Библията като психология

пси

   Как пък не,ще кажат някои -Библия като психология.Но нека тогава да поговорим за нещо,което напоследък особено много съпътства дните ни-СТРЕСЪТ.Но точно Библията говори от време оно за днешното време,т.е.Библията говори за „особено тежки времена”(ІІ Тимотей 3:1).Като се позамислим,малцина ще бъдат наистина тези,които да не се съгласят,че ние вече живеем в тези времена,времена на безпокойство и страх пред утрешния ден,т.е.време на уловилия ни за гушата стрес.Дали е така?Дали пък нашите предци не са изпитвали нещо подобно?Изпитвали са,разбира се,но не така постоянно,както в наши дни.Лъжичката газ в меда на нашето ежедневие е именно той-СТРЕСЪТ.Стресът сам по себе си като газта не е нещо лошо.Точно той ни мобилизира да се справяме с неимоверно много предизвикателства в живота ни.В подкрепа на думите ми искам да си спомните за един смел в битките воин,оня,който преди повече от 3 хилядолетия често признавал в псалмите си:”Страх,ужас ме обзема,целият треперя от него!”(Псалм 55:5),но въпреки всичко е намирал сили да се изправи срещу гладен лъв или гладна мечка,само със сопа в ръка и да брани стадото си.Пак той смело се изправя срещу друг воин,двойно по-грамаден от него и знаете,че го побеждава.Разбира се,че говоря за Давид и неговата среща с Голиат.Мислите ли,че не е знаел що е страха,що е стреса?Знаел е и още как!Какво мислите,че е преживявал покрай Саул в опитите му да го убие.

    Но стресът,както казват лекарите,в трудни моменти покачва неимоверно много адреналина в нас и ни помага в преодоляването на сериозни житейски предизвикателства.Проблемите,обаче възникват,когато стресът е постоянен и тялото не може да си почине от него и изпада в пренапрежение,което го изтощава докрай.

    Ето защо въпросът на нашето време е:как можем да държим стреса в разумни граници,така че да живеем пълноценно?Отговорът на този въпрос можем да намерим не само в медицинските книги,но и в Словото Божие.Това прекрасно го знаят,особено ония,за които то наистина е настолна книга.Спомнете си какво казва Яков(5:11) за Нашия Небесен Отец!”Той Е,Който изпитва към всеки един от нас привързаност и милост”.А колко от нас са по-блудни и от блудния син?Спомете си как лекува Господ Иисус Христос:с благи и меки думи-„Елате при мене,всички вие отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя!”(Матей 11:28-30).А в Притчи 15:22 се казва:”където няма доверен разговор,там има осуетени намерения”!А какъв по-доверен разговор от разговора с Бога,т.е. молитвата към Него.А всички ония,които пребивават в нея истински знаят,че получават „мира от Бога,който превъзхожда всяка мисъл” и в съгласие с обещанията Божии „този мир пази сърцата и умовете им”(Филипяни 4:6-7 и Притчи 14:30).Но в битките на живота ни,които водим,една от които е и със стреса не бива да бъде пренебрегвано едно голямо,много голямо оръжие-чувството ни за хумор.Спомнете си какво казва(Еклесиаст 3:4):”Има време за плач,но има време и за смях”.

    Но дали ще се намери някой,който да отрече силата на въздействие на плодовете на Светия Дух:”Любов,радост,мир,дълготърпение,милост,доброта,благост”.Нали също Библията ни съветва да избягваме всяка злоба,гняв,ярост и обиди.То,Словото Божие,ни съветва смирено да признаваме предела на своите физически,емоционални и умствени възможности  и да не се превъзнасяме,защото:”Бог се противи на горделиви,а на смирени раздава благодат” казва Св.ап.Петър в 5-та гл.5-ти стих.Също от редовете на Библията са взети и мислите:”не търси и не очаквай съвършенство нито в себе си,нито в другите”(Еклесиаст 7:16).”Градиш ли планове,поставяй си правилни и здрави основи”(Филипяни 1:10-11).”Радвай се на живота си,като се радваш на творенията Божии”(Псалом 92:4-5).”Отделяй време за молитвена вглъбеност”(Матей 14:23),т.е. за молитва.Не работи пряко силите си:”Денем върши делата си ,нощем осигури покоя си”(Еклесиаст 4-6).Кратко и ясно.Това е То,Словото Божие и неговата сила върху нашето съзнание.То не е като онази широко разпространена,но бездушна в цялото си протежение теория,че начинът,по който реагира тялото ни на стреса е остатък от реакцията на праисторическия човек пред заплахата от мамути и саблезъби тигри(е,и това си е истина,но частична,не цяла).

    Вижте как само е казано в Псалмите на Давид”Що е човек,че го помниш и син човечески,че го спохождаш?Понизил си го малко нещо спрямо ангелите,със слава и чест си го увенчал”.

    Да,уважаеми,нашите все още неразгадани напълно от нас сложни физиологични системи са били замислени само от умел Създател,защото само такъв Създател може да направи гениалната човешка ДНК и комплексния й механизъм било за съсирване на кръвта,било нейната уникална способност да се бори с инфекциите и да лекува раните,”та рани да заздравяват и кости да зарастват”.Точно тези системи в тялото ни,както и всеки един наш орган потвърждават по красноречив начин,че сме „направени чудесно”,както казва Давид в Псалом 139:13-16 от един Върховен Разум,т.е.от Бог.Затова какво друго ни остава,освен да коленичим с коленете на сърцето си пред Нашия Небесен Отец и подобно блудния син да кажем за всяка своя скверна мисъл,за всяка своя скверно изречена дума,за всяка своя скверна постъпка:”Татко,съгреших против Небето и тебе и не съм достоен да се нарека твой син!”.После нека останем за миг в Божиите нозе и в молитвената си вглъбеност усетим Неговата блага ръка и чуем със сърцето си благите му думи:”Този мой син мъртъв беше и оживя,изгубен беше и се намери!”Амин!

   Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

   Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s