Вяра и неверие

филос.сн

    Един от важните въпроси на нашето време е:желаем ли да разберем Абсолюта,т.е.Бога,което само по себе си е начало на нашата вяра.Защото,в който и ъгъл на земното кълбо да се намираме,желаем ли да проникнем в тайните,лежащи в глъбините на нашето аз,в глъбините на нашите сърца,едва тогава в тишината на вселената и в тишината на нашия вътрешен мир ние ще усетим Неговото мълчаливо присъствие…Разбира се,че за някои Той е твърде явен,а за други е все още скрит,но всеки в тишината на своята вяра,дори тя да е съвсем прохождаща,ще си спомни Неговите думи:”Не бойте се,Аз съм с вас до свършека на света,защото ви обичам”…А ние,намираме ли сили да го приемем Него,Който всъщност никога никому не натрапва своето присъствие.Даваме ли му възможност да бъде будител на нашата съвест и когато е до нас усещаме ли Неговото поразително смирено присъствие,присъствие в което Той никого не наказва,присъствие,в което Той не унижава ничие Човешко достойнство.Защото ние като разумни хора никога не би трябвало да отъждествяваме страха от своето беззаконие със страха от Бога,защото това може да се окаже първото и най-голямо препятствие по пътя към Него.Нека не бъдем като ап.Тома.Нека знаем,че в мълчанието на нашите сърца Той шепне всекиму:”Аз съм до теб.Не бой се”.Защото Христос е близък всекиму,защото Той се намира винаги редом с нас,дори и ние да не осъзнаваме това.Защото всички приобщили се с Христа узнават един ден,че борбата и съзерцанието произлизат от един и същи корен,че в основата им е Любовта,защото ако се молим истински,правим го от любов и когато се борим да  върнем човешкия си облик,то пак го правим от любов,от любов към Оня,Който е Истина и Любов.

    А чистата Истина е ярка като слънце и така,както не можем да погледнем слънчевия лъч с очи,така и нея не можем да погледнем,защото би ни ослепила.Но Христос Е,Който събира в себе си всеопожаряващия огън на Божествената светлина и на Божествената Истина и едва когато тя премине през Него и се омекоти и придобие вид на сияние,едва тогава можем да я погледнем без тя да ни ослепи.Но това разбират само ония,които са приело Вярата в Христа и ден след ден те чувстват в себе си дълбочината и необятността на Неговата Любов,Която преминава границите на техните познания и до края на своя живот те ще черпят по детски чиста радост,а също и смелост за нови начинания…

    И нищо от това,че всеки от нас носи своята самота,самота,която не може да запълни с никаква човешка близост,но в същото това време всеки приел Христа,знае,че не е сам,че там,в дълбината на неговото сърце,където не допуска никого,освен себе си,точно там и само там го чака смирено Христос…

    А за тези,които не са го допуснали до сърцето си,чувството за празнота в тях е голямо,но нека не се безпокоят,нека знаят,че от тях и само от тях зависи Христос да ги посети.Защото Той казва:”Ето,Аз чукам на всяка врата,но само този,който ме

приеме ще бъда с него”.И тъй,нека отворим широко вратите на нашите сърца и Христос бъде чест гост в тях,защото само така ще стопим ледената кора на отчуждението помежду си.

     Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

     Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s