Пиета

 

пиета

   „Господи,що е човек,че го помниш и син човечески,че го спохождаш?Понизил си го малко нещо спрямо ангелите,със слава и чест си го увенчал.“-така възкликва псалмопевецът Давид за Негово Величество Човекът.Но дали наистина този човек заслужава такъв екзалтиран израз за своята същност.Този човек,който в древност е познавал“свещените дъбрави“,познавал е разкрепостеността на древния Вавилон,познавал е нравите на Содом и Гомор,а в по-близко време-разюздаността на Рим.Да,човекът е живял винаги разпънат на кръст:от една страна-плътта с нейните желания,а от друга-разумът,който винаги е поставял юзда на плътта.Но често пъти човешкият разум е изпускал тази юзда и тогава той,негово величество човекът е навлизал в коридорите и галериите на един опасен лабиринт.
А той  е бил неизбродим като лабиринта на цар Минос.Често пъти навлезлият в него е изпускал вярната посока и хлътвал все по-дълбоко и по-дълбоко в коридорите му,изправяйки се понякога пред самия Минотавър и трагичен е края на всеки,одързостил се да навлезе в тъмните му предели.Ако някога за избродимостта на лабиринта на великия цар Минос е послужила любовта на собствената му дъщеря Ариадна към смелия момък Тезей,като тогава кълбото на Ариадна и нишката,размотала се в коридорите на лабиринта са помогнали на Тезей да изброди плетеницата от тъмни коридори и галерии,въпросът е днес,днес коя би била Ариадна и кое би било кълбото,което ще помогне за избродимостта на един също такъв опасен лабиринт с името Вертеп,на великите древни царе Ерос и Танатос.
Тези царе държат във властта  си всеки един от нас,но особено ония,които не държат здраво юздите на своята плът.Може би искате доказателства!Ами какви по-големи от процесите,които се случиха в католическата църква.Цял един папа се отказа от доживотния си мандат,само защото не можа да се справи с педофилските истории на една немалка част на своите свещенослужители.Ами у нас,в православната църква,да не би да е по-различно?Обществото ни видя лицата и на нагли гействащи монаси,и на монаси-плейбои,и на латентни такива в редиците на Българската православна църква.Но все пак църквата не е от вчера.Тя е на 2000 години и тези петна,които получи от немалко нейни представители било при католици,било при православни,било ако щете при протестанти не ще успеят да обезобразят лицето й,защото в нейните редици било на клира,било на миряните има не сто,не хиляди,а милиони честни нейни чеда,които с живота и делата си са достойни носители на името Христови чеда-християни и носят в сърцата си заглавието на тази тема.
Но да сте се питали що е християнството?
Какво значи да си истински християнин днес?Това са все въпроси,които понякога смущават слуха ни и то не за друго,а защото знаем,че отговорът не се побира в няколко изречения.Това са въпроси,които ни карат да приемем предизвикателството да надникнем в дълбочина в себе си,в търсене на своята собствена идентичност.Но какво означава да познаем себе си ? Това не значи ли да влезем в хармония с вътрешното си Аз и да възприемаме себе си,но и другите в тяхното различие като допълващи нашата представа за цялост.Но никога,никога да не изгубваме себе си в множеството и да не забравяме,че нашата християнска индивидуалност трябва да носи завинаги в своята същност знаците на уважението,тактичността и честта.
Забелязвате ли как животът ни пише страниците си?С различни цветове,превръщайки всяка частица от себе си в илюстровано четиво.Понякога това четиво прилича на булеварден роман,където розовото определя щастието.Понякога пък е трагикомедия,с герои весели и тъжни,но най-често е Енциклопедия,събрала по страниците си графиките на чувствата,константите на морала и разбира се оная дълга лъкатушна линия,чертаеща пътя на всеки към самия себе си.Защото като християнин всеки един от нас носи в себе си нещо конкретно,съкровено,което в един момент става негов индивидуален знак.Припомняйки за своето съществуване различното провокира у нас стремеж към себеизява-открояване в личен план,визуализиране чрез времевата призма на настоящето.И в това визуализиране няма по-хубаво и по-блестящо име от името Човек,но оня,който Диоген търси посред слънчев ден със запален фенер-Човекът с главно Ч.Защото само той носи закодираната нравствена повеля да се опазва спомена за всяка човешка съдба или събитие,назовани с името,което носим,с името християни.Защото,каквото и да си мислим смисълът на човешкия живот е в идеята за хуманността-човеколюбието. И ценностите,пренесени от миналото в настоящето ще бъдат еквивалент и на бъдещето,родили един колкото нов,толкова и стар морал-този на християнството.
Тълкуватели сме на епохата, в която живеем в търсене на път към усъвършенстване.Нали чрез книгите и Книгата на книгите се докосваме до вечността и вземаме от нея онова,което тя ни дава.Така тръгваме по една невидима пътека,която води към оня връх с името Върховен Нравствен Идеал-човешко съвършенство.И точно в търсене на това съвършенство ние започваме да проумяваме своето мислене,но и мисленето на другите,защото само така можем да покажем на света,в който живеем своето Аз и неговото щастие.
А щастието на нашето Аз няма друг стемеж,освен да преодолява в живота противоречията помежду ни с мир.И така пътувайки  навътре към собственото си Аз ние неминуемо достигаме до Първовърховното Аз,т.е.до Бога.Едва тогава разбираме,че светът би функционирал много,много по-добре,ако хората установят единство между разума и себичността на действията си.Защото, само ако преодолеем „онзи абсурд на егоизма,който е в света на човека ще достигнем до истинските стойности в живота,ще преоткрием реалната човешка природа,заложена в позитивната нагласа към доброто“(А.Камю).
И ако спиралата на познанието е безкрайна,а промяната към добро е естествената цел на живота ни,то всеки един от нас може да запази индивидуалността си при своя полет към жадуваното извисяване в просторите,наречени човешко съвършенство.Извисяване,което няма да ни главозамае,а още повече ще ни стимулира да запазим добротата си чрез силната връзка със сърцето си.Защото само Бог може да изпълни докрай с блаженство друго едно сърце,останало празно и пусто в света.Потребна е само отдаденост и вяра в Него и Той освещава тогава такава душа.Защото кристално чиста истина съдържат думите,че само с чиста душа и чисто сърце можеш „В песъчинката света да зърнеш,небето-в житения клас,безкрайността в шепи да прегърнеш и вечността в един единствен час“(забравих кой го беше казал,но го е казал умилително лаконично).Защото само тогава пред тебе на прага на Вечността ще застане Той-Иисус,Който никога от никого не иска нищо,нищо за Него като дар,само  сърце чисто да положиш в храма, пред Неговия Свят Олтар.Защото само с чисто сърце и душа можеш да разбереш,че от делничната добота,та до миговете,които решават добруването на цели народи,то Доброто непременно и неизменно е израз на Справедливостта и Истината,т.е.на красотата на душата и затова най-верният синоним на Доброто е тя,душевната красота,защото човекът е призван на този свят да твори красота и после от сърце да я раздава.
Да си действителен християнин означава да служиш на доброто,защото то е посвещение и творчество,задвижвано от енергията на съзиданието и изконната човешка жажда за завършеност,за съвършенство.Защото то е оня непрестанен труд,с който отстраняваш от пътя на светлината всичко,което отрича живота и мисията на човека тук и сега.А тази мисия се постига със Словесността и Вярата,защото за този наш уязвим душевен мир няма друг лек,освен техния.Защото те са с необикновена мирова мощ.Мощ,която носи посвещение,съчетаващо мотивите,формите и въжделенията си чрез милосърдието и любовта,взаимопомощта и добротата.
Та нали от своя първи миг Словото на Вярата е призвано да бъде водач на Светлината и затуй е безусловно доказателство за тези,които са й последователи и се зоват християни.И тяхното, и нашето вечно призвание се състои от оная  делнична,от оная съвсем обикновена,но затова пък благородна,безкористна и възвишена проява-да подадеш ръка на изпадналия в нужда.Защото какво повече от това е нужно:да разгърнеш мрака и да подариш светлина на тези,които се нуждаят от нея.Защото каквото и да си говорим животът винаги ни връща това,което правим за другите.И колкото повече се движим в дълбочина към вътрешното средоточие на живота в нас,толкова повече Вярата и Нравствеността се приближават една към друга,дори се вливат една в друга,докато образуват единен поток на духовния живот-този на любовта към Бога и към Човека,потокът,в който Вярата и Нравствеността са само две страни на един и същ процес с името християнски живот.
Ние,християните знаем,че този е духовният поток,по който се движат хората и от другите вероизповедания.Защото каквито и да сме относно вярата си,сме длъжни преди всичко да бъдем хора.Защото в живота ни има обстоятелства,които невинаги зависят от нас.Приемаме ги за даденост и повече от това нищо не можем да направим.Та и как би могло да бъде иначе?Нима може човек да избира родителите си, братята и сестрите си?Нима може човек да избира времето и мястото на своето раждане?По реда на същата логика понякога като даденост приемаме и вероизповеданието,с което сме израсли,защото то много често е подвластно на географското място,където сме се родили и живели и колко много от нас точно по тази причина са будисти,мюсюлмани,индуисти,християни-конкретно православни или католици и т.н. и т.н.Разбира се,че религиозната вяра,както и всяко друго убеждение може да бъде променяно впоследствие.Историята помни немалко такива случаи.Единият е по собствено желание,а другият е насилственият и той е до болка познат на някои народи,един от които е нашият.Но не за това ми е думата.
Думата ми е за нещо друго и аз дълбоко вярвам в това и убедително ви го заявявам,че грижата,милосърдието,любовта на човек към човека,независимо от неговата националност,пол,раса или религиозна принадлежност,са най-ценните човешки добродетели и са основни стълбове на почти всички религии.Но каквото и да говорим,бидейки безпристрастни трябва да кажем,че най-ярко те са застъпени в Християнството.Неговата философия се зарейва в недостижими за другите духовни висини.А е така,защото то е дело на Оня,Който беше,Който Е и Който ще бъде камък за препъване на мнозина.Оня,който на границата на две епохи-отиващата си стара с принципа:“око за око,зъб за зъб“ постави началото на нова,със съвършено нов принцип:“Не се противете на злото“ ,защото зло зло поражда,омразата-омраза,а човечността-човечност“.Той го постави,защото видя ефекта на бумеранга на това зло.И после издигна на пиедестал Доброто,но дори и към него постави условия и изисквания.Защото,когато доброто се превърне в разменна монета,в предмет на възмездна сделка,то вече не е добро,то вече е по-скоро зло,отколкото добродетел.“И ако обичате ония,които вас обичат каква вам награда?“-казва Христос,изричайки притчата за добрия самарянин.Защото той,християнинът е човек,който живее с мисълта,че  е една истински облагодетелствана личност.Защо?Защото грижата,милосърдието,изобщо доброто дават едно облагодетелстване,макар и непряко,което се изразява в чувството на морално удовлетворение от извършеното,в преоткриване на личното достойнство и себеуважение.Увереността на човек,че върши нещо добро,следването на една благородна цел,която надхвърля далеч личното му благо,му дава неподозирани сили,сили,помагащи му да преодолее несправедливостта,болката и абсурдността на едно понякога безсмислено за него съществуване.
Та нали точно грижата към ближния,подкрепата,милосърдието,в противовес на алчността,безскрупулността и крайния егоизъм са възможно най-достойната цел в живота,едно чисто и благородно послание към Абсолюта,към Бога.Защото именно в старанието си да облекчи чуждото страдание,човек често забравя собственото.И понякога,изпадайки в състояние,когато Вярата и Надеждата му не са достатъчно силен аргумент за смисъла на живота му,точно тогава той започва да се крепи единствено на мисълта,че някой някъде се нуждае от него и това му дава сили да продължи да живее,защото знае,че е обичан и че обича.Тогава Вярата и Надеждата му,подкрепени от Любовта му му дават нови сили,с които да се изправя срещу стихиите и неправдите на живота.
Защото истина е,че животът не е лек за никого от нас,но като венец на творението ние сме длъжни да постоянстваме и да бъдем уверени в себе си,че с нашето постоянство и упоритост ще изкачим оня връх в живота си,наречен човешко съвършенство.Нищо,че пътят към него е тесен,стръмен,каменлив и трънлив,но затова пък по него се минава само веднъж в живота.Затова,ако има някое добро,което можем да сторим,внимание,което можем да проявим,нека не ги отлагаме,защото повторно не ще минем по този път.А иначе ние можем да имаме всичко,което поискаме,дори и съвършенство,стига да го пожелаем достатъчно силно и да работим за неговото постигане.
Но какво означава да пожелаем нещо достатъчно силно?Означава да пожелаеш нещо с такъв порив,който в момент на молитвена вглъбеност изригва през кожата ти и се слива с енергията,сътворила света,т.е.с Абсолюта,с Бога.
Затова ,братко,не търси толкова сила и увереност извън себе си,а ги намери вътре в себе си,защото Бог ти ги е дал.И когато ги откриеш тръгни смело напред и знай-велик е не онзи,който никога не пада,а този,който винаги се изправя.А ти,сестро,както и да наричаш Абсолюта,запомни,че чрез силата на съвестта в нас ние сме съпричастни един към друг,защото какво е съпричастието,ако не твоята болка в моето сърце или обратно-моята болка в твоето сърце.Но не говоря за физическата болка,а за онова чувство,което умилява твоето и моето сърце и носи името Любов,любов душевна.Защото единственият лек за самотата,отчаянието и безнадеждността е именно Тя-Любовта.
Да,много са хората по света,които умират за малко хляб,но не по-малко са и тези,които умират за малко,ама съвсем малко обич,топлина и Любов.Защото истински човешкото започва в оня момент,когато се запали огъня на любовта в нашите сърца и разтопи ледената кора на недоверието и отчуждението помежду ни.Знайте,няма живот в илюзията,нито пък в съня.Сънят е неведа за ума,а Любовта извира от живо и будно сърце и е велика идея на духа.И тази идея няма граници,пол и раса.Тя служи само на Истината.А истината винаги е обикновена и проста,както са обикновени и прости великите неща,защото в противен случай те няма да бъдат велики.Сложно е онова,което излиза извън реда и ритъма на Вселената:хаоса,безредието,омразата,гордостта и агресивността.Любовта пък е великото начало на истинския живот,негова Божествена поезия,излизаща от глъбините на нашето сърце и показваща неговата същност.Но оная същност,която е най-жизнената от всички истини,защото истината на живота е една и не може да бъде относителна,както не може да бъде относителна и Любовта-Тя,Единствената,Неизразимата,Святата,Спасителната,Вечната Божествена Любов.Защото Бог не може да бъде нищо друго,освен всепоглъщаща и всеопожаряваща с огъня си всичко пошло и недостойно,Любов.
Да,толкова просто нещо са доброто и любовта,но дори ангелите небесни затаяват дъх,а Сатаната навежда засрамено глава пред тях-пред чистата безкористна Доброта и Любов.
„В края на областта на познаваемото е Идеята за Доброто“ казва Сократ,но този край е само началото на пътя към Светлината.Малко вяра ни е нужна,за да тръгнем по него,съвсем малко,колкото синапено зърно,но затова пък много,много Любов.Много Любов е нужна,за да прогледнем за Истината,онази Истина,Която ще ни направи свободни.Онази Истина,Която постоянно ни нашепва,че „Дух Господен е върху всички нас“ и ни е помазал да благовестим мир,да творим добро,да бъдем хора в този живот тук и сега.Колко просто нещо е Доброто!Ръка,протегната да изтрие нечия сълза,Душа,готова с обич да прощава.
Затова ще продължава търсенето на тези или онези,които не са единствените,приели Христовата любов през болката,през самотата,дори и през скръбта и нищетата.Защото все към нея е устремена душата ни и вечен е този полет към Светлината,защото е безкраен пътят към нея:път през живота и път през смъртта,път към себе си и път към умовете и сърцата на хората.И винаги в началото и в края на пътя е домът Господен,където всички ние,странници и самотници,във вечния кръговрат на времената намираме в покой и тишина смисъла на собственото си съществуване-да бъдем живот и да даряваме живот.Живот,изпълнен с любов,истинска Христова Любов.
Защото,който веднъж е допуснал това чувство в сърцето си е разбрал,че то го е направило вълшебник.Това е абсолютната истина,защото Любовта облагородява,сътворява чудо и ни променя.Прави ни най-великодушните.Започваме да се срамуваме от собствените си слабости.Започваме да искаме да постигнем съвършенство,за да заслужим тази Любов-Любовта на Бога и хората.Точно тогава откриваме собствената си доброта и щедро я даряваме на всички.И изчезва от душите ни Злото като помисъл,както изчезват омразата като чувство и Злината като деяние и ние започваме да търсим в себе си едно ново начало.Започваме да търсим пътя към жадуваното съвършенство.Защото Тя-Божествената Любов ни е променила.Защото Тя не е само стремеж да бъдем телесно,но и душевно красиви и да дадем себе си докрай.
Затова,ако в живота си търсите,за да намерите мъдрост,ако искате  да ви се даде част от нея и чукате да ви се отвори нейната врата,ако не се страхувате от плаща на мистичността,с който е обгърната Тя-Мъдростта,ако ръката ви е водена от ума и съумеете с нея да начертаете скицата на вашия живот с разбираемите на всички езици символи-добрите дела и милосърдие,то вие сте застанали на пътя на човечността.Не продължавайте по този път,ако се надявате,че така по-лесно ще осъществите личните си житейски амбиции и цели.Не продължавайте по този път,ако нямате желание да се усъвършенствате морално и интелектуално.Не продължавайте по този път,ако свободата на вашия дух е затворена само в мисълта на материалното ви благосъстояние.
Но ако сте тръгнали по него с чистота духовна един ден непременно ще разберете,че то,християнството е оная сила,която превръща човешкия живот в хармония чрез създаване на истински човешки отношения между хората.И точно по пътя на Доброто в християнството ще ви оценят не по това,което сте в материално отношение и изражение,а по това какъв човек сте и дали изобщо сте човек.Способни ли сте да се радвате на всичко красиво и благоприятствате ли за блаженството на всички,които срещате и отминавате по пътя на живота си?
Защото само вървейки по този път,тогава и само тогава символът на Християнството се превръща за вас в пътеводна звезда.Защото онзи кръстен знак,с онова благоговейно кръстно движение на ръката към сърцето събужда у вас представата ви за човечност.Защото символ е дори самото наименование на Християнството-Христос- Спасител.Да,без Доброто и Любовта християнството би престанало да бъде онова,което е било,което е и което ще бъде.Защото без онова истинско изкуство на живота,изразяващо се в човешкия стремеж за един смислен,уравновесен и благороден живот е немислимо и самото християнство.
Защото Вярата в значимото,в Пътя,в Истината и Живота и дори в ония неподозирани измерения на човешкия дух са които окрилят порива ни за съществуване.Те присъстват не като декор,а  съществено  като онова постоянно топло течение Гълфстрийм,което на духовния език е течението на смисъла на живота,за възприемане и оценяване на света трезво и правдиво,за да се върви смело,но и отговорно напред,за да духа вятърът в платната ни и ни отведе към оня бряг,брегът на нашето спасение,здрави и невредими и много,много помъдрели.
Защото „Да устоиш във времето,това е важното.И то докрай и с чест да устоиш.Като дървото сред полето,брулено от дъждовете,ветровете,бурите;Подобно покривите,стихнали над хората и пътищата земни,носещи в краката ни умората;Водата в каната,поставена на масата за жадния устата да накваси;Като парчето хляб,увито с почит в кърпата,за да засити гладният глада си;Да устоиш във времето-без отчаяние;И сили да намираш винаги за пиетет и покаяние!“
Бъдете благословени!Бог да ви благослови!
С тези редове поставям началото на цикъл от слова към всички,в чиито гърди туптят християнски сърца.

Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s