Духовна обезпеченост

банка

   Често пъти слушам да ми казват:”Молих се,но Бог не чу молитвата ми!” и ми идва да ви попитам:“А,знаете ли какво всъщност е молитвата?“

    Защото тя е,която ще ви свърже с Небето.Защото има един закон,който трябва да се познава и който гласи:Всичко,що е плод на мислите ни и на постоянството на тези мисли във времето,малко по малко започва да става реалност.Но трябва да знаем и в ушите ни винаги да звучи и една друга мисъл:”Много сълзи са пролети по сбъднати молитви”,затова много добре трябва да премисляме какво си пожелаваме.

    Да,молитвата е просба,молитвата е в повечето случаи искане от Бога на всичко онова,от което ние,човеците,имаме нужда.Но истинската молитва е нещо съвсем,съвсем друго.Само онзи,който се моли Бог да бъде по-близо до него,без да иска нищо друго,само той се моли истински и само той получава това,от което има нужда.Защото Бог знае всеки един от нас и неговите нужди.Защото само онзи,който отдава сърцето си на Бога,само той получава.

    Как нагледно можем да обясним това?Днес всеки има прекрасна представа що е парична банка.Да кажем,че всички наши светли и чисти мисли,чувства и действия,всяко безкористно добро,което сме сторили се класифицира от същества,чиято работа е точно това и е вложено като капитал на наша сметка в оная невидима Небесна банка.И когато един ден се сблъскаме с трудности в живота,когато не ни достигат сили да преодолеем определено препятствие в него,тогава ние можем да поискаме помощ,поддръжка от тази Небесна банка и тя веднага ще откликне.Но,ако няма такъв капитал,депозиран на наше име(става въпрос за добри дела),банката не ще откликне на нашето обръщение.Това обяснение,колкото и елементарно да звучи е твърде правдоподобно.То дава прекрасен отговор защо на някого молитвите не са чути.Само тези,които влагат такъв капитал в Небесната банка,само те биват чувани в трудни за тях моменти.Затова и Христос казва:”Трупайте не земни,а небесни съкровища.”,а светите отци,които са стълбовете на Християнството възкликват:”Само със земни богатства ли са щастливи хората?Не са ли те щастливи и с небесни такива?”Отговорът оставам на вас.Амин!

   Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

   Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Библията като психология

пси

   Как пък не,ще кажат някои -Библия като психология.Но нека тогава да поговорим за нещо,което напоследък особено много съпътства дните ни-СТРЕСЪТ.Но точно Библията говори от време оно за днешното време,т.е.Библията говори за „особено тежки времена”(ІІ Тимотей 3:1).Като се позамислим,малцина ще бъдат наистина тези,които да не се съгласят,че ние вече живеем в тези времена,времена на безпокойство и страх пред утрешния ден,т.е.време на уловилия ни за гушата стрес.Дали е така?Дали пък нашите предци не са изпитвали нещо подобно?Изпитвали са,разбира се,но не така постоянно,както в наши дни.Лъжичката газ в меда на нашето ежедневие е именно той-СТРЕСЪТ.Стресът сам по себе си като газта не е нещо лошо.Точно той ни мобилизира да се справяме с неимоверно много предизвикателства в живота ни.В подкрепа на думите ми искам да си спомните за един смел в битките воин,оня,който преди повече от 3 хилядолетия често признавал в псалмите си:”Страх,ужас ме обзема,целият треперя от него!”(Псалм 55:5),но въпреки всичко е намирал сили да се изправи срещу гладен лъв или гладна мечка,само със сопа в ръка и да брани стадото си.Пак той смело се изправя срещу друг воин,двойно по-грамаден от него и знаете,че го побеждава.Разбира се,че говоря за Давид и неговата среща с Голиат.Мислите ли,че не е знаел що е страха,що е стреса?Знаел е и още как!Какво мислите,че е преживявал покрай Саул в опитите му да го убие.

    Но стресът,както казват лекарите,в трудни моменти покачва неимоверно много адреналина в нас и ни помага в преодоляването на сериозни житейски предизвикателства.Проблемите,обаче възникват,когато стресът е постоянен и тялото не може да си почине от него и изпада в пренапрежение,което го изтощава докрай.

    Ето защо въпросът на нашето време е:как можем да държим стреса в разумни граници,така че да живеем пълноценно?Отговорът на този въпрос можем да намерим не само в медицинските книги,но и в Словото Божие.Това прекрасно го знаят,особено ония,за които то наистина е настолна книга.Спомнете си какво казва Яков(5:11) за Нашия Небесен Отец!”Той Е,Който изпитва към всеки един от нас привързаност и милост”.А колко от нас са по-блудни и от блудния син?Спомете си как лекува Господ Иисус Христос:с благи и меки думи-„Елате при мене,всички вие отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя!”(Матей 11:28-30).А в Притчи 15:22 се казва:”където няма доверен разговор,там има осуетени намерения”!А какъв по-доверен разговор от разговора с Бога,т.е. молитвата към Него.А всички ония,които пребивават в нея истински знаят,че получават „мира от Бога,който превъзхожда всяка мисъл” и в съгласие с обещанията Божии „този мир пази сърцата и умовете им”(Филипяни 4:6-7 и Притчи 14:30).Но в битките на живота ни,които водим,една от които е и със стреса не бива да бъде пренебрегвано едно голямо,много голямо оръжие-чувството ни за хумор.Спомнете си какво казва(Еклесиаст 3:4):”Има време за плач,но има време и за смях”.

    Но дали ще се намери някой,който да отрече силата на въздействие на плодовете на Светия Дух:”Любов,радост,мир,дълготърпение,милост,доброта,благост”.Нали също Библията ни съветва да избягваме всяка злоба,гняв,ярост и обиди.То,Словото Божие,ни съветва смирено да признаваме предела на своите физически,емоционални и умствени възможности  и да не се превъзнасяме,защото:”Бог се противи на горделиви,а на смирени раздава благодат” казва Св.ап.Петър в 5-та гл.5-ти стих.Също от редовете на Библията са взети и мислите:”не търси и не очаквай съвършенство нито в себе си,нито в другите”(Еклесиаст 7:16).”Градиш ли планове,поставяй си правилни и здрави основи”(Филипяни 1:10-11).”Радвай се на живота си,като се радваш на творенията Божии”(Псалом 92:4-5).”Отделяй време за молитвена вглъбеност”(Матей 14:23),т.е. за молитва.Не работи пряко силите си:”Денем върши делата си ,нощем осигури покоя си”(Еклесиаст 4-6).Кратко и ясно.Това е То,Словото Божие и неговата сила върху нашето съзнание.То не е като онази широко разпространена,но бездушна в цялото си протежение теория,че начинът,по който реагира тялото ни на стреса е остатък от реакцията на праисторическия човек пред заплахата от мамути и саблезъби тигри(е,и това си е истина,но частична,не цяла).

    Вижте как само е казано в Псалмите на Давид”Що е човек,че го помниш и син човечески,че го спохождаш?Понизил си го малко нещо спрямо ангелите,със слава и чест си го увенчал”.

    Да,уважаеми,нашите все още неразгадани напълно от нас сложни физиологични системи са били замислени само от умел Създател,защото само такъв Създател може да направи гениалната човешка ДНК и комплексния й механизъм било за съсирване на кръвта,било нейната уникална способност да се бори с инфекциите и да лекува раните,”та рани да заздравяват и кости да зарастват”.Точно тези системи в тялото ни,както и всеки един наш орган потвърждават по красноречив начин,че сме „направени чудесно”,както казва Давид в Псалом 139:13-16 от един Върховен Разум,т.е.от Бог.Затова какво друго ни остава,освен да коленичим с коленете на сърцето си пред Нашия Небесен Отец и подобно блудния син да кажем за всяка своя скверна мисъл,за всяка своя скверно изречена дума,за всяка своя скверна постъпка:”Татко,съгреших против Небето и тебе и не съм достоен да се нарека твой син!”.После нека останем за миг в Божиите нозе и в молитвената си вглъбеност усетим Неговата блага ръка и чуем със сърцето си благите му думи:”Този мой син мъртъв беше и оживя,изгубен беше и се намери!”Амин!

   Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

   Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандартен

Добрият пастир

добрият пастир

   „Аз съм добрият пастир”-казва Иисус.Атеистите,т.е. отрицателите му не са доволни,че Той говори за хората като за стадо овце и веднага го критикуват.Добре,нека да помислим какъв е днешният модел на цивилизацията в демократичното ни общество,където уж единствения филтър трябва да бъде гласът на народа,т.е.общественото мнение.Но забелязвате ли как на това общество непрекъснато му се налагат незабележими,много,много елегантни форми,готови рецепти и решения,които огромната част от населението не е в състояние самостоятелно да прецени и ги приема почти безусловно.Не може да бъде и другояче,защото благодарение на масовата,тотална сугестия от мнимо независими вестници като деляновските,от мнимо независими телевизии като TV 7 се раждат нови и нови посестрими на Доли,а вие знаете коя е Доли,нали?А и как може да бъде другояче,когато в мозъка на съвременния човек се инфилтрират чужди мисли и идеи и колко пъти мисловни агресии и фалшиви истини.Ден след ден,час по час,тъй нареченият съвременен човек,смятащ се за независимо мислещ индивид,изпива ежедневно своя опияняващ коктейл от медиен наркотик,който го превръща в марионетка,в зомби,подвластен на деляновци,догановци,стани-шеф-ци,превръщащи чрез своите сугестивни лаборатории,т.е.медиите нормалните хора в многомилионни стада,само чакащи някой да им завърти гегата,за да тръгнат в исканата от него посока,както казва Бисмарк.Но да говорим ли,че повечето от пастирите не са истински,а наемници(Христо Бисеров),които само стрижат и доят без да защитават от вълци стадото си.Ето затова Христос е Истинският Пастир,Добрият Пастир,защото Той отдаде дори живота си за своето стадо.А и Той не кара никого насила да върви с Него,в стадото му:”Който иска да върви след Мене,нека се отрече от себе си,да вземе кръста си и да ме последва”.Ето защо не разбирам протеста на отрицателите му,на атеистите,но да обориш такива е нужно много време и пространни обяснения на Словото Божие.Говорил съм и пак ще кажа,макар че понякога не помага дори научния подход,за да бъде осмислена философията на Християнството от някои,все пак,все пак той си остава най-твърдият отпор срещу не по-малко твърдите им глави(на тях,отрицателите Христови).

     И така,според науката,която никой не отрича и по-точно физиката,животът на планетата Земя може да бъде изразен с думите:покой,движение,вибрация,скорост,честота,светлина.И всеки предмет,цвят,форма,живо същество,мисъл,идея,дума,буква,цифра имат своята честота на излъчване.Но как по-делнично и елементарно можем да обясним това!Помислете само за диатоналното звучене на цифрите и буквите на мобилния ви телефон.На Земята има вече 7 млрд човешки същества и ако не всички,то поне половината от човешкия род разполагат с мобилни телефони.А сега си представете ефира,който гъмжи от разговори.Всеки на своята честота,всеки със своя кодов номер на мобилния си телефон и няма преплитания или ако има,то те са рядкост,само когато ни подслушват.

     Да,всяко нещо под това Слънце има своята честота на трептене,от която зависи и неговия цвят.Своята честота на трептене имат и мислите ни,и идеите ни.Така например мисълта за доброто,мисълта за обич,уважение,мисълта за всяко едно позитивно дело се простира в рамките на строго определен диапазон,на строго определена честота на трептене и друга честота в него не може да се вмести.Това е физичен закон,т.е.Вселенски.И за това място,където властват идеите на Любовта,Добротата,Човечността,още Платон преди хилядолетия казва:”Какво друго може да бъде,ако не Рай”.А Раят не е само някъде в космическата  Вселена,т.е. в макрокосмоса и с космически Вселенски параметри,но Раят е и в микрокосмоса,т.е.в нас.Ето защо ония,които са обладани от любов,човечност и доброта,излъчват всичко това извън себе си,но биват разбирани и приемани единствено от тези,които имат същото това в себе си.А ония,в които властват идеите на мрака,злобата,злорадството,алчността,егоизма,лицемерието,фалша,не могат да ги разберат,както бухалът не разбира светулката,защото са чеда на Мрака.Те също имат своя диапазон на излъчване,но на честотата на разрухата,на Геената,на Ада(дори музиката под определената й честота води към меланхолия и самоубийства-спомнете си Кърт Кобейн).А чедата на мрака,обладани от Ада в себе си вършат своите пъклени дела,но за тях има един израз,който звучи така:”Бог забавя,но не забравя!”

    Какво друго може да мислим за този израз,освен че както ние хората разполагаме с библиотеки,фонотеки,видеотеки и други места за съхраняване на информация,до която всеки нуждаещ се и интересуващ се може да се добере,така и в пространството,наречено ефир или астрал има т.нар.образно казано небесна библиотека,фонотека,видеотека,която обхваща всички минали,настоящи и ако щете всички бъдещи събития,(защото за Абсолютния Разум няма минало,няма бъдеще,а всичко е едно-вечно настояще).И всеки дарен от Бога,от този Абсолютен Вселенски притежател на Мъдрост получава своя номер,своя ключ,своя шифър,своя код на своята Небесна читателска карта,с която да може да ползва Небесната информация.Доказателство на думите ми в миналото са пророците,а днес-всички ония,които могат,които притежават дарбата да вникват в този Небесен информационен поток.А това са рационализатори,физици,химици,поети,композитори,трансцедентални парапсихолози.Защото такива като говорят оправдавайки своите дарби казват,че животът на всички хора на Земята и дейността им като човешки същества и общности се отпечатва и съхранява в това,ако можем така да се изразим Небесно дигитално записващо устройство,в тази Небесна флаш памет.и нищо не убягва от всевиждащото око на Бога или т.нар.на технически език Небесна камера и от нейните слухови сензори.Всичко се запечатва,цялата човешка информация,идеи,мисли,действия на отделния човек и човешкото общество.Точно затова,малко преди смъртта,на всеки един лентата на живота му се връща назад и той вижда в подробни детайли целия си земен живот.Ето това е мигът на житейската ни равносметка или т.нар.Страшен съд,а всичко това,което говоря се формулира с т.нар.Закон на Всемирната информация,защото в нея,Вселената се съхранява гигантска за представите ни информация,надвишаваща общата на милиарди свръхмощни наши компютри памет.В този,ако така можем да кажем Божествен Небесен компютър се съхранява цялата информация за цялото Вселенско познание,за познатия и непознатия ни свят,намиращи се в необхватното време и пространство.Ето защо не сме далече от извода,че се сформира т.нар.Космическа банка на познание.Но не на всеки Бог дава възможност да влиза в трезорите й,т.е.не на всеки е дадено сред безкрайните гигабайтове информация,не само да влезе,но и да намери това,което търси.Явно е,че на рационализаторите,на поетите,композиторите,хората на техническата мисъл и трансцеденталните парапсихолози Бог дава ключ,код,шифър към трезорите,в които се съдържа нужната за тях информация било из областта на науката и техниката,медицината,астрономията,музиката,поезията(споменете си как Моцарт,Бетовен и други композитори са чували музиката и едва са успявали да я записват!Как поети насън или при вглъбяване са чували,като че ли от Небето строфи!Как физици и химици са виждали отговорите на въпроси,над които са работили насън!Как велики медици също насън са виждали отговорите на много въпроси,които са ги вълнували за здравето на човека!Как е възможно това!)

    Как става това ли???Представете си,че влизате в една огромна библиотека,като например на Конгреса на САЩ,или Националната на Русия,или на Ватикана например и трябва без всякакъв указател,справочник или каталог,без всякаква човешка или компютърна помощ да намерите книга или каквато и да е информация,едва тогава ще разберете,че мисията ви е обречена.Ето това е,което ни кара да си мислим,че хората с феноменални способности са тези,на които Бог е дал шифър,код или някакъв вид алгоритъм,т.е.цифров ключ,за да могат те със скоростта на своята мисъл да влизат в трезора на Космическата информационна банка и да почерпят от там необходимата им информация(спомнете си пророчествата на древните пророци и най-вече на Йоан с неговия Апокалипсис).

    Защо казах всичко това ли?За да разберете откъде народът ни извлякъл кратката,но казваща толкова много поука:”Бог забавя,но не забравя!”Да,Бог всичко вижда,всичко чува,Бог е дълготърпелив,Бог забавя,но никога,никога не забравя!Бъдете сто процента сигурни,че това е абсолютната житейска истина.

    Бъдете благословени!Бог да ви благослови и осени със Своята Светлина,която да разпръсква мрака в душите,сърцата и ума ви!

    Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандартен

За смисъла на поста

пост

   Само след две седмици навлизаме във времето на Великия пост.Ония от вас,които приемат поста истински,много добре знаят,че именно неговите дни ни водят към критичен размисъл и опит да вникнем в глъбинната същност на нашата богосъздаденост и истинна човечност.Когато обърнем поглед назад към наниза на отминалите векове,за нас понякога е много трудно да разберем незалязващите истини на Христовата църква,разкрили в потока на преходността неумиращата сила на човешкия дух.И не само да схванем техния смисъл,но да почустваме животворната им сила-особено сега,в нашето съвремие,в тревожния век на атома,в света на зашеметяващия блясък от материални ценности…

    Какво означава да преодолееш в драматичен двубой със самия себе си силата на оная гравитация,която държи човека в смъртоносната прегръдка на греха?Какво означава да извоюваш победа-такава победа,че да може духът да се устреми като освободена птица към безбрежните висини на съвършенството и безсмъртието?…Как можем ние,зажаднели за благата на света,да достигнем до душевния прелом за освобождаване от тяхното поробване?Ще бъдем ли в състояние с тези сърца,загрубели от дребнавите интереси на ежедневието,да чуем зова на вечността?Това са все въпроси,които се отнасят до най-съкровените глъбини на човешкото съществуване.Те винаги са възниквали със съдбовна настойчивост,когато човек се е опитвал да търси в потока на кратковременното,изменчивото и измамното,вечната основа на собственото си битие.И не само да я потърси,но по стръмната пътека на духовното извисяване да тръгне в покоряване първичната сила на собствените тъмни инстинкти и да се жертва за идеала на едно истинско религиозно нравствено съвършенство.Защото самопринизил се до животинско състояние,човекът изглежда жалък,но във възхождането на духа,чрез осъществяване на висшето си предназначение,той оправдава отреденото му изключително място в йерархията на творението.Тоя полет на духа,обаче е най-трудният.Той е полет на възвисявания,изпитания и падения,на чиста светла радост и тежка съкрушителна скръб.Това е най-трудната и тежка победа в тоя свят-победата над самия себе си,която малцина са постигали.Защото понякога в неподозирани тайнствени пространства на нашето сърце се таят демонични сили,които могат да тласнат човека към ужаса на престъпленията и духовната смърт.И оня,който може да овладее подмолните страсти в себе си,в стремеж към чистота на дух и тяло,като постигне вътрешна свобода над тях,само тогава той ще е способен в непосредствен контакт със страстите в света да ги отстранява като елементарни препятствия по своя път.Тогава именно,зад привидното спокойствие,чрез удивителната тайна на прозренията,човек търси спасителния брод към Бога като към вечна и изначална истина,добро и красота в живота.

    Това са именно мигове,когато сърцето е открито за вечността,а умът се докосва до отблясъците на непостижимото.Това е загадката на върховната концентрация на духа.Защото само в часове на пълно единение,само в мигове на съкровен разговор със самия себе си,човек е в борба със света за преодоляване на греховното,на тъмните влечения и изкушения,така присъщи на всеки от нас.Подвигът на поста,на аскетизма ни показват,че е възможна победа над земното,защото човекът като образ Божий притежава безсмъртна сила да разкъсва веригите на всяка привързаност към материални ценности и плътска удовлетвореност.Така тържеството на духа над животинското в човешката природа може да бъде пресътворено в свещена поема на човешката святост.

     Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

     Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандартен

Молитвата

молитва

    Каква трябва да бъде тя?Никога да не е многословна.Точно това е имал предвид Иисус,когато е оставил образец на кратка и съдържателна молитва.И тя се нарича „Отче наш”.При нейното създаване Христос е постъпил подобно на Отца си.Погледнете едно дърво с неговите корени,стебло,клони,листа,цветове и плодове.Всичко това Бог успява да събере чудесно в една малка частица,в едно малко зрънце,в едно малко семе.Цялото това дърво с неговата способност да се разлистя,да ражда плодове,да живее продължително време и да устоява на капризите на времето,всичко това е скрито в една малка семка.И Иисус е постъпил по същия начин с цялото знание,което е притежавал.Той е пожелал да го събере в една кратка,но съдържателна молитва с името „Отче наш” с надеждата хората,които ще я произнасят,да я посеят като семе в душата си,да я поливат,да я обработват,за да открият необятното дърво на Вярата и на ония,които я приемат…

    В небесата според Стария Завет живее онзи Бог,когото Мойсей и пророците описват като всепоглъщащ огън,ненаситен на кръв,когото е невъзможно човек да обича и пред когото единствено е треперил,защото Старозаветните писания казват:”Страхът от Бога е начало на премъдростта.”Но после идва Иисус и ни представя истинския лик на Бога като наш Отец.Затова дойде Той,за да замести страха с обичта.Вместо да се страхува от този ужасен Бог,човек може да го обича,може да потърси помощ от Него.

    Да,тази обич към Бога като към роден баща,на когото всички човешки същества са синове и дъщери,това именно донесе Иисус.Това е новото,което промени света и донесе светлина.Защото Сам Той бе Светлината на света.А от своя страна светостта винаги се свързва с мисълта за светлината.Та нали светиите ги изобразяват винаги с ореол от светлина около главата.Тя,Светостта е качество на Светлината,на чистата Светлина,която блести в духа.Само онова,което е чисто,може да пречиства!Само онова,което е свято,може да освещава.Но най-голямата радост на света е да усвоиш умението винаги и навсякъде,където се намираш,да носиш светлина,да благославяш, да освещаваш.Защото само така е възможно да бъде изпълнен заветът,който Христос ни е оставил.И само онзи,който може да произнася името Божие,изпълнен със светлина,само той е свят и способен да привлича светлината и чрез нея да прогонва мрака в нашите души.

     Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

     Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандартен

Вяра и неверие

филос.сн

    Един от важните въпроси на нашето време е:желаем ли да разберем Абсолюта,т.е.Бога,което само по себе си е начало на нашата вяра.Защото,в който и ъгъл на земното кълбо да се намираме,желаем ли да проникнем в тайните,лежащи в глъбините на нашето аз,в глъбините на нашите сърца,едва тогава в тишината на вселената и в тишината на нашия вътрешен мир ние ще усетим Неговото мълчаливо присъствие…Разбира се,че за някои Той е твърде явен,а за други е все още скрит,но всеки в тишината на своята вяра,дори тя да е съвсем прохождаща,ще си спомни Неговите думи:”Не бойте се,Аз съм с вас до свършека на света,защото ви обичам”…А ние,намираме ли сили да го приемем Него,Който всъщност никога никому не натрапва своето присъствие.Даваме ли му възможност да бъде будител на нашата съвест и когато е до нас усещаме ли Неговото поразително смирено присъствие,присъствие в което Той никого не наказва,присъствие,в което Той не унижава ничие Човешко достойнство.Защото ние като разумни хора никога не би трябвало да отъждествяваме страха от своето беззаконие със страха от Бога,защото това може да се окаже първото и най-голямо препятствие по пътя към Него.Нека не бъдем като ап.Тома.Нека знаем,че в мълчанието на нашите сърца Той шепне всекиму:”Аз съм до теб.Не бой се”.Защото Христос е близък всекиму,защото Той се намира винаги редом с нас,дори и ние да не осъзнаваме това.Защото всички приобщили се с Христа узнават един ден,че борбата и съзерцанието произлизат от един и същи корен,че в основата им е Любовта,защото ако се молим истински,правим го от любов и когато се борим да  върнем човешкия си облик,то пак го правим от любов,от любов към Оня,Който е Истина и Любов.

    А чистата Истина е ярка като слънце и така,както не можем да погледнем слънчевия лъч с очи,така и нея не можем да погледнем,защото би ни ослепила.Но Христос Е,Който събира в себе си всеопожаряващия огън на Божествената светлина и на Божествената Истина и едва когато тя премине през Него и се омекоти и придобие вид на сияние,едва тогава можем да я погледнем без тя да ни ослепи.Но това разбират само ония,които са приело Вярата в Христа и ден след ден те чувстват в себе си дълбочината и необятността на Неговата Любов,Която преминава границите на техните познания и до края на своя живот те ще черпят по детски чиста радост,а също и смелост за нови начинания…

    И нищо от това,че всеки от нас носи своята самота,самота,която не може да запълни с никаква човешка близост,но в същото това време всеки приел Христа,знае,че не е сам,че там,в дълбината на неговото сърце,където не допуска никого,освен себе си,точно там и само там го чака смирено Христос…

    А за тези,които не са го допуснали до сърцето си,чувството за празнота в тях е голямо,но нека не се безпокоят,нека знаят,че от тях и само от тях зависи Христос да ги посети.Защото Той казва:”Ето,Аз чукам на всяка врата,но само този,който ме

приеме ще бъда с него”.И тъй,нека отворим широко вратите на нашите сърца и Христос бъде чест гост в тях,защото само така ще стопим ледената кора на отчуждението помежду си.

     Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

     Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандартен