Човекът и новото време

демонстр.

   Уважаеми,спомняте ли си еуфорията на годините 1989-90 и 1997-98.С право за тях можем да кажем,че бяха времето на пиянството на един народ.Опиянени от свободата,която настъпи през 1989 г. и абсолютната беизходица на 1997 г.,народните маси като вълни на цунами заляха улиците не само на София,но и на редица по-големи наши градове.Но запитан от някои хора защо не се радвам,защо не ликувам заедно с тях по улиците,аз отговарях:защото няма повод за радост,защото духът на атеизма,духът на ленинизма,духът на псевдосоциализма все още витае в умовете на много хора и така ще бъде още дълги години напред.Опиянени от еуфорията някои ми отговаряха:недей така,недей да бъдеш толкова черноглед!Бъди по-позитивен!

    Но как да бъда позитивен,когато чедата на тези,които половин век като кърлежи смукаха народни блага и днес блаженстват и то много,много повече от нас.А пък и вие виждате техният тоталитарен дух не ги е напуснал и до днес:на 10 януари,който е спомен от 1997 г.,ако протестиращите против правителството бяха стотици,то полицаите,които ги пазеха бяха хиляди-на всеки протестиращ се падаха по двама полицаи!Е,кажете ми как могат да бъдат обичани такива!!!А вече мина четвърт век и нищо ,нищо не се променя!Но аз не се учудвам,защото защо мислите Мойсей в продължение на 40 години е скитал в пустинята с еврейския народ,когато ги е извеждал от египетско робство-за да умрат всички,които си спомнят пряко за него.Така е и при нас.Трябва да отмине поколението живяло и очаквало комунизма,който все беше на хоризонта и колкото се доближавахме до него,толкова се отдалечаваше от нас!!!Защо ставаше така?Защото комунизмът е чиста идея и той не би изтърпял такива като тях!Не може червени алабалисти да се кичат с хуманни термини-комунисти,социалисти,като са върли капиталисти!

   Така,че спокойно.До 40 години имаме още 15-16!Години на битки срещу духа на псевдосоциализма и атеизма.Ако искаме и да сме още по-точни годините са и повече,защото една българска поговорка казва,че колкото години едно дърво е изкривявано,толкова години са нужни и за да бъде изправено!!!

   Иначе,в духовен аспект само след броени дни е Месни Заговезни.Тогава спираме месото в храната си,но това могат да го стоят само хора в добро здраве.Ония от вас,които са с разклатено такова да не го правят.Нека те си спомнят думите на св.ап.Павел,който казва:”Не онова,което влиза в устата,т.е.храната скверни човека,а това,което излиза от устата”.То скверни човека,т.е.лошите думи,с които се нараняваме без причина.Те са скверност,не храната.

   А иначе като чисти духовни слова какво още мога да кажа,освен:”Където и да срещнеш човек-в пустинята,на някой остров или било то,където и да е,взри се в него и опитай да влезеш в царството на неговото аз.Изпитай удивление от това царство нищо,че товарът му от спомени е друг,различен от твоя”!

    Тези думи са от книгата на Антоан дьо Сент-Екзюпери,писателят-летец,изчезнал със своя самолет преди повече от 60 години,но оставил ни прекрасни редове и ако сте го чели и ако познавате съдбата му,ще ме разберете напълно.Ако случайно не сте,аз вярвам,че неговите думи ще ви накарат да се замислите или както той казва ще ви накарат да влезете в царството на неговото аз.Казвайки”царство” не съм напълно сигурен,че тази е точната дума,но съм сигурен,че всеки от нас има едно царство,лично негово.Там той е слуга и господар,обичан и мразен,покровител и покровителстван.Там той е същество,разпъвано между надеждата и безнадеждността.Може би не вярвате!Искам да ви попитам забелязвали ли сте,че даже и в очите на алкохолика,скитника или ако щете дори престъпника улавяме понякога искрата на съжаление на една пропусната възможност,на една нереализирана мечта.Улавяме понякога една виновност,една болка за себе си,за своята отхвърленост.Улавяме,ако щете рефрена на една поучителна,макар и тъжна приказка.Защото няма значение къде живее човек,в кой град,в коя долина или паланка!В най-богатата или най-бедната къща!Неговият личен свят,царството на неговото аз е приказка за ония,които имат в гърдите си сърца.Човекът с мечтите му,надеждите му,притесненията му,болките и радостите му тъй неповторимо лични.Човекът с благородните му и понякога греховни пориви.Човекът с лично неговия живот.Живот,в който през душата му минава цял един космос от противоречия и страсти,”Живот, който ако се разрови ще замирише и ще загорчи като отрова”.Защото това е той,човекът.Понякога тайна,която никога не се разкрива докрай.

   Клошарят,в който и да е град,животът му не е по-малко интересен от живота на президента на държавата,в чиито предели е градът.Казвайки това се сещам за един случай.Баща убива своя син алкохолик.Убийство като всяко едно убийство,сложило обаче най-печалния възможен край на един тормоз върху родители,жена,деца,провеждан от алкохолика с години.Побоища,издевателства,кошмари.Всяка нощ семейството се е будило от смразяващия вик:”Вие не ме уважавате!”Така се връщал пияният от кръчмата и ужасът започвал.

   Да,днешната човешка деформация!!!Кое би я изразило по-добре от този среднощен вик?Нима не го чуваме на всяка крачка?Той звучи и в душата на интелигентните,макар че те не биха го изкрещели толкова първично.Но забележете!Днес ние не търсим от другите кой знае какво,търсим само малко уважение!Викът „Не ме обичате!”днес едва ли би звучал сериозно.”Не ме уважавате!”крещял пияният.Но той не е единственият.Колко такива като него,които нямат и капчица християнско усещане за виновност искат и изискват от всички,с които общуват уважение.Искат без никога да се запитват дали го заслужават.Парадоксално,но факт!!!А е така,защото хуманизмът такъв,какъвто го измислихме през нашия век,ни лиши от чувството за грях.Ние станахме безсрамни,не знаем що е покаяние,не знаем,защото няма пред кого да се покаем.Нима можем пред хуманизма да сторим това?Човек се разкайва истински само пред Създателя и в такъв час никакво самоуважение не му е нужно,никакви права,та дори и те да идват от такава стойностна човешка измислица като хуманизма,например.В такъв час вече измислените наредби не го интересуват и той живее само с пречистващото си страдание.И наистина за какво са ни правата,щом не сме обичани?Щом сме изгубили пътя към източника на това чувство,наречено любов,единственото,което истински преобразява и твори.Правата ни,колкото и да са стойностни не са любов.Бог е Любов!!!

    Защото какво в живота прави ни щастливи

    и в душите ни разпръсква всеки мрак,

    какво ни прави толкоз мили,

    та всеки всекиго да чувства брат!

                                Любов,разбира се,тя тъй е чудна

                                и пълни с благост всякое сърце

                                и прави съвестта ни будна,

                                смекчава даже и стоманени ръце.

    Затуй кога попаднем в неин плен

    тя прекроява всичко,всичко в нас

    ил пълни с радост наш всекий ден,

    ил с горест даже сетния ни час.

                                Но можем ли да й сторим нещо,

                                да се изправим срещу любовта,

                                 нал тя сторва ледено сърце горещо,

                                 нал прави лека и скръбта.

   Нали,Любов,и всички ние в име твое

   обич търсим цял живот

   и нека,нека някога сърцето свое

   превърнем ние във кивот.

                                  И в тоз кивот ревниво да се пазят

                                  скрижалите на любовта,

                                  за да няма хора да се мразят

                                  и в живота ни да властва милостта.

светлина 2

 Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s