Понякога какво съм аз се питам

и мъча се да проумея свойта същина

там къде във мен добро и зло преплитам,

подучван сякаш тайно от някой с вещина.

Тогаз,тогаз пред погледа ми морен

невиждана картина се разкри,

показвайки на злото скритий корен

и към доброто тайните врати.

Защото,Господи,нали от малък знам

да сторвам аз на другите това

що искам го от тях и сам

точно то да връща се на моята глава.

И чувам Абсолюта да ми казва,

че длъжни сме да знаем в тоз живот,

че злото зло поражда,омразата омраза,

че любовта поражда пък любов.

А какво по-силно има в тоз живот

от нея,Любовта,

нали тя ледени стени разтапя

и скрежа в нашите сърца.

И този скреж превръща се в сълза кристално чиста,

тъй че светът да може да се вгледа в ней,

а окъпан в светлина лъчиста

духът свободно да се рей.

светлина3йерей Иван Илчев

Понякога

Бележка

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s