния Човек,винаги са се намирали хора,които да изгасят този небесен огън,без да подозират,че точно той е,който пали всеки копнеж  към Светлина и Топлина духовна,но не пали никога пъклени пожари.Ала нека никой не се заблуждава:копнежът към Духовна Светлина и Топлина няма да напусне умовете на онези,в чиито сърца вече се намира,защото той е от Бога и е копнеж,пробуден от воля,идваща от най-вътрешните изначални човешки дълбини и никой не ще може да попречи той да намери своето осъществление.

      Да,над нашите глави и днес все още тегне сянката на едно бездуховно общество,но нали пък ние,християните сме неговите категорични отрицатели и заедно с това и съзидатели на новия духовен живот,който трябва да оживи земята.Защото не сторим ли това,от всички нас в един бъдещ ден,ще потърси отговорност онова човечедство,което ще продължи да населява нашето земно кълбо,докато мегакосмичното:”Свърши се!”от Кръста Христов отекне през всички сфери,където бездуховният човек е намерил някакво убежище,след като безумно се е отделил сам някога от Бога,за да се превърне в една жалка марионетка в ръцете на една безмилостна съдба.Затова всички ние трябва да успеем да преобразим лицето на света,а ако не успеем изцяло,а и за да не станем пречка,трябва да дадем път и на идните поколения,които ще пожънат снопите на семето,заложено в земята от нас.И колкото по-скоро наберем доблест и смелост да действаме будно,с толкова по-голяма сигурност ще видим как от това дело,което е дело на нашите сърца,ще се разлистват пъпките на бъдещите нови плодове. Затова е нужно само да фиксираме духовния си поглед върху онази Светлина,Светлината на огъня на нашето сърце и тогава блажени ще са тия,които чрез Православния живот,който би трябвало да бъде живот,изпълнен с високонравствени дела,ще достигнат до земята на Любовта и пламнали в нейния Огън ще засияят вечно!

     Да,длъжни сме да сторим  това!Защото това е Пътят,единственият,извеждащ от хаоса и бездуховността на днешното време,високо нагоре,към ясни,даващи възможност за ведра преценка,кръгозори.Защото това е и оня Път,позволяващ на объркания търсещ да намери в себе си оня мир,за който така горещо жадуват всички с незакоравели християнски сърца.Защото тази е веровата истина,с която ще можем да различим Истинската Светлина от измамните огньове и подвеждащите илюминации на нашето днес,в което откровено казано тинестите вълни на безверието все още продължават да опустошават плодоносните поля на Нашата Вяра.Да,нужно е да проумеем:че ще можем да спрем това,само когато като бент срещу тези вълни положим оня божествен елемент у нас,носещ името Съвест.И само чрез нея ще усетим в себе си една необикновена сила като оная на „чедата на Светлината” и оня мир,който Той,Спасителят им е давал”не тъй,както светът дава”.

       Защото каквото и да си говорим,всички философии и всички религии до Християнството са само бледи опити за доближаване до съвършенството,а Господ Иисус Христос направи това съвършенство реалност.Но дори и тази реалност и тя не е само външна,а и вътрешна-„невидима за телесните ни очи,но зрима за духовните.Затова и Царството Божие,когато един ден дойде тук на Земята,никой няма да каже:ето тук е или там е!Защото Царството Божие вътре в нас е!”В умовете,сърцата и душите ни!

И като чеда на Светлината нека пазим оня мир,който Той,Спасителят ни даде!

       Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

 

       Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандартен