Магията на словото

чудеса

  Сядайки да пиша тези редове се питам по силата на кой от земните закони са възможни чудесата в Новия завет и отговорът е:по силата на Закона на словото,разбира се.А силата на Словото не го разбираме само от Евангелието на Йоана и по-точно от неговото начало.Но точно с него той потвърждава това,този изключителен факт,че с нашите молитвени слова можем да вършим чудеса,че можем да подновим умовете,телата и дори делата си.Но това става само след като премахнем неувереността и безпокойството си и заживеем с пълна Вяра в Абсолюта.Затова всяка  една религия се основава и уповава на Вярата,защото тя дава на човек онази увереност,тъй необходима за всичко в живота ни.Говоря за чистата,без капчица съмнение Вяра.Изчистената от тях,от нашите съмнения и безпокойства Вяра можем да оприличим на онова късче чисто злато,останало след като сме отстранили от златоносната руда на съзнанието ни всички примеси,т.е.съмнения.Да,златото,което остава не е много,то дори е малко,но повече и не ни е нужно,защото спомнете си какво казва Христос:”Ако имате Вяра ,колкото синапено зърно,ако кажете на тази планина премести се и тя ще се премести.”Разбира се,Христос говорейки за планината не говори в буквален смисъл,а в онзи духовно тайнствен,че дори и да срещнем в живота си планини от трудности,ще ги преместваме,ще ги пренасяме или ще ги преодоляваме с Вяра.

   Да ,в това е силата на Христос и Евангелието,казвайки ни да не се безпокоим и страхуваме за дните на живота ни,а когато пък събираме блага да не се пристрастяваме и да не ги трупаме,защото трупайки материални блага губим духовни такива,а често пъти и самите материални и ако това ни се случи да не тъжим и да помним завинаги онзи закон,Законът на живота:печелим ли едно,неизменно губим друго и обратното-губим ли едно,неизменно печелим друго.Казвайки това веднага се сещам за Христовите думи:”Каква полза за човек,че спечели цял свят,а повреди на душата си.”Затова  добре е да знаем,че от всичко,от което наистина имаме нужда от него,Бог знае това и ще ни го даде,но все пак ние трябва да го поискаме.Затова Христос казва:”Искайте и ще ви се даде,чукайте и ще ви се отвори!”Но нека разтълкуваме тези думи.Кога и какво ще ни се отвори.Спомнете си 23-ти Давидов псалом.В него се казва:”Повдигнете порти горнището си,повдигнете се  вечни порти,и ще влезе Царят на Славата.”Кой е този Цар на Славата ли и какво иска да ни каже с тези думи Давид.Да,с обикновени видими елементи от битието ни той ни разкрива части от невидимия негов смисъл.Портите символизират дверите на нашето съзнание и щом то се възвиси,ние влизаме в контакт със Свръхсъзнанието,т.е.отваряме дверите не само на разума,но и на сърцето си и едва тогава в тях влиза Той,Царят на Славата,т.е.Бог и точно Той Е,Който разпръсква грижите и съмненията ни и води нашите битки в полето на живота ни.

     Затова Христос казва:”Ето,Аз чукам на всяка врата,но само оня,който ме чуе ще ми отвори и Аз ще вляза при него.”Забележете,Христос казва,че не подминава никого!Той чука на всяка врата,но влиза само при оня,който го чуе и му отвори.Да,Христос много добре знае,че има и такива,които увлечени от шума и суетата на живота са затворили не само физическите си очи и уши,но и духовните.По-нататък Христос казва:”Бъдете будни и се молете!”,което не означава никак да не спим физически,а да не проспим живота си,ако щете в буквален,но най-вече в оня преносен смисъл.

     Затова,ти,който и да си братко,изобщо страдалецо,отколкото и години да си страдал,било поради телесна или духовна немощ,стани,вземи одъра на своята немощ и ходи!Тръгни буден по пътя на живота си.Защото само когато с будни очи и буден ум вървим по пътя на живота си,само тогава ще виждаме спънките и пречките му и без никаква трудност ще ги преодоляваме  и ще научим най-важното,че всяко нещо във Вселената-видимо и невидимо,работи,за да ни донесе това,което е наистина наше,защото всички онези блага -земни или небесни,които Бог е определил за нас никой никога не ще ни ги отнеме щом ние сме си ги заслужили!Можем да бъдем уверени в това.Амин!

Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

 Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Рецепта за щастие

щастие

  Пиша тези редове първо,защото самият аз имам нужда от смисъла и поуките им.Пиша ги,защото животът ми,както и животът на повечето от вас се нуждае от повече истински мигове.Пиша ги и съм съвсем наясно,че най-сигурният начин да позная тяхната сила е като видя вашите одобрения или неодобрения за тях. В тези редове ви подканям да си зададете въпросите,които си задавам и самият аз в мигове на съмнение в живота ми.И те звучат така:щастлив ли съм?!!!…А какво наистина правя  в живота си,за да съм щастлив и какво всъщност е щастливият миг и имам ли достатъчно такива в сърцето си?Ще бъда  откровен с вас –невинаги е лесно да се отговори на такива въпроси.Необходима е нагласа и най-вече смелост,за да си ги зададеш,още по-голяма,за да пожелаеш да чуеш отговорите,които ще изникнат от сърцето ти.Но сторите ли това усилията ви ще бъдат възнаградени от новите равнища на душевен мир и откровения,които всеки ден ще преоткривате в себе си.И в процеса на търсене на отговорите на тези въпроси ще познаете нови,освобождаващи истини за себе си и за промените в живота ви-някои тихи и невидими,други,обаче доста драматични.Но най-голямата от всички промени ще е тая,че дните ви ще започнат да стават по-пълноценни,изпълнени с много повече истински мигове.А какво всъщност е истинският миг-какво ако не миг,в който присъстваш,чувстваш и живееш пълноценно,миг,наситен със смисъл и най-накрая-миг,който не забравяш никога? А да сте си задавали някога въпроса:защо съм тук сега и защо чета тези редове?Но всъщност истински тук ли сте,пред монитора на компютъра,изцяло ли сте тук,докато четете тези редове или си мислите за работата,която не сте довършили,или какво ще ядете за вечеря.Казвам това с пълното съзнание,защото повечето от нас невинаги ни бива да се концентрираме,да се съсредоточаваме,върху това което вършим.Добре,че е само понякога,защото когато участваш в нещо с особено изострено внимание,тогава ти си впрегнал в този миг цялото си вътрешно съзнание и мигът за тебе става смислен,съзнателен и съзидателен и най-вече незабравим.А е така,защото ти си позволил на съзнанието си да се изпълни с преживяното в момента.Но и колко пъти се улавяме,че вършим нещо инерционно,т.е.без да мислим,напълно механично и бездушно.В такива мигове сме изключили съзнанието си и вършим всичко абсолютно безсъзнателно.Тези са миговете,за които се казва,че не сме там,където сме,макар и да сме там.А точно тя,безсъзнателността е причината за по-късни наши страдания и дори болки.

     Може би се питате откъде идва проблемът и какъв е проблемът изобщо?Проблемът ни е в това,че ние станахме много добри в живеенето в името на утрешния ден,че повечето от нас прекарват твърде малко в часовете на настоящето.Ние планираме дните си и се тревожим за бъдещето си и преди да се усетим животът ни е свършил и осъзнаваме от после,че сме били прекалено заети с мислите за утрешния ден и по този начин сме пропуснали всичко,което ни се случва в днешния.Онова обаче,което прави този процес още по-парещ  е чувството,че и животът ни отминава всуе.Ето,идва съботният ден и се чудим къде е отлетяла седмицата!Идва краят на месеца и ние се чудим колко бързо са се изтъркаляли дните му!А при поредния рожден ден се питаме къде се е изгубила годината?!Една сутрин се събуждаме и осъзнаваме,че сме на толкова много години и се чудим къде е отишло всичкото това време,гледаме скрежа в косите и липсващият блясък в очите ни.Гледаме как децата ни завършват училище и как после създават собствени семейства,а на нас ни се струва,че едва ли не вчера сме ги люлели,за да заспят и сме ги учили да завързват обувките си.А ние все още не знаем що е това щастие?

    А всъщност то не е придобивка,то е умение.Умение,което трябва да усъвършенстваме,също както човек се учи ,за да доразвие в себе си,ако го има таланта на художника,скулптора,певеца,музиканта и т.н.,и т.н.

     Фактът,че имам триножник и палитра не ме прави художник.Умението да рисувам ме прави такъв.Фактът,че имам пиано не ме прави пианист-умението да свиря на него ме прави такъв.Тъй че добрата действителност невинаги ме прави щастлив,а умението да я изживея с пълното съзнание за нея и с пълното усещане за всеки един неин миг,ето това ме прави щастлив,но въпросът е дали успявам в това.

     Затова,братко,разбрал съм,ако не можеш да бъдеш щастлив сега с това,което имаш и такъв,какъвто си,няма да си щастлив и когато постигнеш това,което мислиш,че искаш.Ако не знаеш да се радваш на малкото,което имаш,то и голямото,което ще постигнеш пак не ще те радва.

      А иначе,сестро,всеки може да си поеме глътка щастие,стига да се научи да живее с повече истински мигове като развие умението си да се радва на това,което има тук и сега,а не в необозримото бъдеще.Какви майстори са малките деца във вживяването в истинските мигове.Те не са се научили все още да отлагат радостта като нас,така че й се отдават изцяло винаги,когато я има.Ето това ги прави щастливи,защото истински вникват в същността на момента.

      Някой беше казал:Ние не се раждаме нещастни.Ние се научаваме да бъдем нещастни.А само колко лесно е да се отучим!Достатъчно е да погледнем децата си и да се сетим за думите Христови:”Ако не станете като едно от тия най-малките,не ще влезете в Царството Небесно”.Защо не можем и ние така истински да се радваме като децата?Може би,защото ние възрастните страдаме от т.нар.синдром на преждевременно остаряване и колко пъти от т.нар.псевдопомъдряване.

      Ето затова са ни нужни истинските мигове,защото в тях,ако подкрепим надеждата си с малкото останала в сърцата ни Любов  и от дебрите на своето Аз призовем своята Вяра и тогава тези трите,ведно с молитвата,бликаща в сърцето ни

ще ни помогнат никога пламъчето на любовта в сърцата ни

да не угасне,защото  Бог само по него ще разбере чии чеда сме.И ако сме истински негови ще отвори Той своята щедра и всемилваща десница и едва тогава ще разберем силата на най-истинските мигове-Божествените,дори и с малко Вяра, Вяра,колкото синапено зърно,но с много Надежда и много,много възродена Любов.Амин!

       Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

        Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандарт

Ако светлината в тебе…

изгрев

 

   Ако всичко в нашия живот е просто едно огромно доверие към нашето сърце,то би дошъл денят,когато всеки сам на себе си да си зададе въпроса:Кой съм всъщност аз на тази земя и защо се доверявам на сърцето си?А за да може едно такова доверие да се роди и господства в цял свят,сам разбираш,че е нужен твоя живот и живота на множество други люде.Живот,пълен с радости,но и с толкова много страдания.И ако страданието от опрощението на живота ти бъде в тебе като всеопожаряващ огън,то знай-ти си този,който може да запали искрата на съпричастност в нощта на човечеството,искрата на един напълно нов живот.Но за да започнеш този нов живот,не е нужно да искаш да имаш опита на цял един друг такъв,защото никога не трябва да забравяш,че и  в най-тежките моменти на сегашния една само шепа от хора-жени,мъже,младежи и даже деца,дори и разпръснати по целия свят,са способни да изменят хода на историческото му развитие.Или може би се съмняваш?А нима това не сториха учениците Христови?Нали те,намирайки се с Христос в молитвено общение и водейки съзерцателен живот,са станали като невидима закваска за примирение между човеците сред вярващи и невярващи.Но и днес някои притежават същото дарование да преобразяват множество ситуации в живота ни,макар и за мнозина те да са изглеждали непреобразими.И точно тези хора могат да положат края на времето на недоверие и подозрения.Защото на тях им е дадено всичко онова,което е нужно,за да могат да поставят началото на нова ера,ера на доверие и искрено приятелство-така,както са го сторили учениците Христови.Те са,които жадуват да излекуват всички душевни рани и заставайки пред хората се превръщат в едно жадувано и отдавна чакано знамение.Тях винаги можеш лесно да познаеш,защото са израсли по  време на неимоверни изпитания и затова нищо не е в състояние да ги уплаши в живота и затова продължават да действат,пренебрегвайки всякакви трудности.Посвещавайки своя живот в служба на човечеството,те сами свидетелстват за това,че човек не е създаден за отчаяние.И дори на пътя им да се изпречкват множество препятствия,те се ориентират по главния образ, по този единствен източник,от който винаги могат да намерят правилния път на движение в своя живот.А този главен образ е Христос.Защото в самата глъбинна същност на човека,в неговото съществуване,е и оная тайнствена и неописуема жажда за Неговото присъствие,защото самата мисъл за Него е вече начало на нашата Вяра.

    И когато Христос ни се открива в красотата и чистотата на една искрена молитва,то тогава тази жажда се открива още и още.В началото на пътя към Него не са нужни непременно много познания,макар и те да са също много важни в живота ни.Нужно е да усещаш Неговото присъствие със сърцето си и да проумееш завинаги една истина:че не толкова ние сме обикнали Бога,колкото Той обича нас.И това вече ще бъде твоята светлина в живота.Светлината,която в мрака ще ти свети и мракът никога няма да я обземе.И всичко,каквото ще стане в живота ти,чрез нея ще стане.И сам ще усетиш как ще започне да се топи безпокойството у тебе.Ще се сетиш и за думите Иисусови,че със своето безпокойство нищо повече няма да добиеш в живота си,защото ще разбереш,че е нужно да познаеш в него предела на своите сили и възможности и да се примириш със слабостта си.И ти ще усетиш,че въпреки всички изпитания,на които си подложен в живота,пак той,твоят живот,изцяло е изтъкан от нишките на Неговото бащинско опрощение.Защото той,Христос,се обръща към тебе по толкова различни начини,дори чрез събития и най-вече чрез тях.Това,че Той пленява твоето сърце,дори и у тебе да е останало едно-едничко слово,но точно то ще е достатъчно да открие за тебе нов път-път,осеян със светлина.Път,по който когато тръгнеш ще разсееш всички свои съмнения.Тогава устните ти неволно ще изрекат от дълбочината на сърцето ти молитвата:Спасителю на моя живот,дните ми течаха,но аз не ти отговарях.Дори дойде такъв момент,че да се запитам:имам ли всъщност потребност от Тебе?И тогава пред мене израснаха стени от съмнения и колебания,които все повече и повече ме отдалечаваха от Тебе.Но ти,Христе,с онова чудно Твое тайнствено присъствие ме дочака дори в дълбочината на моите противоречия,даже на моя вътрешен бунт,направи да различа Светлината на Евангелието от фалшивата  светлина на суетата на деня и със силата на Твоята Любов ме накара да усетя Твоето присъствие и твоето велико опрощение.Амин!

      Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

 

      Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

    

Стандарт

Библейски редове

                                        

библия

    Много са книгите по света,предмет на адмирации и възторг.А колко много от тях са с електронни страници.Сред тях е и Книгата на книгите-Библията.И там в нея в”Притчи Соломонови” глава 4 започват следните стихове от 23-ти нататък и те звучат така:”От всичко що е за пазене,синко,най-много пази сърцето си,защото от него са изворите на живота.Отхвърли от себе си лъжливостта на устата и лукавството на езика от себе си отдалечи.Очите ти нека гледат право.Тогава и пътищата ти ще бъдат прави,т.е.правдиви.А правдиви са десните пътища,защото Господ ги наглежда,а левите-левите са развалени!”Думи,казани преди близо 3000 години,казани,разбира се в духовен смисъл.Но дори и да вземем думите в техния земен смисъл-за пътищата земни,всички вие знаете,ако не всички то поне тия,които са шофьори,че тенденциите в магистралостроенето по света са да се изграждат само завои надясно,защото завоят надясно е напълно безопасен,а завоят наляво води към …катастрофи,в буквален и преносен смисъл.Та нима всички вие не видяхте 45 години завивахме все наляво и наляво и ето докъде стигнахме,да се въртим в порочен кръг наляво,наляво и все наляво…по инерция.Време е да натиснем спирачки и да спрем тази инерция.После бавно,но с увереност да потеглим по широките пътища на Европа.Вярвам разбирате тази аналогия,нали?Защото какво означава да си вярващ?Да си вярващ не означава да си индиферентен към действителността,в която живееш!Да си вярващ не означава да си фалшиво смирен,т.е.лицемер,а да си реалист в делата и думите си,защото „ако Бог е с тебе кой ще бъде против тебе”,но най-вече,най-вече да си до болка истинен,защото „истината ще ни направи свободни!”.Не го казвам аз,а Сам Този,Който промени света със своето учение и днес има повече от 2 млрд последователи.Сам Господ Иисус Христос и то преди 2000 години.Този,Когото някои 45 години отричаха в България!Отричаха Истината,на която Той ни учеше и продължава да ни учи,отричаха Пътя,Който той ни сочеше и продължава да ни сочи!Отричаха Живота,в който Той ни посвещаваше и продължава да ни посвещава!Но Бог поруган не бива!Макар и късно Той ще въздаде всекиму заслуженото,а всички вие,които го носите в сърцата си бъдете благословени!Бог да ви благослови!Амин!

 

                         Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандарт

под знака на Кръста

    Силата на Кръста Христов!Откъде идва тя!Та нали в миналото той е бил жестоко оръдие за наказание на всеки неблагоразумец,изправил се срещу Великата Римска империя.Кръстове в шпалир по протежението на много главни пътища,водещи към Рим били изправени и на тях окачвали противниците на Рим.На такъв страшен кръст издъхна и Той,абсолютно невинният Син Божи,Господ Иисус Христос и с невинната си кръв,пролята върху този кръст го изчисти и освети и от оръдие на зло го превърна в символ на победата над това зло.С този кръст по-късно Константин Велики победи противниците си и въведе Християнството като пълноправна религия в пределите на Великата Римска империя наравно с всички други съществуващи религии.С този кръст и Борис І в ІХ век обедини българи и славяни в една монолитност и ведно със сина си Симеон направи България най-велика в своята история.Точно в него време България се разпростира между  три морета и в нея се шири Вярата и просветеността,защото това е времето на Златния век на българската държавност,писменост и култура.Докато някои днешни държави все още не са съществували на картата на тогавашна Европа,то България се къпела на три морета и нейният език,защитен от светите отци Кирил и Методий пред папата бил поставен наравно с гръцкия,латинския и еврейския.Такова величие от тогава и до днес България не помни,а го имаше благодарение на Вярата в Кръста Христов.После това величие малко по малко взе да се разпада,защото България допусна да стане разсадник на едно еретично учение-богомилството..,което излезе извън пределите й с други имена-албигойци,валденси и катари,но в основата си беше богомилство или богонемилство.Защото,защото когато България,образно казано изтърва Кръста Христов из ръцете си,тогава заваляха бедите върху й:дълги византийски робства,последвани от едно петвековно турско робство.

      Е,днес някои историци модерно наричат робството с мекото наименование влияние,основавайки думите си на факта,че робите никога не са притежавали собственост,а българският народ имал такава.Ако обаче си говорим за роби,нека споменем,че е имало такива,които са били любимци на господарите си и като такива са властвали над цели дворци и имения,дадени им от благоразположението на техните господари.Те ръководели стопанствата на господарите си,те управлявали икономически именията им, нищо,че всъщност били роби.Но не така е било с българския народ.Българският народ не е бил любимец на падишаха и никога не му се е давало да вдигне врат-църквите му били в земята,ако си българин е трябвало да вземеш турско име,за да успееш в каквито и да е начинания в турската империя.Сравнете днешната свободия на турците-джамиите им се извисяват над църквите ни,имената им-турски,партията им-етническа.А да сте виждали във Варна едни автобуси с фототапети на турското морско крайбрежие?Виждали сте,разбира се!И върху тези фототапети стои надписът:”Турция безкрай”.Как хитро турците прокарват тънката шовинистична линия,лелеещи за оная Турция,Отоманска Турция,простираща се върху една трета от земното кълбо.Хайде,тяхното е разбираемо,но кои са тези българи,съгласили се с тази реклама да украсят български автобуси с туристически реклами,преливащи в политически.Сигурно са го сторили за пари,защото за пари българинът става нихилист не само до мозъка на черепната си кухина,но и до мозъка на костите си.Преди време,преди години ,по време на турския процес в България чух от един мой връстник -турчин думите:”Вие,българите винаги сте били ибрикчии и ибрикчии ще си останете”.И е бил прав.Защото нека тези българи,разрешили тази реклама отидат в Турция и поискат турски автобуси да бъдат фототапетирани с красоти от българското Черноморие и върху тях да стои надписът:”България безкрай” -ще се съгласят турците ли?Никога!Че те в азиатски стил пишат не България,а Булгаристан,а камо ли да изпишат такъв надпис:”България безкрай”.Ето това сме ние българите и заслужаваме хала си да ни управляват тези,които го правят-деляновци,догановци,стани-шеф-ци.Затуй,братя българи,време е: вдигнете ,образно казано кръста в ръцете си,т.е.вземете се в ръце,осъзнайте своята робска тоталитарна психика и я променете.Не бивайте повече безсловесни овце,над които ултракарминени олигарси и олигарси-кочбайрамисти размахват гегите си.Нека вече вашите думи не са глас в пустиня,нека се превърнат в постулати и те да свалят и поставят тези,които ще управляват съдбините ни.Бъдете благословени!Бог да ви благослови!И знайте с Кръста в сърцата си ще надделявате над всяка злоба в живота си.Амин!

 

                                           Ваш в Христа молетствовател йерей Иван Илчев

ПОД ЗНАКА НА КРЪСТА

Бележка

Да бъде според вярата ни


според вярата

   Преди да почна с редовете към вас нека пред погледа си да извикаме една евангелска картина.Притворете очи и отворете духовния си поглед.Ето,Иисус приближава Иерихон.Слепец стои край пътя,по който се движи Иисус,стои и проси.Изострените му сетива му подсказват,че минава множество народ.Той пита минаващите до него:какво е това и те му казват:”Иисус Назарей минава”.Тогава с вопъл,почти стенание слепецът продумва:”Иисусе,Сине Давидов,помилуй ме”!Получава обаче сконфузна забележка от учениците Иисусови да мълчи,но той още по-плачевно казва:”Сине Давидов,помилуй ме!”.Иисус спира и казва на учениците си да му го доведат.После пита слепеца:”Какво искаш да ти сторя?”.Слепецът трепетно отговаря:”Господи,да прогледам!”.И Той,Иисус простичко му казва:”Прогледай!Твоята вяра те спаси!”.И слепецът в тоз час прогледна и тръгна след него,славейки Бога.

    Малко изречения,но колко много казват.Стига да искаш нещо силно,стига да го искаш с чисто сърце го постигаш и почти непосилни за тебе неща постигаш чрез Бога,разбира се,само от сърце да ги поискаш,като в тези евангелски редове-дори слепец да си проглеждаш.Но някои,някои дори не разбират,че са слепи,духовно слепи.Не усещат колко гъст е мракът около тях и най-вече в тях.А може би те точно мрака търсят,защото са негови чеда.Какво искам да кажа?

     Чуйте част от поемата на Гео Милев „Септември”,писана след въстанието през 1923 год. И то точно тази част,която нас ни ползва.

„Септември!Септември!О,месец на кръв!На подем и погром!”.И след тези въведителни величави слова минаваме на картината,която нас ни интересува.

„Там,покрай общия смут сам,като луд,епически смелият поп Андрей с легендарния топ,стреля снаряд след снаряд.В последния миг:Смърт на Сатаната! извика побеснял и велик и обърна назад своя топ:Последната граната изпрати право там-в Божия храм и се предаде.”.

Забележете, поп Андрей казва „Смърт на Сатаната!” и стреля в Божия храм!Ето точно такива попове се раждат от утробата на столетницата.Това са истински нейни чеда.Тези от вас,които живо се интересуват от историята България много добре знаят какво правят БРСДП-тесни социалисти в онези времена.Те подготвят Септемврийското въстание през 1923 год.Подготвят една жестока касапница.На духовния фронт техни кадри се наемат да преподават истините на Вярата,т.е. религия в училищата,но в нейния елементарен,почти смешен вариант,така че те са борци против религията твърде,твърде отдавна,още от момента на своето пръкване-повече от век.Ако сте забравили,спомнете си-те взривиха църквата „Св.Неделя” в София!Направиха го без да се поколебаят нито миг или както казва народът „без да им мигне окото”.Казвам ви,това що ви говоря не е политика.Това е история.Неподправена история.История,обгърната в ореола на истината.А когато дойде на 9.09.1944 г.тяхното време спомнете си какво направи столетницата с поповете,които не й бяха удобни-същото,което направи с десетки хиляди интелигентни и състоятелни хора-без съд и присъда-концлагери и затвори.(Спомнете си концлагерите в НРБ бяха повече от 80,а затворите повече от 20),където български синове и дъщери угаснаха в нечовешки условия.И тази партия ни говори днес за морал,за хуманизъм,че те никога няма да забравят своето почти половинвековно тоталитарно управление и никога не ще се откажат от своя заветен принцип:”С кръв сме я взели тази власт и с кръв ще я дадем”.Спомнете си февруари 2013 год. –като факли изгоряха неколцина.Те бяха жертвоприношенията,с които червените си върнаха отново властта.Тази партия е на езически принцип-винаги принася кръвни жертви,за да дойде на власт.А иначе казват,че тази власт чувала гласа на народа,но половин век тя го чуваше по онзи начин-с доносници.Спомнете си,България беше опасана с опричники(хора,които слухтяха и носеха на властта,дори вицовете за тях) и размина не само РСФСР,но и Русия от времето на Иван Грозни.Половин век България се управляваше от столетницата тоталитарно,а сега още четвърт век пак се управлява от нея,но с демагогия-коалиционно.

     В училищата,където има стари комунистически кадри учители,отново се забранява на учениците да носят кръстчета.Използва се решението на ЕС религиозни символи да не се носят в училище.Спомнете си това решение бе по повод на бурките,фереджетата,но за нашите учители,в чиито вени тече комунистическа кръв това решение на ЕС е като манна небесна,с което те забраняват носенето на религиозни атрибути.Дори едно такова малко кръстче,едно малко религиозно символче ги вбесява и те не могат да го траят.Не е така,обаче  в Гърция,Румъния,Сърбия,а пък за Русия да не говорим.Там малкото кръстче е символ на християнско достойнство.То е светиня,върху която никой не посяга.Но в България,в България е друго.Религията за младите тук все още е табу.Атеизмът в България е все още силен и властен,защото се крепи на абсолютната подкрепа на столетницата.Въпросът ми към вас е:Докога,докога ще ни се налагат тези,които оскверниха една вяра,един народ и едни прекрасни думи-комунизъм и другар.Комунисти те никога не са били!Сталинисти,ленинисти,бееристи,чекисти и тоталитаристи да,но комунисти-никога.Защото комунизмът е една велика идея,узурпирана от Християнството.Затова време е да отворим духовните си очи и да прогледаме за тази истина.Вчерашните лъжекомунисти са днешните червени капиталисти.

     Не знам защо си спомням наглите думи на г-н Бончо Асенов-висш вербовчик някога,в едно предаване на Горан Благоев относно досиетата на доносниците в Църквата,та там той с язвителна усмивка каза:”Когото и да хванете в Църквата,все доносник ще е.”Самодоволни и самонадеяни думи,но думи,които по един категоричен начин показват дейността на някогашната ДС със своите отдели ІІІ –ти и VІ-ти.Но така е било не само в редиците на Църквата,а тотално навсякъде в държавата ни.Вие виждате,няма среда,в която ДС да не е проникнала.Доносници и агенти са слухтели навсякъде и са правили своите опияняващи рапорти.Една горчива истина,която трябва да огледаме от всички страни и да я проумеем.И тогава,проумявайки я, съвсем,съвсем по Чинтуловски да вспомним ония умилителни песни на нашето робско пробуждане:”Къде си,вярна ти любов народна,къде блестиш ти искра любородна?Я,силен пламък ти пламни,та буен огън разпали на младите в сърцата”,на старите в главата…

И после,после да продължим така…Дорде е мъничка белята,елате,елате да се съберем,да й положим ний юздата,европейци да се назовем.Да стане Вярата Христова, оня заветен символ на живот,с който ний да се гордеем,че раби сме само и единствено на Бог!

                                                                                Амин!Амин!Амин!

    Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

    Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандарт

Пиета

 

пиета

   „Господи,що е човек,че го помниш и син човечески,че го спохождаш?Понизил си го малко нещо спрямо ангелите,със слава и чест си го увенчал.“-така възкликва псалмопевецът Давид за Негово Величество Човекът.Но дали наистина този човек заслужава такъв екзалтиран израз за своята същност.Този човек,който в древност е познавал“свещените дъбрави“,познавал е разкрепостеността на древния Вавилон,познавал е нравите на Содом и Гомор,а в по-близко време-разюздаността на Рим.Да,човекът е живял винаги разпънат на кръст:от една страна-плътта с нейните желания,а от друга-разумът,който винаги е поставял юзда на плътта.Но често пъти човешкият разум е изпускал тази юзда и тогава той,негово величество човекът е навлизал в коридорите и галериите на един опасен лабиринт.
А той  е бил неизбродим като лабиринта на цар Минос.Често пъти навлезлият в него е изпускал вярната посока и хлътвал все по-дълбоко и по-дълбоко в коридорите му,изправяйки се понякога пред самия Минотавър и трагичен е края на всеки,одързостил се да навлезе в тъмните му предели.Ако някога за избродимостта на лабиринта на великия цар Минос е послужила любовта на собствената му дъщеря Ариадна към смелия момък Тезей,като тогава кълбото на Ариадна и нишката,размотала се в коридорите на лабиринта са помогнали на Тезей да изброди плетеницата от тъмни коридори и галерии,въпросът е днес,днес коя би била Ариадна и кое би било кълбото,което ще помогне за избродимостта на един също такъв опасен лабиринт с името Вертеп,на великите древни царе Ерос и Танатос.
Тези царе държат във властта  си всеки един от нас,но особено ония,които не държат здраво юздите на своята плът.Може би искате доказателства!Ами какви по-големи от процесите,които се случиха в католическата църква.Цял един папа се отказа от доживотния си мандат,само защото не можа да се справи с педофилските истории на една немалка част на своите свещенослужители.Ами у нас,в православната църква,да не би да е по-различно?Обществото ни видя лицата и на нагли гействащи монаси,и на монаси-плейбои,и на латентни такива в редиците на Българската православна църква.Но все пак църквата не е от вчера.Тя е на 2000 години и тези петна,които получи от немалко нейни представители било при католици,било при православни,било ако щете при протестанти не ще успеят да обезобразят лицето й,защото в нейните редици било на клира,било на миряните има не сто,не хиляди,а милиони честни нейни чеда,които с живота и делата си са достойни носители на името Христови чеда-християни и носят в сърцата си заглавието на тази тема.
Но да сте се питали що е християнството?
Какво значи да си истински християнин днес?Това са все въпроси,които понякога смущават слуха ни и то не за друго,а защото знаем,че отговорът не се побира в няколко изречения.Това са въпроси,които ни карат да приемем предизвикателството да надникнем в дълбочина в себе си,в търсене на своята собствена идентичност.Но какво означава да познаем себе си ? Това не значи ли да влезем в хармония с вътрешното си Аз и да възприемаме себе си,но и другите в тяхното различие като допълващи нашата представа за цялост.Но никога,никога да не изгубваме себе си в множеството и да не забравяме,че нашата християнска индивидуалност трябва да носи завинаги в своята същност знаците на уважението,тактичността и честта.
Забелязвате ли как животът ни пише страниците си?С различни цветове,превръщайки всяка частица от себе си в илюстровано четиво.Понякога това четиво прилича на булеварден роман,където розовото определя щастието.Понякога пък е трагикомедия,с герои весели и тъжни,но най-често е Енциклопедия,събрала по страниците си графиките на чувствата,константите на морала и разбира се оная дълга лъкатушна линия,чертаеща пътя на всеки към самия себе си.Защото като християнин всеки един от нас носи в себе си нещо конкретно,съкровено,което в един момент става негов индивидуален знак.Припомняйки за своето съществуване различното провокира у нас стремеж към себеизява-открояване в личен план,визуализиране чрез времевата призма на настоящето.И в това визуализиране няма по-хубаво и по-блестящо име от името Човек,но оня,който Диоген търси посред слънчев ден със запален фенер-Човекът с главно Ч.Защото само той носи закодираната нравствена повеля да се опазва спомена за всяка човешка съдба или събитие,назовани с името,което носим,с името християни.Защото,каквото и да си мислим смисълът на човешкия живот е в идеята за хуманността-човеколюбието. И ценностите,пренесени от миналото в настоящето ще бъдат еквивалент и на бъдещето,родили един колкото нов,толкова и стар морал-този на християнството.
Тълкуватели сме на епохата, в която живеем в търсене на път към усъвършенстване.Нали чрез книгите и Книгата на книгите се докосваме до вечността и вземаме от нея онова,което тя ни дава.Така тръгваме по една невидима пътека,която води към оня връх с името Върховен Нравствен Идеал-човешко съвършенство.И точно в търсене на това съвършенство ние започваме да проумяваме своето мислене,но и мисленето на другите,защото само така можем да покажем на света,в който живеем своето Аз и неговото щастие.
А щастието на нашето Аз няма друг стемеж,освен да преодолява в живота противоречията помежду ни с мир.И така пътувайки  навътре към собственото си Аз ние неминуемо достигаме до Първовърховното Аз,т.е.до Бога.Едва тогава разбираме,че светът би функционирал много,много по-добре,ако хората установят единство между разума и себичността на действията си.Защото, само ако преодолеем „онзи абсурд на егоизма,който е в света на човека ще достигнем до истинските стойности в живота,ще преоткрием реалната човешка природа,заложена в позитивната нагласа към доброто“(А.Камю).
И ако спиралата на познанието е безкрайна,а промяната към добро е естествената цел на живота ни,то всеки един от нас може да запази индивидуалността си при своя полет към жадуваното извисяване в просторите,наречени човешко съвършенство.Извисяване,което няма да ни главозамае,а още повече ще ни стимулира да запазим добротата си чрез силната връзка със сърцето си.Защото само Бог може да изпълни докрай с блаженство друго едно сърце,останало празно и пусто в света.Потребна е само отдаденост и вяра в Него и Той освещава тогава такава душа.Защото кристално чиста истина съдържат думите,че само с чиста душа и чисто сърце можеш „В песъчинката света да зърнеш,небето-в житения клас,безкрайността в шепи да прегърнеш и вечността в един единствен час“(забравих кой го беше казал,но го е казал умилително лаконично).Защото само тогава пред тебе на прага на Вечността ще застане Той-Иисус,Който никога от никого не иска нищо,нищо за Него като дар,само  сърце чисто да положиш в храма, пред Неговия Свят Олтар.Защото само с чисто сърце и душа можеш да разбереш,че от делничната добота,та до миговете,които решават добруването на цели народи,то Доброто непременно и неизменно е израз на Справедливостта и Истината,т.е.на красотата на душата и затова най-верният синоним на Доброто е тя,душевната красота,защото човекът е призван на този свят да твори красота и после от сърце да я раздава.
Да си действителен християнин означава да служиш на доброто,защото то е посвещение и творчество,задвижвано от енергията на съзиданието и изконната човешка жажда за завършеност,за съвършенство.Защото то е оня непрестанен труд,с който отстраняваш от пътя на светлината всичко,което отрича живота и мисията на човека тук и сега.А тази мисия се постига със Словесността и Вярата,защото за този наш уязвим душевен мир няма друг лек,освен техния.Защото те са с необикновена мирова мощ.Мощ,която носи посвещение,съчетаващо мотивите,формите и въжделенията си чрез милосърдието и любовта,взаимопомощта и добротата.
Та нали от своя първи миг Словото на Вярата е призвано да бъде водач на Светлината и затуй е безусловно доказателство за тези,които са й последователи и се зоват християни.И тяхното, и нашето вечно призвание се състои от оная  делнична,от оная съвсем обикновена,но затова пък благородна,безкористна и възвишена проява-да подадеш ръка на изпадналия в нужда.Защото какво повече от това е нужно:да разгърнеш мрака и да подариш светлина на тези,които се нуждаят от нея.Защото каквото и да си говорим животът винаги ни връща това,което правим за другите.И колкото повече се движим в дълбочина към вътрешното средоточие на живота в нас,толкова повече Вярата и Нравствеността се приближават една към друга,дори се вливат една в друга,докато образуват единен поток на духовния живот-този на любовта към Бога и към Човека,потокът,в който Вярата и Нравствеността са само две страни на един и същ процес с името християнски живот.
Ние,християните знаем,че този е духовният поток,по който се движат хората и от другите вероизповедания.Защото каквито и да сме относно вярата си,сме длъжни преди всичко да бъдем хора.Защото в живота ни има обстоятелства,които невинаги зависят от нас.Приемаме ги за даденост и повече от това нищо не можем да направим.Та и как би могло да бъде иначе?Нима може човек да избира родителите си, братята и сестрите си?Нима може човек да избира времето и мястото на своето раждане?По реда на същата логика понякога като даденост приемаме и вероизповеданието,с което сме израсли,защото то много често е подвластно на географското място,където сме се родили и живели и колко много от нас точно по тази причина са будисти,мюсюлмани,индуисти,християни-конкретно православни или католици и т.н. и т.н.Разбира се,че религиозната вяра,както и всяко друго убеждение може да бъде променяно впоследствие.Историята помни немалко такива случаи.Единият е по собствено желание,а другият е насилственият и той е до болка познат на някои народи,един от които е нашият.Но не за това ми е думата.
Думата ми е за нещо друго и аз дълбоко вярвам в това и убедително ви го заявявам,че грижата,милосърдието,любовта на човек към човека,независимо от неговата националност,пол,раса или религиозна принадлежност,са най-ценните човешки добродетели и са основни стълбове на почти всички религии.Но каквото и да говорим,бидейки безпристрастни трябва да кажем,че най-ярко те са застъпени в Християнството.Неговата философия се зарейва в недостижими за другите духовни висини.А е така,защото то е дело на Оня,Който беше,Който Е и Който ще бъде камък за препъване на мнозина.Оня,който на границата на две епохи-отиващата си стара с принципа:“око за око,зъб за зъб“ постави началото на нова,със съвършено нов принцип:“Не се противете на злото“ ,защото зло зло поражда,омразата-омраза,а човечността-човечност“.Той го постави,защото видя ефекта на бумеранга на това зло.И после издигна на пиедестал Доброто,но дори и към него постави условия и изисквания.Защото,когато доброто се превърне в разменна монета,в предмет на възмездна сделка,то вече не е добро,то вече е по-скоро зло,отколкото добродетел.“И ако обичате ония,които вас обичат каква вам награда?“-казва Христос,изричайки притчата за добрия самарянин.Защото той,християнинът е човек,който живее с мисълта,че  е една истински облагодетелствана личност.Защо?Защото грижата,милосърдието,изобщо доброто дават едно облагодетелстване,макар и непряко,което се изразява в чувството на морално удовлетворение от извършеното,в преоткриване на личното достойнство и себеуважение.Увереността на човек,че върши нещо добро,следването на една благородна цел,която надхвърля далеч личното му благо,му дава неподозирани сили,сили,помагащи му да преодолее несправедливостта,болката и абсурдността на едно понякога безсмислено за него съществуване.
Та нали точно грижата към ближния,подкрепата,милосърдието,в противовес на алчността,безскрупулността и крайния егоизъм са възможно най-достойната цел в живота,едно чисто и благородно послание към Абсолюта,към Бога.Защото именно в старанието си да облекчи чуждото страдание,човек често забравя собственото.И понякога,изпадайки в състояние,когато Вярата и Надеждата му не са достатъчно силен аргумент за смисъла на живота му,точно тогава той започва да се крепи единствено на мисълта,че някой някъде се нуждае от него и това му дава сили да продължи да живее,защото знае,че е обичан и че обича.Тогава Вярата и Надеждата му,подкрепени от Любовта му му дават нови сили,с които да се изправя срещу стихиите и неправдите на живота.
Защото истина е,че животът не е лек за никого от нас,но като венец на творението ние сме длъжни да постоянстваме и да бъдем уверени в себе си,че с нашето постоянство и упоритост ще изкачим оня връх в живота си,наречен човешко съвършенство.Нищо,че пътят към него е тесен,стръмен,каменлив и трънлив,но затова пък по него се минава само веднъж в живота.Затова,ако има някое добро,което можем да сторим,внимание,което можем да проявим,нека не ги отлагаме,защото повторно не ще минем по този път.А иначе ние можем да имаме всичко,което поискаме,дори и съвършенство,стига да го пожелаем достатъчно силно и да работим за неговото постигане.
Но какво означава да пожелаем нещо достатъчно силно?Означава да пожелаеш нещо с такъв порив,който в момент на молитвена вглъбеност изригва през кожата ти и се слива с енергията,сътворила света,т.е.с Абсолюта,с Бога.
Затова ,братко,не търси толкова сила и увереност извън себе си,а ги намери вътре в себе си,защото Бог ти ги е дал.И когато ги откриеш тръгни смело напред и знай-велик е не онзи,който никога не пада,а този,който винаги се изправя.А ти,сестро,както и да наричаш Абсолюта,запомни,че чрез силата на съвестта в нас ние сме съпричастни един към друг,защото какво е съпричастието,ако не твоята болка в моето сърце или обратно-моята болка в твоето сърце.Но не говоря за физическата болка,а за онова чувство,което умилява твоето и моето сърце и носи името Любов,любов душевна.Защото единственият лек за самотата,отчаянието и безнадеждността е именно Тя-Любовта.
Да,много са хората по света,които умират за малко хляб,но не по-малко са и тези,които умират за малко,ама съвсем малко обич,топлина и Любов.Защото истински човешкото започва в оня момент,когато се запали огъня на любовта в нашите сърца и разтопи ледената кора на недоверието и отчуждението помежду ни.Знайте,няма живот в илюзията,нито пък в съня.Сънят е неведа за ума,а Любовта извира от живо и будно сърце и е велика идея на духа.И тази идея няма граници,пол и раса.Тя служи само на Истината.А истината винаги е обикновена и проста,както са обикновени и прости великите неща,защото в противен случай те няма да бъдат велики.Сложно е онова,което излиза извън реда и ритъма на Вселената:хаоса,безредието,омразата,гордостта и агресивността.Любовта пък е великото начало на истинския живот,негова Божествена поезия,излизаща от глъбините на нашето сърце и показваща неговата същност.Но оная същност,която е най-жизнената от всички истини,защото истината на живота е една и не може да бъде относителна,както не може да бъде относителна и Любовта-Тя,Единствената,Неизразимата,Святата,Спасителната,Вечната Божествена Любов.Защото Бог не може да бъде нищо друго,освен всепоглъщаща и всеопожаряваща с огъня си всичко пошло и недостойно,Любов.
Да,толкова просто нещо са доброто и любовта,но дори ангелите небесни затаяват дъх,а Сатаната навежда засрамено глава пред тях-пред чистата безкористна Доброта и Любов.
„В края на областта на познаваемото е Идеята за Доброто“ казва Сократ,но този край е само началото на пътя към Светлината.Малко вяра ни е нужна,за да тръгнем по него,съвсем малко,колкото синапено зърно,но затова пък много,много Любов.Много Любов е нужна,за да прогледнем за Истината,онази Истина,Която ще ни направи свободни.Онази Истина,Която постоянно ни нашепва,че „Дух Господен е върху всички нас“ и ни е помазал да благовестим мир,да творим добро,да бъдем хора в този живот тук и сега.Колко просто нещо е Доброто!Ръка,протегната да изтрие нечия сълза,Душа,готова с обич да прощава.
Затова ще продължава търсенето на тези или онези,които не са единствените,приели Христовата любов през болката,през самотата,дори и през скръбта и нищетата.Защото все към нея е устремена душата ни и вечен е този полет към Светлината,защото е безкраен пътят към нея:път през живота и път през смъртта,път към себе си и път към умовете и сърцата на хората.И винаги в началото и в края на пътя е домът Господен,където всички ние,странници и самотници,във вечния кръговрат на времената намираме в покой и тишина смисъла на собственото си съществуване-да бъдем живот и да даряваме живот.Живот,изпълнен с любов,истинска Христова Любов.
Защото,който веднъж е допуснал това чувство в сърцето си е разбрал,че то го е направило вълшебник.Това е абсолютната истина,защото Любовта облагородява,сътворява чудо и ни променя.Прави ни най-великодушните.Започваме да се срамуваме от собствените си слабости.Започваме да искаме да постигнем съвършенство,за да заслужим тази Любов-Любовта на Бога и хората.Точно тогава откриваме собствената си доброта и щедро я даряваме на всички.И изчезва от душите ни Злото като помисъл,както изчезват омразата като чувство и Злината като деяние и ние започваме да търсим в себе си едно ново начало.Започваме да търсим пътя към жадуваното съвършенство.Защото Тя-Божествената Любов ни е променила.Защото Тя не е само стремеж да бъдем телесно,но и душевно красиви и да дадем себе си докрай.
Затова,ако в живота си търсите,за да намерите мъдрост,ако искате  да ви се даде част от нея и чукате да ви се отвори нейната врата,ако не се страхувате от плаща на мистичността,с който е обгърната Тя-Мъдростта,ако ръката ви е водена от ума и съумеете с нея да начертаете скицата на вашия живот с разбираемите на всички езици символи-добрите дела и милосърдие,то вие сте застанали на пътя на човечността.Не продължавайте по този път,ако се надявате,че така по-лесно ще осъществите личните си житейски амбиции и цели.Не продължавайте по този път,ако нямате желание да се усъвършенствате морално и интелектуално.Не продължавайте по този път,ако свободата на вашия дух е затворена само в мисълта на материалното ви благосъстояние.
Но ако сте тръгнали по него с чистота духовна един ден непременно ще разберете,че то,християнството е оная сила,която превръща човешкия живот в хармония чрез създаване на истински човешки отношения между хората.И точно по пътя на Доброто в християнството ще ви оценят не по това,което сте в материално отношение и изражение,а по това какъв човек сте и дали изобщо сте човек.Способни ли сте да се радвате на всичко красиво и благоприятствате ли за блаженството на всички,които срещате и отминавате по пътя на живота си?
Защото само вървейки по този път,тогава и само тогава символът на Християнството се превръща за вас в пътеводна звезда.Защото онзи кръстен знак,с онова благоговейно кръстно движение на ръката към сърцето събужда у вас представата ви за човечност.Защото символ е дори самото наименование на Християнството-Христос- Спасител.Да,без Доброто и Любовта християнството би престанало да бъде онова,което е било,което е и което ще бъде.Защото без онова истинско изкуство на живота,изразяващо се в човешкия стремеж за един смислен,уравновесен и благороден живот е немислимо и самото християнство.
Защото Вярата в значимото,в Пътя,в Истината и Живота и дори в ония неподозирани измерения на човешкия дух са които окрилят порива ни за съществуване.Те присъстват не като декор,а  съществено  като онова постоянно топло течение Гълфстрийм,което на духовния език е течението на смисъла на живота,за възприемане и оценяване на света трезво и правдиво,за да се върви смело,но и отговорно напред,за да духа вятърът в платната ни и ни отведе към оня бряг,брегът на нашето спасение,здрави и невредими и много,много помъдрели.
Защото „Да устоиш във времето,това е важното.И то докрай и с чест да устоиш.Като дървото сред полето,брулено от дъждовете,ветровете,бурите;Подобно покривите,стихнали над хората и пътищата земни,носещи в краката ни умората;Водата в каната,поставена на масата за жадния устата да накваси;Като парчето хляб,увито с почит в кърпата,за да засити гладният глада си;Да устоиш във времето-без отчаяние;И сили да намираш винаги за пиетет и покаяние!“
Бъдете благословени!Бог да ви благослови!
С тези редове поставям началото на цикъл от слова към всички,в чиито гърди туптят християнски сърца.

Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандарт