„Привържи към живота му светъл Ангел“

   Заглавието е един обикновен ред,едно малко изречение от светото тайнство „Кръщение“.Разбира се,някои приемат този израз,някои не,но тези,които го приемат знаят,че до тях винаги има Ангел хранител,Ангел пазител,който бди над живота им.Може би някои от вас са срещали или на задното стъкло,или на задната броня на леки автомобили следния надпис“Не карай с по-голяма скорост,отколкото скоростта,с която лети твоят Ангел пазител“.Тази любителска „лиценция поетика“ не е без основание,защото наистина при светото тайнство „Кръщение“ Бог вменява на всеки един от нас Ангел пазител-един вид „небесен бодигард“.Но този пазител е пряко подчинен на свободната ни воля.Ония от нас,които търсят премного „адреналин“ в живота си трябва да знаят,че с държането си,със самоувереността си те автоматично „изключват“,т.е.се отказват от „небесна протекция“,защото Ангелът хранител,виждайки това престава да бъде ревнив хранител на нашето плътско Аз.То е все едно това:някой да определи някому протекция,но той дръзко и самоуверено да я откаже.Тогава силите на Злото,знаейки този факт като „рикащ лъв“ ще гледат да се възползват от ситуацията.Ето защо дръзките,прекалено самоуверените,стигащи до наглост персони почти винаги с държането си отстраняват протекцията на своя Ангел хранител.Ситуацията можем да оприличим и така:баща,подразнен от бабаитлъка на своя невръстен син го оставя да си „изпроси“ боя,за да разбере,че неговата  арогантност спрямо другите около него ще му носи само лоши последствия,едно от които е дистанцирането на неговия Ангел пазител.Е,ще кажат някои,кога ангелът бди над нас и изобщо бди ли?Отговорът-в блиц-разказчетата на действителни случаи.

„Играехме футбол-започва разказа си мъж,почти на пенсионна възраст,спомняйки си с носталгия за детските си дни.Играехме с гумена топка-нещо ново за нас,много по-отскоклива от парцалената,с която бяхме свикнали да играем.По наше време не бяха асфалтирани всички улици,само по-главните от тях.Ние играехме на една по-странична,неасфалтирана уличка,но топката често напускаше пределите й и излизаше на улица,която бе асфалтирана и с движение по нея.Като казвам движение разбирайте,че имам предвид от дъжд на вятър да премине товарен камион или товарен конски впряг на селскостопански каруци,защото годината беше 1962-ра.Но все пак това да премине по улицата нещо от гореописаните превозни средства се случваше.И ето топката за пореден път отскочи от тихата уличка и излезе на по-оживената.Аз пъргаво изтичах да я догоня-разправяше мъжът-без да забележа,че по натоварената улица подплашен конски впряг шеметно се носеше по нея.И изведнъж току до себе си аз усетих ноздрите на подплашените коне.В следващия миг се видях под краката на изпотените и запенени от уплахата животни.Гледката,обаче беше някак много,много странна.Двата коня бяха в абсолютен синхрон,изправени на задните си крака,а предните бяха,бяха върху нещо,което приличаше на човешка фигура с криле.Човешката фигура беше изцяло от светлина,разперила криле над мене и поела върху тях предните крака на изплашените коне.Опорната ос,за която се привързват конете,за да теглят каруцата се бе счупила при изправянето на задните им крака.Това беше миг,който няма да забравя цял живот.Скоро уплашеният каруцар дойде на себе си и ме изкара изпод краката на конете.А как бях аз,не питайте.Сърцето ми беше заседнало сякаш в гърлото.Гледайки ме цял невредим коларят цъкаше с език и нареждаше:“Много силен ще да е бил Ангелът ти пазител,след като нямаш и драскотина от копитата на буйните коне“.Той нямаше представа,че това,което казваше беше 100% истина!

Друг случай от почти същото време.“Преди близо 40 години бяхме на училищна бригада по селскостопанските поля.Събирахме цвекло и пълнехме ремарке,теглено от прословутите в миналото трактори“Беларус“.Полето,от преминалата по-рано копачка,която бе изкарала цвеклото,беше силно неравно.Ремаркето се тресеше като щуро,но още по-щури бяхме ние,учениците на по 14-15 години,които предприехме една игра,докато товарехме ремаркето с цвекло.Тя се казваше:Запази равновесие без да залиташ при движението на ремаркето.Така игра,пълна с адреналин и труд вървяха ръка за ръка.Но…пред тракториста уплашено изскача див заек.Той внезапно,за кратко бие спирачки,после отново дава газ.В този миг се случи това.Момчето,което беше по-близко до предните колела на ремаркето при внезапно набитите спирачки пада от него току пред дясната предна негова гума.Всички ние видяхме как гумата стремително се носеше към него и очаквахме най-лошото-да премине през него,когато той стори нещо невероятно.Както беше по гръб,по един необясним начин отскочи на близо метър встрани от колелото.Всички бяхме млади момчета и спортисти на всичко отгоре,но това,което стори съученикът ни беше невероятно.Питахме го как го направи,а той разказа следното:“Когато паднах от ремаркето видях как предната дясна гума бясно се носеше към мене.Вече в едър план виждах грайферите й,после изпаднах в нещо като сън,защото пред очите ми застана някаква фигура от светлина-фигура на човек с крила,който ме хвана и ме издърпа изпод гумата.Беше време на абсолютен атеизъм.Повечето от децата неистово се изсмяха и казаха:“О,нищо ти няма щом все още имаш чувство за хумор“.Прежълтелият от уплахата наш съученик само каза:“За вас лъжа-за мене истина!“ и тръгна да търси шишето с вода,за да глътне няколко глътки и наплиска лицето си!“

„Годината е 1972-ра,а аз съм в 9-ти клас-ми заговори също мъж на видима възраст 55 години.Бях тръгнал за поредната тренировка по лека атлетика.Автобусът,в който се качих беше пълен с възрастни жени,които бяха тръгнали с доста чанти да предлагат на централния пазар стоки домашно производство.Спирката ми наближаваше и аз,стремейки се да не тъпча чантите със стока бавно,с широки крачки се приближавах към вратите на автобуса.Той беше нов,производство на Лвовските автомобилни заводи,с доста шумен двигател,с тесни и изключително бързо затварящи се врати.За да бъда внимателен с възрастните жени и за да не ги избутвам безпардонно малко закъснях с доближаването си до вратата.Автобусът вече тръгваше,когато аз успях да се промъкна между жените и изскочих от него,но вратите се затвориха бързо и прихванаха крака ми.Получи се изключително тежка ситуация за мене.Сериозно уплашен успях да се обърна по гръб,надявайки се с другия крак да се отскубна от вратата.Но,уви!Автобусът започна да ме влачи,увеличавайки скоростта си.И тогава се случи това,което и досега си спомням в детайли.Момче,окъпано в светлина прихвана главата ми и вдигна тялото ми над земята така,че тя да не се удря в асфалта.Автобусът преди да спре ме влачи повече от 10-12 метра.Настана голям смут.Старите жени се развикаха.Отвън хора,които бяха свидетели на случващото се неистово махаха на шофьора да спре и той спря,но след като ме бе влачил повече от 12 метра.Вратите се отвориха и аз успях да измъкна прихванатия си от тях крак.Шофьорът,уплашен гледаше ту мене,ту хората,които сочеха мене и не можеше да повярва на очите си.На мене ми нямаше нищо,дори дрехите ми не бяха пострадали.Уплашен и почти угоднически шофьорът ме тупаше по гърба и говореше:“Ама,момче,аз тебе ли влачих или някой друг?Ами,че на тебе  ти няма нищо!“.

Отстрани хора,които бяха свидетели на всичко ставащо ме венцеславеха как съм се вдигнал във въздуха и въобще  не съм докосвал земята.Разделихме се.Но аз не отидох на тренировка.Твърде пресен беше за мене споменът за обляното в светлина момче,което на всичко отгоре имаше и криле и което никой друг,освен мене не беше видял,което държеше главата и тялото ми.Защото иначе главата ми щеше да се разбие в бордюра,а тялото ми щеше да бъде с остъргана до кости кожа!“

Три истории,разказани в първо лице не доказват твърдението на Църквата,че съществуват ангели,но все пак предизвикват сериозен размисъл за тяхното съществуване!А това е първата стъпка!

Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s