Рецепта за щастие

щастие

  Пиша тези редове първо,защото самият аз имам нужда от смисъла и поуките им.Пиша ги,защото животът ми,както и животът на повечето от вас се нуждае от повече истински мигове.Пиша ги и съм съвсем наясно,че най-сигурният начин да позная тяхната сила е като видя вашите одобрения или неодобрения за тях. В тези редове ви подканям да си зададете въпросите,които си задавам и самият аз в мигове на съмнение в живота ми.И те звучат така:щастлив ли съм?!!!…А какво наистина правя  в живота си,за да съм щастлив и какво всъщност е щастливият миг и имам ли достатъчно такива в сърцето си?Ще бъда  откровен с вас –невинаги е лесно да се отговори на такива въпроси.Необходима е нагласа и най-вече смелост,за да си ги зададеш,още по-голяма,за да пожелаеш да чуеш отговорите,които ще изникнат от сърцето ти.Но сторите ли това усилията ви ще бъдат възнаградени от новите равнища на душевен мир и откровения,които всеки ден ще преоткривате в себе си.И в процеса на търсене на отговорите на тези въпроси ще познаете нови,освобождаващи истини за себе си и за промените в живота ви-някои тихи и невидими,други,обаче доста драматични.Но най-голямата от всички промени ще е тая,че дните ви ще започнат да стават по-пълноценни,изпълнени с много повече истински мигове.А какво всъщност е истинският миг-какво ако не миг,в който присъстваш,чувстваш и живееш пълноценно,миг,наситен със смисъл и най-накрая-миг,който не забравяш никога? А да сте си задавали някога въпроса:защо съм тук сега и защо чета тези редове?Но всъщност истински тук ли сте,пред монитора на компютъра,изцяло ли сте тук,докато четете тези редове или си мислите за работата,която не сте довършили,или какво ще ядете за вечеря.Казвам това с пълното съзнание,защото повечето от нас невинаги ни бива да се концентрираме,да се съсредоточаваме,върху това което вършим.Добре,че е само понякога,защото когато участваш в нещо с особено изострено внимание,тогава ти си впрегнал в този миг цялото си вътрешно съзнание и мигът за тебе става смислен,съзнателен и съзидателен и най-вече незабравим.А е така,защото ти си позволил на съзнанието си да се изпълни с преживяното в момента.Но и колко пъти се улавяме,че вършим нещо инерционно,т.е.без да мислим,напълно механично и бездушно.В такива мигове сме изключили съзнанието си и вършим всичко абсолютно безсъзнателно.Тези са миговете,за които се казва,че не сме там,където сме,макар и да сме там.А точно тя,безсъзнателността е причината за по-късни наши страдания и дори болки.

     Може би се питате откъде идва проблемът и какъв е проблемът изобщо?Проблемът ни е в това,че ние станахме много добри в живеенето в името на утрешния ден,че повечето от нас прекарват твърде малко в часовете на настоящето.Ние планираме дните си и се тревожим за бъдещето си и преди да се усетим животът ни е свършил и осъзнаваме от после,че сме били прекалено заети с мислите за утрешния ден и по този начин сме пропуснали всичко,което ни се случва в днешния.Онова обаче,което прави този процес още по-парещ  е чувството,че и животът ни отминава всуе.Ето,идва съботният ден и се чудим къде е отлетяла седмицата!Идва краят на месеца и ние се чудим колко бързо са се изтъркаляли дните му!А при поредния рожден ден се питаме къде се е изгубила годината?!Една сутрин се събуждаме и осъзнаваме,че сме на толкова много години и се чудим къде е отишло всичкото това време,гледаме скрежа в косите и липсващият блясък в очите ни.Гледаме как децата ни завършват училище и как после създават собствени семейства,а на нас ни се струва,че едва ли не вчера сме ги люлели,за да заспят и сме ги учили да завързват обувките си.А ние все още не знаем що е това щастие?

    А всъщност то не е придобивка,то е умение.Умение,което трябва да усъвършенстваме,също както човек се учи ,за да доразвие в себе си,ако го има таланта на художника,скулптора,певеца,музиканта и т.н.,и т.н.

     Фактът,че имам триножник и палитра не ме прави художник.Умението да рисувам ме прави такъв.Фактът,че имам пиано не ме прави пианист-умението да свиря на него ме прави такъв.Тъй че добрата действителност невинаги ме прави щастлив,а умението да я изживея с пълното съзнание за нея и с пълното усещане за всеки един неин миг,ето това ме прави щастлив,но въпросът е дали успявам в това.

     Затова,братко,разбрал съм,ако не можеш да бъдеш щастлив сега с това,което имаш и такъв,какъвто си,няма да си щастлив и когато постигнеш това,което мислиш,че искаш.Ако не знаеш да се радваш на малкото,което имаш,то и голямото,което ще постигнеш пак не ще те радва.

      А иначе,сестро,всеки може да си поеме глътка щастие,стига да се научи да живее с повече истински мигове като развие умението си да се радва на това,което има тук и сега,а не в необозримото бъдеще.Какви майстори са малките деца във вживяването в истинските мигове.Те не са се научили все още да отлагат радостта като нас,така че й се отдават изцяло винаги,когато я има.Ето това ги прави щастливи,защото истински вникват в същността на момента.

      Някой беше казал:Ние не се раждаме нещастни.Ние се научаваме да бъдем нещастни.А само колко лесно е да се отучим!Достатъчно е да погледнем децата си и да се сетим за думите Христови:”Ако не станете като едно от тия най-малките,не ще влезете в Царството Небесно”.Защо не можем и ние така истински да се радваме като децата?Може би,защото ние възрастните страдаме от т.нар.синдром на преждевременно остаряване и колко пъти от т.нар.псевдопомъдряване.

      Ето затова са ни нужни истинските мигове,защото в тях,ако подкрепим надеждата си с малкото останала в сърцата ни Любов  и от дебрите на своето Аз призовем своята Вяра и тогава тези трите,ведно с молитвата,бликаща в сърцето ни

ще ни помогнат никога пламъчето на любовта в сърцата ни

да не угасне,защото  Бог само по него ще разбере чии чеда сме.И ако сме истински негови ще отвори Той своята щедра и всемилваща десница и едва тогава ще разберем силата на най-истинските мигове-Божествените,дори и с малко Вяра, Вяра,колкото синапено зърно,но с много Надежда и много,много възродена Любов.Амин!

       Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

        Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s