Светлината в нас

светлина

    „Тъй да блесне пред човеците светлината ви,та да видят добрите ви дела и да прославят вашия Отец Небесен!”

    При първото произнасяне на тези слова,изглежда,че те се отнасят за някакво наше самоизтъкване,но в действителност е точно обратното,защото нищо не е по-чуждо на Духа Христов от това да вижда в хората крайно себелюбие и себепрепоръчване,защото тук не става въпрос за светлина,която трябва нас да осветява,а за светлина,която трябва да се излъчва от нашите дела,тъй че първо да се видят те,а после ние,защото все пак в Евангелието се казва:”По делата им ще ги познаете.”Може би някои се питат как да разбират това?Ето ви пример.

    …Живял някога в ония далечни и трудни за християните времена баща със своите трима синове.Първите двама от синовете му били като баща си върли езичници,но третият бил кротък и смирен,обичал да се уединява и да чете много книги.И между тези книги,които четял попаднали и такива,които които го запознали с учението на Разпнатия.И той заобичал това учение и повярвал в Разпнатия.

    Дочул това баща му.Извикал при себе си своя малък син и сурово казал:”Истина ли е това,което говорят за тебе,сине?Ако е истина,искам да се откажеш от това,което си сторил,или ще трябва да се махнеш завинаги от мене.Очите ми не могат да те гледат такъв,какъвто си сега.”

    На тия думи синът кротко отговорил:”Тогава,татко,аз те напускам,за да бъда при Христа.”И с тежка буца,заседнала в гърлото му,заминал далече от своя бащин дом.

    Минали години.Остарял бащата.Умряла жената и тежка болест го налегнала.Синовете му го изоставили и никой не искал да го види или чуе за него.Мъка непоносима го споходила.Отчаяние замъглило погледа му.Безжизнен почти той лежал на леглото и немеел…

Чул за това неговият син християнин,който всъщност никога не е и преставал да мисли за него.Дошъл,влязъл при него,обкръжил го с топло внимание,погрижил се,потърсил помощ отвън и вдигнал баща си от смъртното легло.

    Бащата,като гледал малкия си син как се грижи за него,непрекъснато леел сълзи,не се сдържал и го запитал:”Нали ти обичаше повече Христа,сине,защо въпреки това дойде при мене?”

    На тия думи синът отговорил:”Този,който истински обича Христа,татко,обича баща и майка,братя и сестри,близки и далечни като себе си,защото това е нашата божествена религия-който истински обича Христа,той всъщност обича живота в Христа и се стреми да направи този живот радостен за всички.”

    Нищо,че когато някое страдание ни прихване жестоко,въпросът,който като стон се откъсва от всеки,е:защо?Да,наистина,защо?Защо някой е душевно болен,защо някой е нещастен?Защо някой не получава това,за което бленува?Защо има хора,в които никой вече не иска да вярва?Защо някои залитат и падат в безнадеждни пропасти…

    Всичко е поради това,че Бог познава всеки един от нас.Той знае сърцата ни и раздава всекиму според сърцето му.Ако Бог допуска някой да падне в пропастта на живота,пак Той Е,Който повдига всеки,стига да е съзрял в сърцето му онази промяна,която го прави истински негово създание.Да,Бог отнема и Бог допуска до нас страданията,но това,което Той постига чрез тях,има своя резултат.

    Всяка изплакана или чисто по човешки преглътната сълза промива ново зърно благородно злато из пясъка,който нашето същество влачи със себе си из различните пластове на живота.Всеки тежък удар на чука на Божието изпитание,от който длетото на страданието прониква дълбоко в душата ни,обогатява с още и още една черта на душевна красота,дълбочина и благост нашата същност.После същата тази наша същност разбира,че не в мъжеството на Прометей,не в стоическата апатия,нито в будисткото примирение,не в епикурейски благоразумното отклоняване на съзнанието,нито пък в горчивата и безплодна сълза на нежната сантименталност се крие разрешението на проблема за страданието.Единствено само в онази преданост на волята Божия,която е немислима без жертвения героизъм на една човешка душа,която е станала голяма,широка и зряла.Но е станала такава,благодарение на своето прозорливо търпение.А то не е позорен мир с бедите и неправдите в живота.То е съпротивителна сила на волята,проявяваща се при всяка несполука по пътя към доброто.Защото в битките за спасение на нашите души ние ще получаваме рани-душевни и телесни,ще страдаме,но бронирани с бронята на това търпение от крушение няма защо да се боим.Защото знаем,хората открай време са се борили и се борят за по-добър живот,по-светъл и сносен,успяват обаче ония,които стоически понасят жестоките удари в тая борба.Следвайки пътя на доброто,те търпеливо понасят болките от тръните на злото и смело вървят из каменистия друм на правдата,където тяхната стъпка отбелязва пътя на тяхното съвършенство…

    Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

    Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s