Етюд на смъртта… и живота

морска приказка

Обичам морето.Обичам морето сутрин,когато първите слънчеви лъчи докосват охладнялата през нощта вода и земя и величествено,то-Вечното Слънце бавно тръгва по своя път от изток към запад.

Обичам морето и вечер,когато пак то ,но вече жаркото Слънце хвърля последните свои отблясъци към нагрятата през деня вода и пясъкът бавно изстива под нозете ми.

Сутрин,Слънцето като че ли излиза из водата,а вечер,като че ли се потапя в нея,но и в двата случая оранжево-червеното огнено кълбо с еднаква сила пленява кръгозора на очите ми.

Обичам морето всякога,но несравнимо повече през лятото.Тогава ,когато всяка фибра от тялото потръпва от топлия полъх на нежнодокосващ те вятър.Тогава ,когато всяка пора от него усеща милувките на топлите морски води.

В една прекрасна юлска утрин,когато Слънцето беше вече в пълнотата на своя изгрев и лъчите му започваха да изпращат своите топли милувки към Земята  аз бях вече в обятията на един малък закътан плаж,който дори в своя максимум не можеше да побере повече от 50-60 човека.Към 9-10 часа малкият плаж беше вече препълнен.Морето беше изключително спокойно.Малки,леки вълни лениво се носеха по повърхността му и нежно докосваха пясъчния бряг.Водата беше лазурно чиста и премрежиш ли леко очи изумрудено-тюркоазени отблясъци нахлуваха в тях и изпълваха с томителна красота всяка колбичка в навлажнения ти от умиление поглед.Денят започваше и бавно и полека Слънцето все повече се издигаше над

хоризонта.Плажуващите започваха да подготвят кожата си за жарките слънчеви лъчи и телата,мазно и лъскаво започваха да проблясват под тях.Въздухът се изпълваше с ухания на различни масла.Всичко беше спокойно,та чак сънливо.Мнозина вече дремеха в обятията на слънцето върху своите постелки.И изведнъж,като че ли отникъде върху малката пясъчна ивица връхлетя игрива вълна и изправи всички на крака.Казвам всички,но всъщност не беше така.Едно момиче продължаваше да лежи върху вече мокрия пясък и мократа си кърпа.Това грабна погледите на всички и съседите й повече от ясно разбраха,както и почти всички,че нещо се беше случило с момичето.То не помръдваше.Пръстите на едната й ръка стискаха празен вече флакон от транквиланти,а пръстите на другата й-лист с нещо написано.Настъпи суматоха.Съседите й бързо позвъниха на Спешна помощ,която наистина отговори на името си и не след дълго беше вече на малкия плаж.Медицинските лица промиха стомаха на момичето и след неколкократни конвулсии то избълва съдържанието му.Беше вече прочетено и написаното от момичето прощално писмо,в което то описваше защо слага край на живота си и наистина щеше да успее,но то бе  забравило,че има и друг,който промисля за нея.Ако не беше Той,докато всички добиваха тен,момичето бавно и полека ,неусетно за никого се е прощавало с живота.Но Той не беше съгласен да стане това и затова изпрати върху малкия плаж тази вълна почти от никъде и незнайно и необяснимо как,но това беше достатъчно ,за да бъде спасен животът й.Той-Бог или Тя-Съдбата(кой както иска да приеме нещата)за пореден път доказаха своето Битие!!!

Ваш йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s