На колене пред Апостола

Васил Левски

   За да изваем образа на Левски колкото се може по-съвършено,е необходимо да се придържаме към истинската неподправена история-такава,каквато са я видели хората, живели в неговото време.

   „Немислимо е да търсят читателите от нас,съвременниците строга обективност и хладнокръвие…И без друго днешната наша свобода има безкрайно число мъченици-герои,българи,наши братя,които са оставили костите си из далечните азиатски затвори,умрели са от бой и мъки по пътищата в тежки синджири,предали са душа по бесилниците,изложени на поругания и осквернения,посягали сами на живота си,брат брата убивал,баща чедото си и обратно”-така пише в своите записки З.Стоянов.

   И наистина необхватна е трагедията на народа,ужасът и потресът от изпепелените села и души на хората,скитанията им по усоите на Балкана,в кошмарния път от затворите до бесилката или мъртвите зандани на Диарбекир.Величав е в подвига си и във вярата си българинът в тази епопея.Велики и мили са всички в устрема си към свободата,във възхитителния си героизъм и в мъжествената си саможертва.

   „Знаменита е тази епоха от българския живот.Блазе на оногова,който можа да я възприеме във всичкото й величие”-пише пак З.Стоянов.

   „…Можем още дълго време да страдаме,да гинем и да умираме,но няма нищо.Народ без жертви не е народ…”-казва Вазов чрез своя герой Странджата.

   Много са величията ни в тази епоха,много са героите по друма на историята ни,но пред тях и над тях е този,когото народът ни нарече неслучайно „Апостола”.

   „ За Левски се разказваха легенди,за неговата безстрашливост и смелост и при най-трудни обстоятелства.За неговата съобразителност и хладнокръвие в опасностите,с които беше насеяна всяка стъпка на неговото скиталческо съществование.Всичките тия разкази,един от други по-невероятни и изумителни,хвърляха ново освещение върху моралната сила на Дякона и прибавяха нови зари на ореола,с който този тайнствен,почти легендарен лик стои окръжен в нашето въображение.

    От всички наши първи революционери само един Левски може да печели от всяко ново разчопляне на неговия живот.Другите са една смес от светлини и сенки,всичките имат своята опъка страна и тяхното обаяние неминуемо губи от силата и блясъка си,щом личностите на тези революционери изцяло се покажат на нашия любопитен поглед.Една покровителствена завеса е нужна за известни страни на техния характер,за известни моменти на техния метежен живот.Затова задачата на техния биограф е деликатна,когато той реши да изрисува животът им с фотографическа точност.

   Само един Левски не се бои от такова фотографисване…Всяка гънка от неговия обществен и частен живот,осветлена от биографа,извежда го по-голям пред нас.Истински образец на нравствена чистота.Той е не само доблестен-той е и добродетелен:победоносно оборван с теорията у нас,че честността е елемент,несъвместим с революционерството.Васил Левски наумява подвижниците на първото християнство,народът го наричаше „Апостолът”.Никога прозвище по-вярно не се е давало:апостол по посланието си и по фанатическата вяра в Бога и свободата на България.Той наумява Христовите ученици и по образа на живота си,по трезвостта,по чистотата на нравите си и макар и скептик,по безукорната си чисто християнска нравственост”-пише за него в предисловието на разказа си „Чистият път” патриархът на българската литература Иван Вазов.

   Навярно някой,четейки тези редове,ще си спомни и друг цитат из поезията на Вазов:”…Той биде предаден и от един поп…”.

   Твърде много противоречия съществуват относно това предателство.Някои веднага биха казали:Как пък не!Какви противоречия?Предателството на попа е от ясно по-ясно!Нека не бързаме със заключенията!Какво имам предвид?От личната кореспенденция на Дякона с някои близки на членове на революционния комитет в Ловеч разбираме,че пробив в революционната дейност настъпва след като Димитър Общи на 22.09.1872 г. напада дилижанса  на турската хазна в Арабаконашкия проход.Турците започват арести и малко по малко спойката между членовете на революционния комитет започва да се пропуква.Левски чува за тези брожения в Ловеч и иска лично да се увери.И макар,че му било казано колко опасно би било за него  идването му в Ловеч,той с присъщата му самоувереност не се вслушва в предупрежденията и пристига в града.Настанява се в колибата в личното лозе на български чорбаджия с прореволюционни настроения.Лошото,обаче в случая е било,че е било времето на Великия пост.Тогава,когато е спирала всякаква кърска и дворна стопанска дейност.Тогава,когато населението е било в дома си или в църквата.Точно тогава едно заптие информира началниците си,че е съзряло един гяур да се мотае в лозята.Било му заповядано да се сформира непрекъснато наблюдение над гяура.А този гяур бил той,Дякона и без да подозира,че е на фокус в очите на заптиетата тихомълком се придвижва до Къкринското ханче.Тихомълком обаче за него,но не и за заптиетата.И както после е известно при атаката на заптиетата на ханчето той безславно увисва на жилавия плет.Той,Дяконът на империята,той Джингибията,той неуловимия,той фантома,той неуморимия,той,който се подиграва години наред с турската полиция и ги прави жалки и смешни,прави своя необяснимо елементарен ход,ако можем така да се изразим,сравнявайки живота с шахматна игра и увисва по един изключително жалък,да не кажа смешен начин върху плета на Къкринското ханче с главата надолу,със заплетени тасми на цървулите в прътите на плета.Едни никакви тасми,т.е.кожени връвки,хвърлиха в траур цял един народ.Но неведоми са пътищата на живота ни!

    Това е едната версия-версията,че Левски сам си е виновен за залавянето му.

    Другата версия е за т.нар.предателство от поп Кръстьо.Тя се базира на думите на заптието,стреляло срещу Левски при обсадата на Къкринското ханче.Разговорът с него се е състоял след 1878 г.,когато се разрешава на турците да дойдат в освободена България,за да се разпоредят с имотите си,т.е.да ги продадат.Та тук уплашеното до смърт заптие казва всичко онова,което са искали да чуят от него разпитвачите му.Той казва как поп Кръстьо ведно с други първенци на града бил затворен в затвора и как само след по-малко от четвърт час бил освободен.Оттук се тълкуват нещата,че той е извършил предателството.

   Тук искам да направя едно отклонение.Спомняте ли си големия шум около досиетата на висшия клир на БПЦ,а после и около попските досиета?В едно предаване на Горан Благоев един висш вербовчик от онова шеметно време дръзко и нагло заяви,”че когото и да хванеш от Църквата все доносник ще е”.Може да е нагъл,но е прав.Когато се противопоставях на домогванията им да ме правят доносник и казах на един вербовчик,че ще се оплача на Патриарха,тогава той почти изрева в лицето ми:”Ако щеш на арменския поп се оплачи,все тая-всички са наши!”.Тогава това ми прозвуча самонадеяно,дръзко и почти самохвално,но едва сега разбирам колко прав е бил.Та тя цяла България е гъмжала от доносници!!!Че кой само не е бил доносник?Гоце ли?Доган ли?Местан ли?Буда ли?Или бившия Патриарх Максим,за когото някои упорито се застъпваха,че не е бил доносник.Три пъти се опитвах да се добера до него и да споделя болката си.Имайте предвид,че преди да се засиля към Патриаршията,аз го виждах от Духовната Академия как се разхожда в градината и когато звънях на вратата на Патриаршията винаги ми казваха,че Патриархът спи.

Така и не успях да се доближа до него,а при поредния натиск върху мене да приема доносничеството,освирепелият вербовчик син-зелен от ярост рече:”Ти какво си мислиш,че трудно се прави досие ли?Не,не е трудно!Ти ще имаш досие и то ще бъде уж неволно оставено,т.е.достъпно за мнозина,които ще видят,че си доносник,а истинските наши хора-никой нищо няма да знае за тях!”.

Тези думи ми навяват мисълта,че Максим е бил толкова техен човек,че чак са му заличили досието.

   А не може ли да бъде същото и с поп Кръстьо.Умишлено го пускат от зандана и върху него веднага пада подозрението,че е предател и презрението на цял един народ

пада върху него,а точно мерзавецът,извършил гнусното предателство да е на сянка,доволен и спокоен.А пък поговорката „Вържете попа да е мирно селото” не са я знаели само в прословутото VІ-то на НРБ.Знаели са я и преди сто и повече години.Тъй,че версията относно предателството на поп Кръстьо за мене след всичко,което ви разказах,че съм преживял   няма нужната тежест и аз не я приемам безусловно.Но нейсе!Който и да е предателят на Левски презрението и проклятието на цял един народ ще пада върху него и ще преминава от лето в лето,от век във век,докато я има България.А всички ние,в чиито гърди туптят родолюбиви и честолюбиви сърца ще носим в съзнанието си мисълта за него-за него,който остави тишината и спокойствието на манастира и заработи за свободата Българска.За него,който каза:”Ако печеля-печели цял народ,ако губя-губя само мене си!”.

    Поклон пред него,поклон пред този,който умря с мечтата да види България чиста и свята Република!

    „Дяконе,колко по детски чист и невинен до наивност си бил!” ПОКЛОН!

                                                                                                                                                     Йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s