Ако светлината в тебе…

изгрев

 

   Ако всичко в нашия живот е просто едно огромно доверие към нашето сърце,то би дошъл денят,когато всеки сам на себе си да си зададе въпроса:Кой съм всъщност аз на тази земя и защо се доверявам на сърцето си?А за да може едно такова доверие да се роди и господства в цял свят,сам разбираш,че е нужен твоя живот и живота на множество други люде.Живот,пълен с радости,но и с толкова много страдания.И ако страданието от опрощението на живота ти бъде в тебе като всеопожаряващ огън,то знай-ти си този,който може да запали искрата на съпричастност в нощта на човечеството,искрата на един напълно нов живот.Но за да започнеш този нов живот,не е нужно да искаш да имаш опита на цял един друг такъв,защото никога не трябва да забравяш,че и  в най-тежките моменти на сегашния една само шепа от хора-жени,мъже,младежи и даже деца,дори и разпръснати по целия свят,са способни да изменят хода на историческото му развитие.Или може би се съмняваш?А нима това не сториха учениците Христови?Нали те,намирайки се с Христос в молитвено общение и водейки съзерцателен живот,са станали като невидима закваска за примирение между човеците сред вярващи и невярващи.Но и днес някои притежават същото дарование да преобразяват множество ситуации в живота ни,макар и за мнозина те да са изглеждали непреобразими.И точно тези хора могат да положат края на времето на недоверие и подозрения.Защото на тях им е дадено всичко онова,което е нужно,за да могат да поставят началото на нова ера,ера на доверие и искрено приятелство-така,както са го сторили учениците Христови.Те са,които жадуват да излекуват всички душевни рани и заставайки пред хората се превръщат в едно жадувано и отдавна чакано знамение.Тях винаги можеш лесно да познаеш,защото са израсли по  време на неимоверни изпитания и затова нищо не е в състояние да ги уплаши в живота и затова продължават да действат,пренебрегвайки всякакви трудности.Посвещавайки своя живот в служба на човечеството,те сами свидетелстват за това,че човек не е създаден за отчаяние.И дори на пътя им да се изпречкват множество препятствия,те се ориентират по главния образ, по този единствен източник,от който винаги могат да намерят правилния път на движение в своя живот.А този главен образ е Христос.Защото в самата глъбинна същност на човека,в неговото съществуване,е и оная тайнствена и неописуема жажда за Неговото присъствие,защото самата мисъл за Него е вече начало на нашата Вяра.

    И когато Христос ни се открива в красотата и чистотата на една искрена молитва,то тогава тази жажда се открива още и още.В началото на пътя към Него не са нужни непременно много познания,макар и те да са също много важни в живота ни.Нужно е да усещаш Неговото присъствие със сърцето си и да проумееш завинаги една истина:че не толкова ние сме обикнали Бога,колкото Той обича нас.И това вече ще бъде твоята светлина в живота.Светлината,която в мрака ще ти свети и мракът никога няма да я обземе.И всичко,каквото ще стане в живота ти,чрез нея ще стане.И сам ще усетиш как ще започне да се топи безпокойството у тебе.Ще се сетиш и за думите Иисусови,че със своето безпокойство нищо повече няма да добиеш в живота си,защото ще разбереш,че е нужно да познаеш в него предела на своите сили и възможности и да се примириш със слабостта си.И ти ще усетиш,че въпреки всички изпитания,на които си подложен в живота,пак той,твоят живот,изцяло е изтъкан от нишките на Неговото бащинско опрощение.Защото той,Христос,се обръща към тебе по толкова различни начини,дори чрез събития и най-вече чрез тях.Това,че Той пленява твоето сърце,дори и у тебе да е останало едно-едничко слово,но точно то ще е достатъчно да открие за тебе нов път-път,осеян със светлина.Път,по който когато тръгнеш ще разсееш всички свои съмнения.Тогава устните ти неволно ще изрекат от дълбочината на сърцето ти молитвата:Спасителю на моя живот,дните ми течаха,но аз не ти отговарях.Дори дойде такъв момент,че да се запитам:имам ли всъщност потребност от Тебе?И тогава пред мене израснаха стени от съмнения и колебания,които все повече и повече ме отдалечаваха от Тебе.Но ти,Христе,с онова чудно Твое тайнствено присъствие ме дочака дори в дълбочината на моите противоречия,даже на моя вътрешен бунт,направи да различа Светлината на Евангелието от фалшивата  светлина на суетата на деня и със силата на Твоята Любов ме накара да усетя Твоето присъствие и твоето велико опрощение.Амин!

      Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

 

      Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

    

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s