ЗА ВЯРАТА ИЛИ ПРОТИВ НЕЯ

правосл.

   Словото за истинския живот,придобит чрез вяра в Разпнатия и Възкръсналия,словото за спасението чрез смъртта и безценната кръв на Иисуса продължавало да бъде проповядвано не само в обетованата земя,но навред по света,докъдето прониквали благовестниците Иисусови.И това слово вършело истински чудеса.То било приемано от много души и всеки ден в Църквата Божия влизали все повече и повече хора и всички те можели да потвърдят,че чрез Иисуса са станали нови човеци,че старото е отминало безвъзвратно за тях.

Св.ап.Павел сочи силата на духовната победа:Вярата,която действа чрез Любовта-чрез Любовта Вярата им става Жива.А какво ще рече жива Вяра?Това е Вяра,която е проникнала в съвестта на човека и й става мерило,могъщо я насочва в път избран,възпира я от път погрешен,прави я сила в живота на човека.Вяра,която прониква дълбоко в ума на човека и определя търсенията и стремежите на този ум,за да се издига той високо,високо над низостите на живота,да съзерцава истински човешкото,да го търси и постига,да го прави убедително за всички.Жива вяра означава още и нов живот,защото бъде ли човешкото сърце обзето от жива вяра,то започва да живее и нов живот.Но има и много,които отричат религията,вярата в Бога,Божиите заповеди,молитвата,без да са правили опит да живеят според тях.На такива отрицатели без личен религиозен опит трябва да отговорим както Филип е отговорил на своя приятел Натанаил:“Дойди и виж!“

Защото някога нашите бащи и майки живели изключително със своята вяра.От нея те черпели живителна сила в борбата си за повече истина в живота.Вярата била основен светилник на техните умове.Техните души са се обливали в тихите води на тази вяра.Техните сърца горели като живи жертвеници,от които се издигал пламъкът на любовта към ближния.

А такива ли сме ние днес?Колко много са тези,които се срамуват от вярата на своите предци,защото я считат неспособна да задоволи нуждите на съвременните интелигентни човеци,за каквито се мислят.Затова навременен и наложителен е повикът:Да познаем Вярата си,да вникнем в нея и да видим колко е истинска,колко много мъдрост е скрита в нея.Дори и да погледнем назад няма да открием нищо в православната ни вяра,от което да се срамуваме.Защото заговорим ли за нея,не можем да не кажем колко много е допринесла тя за нас,българите.Цяла една азбука,един нов език се създава-българският,заради православната вяра.И срамно ще да е,ако някой каже,че не познава кои са светите братя Кирил и Методий,кои са Климент,Наум,Сава,Горазд и Ангеларий.Срамно ще е да не знаем кой е Паисий,Софроний и плеядата будни народни синове,кой е Апостолът на свободата-дякон Игнатий с името Левски.Е,кажете ми има ли нещо от историята на Българската православна църква,което да ни кара да се срамуваме?Затова винаги истинно ще звучат думите на най-великия германски поет и гений на човечеството-Гьоте,който казва:“Човек не е в състояние да прогони от себе си стремежа към съвършенство,тъгата по идеала,по Бога,която не дава покой на душата му.“

Затова виждаме,че няма човек,който да не жадува за святото,да не търси Божественото,дори и атеистът.И именно в такова осветление може да се твърди,че в някои видове Богоотрицание има повече,много повече религиозен огън,отколкото в надутата и показна демонстративна религиозност,защото дори и едно такова голямо Богоотрицание може да е продиктувано от неподозирани за невярващия възвишени религиозни мотиви-от бунт срещу карикатурната вяра на някои примитивни или лицемерни представи на превратно религиозни хора,считащи себе си за истински представители на религията.Затова нека истински вникнем в същността на християнската вяра,за да стане тя опора в живота ни,за да можем да проумеем и думите,изречени от едно светило на военната тактика и стратегия,който в края на своя живот,заточен на о.Св.Елена изрича паметните слова:“Аз,Александър Македонски,Гай Юлий Цезар,Атила превзехме света със силата на своето оръжие,а Той-Галилеянинът Христос превзе същия този свят със силата на своята Любов!“

Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандартен

Етюд на смъртта… и живота

морска приказка

Обичам морето.Обичам морето сутрин,когато първите слънчеви лъчи докосват охладнялата през нощта вода и земя и величествено,то-Вечното Слънце бавно тръгва по своя път от изток към запад.

Обичам морето и вечер,когато пак то ,но вече жаркото Слънце хвърля последните свои отблясъци към нагрятата през деня вода и пясъкът бавно изстива под нозете ми.

Сутрин,Слънцето като че ли излиза из водата,а вечер,като че ли се потапя в нея,но и в двата случая оранжево-червеното огнено кълбо с еднаква сила пленява кръгозора на очите ми.

Обичам морето всякога,но несравнимо повече през лятото.Тогава ,когато всяка фибра от тялото потръпва от топлия полъх на нежнодокосващ те вятър.Тогава ,когато всяка пора от него усеща милувките на топлите морски води.

В една прекрасна юлска утрин,когато Слънцето беше вече в пълнотата на своя изгрев и лъчите му започваха да изпращат своите топли милувки към Земята  аз бях вече в обятията на един малък закътан плаж,който дори в своя максимум не можеше да побере повече от 50-60 човека.Към 9-10 часа малкият плаж беше вече препълнен.Морето беше изключително спокойно.Малки,леки вълни лениво се носеха по повърхността му и нежно докосваха пясъчния бряг.Водата беше лазурно чиста и премрежиш ли леко очи изумрудено-тюркоазени отблясъци нахлуваха в тях и изпълваха с томителна красота всяка колбичка в навлажнения ти от умиление поглед.Денят започваше и бавно и полека Слънцето все повече се издигаше над

хоризонта.Плажуващите започваха да подготвят кожата си за жарките слънчеви лъчи и телата,мазно и лъскаво започваха да проблясват под тях.Въздухът се изпълваше с ухания на различни масла.Всичко беше спокойно,та чак сънливо.Мнозина вече дремеха в обятията на слънцето върху своите постелки.И изведнъж,като че ли отникъде върху малката пясъчна ивица връхлетя игрива вълна и изправи всички на крака.Казвам всички,но всъщност не беше така.Едно момиче продължаваше да лежи върху вече мокрия пясък и мократа си кърпа.Това грабна погледите на всички и съседите й повече от ясно разбраха,както и почти всички,че нещо се беше случило с момичето.То не помръдваше.Пръстите на едната й ръка стискаха празен вече флакон от транквиланти,а пръстите на другата й-лист с нещо написано.Настъпи суматоха.Съседите й бързо позвъниха на Спешна помощ,която наистина отговори на името си и не след дълго беше вече на малкия плаж.Медицинските лица промиха стомаха на момичето и след неколкократни конвулсии то избълва съдържанието му.Беше вече прочетено и написаното от момичето прощално писмо,в което то описваше защо слага край на живота си и наистина щеше да успее,но то бе  забравило,че има и друг,който промисля за нея.Ако не беше Той,докато всички добиваха тен,момичето бавно и полека ,неусетно за никого се е прощавало с живота.Но Той не беше съгласен да стане това и затова изпрати върху малкия плаж тази вълна почти от никъде и незнайно и необяснимо как,но това беше достатъчно ,за да бъде спасен животът й.Той-Бог или Тя-Съдбата(кой както иска да приеме нещата)за пореден път доказаха своето Битие!!!

Ваш йерей Иван Илчев

Стандартен

Човекът и новото време

демонстр.

   Уважаеми,спомняте ли си еуфорията на годините 1989-90 и 1997-98.С право за тях можем да кажем,че бяха времето на пиянството на един народ.Опиянени от свободата,която настъпи през 1989 г. и абсолютната беизходица на 1997 г.,народните маси като вълни на цунами заляха улиците не само на София,но и на редица по-големи наши градове.Но запитан от някои хора защо не се радвам,защо не ликувам заедно с тях по улиците,аз отговарях:защото няма повод за радост,защото духът на атеизма,духът на ленинизма,духът на псевдосоциализма все още витае в умовете на много хора и така ще бъде още дълги години напред.Опиянени от еуфорията някои ми отговаряха:недей така,недей да бъдеш толкова черноглед!Бъди по-позитивен!

    Но как да бъда позитивен,когато чедата на тези,които половин век като кърлежи смукаха народни блага и днес блаженстват и то много,много повече от нас.А пък и вие виждате техният тоталитарен дух не ги е напуснал и до днес:на 10 януари,който е спомен от 1997 г.,ако протестиращите против правителството бяха стотици,то полицаите,които ги пазеха бяха хиляди-на всеки протестиращ се падаха по двама полицаи!Е,кажете ми как могат да бъдат обичани такива!!!А вече мина четвърт век и нищо ,нищо не се променя!Но аз не се учудвам,защото защо мислите Мойсей в продължение на 40 години е скитал в пустинята с еврейския народ,когато ги е извеждал от египетско робство-за да умрат всички,които си спомнят пряко за него.Така е и при нас.Трябва да отмине поколението живяло и очаквало комунизма,който все беше на хоризонта и колкото се доближавахме до него,толкова се отдалечаваше от нас!!!Защо ставаше така?Защото комунизмът е чиста идея и той не би изтърпял такива като тях!Не може червени алабалисти да се кичат с хуманни термини-комунисти,социалисти,като са върли капиталисти!

   Така,че спокойно.До 40 години имаме още 15-16!Години на битки срещу духа на псевдосоциализма и атеизма.Ако искаме и да сме още по-точни годините са и повече,защото една българска поговорка казва,че колкото години едно дърво е изкривявано,толкова години са нужни и за да бъде изправено!!!

   Иначе,в духовен аспект само след броени дни е Месни Заговезни.Тогава спираме месото в храната си,но това могат да го стоят само хора в добро здраве.Ония от вас,които са с разклатено такова да не го правят.Нека те си спомнят думите на св.ап.Павел,който казва:”Не онова,което влиза в устата,т.е.храната скверни човека,а това,което излиза от устата”.То скверни човека,т.е.лошите думи,с които се нараняваме без причина.Те са скверност,не храната.

   А иначе като чисти духовни слова какво още мога да кажа,освен:”Където и да срещнеш човек-в пустинята,на някой остров или било то,където и да е,взри се в него и опитай да влезеш в царството на неговото аз.Изпитай удивление от това царство нищо,че товарът му от спомени е друг,различен от твоя”!

    Тези думи са от книгата на Антоан дьо Сент-Екзюпери,писателят-летец,изчезнал със своя самолет преди повече от 60 години,но оставил ни прекрасни редове и ако сте го чели и ако познавате съдбата му,ще ме разберете напълно.Ако случайно не сте,аз вярвам,че неговите думи ще ви накарат да се замислите или както той казва ще ви накарат да влезете в царството на неговото аз.Казвайки”царство” не съм напълно сигурен,че тази е точната дума,но съм сигурен,че всеки от нас има едно царство,лично негово.Там той е слуга и господар,обичан и мразен,покровител и покровителстван.Там той е същество,разпъвано между надеждата и безнадеждността.Може би не вярвате!Искам да ви попитам забелязвали ли сте,че даже и в очите на алкохолика,скитника или ако щете дори престъпника улавяме понякога искрата на съжаление на една пропусната възможност,на една нереализирана мечта.Улавяме понякога една виновност,една болка за себе си,за своята отхвърленост.Улавяме,ако щете рефрена на една поучителна,макар и тъжна приказка.Защото няма значение къде живее човек,в кой град,в коя долина или паланка!В най-богатата или най-бедната къща!Неговият личен свят,царството на неговото аз е приказка за ония,които имат в гърдите си сърца.Човекът с мечтите му,надеждите му,притесненията му,болките и радостите му тъй неповторимо лични.Човекът с благородните му и понякога греховни пориви.Човекът с лично неговия живот.Живот,в който през душата му минава цял един космос от противоречия и страсти,”Живот, който ако се разрови ще замирише и ще загорчи като отрова”.Защото това е той,човекът.Понякога тайна,която никога не се разкрива докрай.

   Клошарят,в който и да е град,животът му не е по-малко интересен от живота на президента на държавата,в чиито предели е градът.Казвайки това се сещам за един случай.Баща убива своя син алкохолик.Убийство като всяко едно убийство,сложило обаче най-печалния възможен край на един тормоз върху родители,жена,деца,провеждан от алкохолика с години.Побоища,издевателства,кошмари.Всяка нощ семейството се е будило от смразяващия вик:”Вие не ме уважавате!”Така се връщал пияният от кръчмата и ужасът започвал.

   Да,днешната човешка деформация!!!Кое би я изразило по-добре от този среднощен вик?Нима не го чуваме на всяка крачка?Той звучи и в душата на интелигентните,макар че те не биха го изкрещели толкова първично.Но забележете!Днес ние не търсим от другите кой знае какво,търсим само малко уважение!Викът „Не ме обичате!”днес едва ли би звучал сериозно.”Не ме уважавате!”крещял пияният.Но той не е единственият.Колко такива като него,които нямат и капчица християнско усещане за виновност искат и изискват от всички,с които общуват уважение.Искат без никога да се запитват дали го заслужават.Парадоксално,но факт!!!А е така,защото хуманизмът такъв,какъвто го измислихме през нашия век,ни лиши от чувството за грях.Ние станахме безсрамни,не знаем що е покаяние,не знаем,защото няма пред кого да се покаем.Нима можем пред хуманизма да сторим това?Човек се разкайва истински само пред Създателя и в такъв час никакво самоуважение не му е нужно,никакви права,та дори и те да идват от такава стойностна човешка измислица като хуманизма,например.В такъв час вече измислените наредби не го интересуват и той живее само с пречистващото си страдание.И наистина за какво са ни правата,щом не сме обичани?Щом сме изгубили пътя към източника на това чувство,наречено любов,единственото,което истински преобразява и твори.Правата ни,колкото и да са стойностни не са любов.Бог е Любов!!!

    Защото какво в живота прави ни щастливи

    и в душите ни разпръсква всеки мрак,

    какво ни прави толкоз мили,

    та всеки всекиго да чувства брат!

                                Любов,разбира се,тя тъй е чудна

                                и пълни с благост всякое сърце

                                и прави съвестта ни будна,

                                смекчава даже и стоманени ръце.

    Затуй кога попаднем в неин плен

    тя прекроява всичко,всичко в нас

    ил пълни с радост наш всекий ден,

    ил с горест даже сетния ни час.

                                Но можем ли да й сторим нещо,

                                да се изправим срещу любовта,

                                 нал тя сторва ледено сърце горещо,

                                 нал прави лека и скръбта.

   Нали,Любов,и всички ние в име твое

   обич търсим цял живот

   и нека,нека някога сърцето свое

   превърнем ние във кивот.

                                  И в тоз кивот ревниво да се пазят

                                  скрижалите на любовта,

                                  за да няма хора да се мразят

                                  и в живота ни да властва милостта.

светлина 2

 Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандартен

Светлината в нас

светлина

    „Тъй да блесне пред човеците светлината ви,та да видят добрите ви дела и да прославят вашия Отец Небесен!”

    При първото произнасяне на тези слова,изглежда,че те се отнасят за някакво наше самоизтъкване,но в действителност е точно обратното,защото нищо не е по-чуждо на Духа Христов от това да вижда в хората крайно себелюбие и себепрепоръчване,защото тук не става въпрос за светлина,която трябва нас да осветява,а за светлина,която трябва да се излъчва от нашите дела,тъй че първо да се видят те,а после ние,защото все пак в Евангелието се казва:”По делата им ще ги познаете.”Може би някои се питат как да разбират това?Ето ви пример.

    …Живял някога в ония далечни и трудни за християните времена баща със своите трима синове.Първите двама от синовете му били като баща си върли езичници,но третият бил кротък и смирен,обичал да се уединява и да чете много книги.И между тези книги,които четял попаднали и такива,които които го запознали с учението на Разпнатия.И той заобичал това учение и повярвал в Разпнатия.

    Дочул това баща му.Извикал при себе си своя малък син и сурово казал:”Истина ли е това,което говорят за тебе,сине?Ако е истина,искам да се откажеш от това,което си сторил,или ще трябва да се махнеш завинаги от мене.Очите ми не могат да те гледат такъв,какъвто си сега.”

    На тия думи синът кротко отговорил:”Тогава,татко,аз те напускам,за да бъда при Христа.”И с тежка буца,заседнала в гърлото му,заминал далече от своя бащин дом.

    Минали години.Остарял бащата.Умряла жената и тежка болест го налегнала.Синовете му го изоставили и никой не искал да го види или чуе за него.Мъка непоносима го споходила.Отчаяние замъглило погледа му.Безжизнен почти той лежал на леглото и немеел…

Чул за това неговият син християнин,който всъщност никога не е и преставал да мисли за него.Дошъл,влязъл при него,обкръжил го с топло внимание,погрижил се,потърсил помощ отвън и вдигнал баща си от смъртното легло.

    Бащата,като гледал малкия си син как се грижи за него,непрекъснато леел сълзи,не се сдържал и го запитал:”Нали ти обичаше повече Христа,сине,защо въпреки това дойде при мене?”

    На тия думи синът отговорил:”Този,който истински обича Христа,татко,обича баща и майка,братя и сестри,близки и далечни като себе си,защото това е нашата божествена религия-който истински обича Христа,той всъщност обича живота в Христа и се стреми да направи този живот радостен за всички.”

    Нищо,че когато някое страдание ни прихване жестоко,въпросът,който като стон се откъсва от всеки,е:защо?Да,наистина,защо?Защо някой е душевно болен,защо някой е нещастен?Защо някой не получава това,за което бленува?Защо има хора,в които никой вече не иска да вярва?Защо някои залитат и падат в безнадеждни пропасти…

    Всичко е поради това,че Бог познава всеки един от нас.Той знае сърцата ни и раздава всекиму според сърцето му.Ако Бог допуска някой да падне в пропастта на живота,пак Той Е,Който повдига всеки,стига да е съзрял в сърцето му онази промяна,която го прави истински негово създание.Да,Бог отнема и Бог допуска до нас страданията,но това,което Той постига чрез тях,има своя резултат.

    Всяка изплакана или чисто по човешки преглътната сълза промива ново зърно благородно злато из пясъка,който нашето същество влачи със себе си из различните пластове на живота.Всеки тежък удар на чука на Божието изпитание,от който длетото на страданието прониква дълбоко в душата ни,обогатява с още и още една черта на душевна красота,дълбочина и благост нашата същност.После същата тази наша същност разбира,че не в мъжеството на Прометей,не в стоическата апатия,нито в будисткото примирение,не в епикурейски благоразумното отклоняване на съзнанието,нито пък в горчивата и безплодна сълза на нежната сантименталност се крие разрешението на проблема за страданието.Единствено само в онази преданост на волята Божия,която е немислима без жертвения героизъм на една човешка душа,която е станала голяма,широка и зряла.Но е станала такава,благодарение на своето прозорливо търпение.А то не е позорен мир с бедите и неправдите в живота.То е съпротивителна сила на волята,проявяваща се при всяка несполука по пътя към доброто.Защото в битките за спасение на нашите души ние ще получаваме рани-душевни и телесни,ще страдаме,но бронирани с бронята на това търпение от крушение няма защо да се боим.Защото знаем,хората открай време са се борили и се борят за по-добър живот,по-светъл и сносен,успяват обаче ония,които стоически понасят жестоките удари в тая борба.Следвайки пътя на доброто,те търпеливо понасят болките от тръните на злото и смело вървят из каменистия друм на правдата,където тяхната стъпка отбелязва пътя на тяхното съвършенство…

    Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

    Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандартен

Понякога какво съм аз се питам

и мъча се да проумея свойта същина

там къде във мен добро и зло преплитам,

подучван сякаш тайно от някой с вещина.

Тогаз,тогаз пред погледа ми морен

невиждана картина се разкри,

показвайки на злото скритий корен

и към доброто тайните врати.

Защото,Господи,нали от малък знам

да сторвам аз на другите това

що искам го от тях и сам

точно то да връща се на моята глава.

И чувам Абсолюта да ми казва,

че длъжни сме да знаем в тоз живот,

че злото зло поражда,омразата омраза,

че любовта поражда пък любов.

А какво по-силно има в тоз живот

от нея,Любовта,

нали тя ледени стени разтапя

и скрежа в нашите сърца.

И този скреж превръща се в сълза кристално чиста,

тъй че светът да може да се вгледа в ней,

а окъпан в светлина лъчиста

духът свободно да се рей.

светлина3йерей Иван Илчев

Понякога

Бележка

На колене пред Апостола

Васил Левски

   За да изваем образа на Левски колкото се може по-съвършено,е необходимо да се придържаме към истинската неподправена история-такава,каквато са я видели хората, живели в неговото време.

   „Немислимо е да търсят читателите от нас,съвременниците строга обективност и хладнокръвие…И без друго днешната наша свобода има безкрайно число мъченици-герои,българи,наши братя,които са оставили костите си из далечните азиатски затвори,умрели са от бой и мъки по пътищата в тежки синджири,предали са душа по бесилниците,изложени на поругания и осквернения,посягали сами на живота си,брат брата убивал,баща чедото си и обратно”-така пише в своите записки З.Стоянов.

   И наистина необхватна е трагедията на народа,ужасът и потресът от изпепелените села и души на хората,скитанията им по усоите на Балкана,в кошмарния път от затворите до бесилката или мъртвите зандани на Диарбекир.Величав е в подвига си и във вярата си българинът в тази епопея.Велики и мили са всички в устрема си към свободата,във възхитителния си героизъм и в мъжествената си саможертва.

   „Знаменита е тази епоха от българския живот.Блазе на оногова,който можа да я възприеме във всичкото й величие”-пише пак З.Стоянов.

   „…Можем още дълго време да страдаме,да гинем и да умираме,но няма нищо.Народ без жертви не е народ…”-казва Вазов чрез своя герой Странджата.

   Много са величията ни в тази епоха,много са героите по друма на историята ни,но пред тях и над тях е този,когото народът ни нарече неслучайно „Апостола”.

   „ За Левски се разказваха легенди,за неговата безстрашливост и смелост и при най-трудни обстоятелства.За неговата съобразителност и хладнокръвие в опасностите,с които беше насеяна всяка стъпка на неговото скиталческо съществование.Всичките тия разкази,един от други по-невероятни и изумителни,хвърляха ново освещение върху моралната сила на Дякона и прибавяха нови зари на ореола,с който този тайнствен,почти легендарен лик стои окръжен в нашето въображение.

    От всички наши първи революционери само един Левски може да печели от всяко ново разчопляне на неговия живот.Другите са една смес от светлини и сенки,всичките имат своята опъка страна и тяхното обаяние неминуемо губи от силата и блясъка си,щом личностите на тези революционери изцяло се покажат на нашия любопитен поглед.Една покровителствена завеса е нужна за известни страни на техния характер,за известни моменти на техния метежен живот.Затова задачата на техния биограф е деликатна,когато той реши да изрисува животът им с фотографическа точност.

   Само един Левски не се бои от такова фотографисване…Всяка гънка от неговия обществен и частен живот,осветлена от биографа,извежда го по-голям пред нас.Истински образец на нравствена чистота.Той е не само доблестен-той е и добродетелен:победоносно оборван с теорията у нас,че честността е елемент,несъвместим с революционерството.Васил Левски наумява подвижниците на първото християнство,народът го наричаше „Апостолът”.Никога прозвище по-вярно не се е давало:апостол по посланието си и по фанатическата вяра в Бога и свободата на България.Той наумява Христовите ученици и по образа на живота си,по трезвостта,по чистотата на нравите си и макар и скептик,по безукорната си чисто християнска нравственост”-пише за него в предисловието на разказа си „Чистият път” патриархът на българската литература Иван Вазов.

   Навярно някой,четейки тези редове,ще си спомни и друг цитат из поезията на Вазов:”…Той биде предаден и от един поп…”.

   Твърде много противоречия съществуват относно това предателство.Някои веднага биха казали:Как пък не!Какви противоречия?Предателството на попа е от ясно по-ясно!Нека не бързаме със заключенията!Какво имам предвид?От личната кореспенденция на Дякона с някои близки на членове на революционния комитет в Ловеч разбираме,че пробив в революционната дейност настъпва след като Димитър Общи на 22.09.1872 г. напада дилижанса  на турската хазна в Арабаконашкия проход.Турците започват арести и малко по малко спойката между членовете на революционния комитет започва да се пропуква.Левски чува за тези брожения в Ловеч и иска лично да се увери.И макар,че му било казано колко опасно би било за него  идването му в Ловеч,той с присъщата му самоувереност не се вслушва в предупрежденията и пристига в града.Настанява се в колибата в личното лозе на български чорбаджия с прореволюционни настроения.Лошото,обаче в случая е било,че е било времето на Великия пост.Тогава,когато е спирала всякаква кърска и дворна стопанска дейност.Тогава,когато населението е било в дома си или в църквата.Точно тогава едно заптие информира началниците си,че е съзряло един гяур да се мотае в лозята.Било му заповядано да се сформира непрекъснато наблюдение над гяура.А този гяур бил той,Дякона и без да подозира,че е на фокус в очите на заптиетата тихомълком се придвижва до Къкринското ханче.Тихомълком обаче за него,но не и за заптиетата.И както после е известно при атаката на заптиетата на ханчето той безславно увисва на жилавия плет.Той,Дяконът на империята,той Джингибията,той неуловимия,той фантома,той неуморимия,той,който се подиграва години наред с турската полиция и ги прави жалки и смешни,прави своя необяснимо елементарен ход,ако можем така да се изразим,сравнявайки живота с шахматна игра и увисва по един изключително жалък,да не кажа смешен начин върху плета на Къкринското ханче с главата надолу,със заплетени тасми на цървулите в прътите на плета.Едни никакви тасми,т.е.кожени връвки,хвърлиха в траур цял един народ.Но неведоми са пътищата на живота ни!

    Това е едната версия-версията,че Левски сам си е виновен за залавянето му.

    Другата версия е за т.нар.предателство от поп Кръстьо.Тя се базира на думите на заптието,стреляло срещу Левски при обсадата на Къкринското ханче.Разговорът с него се е състоял след 1878 г.,когато се разрешава на турците да дойдат в освободена България,за да се разпоредят с имотите си,т.е.да ги продадат.Та тук уплашеното до смърт заптие казва всичко онова,което са искали да чуят от него разпитвачите му.Той казва как поп Кръстьо ведно с други първенци на града бил затворен в затвора и как само след по-малко от четвърт час бил освободен.Оттук се тълкуват нещата,че той е извършил предателството.

   Тук искам да направя едно отклонение.Спомняте ли си големия шум около досиетата на висшия клир на БПЦ,а после и около попските досиета?В едно предаване на Горан Благоев един висш вербовчик от онова шеметно време дръзко и нагло заяви,”че когото и да хванеш от Църквата все доносник ще е”.Може да е нагъл,но е прав.Когато се противопоставях на домогванията им да ме правят доносник и казах на един вербовчик,че ще се оплача на Патриарха,тогава той почти изрева в лицето ми:”Ако щеш на арменския поп се оплачи,все тая-всички са наши!”.Тогава това ми прозвуча самонадеяно,дръзко и почти самохвално,но едва сега разбирам колко прав е бил.Та тя цяла България е гъмжала от доносници!!!Че кой само не е бил доносник?Гоце ли?Доган ли?Местан ли?Буда ли?Или бившия Патриарх Максим,за когото някои упорито се застъпваха,че не е бил доносник.Три пъти се опитвах да се добера до него и да споделя болката си.Имайте предвид,че преди да се засиля към Патриаршията,аз го виждах от Духовната Академия как се разхожда в градината и когато звънях на вратата на Патриаршията винаги ми казваха,че Патриархът спи.

Така и не успях да се доближа до него,а при поредния натиск върху мене да приема доносничеството,освирепелият вербовчик син-зелен от ярост рече:”Ти какво си мислиш,че трудно се прави досие ли?Не,не е трудно!Ти ще имаш досие и то ще бъде уж неволно оставено,т.е.достъпно за мнозина,които ще видят,че си доносник,а истинските наши хора-никой нищо няма да знае за тях!”.

Тези думи ми навяват мисълта,че Максим е бил толкова техен човек,че чак са му заличили досието.

   А не може ли да бъде същото и с поп Кръстьо.Умишлено го пускат от зандана и върху него веднага пада подозрението,че е предател и презрението на цял един народ

пада върху него,а точно мерзавецът,извършил гнусното предателство да е на сянка,доволен и спокоен.А пък поговорката „Вържете попа да е мирно селото” не са я знаели само в прословутото VІ-то на НРБ.Знаели са я и преди сто и повече години.Тъй,че версията относно предателството на поп Кръстьо за мене след всичко,което ви разказах,че съм преживял   няма нужната тежест и аз не я приемам безусловно.Но нейсе!Който и да е предателят на Левски презрението и проклятието на цял един народ ще пада върху него и ще преминава от лето в лето,от век във век,докато я има България.А всички ние,в чиито гърди туптят родолюбиви и честолюбиви сърца ще носим в съзнанието си мисълта за него-за него,който остави тишината и спокойствието на манастира и заработи за свободата Българска.За него,който каза:”Ако печеля-печели цял народ,ако губя-губя само мене си!”.

    Поклон пред него,поклон пред този,който умря с мечтата да види България чиста и свята Република!

    „Дяконе,колко по детски чист и невинен до наивност си бил!” ПОКЛОН!

                                                                                                                                                     Йерей Иван Илчев

Стандартен

Лабиринтът

лабиринт

    Историята на Израил,на Египет,на Елада,на Рим,и ако щете на най-новата човешка история,е история на вечния проблем за смисъла на човешкия живот.Като че ли чувам някои да казват:пътят към смисъла на човешкия живот минава през сития корем и през онова чувство на нашето тяло,наречено комфорт.Но не всички ще се съгласят,защото измежду многото,които мислят така,има и немалко други,които след като постигнат всичко това,усещат отново пустота,усещат отново неудовлетвореност и когато станат сити и доволни от пищната трапеза,отново оня познат глас ги пита:Нима в това е смисълът на живота?

    И тогава ония,в които витае истински човешки дух,признават,че пищната трапеза и разкошът не са и не могат да бъдат достатъчна формула за смисъла на човешкия живот.Защото по инстинкт животът се създава и пази,но по инстинкт смисълът му не се открива,а и наука за смисъла на човешкия живот няма и надали може да има.Но тогава звъни в главата ни постоянният въпрос-кой би ни казал същината за смисъла на нашия живот и най-вече кой е пътят към него?Защото пътища много,но кой е истинският-ето това е въпроса на живота.А и те,пътищата в живота ни,са като плетеница или по-точно като лабиринт.А що е лабиринт?Вече мнозина от вас,вярвам,са го извикали в паметта си и може би се разкарват мислено по коридорите му.

   И си мисля,говорейки всичко това,нима животът не е такъв лабиринт?Нима той не е плетеница от заблуждения,противоречия,пороци и страсти и ние,щем,не щем,трябва да минем през галериите му.Но за да следваме верния път,ни е нужна нишка,подобна на Тезеевата.Но кой би могъл да ни я даде?Кой,ако не Тоя,Който казва:”Аз съм Пътят и Истината и Животът.”Този,Който ни остави своето учение,учение,което не е заплетена философия,учение,което не е външна красива декорация на отвлечени формули,а учение,което е истинският вид на съвършения човешки живот,от плът и кръв,което е извор на светлина,неизтощима река на милосърдие,бездна на човеколюбие,съкровище на чистота и неизмерима глъбина на добротворство.

    Иисусе,Сине Божий,чрез кръста Твой подай всекиму спасителната нишка,с която можем да следваме верния път през коридориите и галериите на лабиринта с името Живот.И по стълбата на духовното съвършенство да достигнем ония висоти,откъдето можем да зърнем пътя към Твоята Любов.

    Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

    Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандартен

Духовна обезпеченост

банка

   Често пъти слушам да ми казват:”Молих се,но Бог не чу молитвата ми!” и ми идва да ви попитам:“А,знаете ли какво всъщност е молитвата?“

    Защото тя е,която ще ви свърже с Небето.Защото има един закон,който трябва да се познава и който гласи:Всичко,що е плод на мислите ни и на постоянството на тези мисли във времето,малко по малко започва да става реалност.Но трябва да знаем и в ушите ни винаги да звучи и една друга мисъл:”Много сълзи са пролети по сбъднати молитви”,затова много добре трябва да премисляме какво си пожелаваме.

    Да,молитвата е просба,молитвата е в повечето случаи искане от Бога на всичко онова,от което ние,човеците,имаме нужда.Но истинската молитва е нещо съвсем,съвсем друго.Само онзи,който се моли Бог да бъде по-близо до него,без да иска нищо друго,само той се моли истински и само той получава това,от което има нужда.Защото Бог знае всеки един от нас и неговите нужди.Защото само онзи,който отдава сърцето си на Бога,само той получава.

    Как нагледно можем да обясним това?Днес всеки има прекрасна представа що е парична банка.Да кажем,че всички наши светли и чисти мисли,чувства и действия,всяко безкористно добро,което сме сторили се класифицира от същества,чиято работа е точно това и е вложено като капитал на наша сметка в оная невидима Небесна банка.И когато един ден се сблъскаме с трудности в живота,когато не ни достигат сили да преодолеем определено препятствие в него,тогава ние можем да поискаме помощ,поддръжка от тази Небесна банка и тя веднага ще откликне.Но,ако няма такъв капитал,депозиран на наше име(става въпрос за добри дела),банката не ще откликне на нашето обръщение.Това обяснение,колкото и елементарно да звучи е твърде правдоподобно.То дава прекрасен отговор защо на някого молитвите не са чути.Само тези,които влагат такъв капитал в Небесната банка,само те биват чувани в трудни за тях моменти.Затова и Христос казва:”Трупайте не земни,а небесни съкровища.”,а светите отци,които са стълбовете на Християнството възкликват:”Само със земни богатства ли са щастливи хората?Не са ли те щастливи и с небесни такива?”Отговорът оставам на вас.Амин!

   Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

   Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандартен

Библията като психология

пси

   Как пък не,ще кажат някои -Библия като психология.Но нека тогава да поговорим за нещо,което напоследък особено много съпътства дните ни-СТРЕСЪТ.Но точно Библията говори от време оно за днешното време,т.е.Библията говори за „особено тежки времена”(ІІ Тимотей 3:1).Като се позамислим,малцина ще бъдат наистина тези,които да не се съгласят,че ние вече живеем в тези времена,времена на безпокойство и страх пред утрешния ден,т.е.време на уловилия ни за гушата стрес.Дали е така?Дали пък нашите предци не са изпитвали нещо подобно?Изпитвали са,разбира се,но не така постоянно,както в наши дни.Лъжичката газ в меда на нашето ежедневие е именно той-СТРЕСЪТ.Стресът сам по себе си като газта не е нещо лошо.Точно той ни мобилизира да се справяме с неимоверно много предизвикателства в живота ни.В подкрепа на думите ми искам да си спомните за един смел в битките воин,оня,който преди повече от 3 хилядолетия често признавал в псалмите си:”Страх,ужас ме обзема,целият треперя от него!”(Псалм 55:5),но въпреки всичко е намирал сили да се изправи срещу гладен лъв или гладна мечка,само със сопа в ръка и да брани стадото си.Пак той смело се изправя срещу друг воин,двойно по-грамаден от него и знаете,че го побеждава.Разбира се,че говоря за Давид и неговата среща с Голиат.Мислите ли,че не е знаел що е страха,що е стреса?Знаел е и още как!Какво мислите,че е преживявал покрай Саул в опитите му да го убие.

    Но стресът,както казват лекарите,в трудни моменти покачва неимоверно много адреналина в нас и ни помага в преодоляването на сериозни житейски предизвикателства.Проблемите,обаче възникват,когато стресът е постоянен и тялото не може да си почине от него и изпада в пренапрежение,което го изтощава докрай.

    Ето защо въпросът на нашето време е:как можем да държим стреса в разумни граници,така че да живеем пълноценно?Отговорът на този въпрос можем да намерим не само в медицинските книги,но и в Словото Божие.Това прекрасно го знаят,особено ония,за които то наистина е настолна книга.Спомнете си какво казва Яков(5:11) за Нашия Небесен Отец!”Той Е,Който изпитва към всеки един от нас привързаност и милост”.А колко от нас са по-блудни и от блудния син?Спомете си как лекува Господ Иисус Христос:с благи и меки думи-„Елате при мене,всички вие отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя!”(Матей 11:28-30).А в Притчи 15:22 се казва:”където няма доверен разговор,там има осуетени намерения”!А какъв по-доверен разговор от разговора с Бога,т.е. молитвата към Него.А всички ония,които пребивават в нея истински знаят,че получават „мира от Бога,който превъзхожда всяка мисъл” и в съгласие с обещанията Божии „този мир пази сърцата и умовете им”(Филипяни 4:6-7 и Притчи 14:30).Но в битките на живота ни,които водим,една от които е и със стреса не бива да бъде пренебрегвано едно голямо,много голямо оръжие-чувството ни за хумор.Спомнете си какво казва(Еклесиаст 3:4):”Има време за плач,но има време и за смях”.

    Но дали ще се намери някой,който да отрече силата на въздействие на плодовете на Светия Дух:”Любов,радост,мир,дълготърпение,милост,доброта,благост”.Нали също Библията ни съветва да избягваме всяка злоба,гняв,ярост и обиди.То,Словото Божие,ни съветва смирено да признаваме предела на своите физически,емоционални и умствени възможности  и да не се превъзнасяме,защото:”Бог се противи на горделиви,а на смирени раздава благодат” казва Св.ап.Петър в 5-та гл.5-ти стих.Също от редовете на Библията са взети и мислите:”не търси и не очаквай съвършенство нито в себе си,нито в другите”(Еклесиаст 7:16).”Градиш ли планове,поставяй си правилни и здрави основи”(Филипяни 1:10-11).”Радвай се на живота си,като се радваш на творенията Божии”(Псалом 92:4-5).”Отделяй време за молитвена вглъбеност”(Матей 14:23),т.е. за молитва.Не работи пряко силите си:”Денем върши делата си ,нощем осигури покоя си”(Еклесиаст 4-6).Кратко и ясно.Това е То,Словото Божие и неговата сила върху нашето съзнание.То не е като онази широко разпространена,но бездушна в цялото си протежение теория,че начинът,по който реагира тялото ни на стреса е остатък от реакцията на праисторическия човек пред заплахата от мамути и саблезъби тигри(е,и това си е истина,но частична,не цяла).

    Вижте как само е казано в Псалмите на Давид”Що е човек,че го помниш и син човечески,че го спохождаш?Понизил си го малко нещо спрямо ангелите,със слава и чест си го увенчал”.

    Да,уважаеми,нашите все още неразгадани напълно от нас сложни физиологични системи са били замислени само от умел Създател,защото само такъв Създател може да направи гениалната човешка ДНК и комплексния й механизъм било за съсирване на кръвта,било нейната уникална способност да се бори с инфекциите и да лекува раните,”та рани да заздравяват и кости да зарастват”.Точно тези системи в тялото ни,както и всеки един наш орган потвърждават по красноречив начин,че сме „направени чудесно”,както казва Давид в Псалом 139:13-16 от един Върховен Разум,т.е.от Бог.Затова какво друго ни остава,освен да коленичим с коленете на сърцето си пред Нашия Небесен Отец и подобно блудния син да кажем за всяка своя скверна мисъл,за всяка своя скверно изречена дума,за всяка своя скверна постъпка:”Татко,съгреших против Небето и тебе и не съм достоен да се нарека твой син!”.После нека останем за миг в Божиите нозе и в молитвената си вглъбеност усетим Неговата блага ръка и чуем със сърцето си благите му думи:”Този мой син мъртъв беше и оживя,изгубен беше и се намери!”Амин!

   Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

   Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандартен

Добрият пастир

добрият пастир

   „Аз съм добрият пастир”-казва Иисус.Атеистите,т.е. отрицателите му не са доволни,че Той говори за хората като за стадо овце и веднага го критикуват.Добре,нека да помислим какъв е днешният модел на цивилизацията в демократичното ни общество,където уж единствения филтър трябва да бъде гласът на народа,т.е.общественото мнение.Но забелязвате ли как на това общество непрекъснато му се налагат незабележими,много,много елегантни форми,готови рецепти и решения,които огромната част от населението не е в състояние самостоятелно да прецени и ги приема почти безусловно.Не може да бъде и другояче,защото благодарение на масовата,тотална сугестия от мнимо независими вестници като деляновските,от мнимо независими телевизии като TV 7 се раждат нови и нови посестрими на Доли,а вие знаете коя е Доли,нали?А и как може да бъде другояче,когато в мозъка на съвременния човек се инфилтрират чужди мисли и идеи и колко пъти мисловни агресии и фалшиви истини.Ден след ден,час по час,тъй нареченият съвременен човек,смятащ се за независимо мислещ индивид,изпива ежедневно своя опияняващ коктейл от медиен наркотик,който го превръща в марионетка,в зомби,подвластен на деляновци,догановци,стани-шеф-ци,превръщащи чрез своите сугестивни лаборатории,т.е.медиите нормалните хора в многомилионни стада,само чакащи някой да им завърти гегата,за да тръгнат в исканата от него посока,както казва Бисмарк.Но да говорим ли,че повечето от пастирите не са истински,а наемници(Христо Бисеров),които само стрижат и доят без да защитават от вълци стадото си.Ето затова Христос е Истинският Пастир,Добрият Пастир,защото Той отдаде дори живота си за своето стадо.А и Той не кара никого насила да върви с Него,в стадото му:”Който иска да върви след Мене,нека се отрече от себе си,да вземе кръста си и да ме последва”.Ето защо не разбирам протеста на отрицателите му,на атеистите,но да обориш такива е нужно много време и пространни обяснения на Словото Божие.Говорил съм и пак ще кажа,макар че понякога не помага дори научния подход,за да бъде осмислена философията на Християнството от някои,все пак,все пак той си остава най-твърдият отпор срещу не по-малко твърдите им глави(на тях,отрицателите Христови).

     И така,според науката,която никой не отрича и по-точно физиката,животът на планетата Земя може да бъде изразен с думите:покой,движение,вибрация,скорост,честота,светлина.И всеки предмет,цвят,форма,живо същество,мисъл,идея,дума,буква,цифра имат своята честота на излъчване.Но как по-делнично и елементарно можем да обясним това!Помислете само за диатоналното звучене на цифрите и буквите на мобилния ви телефон.На Земята има вече 7 млрд човешки същества и ако не всички,то поне половината от човешкия род разполагат с мобилни телефони.А сега си представете ефира,който гъмжи от разговори.Всеки на своята честота,всеки със своя кодов номер на мобилния си телефон и няма преплитания или ако има,то те са рядкост,само когато ни подслушват.

     Да,всяко нещо под това Слънце има своята честота на трептене,от която зависи и неговия цвят.Своята честота на трептене имат и мислите ни,и идеите ни.Така например мисълта за доброто,мисълта за обич,уважение,мисълта за всяко едно позитивно дело се простира в рамките на строго определен диапазон,на строго определена честота на трептене и друга честота в него не може да се вмести.Това е физичен закон,т.е.Вселенски.И за това място,където властват идеите на Любовта,Добротата,Човечността,още Платон преди хилядолетия казва:”Какво друго може да бъде,ако не Рай”.А Раят не е само някъде в космическата  Вселена,т.е. в макрокосмоса и с космически Вселенски параметри,но Раят е и в микрокосмоса,т.е.в нас.Ето защо ония,които са обладани от любов,човечност и доброта,излъчват всичко това извън себе си,но биват разбирани и приемани единствено от тези,които имат същото това в себе си.А ония,в които властват идеите на мрака,злобата,злорадството,алчността,егоизма,лицемерието,фалша,не могат да ги разберат,както бухалът не разбира светулката,защото са чеда на Мрака.Те също имат своя диапазон на излъчване,но на честотата на разрухата,на Геената,на Ада(дори музиката под определената й честота води към меланхолия и самоубийства-спомнете си Кърт Кобейн).А чедата на мрака,обладани от Ада в себе си вършат своите пъклени дела,но за тях има един израз,който звучи така:”Бог забавя,но не забравя!”

    Какво друго може да мислим за този израз,освен че както ние хората разполагаме с библиотеки,фонотеки,видеотеки и други места за съхраняване на информация,до която всеки нуждаещ се и интересуващ се може да се добере,така и в пространството,наречено ефир или астрал има т.нар.образно казано небесна библиотека,фонотека,видеотека,която обхваща всички минали,настоящи и ако щете всички бъдещи събития,(защото за Абсолютния Разум няма минало,няма бъдеще,а всичко е едно-вечно настояще).И всеки дарен от Бога,от този Абсолютен Вселенски притежател на Мъдрост получава своя номер,своя ключ,своя шифър,своя код на своята Небесна читателска карта,с която да може да ползва Небесната информация.Доказателство на думите ми в миналото са пророците,а днес-всички ония,които могат,които притежават дарбата да вникват в този Небесен информационен поток.А това са рационализатори,физици,химици,поети,композитори,трансцедентални парапсихолози.Защото такива като говорят оправдавайки своите дарби казват,че животът на всички хора на Земята и дейността им като човешки същества и общности се отпечатва и съхранява в това,ако можем така да се изразим Небесно дигитално записващо устройство,в тази Небесна флаш памет.и нищо не убягва от всевиждащото око на Бога или т.нар.на технически език Небесна камера и от нейните слухови сензори.Всичко се запечатва,цялата човешка информация,идеи,мисли,действия на отделния човек и човешкото общество.Точно затова,малко преди смъртта,на всеки един лентата на живота му се връща назад и той вижда в подробни детайли целия си земен живот.Ето това е мигът на житейската ни равносметка или т.нар.Страшен съд,а всичко това,което говоря се формулира с т.нар.Закон на Всемирната информация,защото в нея,Вселената се съхранява гигантска за представите ни информация,надвишаваща общата на милиарди свръхмощни наши компютри памет.В този,ако така можем да кажем Божествен Небесен компютър се съхранява цялата информация за цялото Вселенско познание,за познатия и непознатия ни свят,намиращи се в необхватното време и пространство.Ето защо не сме далече от извода,че се сформира т.нар.Космическа банка на познание.Но не на всеки Бог дава възможност да влиза в трезорите й,т.е.не на всеки е дадено сред безкрайните гигабайтове информация,не само да влезе,но и да намери това,което търси.Явно е,че на рационализаторите,на поетите,композиторите,хората на техническата мисъл и трансцеденталните парапсихолози Бог дава ключ,код,шифър към трезорите,в които се съдържа нужната за тях информация било из областта на науката и техниката,медицината,астрономията,музиката,поезията(споменете си как Моцарт,Бетовен и други композитори са чували музиката и едва са успявали да я записват!Как поети насън или при вглъбяване са чували,като че ли от Небето строфи!Как физици и химици са виждали отговорите на въпроси,над които са работили насън!Как велики медици също насън са виждали отговорите на много въпроси,които са ги вълнували за здравето на човека!Как е възможно това!)

    Как става това ли???Представете си,че влизате в една огромна библиотека,като например на Конгреса на САЩ,или Националната на Русия,или на Ватикана например и трябва без всякакъв указател,справочник или каталог,без всякаква човешка или компютърна помощ да намерите книга или каквато и да е информация,едва тогава ще разберете,че мисията ви е обречена.Ето това е,което ни кара да си мислим,че хората с феноменални способности са тези,на които Бог е дал шифър,код или някакъв вид алгоритъм,т.е.цифров ключ,за да могат те със скоростта на своята мисъл да влизат в трезора на Космическата информационна банка и да почерпят от там необходимата им информация(спомнете си пророчествата на древните пророци и най-вече на Йоан с неговия Апокалипсис).

    Защо казах всичко това ли?За да разберете откъде народът ни извлякъл кратката,но казваща толкова много поука:”Бог забавя,но не забравя!”Да,Бог всичко вижда,всичко чува,Бог е дълготърпелив,Бог забавя,но никога,никога не забравя!Бъдете сто процента сигурни,че това е абсолютната житейска истина.

    Бъдете благословени!Бог да ви благослови и осени със Своята Светлина,която да разпръсква мрака в душите,сърцата и ума ви!

    Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандартен