Човешкият живот-кога всъщност започва той

       

бебе

  Какво всъщност ме подтикна да напиша тези редове?Ами една съвсем,съвсем обикновена операция на един съвсем,съвсем обикновен аборт,чиито кадри случайно засякох в предаване по канал Дискавъри.Затаих дъх,когато гледах какво се случва на екрана.Останах под това въздействие цяла нощ.На другия ден имах щастието или нещастието по националната българска телевизия да видя как едни млади родители от ромски произход продаваха току-що роденото си дете на търговци на деца.В случая търговците бяха предрешени полицаи,които умишлено повтаряха на родителите,че купуват детето им за органи.Родителите не трепнаха.Те бързаха да приберат пачките с долари.

   Защо стигнахме дотук?Защо човек все повече и повече живее с усещанията на кожата си?Защо се потапя все по-дълбоко и по-дълбоко в своите инстинкти,доближавайки се твърде много до скота в себе си?Интересно какво точно се случва с Негово величество Човека?Защо бавно и полека той потъва в една метафизична нощ?И в тази сгъстяваща се тъмнина ние,хората не се виждаме вече като такива,защото сме забравили какво точно е човекът.Защото Господарят на мрака ,след като ни обеща свобода и ни я даде в повече и така ни измами,че ни превърна в похотливи и оскотели роби.Защото зад паравана на същата тази свобода Господарят на мрака ден подир ден доунищожава остатъците на красота у човека?И във вакханлийския свят на свободната любов изчезва истинската.Може би затова е този душевен студ и тази пустота.Може би затова животът ни започна да става сив и безцелен,защото човекът все повече и повече взе да губи красотата на душата си,а заедно с това и способността да обича истински.Забелязвате ли,че сега живеем във време,когато почти всички забрани са премахнати и потоци порно се изливат от всички страни в душата на човека.Но най-страшното е,че се развращават и обезверяват детски души.Сравнително до неотдавна някои разрушаваха храмове и правеха с техните камъни какво ли не.Сега,обаче други разрушават храма на човешката душа,превръщайки я в някакъв скверен дом и без свян наричат това прогрес и култура.А призивите да бъде поставена преграда пред това престъпление наричат средновековен феодализъм на Църквата.Защо,защо станахме толкова бездушни?Защо допуснахме да стигнем дотам,че децата на поколението ни да мислят и да говорят за секса,за аборта и за отношенията помежду им като за нещо съвсем елементарно?А относно аборта сещате ли се за изследванията на ботаниците и биолозите,които твърдят,поне повечето от тях,че всичко около нас е живо така,както някога са твърдели древните и че нещо красиво,каквото са цветята,например,са живи клетки,усещащи добро и зло.Да,правени са изследвания в стая с цветя.В оня момент,в който човекът,грижещ се за тях или някой друг,помисли зло за някое цвете,то бавно,но сигурно посърва.Ако цветята усещат помислите ни и пренебрежителното ни отношение към тях,то колко повече усещат това и децата,малките деца,дори и неродените.Та нали за тях,децата неслучайно казваме,че са цветята на живота ни.Но въпросът е дали всички казват това!Съмнявам се!Щом има такива да мислят за аборти или пък да продадат децата си за органи!Но може би те не са виновни.Виновен е многоликият и в същото време безлик материализъм и поражданият от него хедонизъм..,т.е.егоистичният личностен стремеж на човека към все по-големи удобства,лукс и комфорт.Той е,който представя зародиша,плода в утробата на бъдещата майка като част от нея ,от който тя може да се освободи така,както се освобождава например от заболелия си апендикс,от гнойните си сливици или някое доброкачествено туморно образувание…

     В това неспиращо охладняване един към друг,материализмът ни е накарал да забравим,че човекът е преди всичко образ и подобие Божие,лъч,насочен от Земята към безкрайните пространства на духовния свят,че сърцевината на човека е безсмъртната му душа,която Бог му дава още при зачатието му.Но какъв по-странен парадокс от този,каква по-ужасна трагикомедия от тази:жени,иначе добри и състрадателни по натура,които горчиво плачат за смъртта на кучето си,например и които не ще се съгласят да заколят дори пиле,а убиват собствените си деца в утробата си,считайки това едва ли не за нещо съвсем,ама съвсем естествено.

    Много,много често говорим за безумството на войната,но никога,никога не говорим за онова  безумство с краткото име аборт.Често цитираме,че Втората световна война за 6-те години на своето бушуване е отнела близо 60 млн.човешки живота,но никога,никога не цитираме,че също до 60 млн.са абортите и то на година в целия свят !Защо?Защо никога не цитираме това?Може би,защото някои се успокояват с думите,че какво са тези 60 млн.зачатъци за 7-те млрд жители на земното кълбо.Ето в това е тъжното,в това е парадоксът.

    А доказано е,че детето от своето зачатие е съпричастно с живота на майка си.То улавя от своя първи миг,та до самото си раждане всички нейни преживявания.А можете ли да си представите какво изпитва това дете,когато в главата на майка му се загнезди мисълта да се освободи от него.Нека за малко,за малко се опитаме да погледнем на това безпомощно същество,което час подир час,ден подир ден развива своята същност в утробата на майка си.Разбира се,далеч съм от мисълта,че ние ще успеем да  изпитаме,да усетим оня целия ужас,който изпитва то по време на аборта,но поне донякъде,донякъде навярно ще успеем да разберем за какво става дума.

     И така,притворете очи и си представете това малко същество в утробата на своята майка и огромното му желание да изживее своя живот,животът,даден му от Бога.На фона на тази картина слушайте и думите:”Майко,аз исках да ти кажа,че те обичах и преди моето раждане.Но изведнъж аз усетих студ,студ,който идваше от сърцето ти,защото в него вече се беше разположила безсърдечната ти мисъл да се освободиш от мене.Малкото ми сърце се свиваше от болка.Малкият ми мозък не искаше да приеме този факт,че ти не ме желаеш.И в мига,в който железните нокти се доближиха до тялото ми,аз неистово закрещях:Мамо,недей!Мамо,спаси ме!Но нямаше кой да ме чуе.Когато железните клещи се впиха в тялото ми като зъби на хищник,закрещях още по-силно:Майчице,не ме убивай,майчице,пощади ме!Но всичко беше напразно.Ти не чу,майко,как хрущяха все още неукрепналите ми кости,когато безжалостно ме разкъсваха железните клещи,как чупеха те ръцете ми-ръцете,с които исках да те прегръщам,как трошаха те краката ми-краката,с които исках да тичам на воля пред твоите очи,как откъснаха те главата ми-главата,която исках да положа до твоята,на твоето рамо.Колко много исках да се притисна със сърцето си към гърдите ти,но студеното желязо го изтръгна.Как исках да ме носиш в топлите си ръце,но ти ме захвърли в студа на вечната нощ,без дори да погледнеш лицето ми.Майко,защо?Дори в този миг си казах:защо не съм заченато в утробата на вълчица.Тя би ме носила с любов като свое любимо същество,като свое съкровище.Не току-така хората се удивляват,че вълци са отглеждали изоставени деца,а какво биха казали вълците,ако биха знаели,че хората убиват в утробата собствените младенци или ги продават за органи.Но да знаеш,майко,Бог е поверил живота ми на теб и от теб ще иска сметка за него.Защото кръвта на невинните деца,като кръвта на Авел зове към Небето и убийците получават своето възмездие:омърсената им съвест ги лишава от най-главното-от духовен мир и от духовна радост до края на земните им дни.

     Да,това бе само блед опит да предам на ушите ви гласа на един нероден младенец,пропит от ужас по време на жестокия аборт,глас,който не чуваме с ушите си,а със сърцето си,защото е глас на младенческата му душа.Доколко е успешен опитът ми ще кажете вие.А аз не спирам да си задавам въпросите:какво се случи с човечеството?Защо има толкова много привърженици на аборта?Защо държавните структури не им се противопоставят?Защо са разклатени вековните устои в дворците на правосъдието?С какъв бацил е заразен общественият морал-това негласно законодателство?Защо?Защо?Защо?Все въпроси,които чакат своите отговори.Но ще оставя всеки един от вас сам да си отговори и да скъта отговорите си там,в гърдите си,малко наляво в тях,където вярвам тупти сърце,а не само орган на кръвообращението.Амин!Бъдете благословени!Бог да ви благослови! 



Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

2 thoughts on “Човешкият живот-кога всъщност започва той

  1. Pingback: Католически свещеник протестира срещу абортите пред Народното събрание - Семейството - Домашна църква

  2. Даниела Трифонова каза:

    Отец Иван Илчев от Катедралния храм във Варна имаше най-интересните и трогателни проповеди,но бе ПРИНУДЕН от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан да остане без енория.От януари 2015 г. слушаме проповеди-преразкази на Евангелието без елемент на разсъждение от страна на свещениците,високо оценени от владиката си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s