За смисъла на поста

пост

   Само след две седмици навлизаме във времето на Великия пост.Ония от вас,които приемат поста истински,много добре знаят,че именно неговите дни ни водят към критичен размисъл и опит да вникнем в глъбинната същност на нашата богосъздаденост и истинна човечност.Когато обърнем поглед назад към наниза на отминалите векове,за нас понякога е много трудно да разберем незалязващите истини на Христовата църква,разкрили в потока на преходността неумиращата сила на човешкия дух.И не само да схванем техния смисъл,но да почустваме животворната им сила-особено сега,в нашето съвремие,в тревожния век на атома,в света на зашеметяващия блясък от материални ценности…

    Какво означава да преодолееш в драматичен двубой със самия себе си силата на оная гравитация,която държи човека в смъртоносната прегръдка на греха?Какво означава да извоюваш победа-такава победа,че да може духът да се устреми като освободена птица към безбрежните висини на съвършенството и безсмъртието?…Как можем ние,зажаднели за благата на света,да достигнем до душевния прелом за освобождаване от тяхното поробване?Ще бъдем ли в състояние с тези сърца,загрубели от дребнавите интереси на ежедневието,да чуем зова на вечността?Това са все въпроси,които се отнасят до най-съкровените глъбини на човешкото съществуване.Те винаги са възниквали със съдбовна настойчивост,когато човек се е опитвал да търси в потока на кратковременното,изменчивото и измамното,вечната основа на собственото си битие.И не само да я потърси,но по стръмната пътека на духовното извисяване да тръгне в покоряване първичната сила на собствените тъмни инстинкти и да се жертва за идеала на едно истинско религиозно нравствено съвършенство.Защото самопринизил се до животинско състояние,човекът изглежда жалък,но във възхождането на духа,чрез осъществяване на висшето си предназначение,той оправдава отреденото му изключително място в йерархията на творението.Тоя полет на духа,обаче е най-трудният.Той е полет на възвисявания,изпитания и падения,на чиста светла радост и тежка съкрушителна скръб.Това е най-трудната и тежка победа в тоя свят-победата над самия себе си,която малцина са постигали.Защото понякога в неподозирани тайнствени пространства на нашето сърце се таят демонични сили,които могат да тласнат човека към ужаса на престъпленията и духовната смърт.И оня,който може да овладее подмолните страсти в себе си,в стремеж към чистота на дух и тяло,като постигне вътрешна свобода над тях,само тогава той ще е способен в непосредствен контакт със страстите в света да ги отстранява като елементарни препятствия по своя път.Тогава именно,зад привидното спокойствие,чрез удивителната тайна на прозренията,човек търси спасителния брод към Бога като към вечна и изначална истина,добро и красота в живота.

    Това са именно мигове,когато сърцето е открито за вечността,а умът се докосва до отблясъците на непостижимото.Това е загадката на върховната концентрация на духа.Защото само в часове на пълно единение,само в мигове на съкровен разговор със самия себе си,човек е в борба със света за преодоляване на греховното,на тъмните влечения и изкушения,така присъщи на всеки от нас.Подвигът на поста,на аскетизма ни показват,че е възможна победа над земното,защото човекът като образ Божий притежава безсмъртна сила да разкъсва веригите на всяка привързаност към материални ценности и плътска удовлетвореност.Така тържеството на духа над животинското в човешката природа може да бъде пресътворено в свещена поема на човешката святост.

     Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

     Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s