Телефонен разговор

 

Изображение

    Телефонът иззвъня.Отворих очи и първото,което чух все още в просъница бе:

-Тате,честит рожден ден!Ставаш на 57,нали?

-Не,не ставам на 57,навършвам 57 и влизам в дните на 58-мата година.

-Е,тъй де,тъй де и аз така казвам.Бъди жив и здрав и по своему доволен от живота.

-Ще бъда доволен още 7-8 години и толкоз.

-Стига глупости!Откъде знаеш?

-Ами,когато бях малък у дома влязоха цигани-мечкари.Те ми казаха.

-И ти им повярва?Не мога да повярвам!

-Ами защо да не им повярвам?Ако няма да познаят бъдещето ми,как тогава успяха да познаят миналото ми!Казаха всичко,което знаех и което не знаех за мене и родата ми,така че приемам всичко в живота си като даденост.

-Ама защо и откъде накъде!

-Има ли нужда на тебе да ти казвам за оная върховна творческа сила,която раздава на всеки онова,което е най-доброто за него.

-Ето,ти си това,което си и аз съм това,което съм,застанал срещу тебе на другия край на жицата.

-Е,тате,хайде сега пък философия по телефона.

-Знай,знай,дъще,в живота успяват тези,които проумяват това,което им е дадено като заложба.Приемат го за даденост,за факт-абсолютен и неоспорим и бързо влизат в калъпа на Промисъла.Всеки преуспял човек е човекът,проумял тази проста житейска истина.Всички други са меко казано неудачници,безлични и жалки.Велик става онзи,чиито конци се дърпат от Провидението!

-Какво!Искаш да ми кажеш,че повечето от нас са марионетки,кукли на конци?А къде оставяш свободната воля?Или тя няма никакво значение за тебе?

-О,дъще,свободната воля казваш!Тя е свободна само,когато е в главата ти.Когато излезе извън нея тя вече не е свободна,защото се сблъсква със свободната воля на другите около тебе !

-Значи искаш да ми кажеш,че ние сме тези,които сме само,когато сме приели

Промисъла за нас и сме тръгнали по пътя,който ни е посочен!

-Да,точно това искам да ти кажа,защото смешно е да си мислим,че само със своя воля можем да минем безпрепятствено през галериите и коридорите на лабиринта с името Живот.Влезем ли в него трябва ни нишка.Това прекрасно е разбрал преди хилядолетия смелият Тезей.Разбрал,че смелостта и силата не са достатъчни,за да преброди уверено мрака и плетеницата на лабиринта и да се срещне после със страховития Минотавър.Затуй за него като манна небесна е било кълбото,което му дала дъщерята на цар Минос -Ариадна.Да,нишката на Ариадна му е показала вярната посока.Другото той го е имал,за да се справи с чудовището-пазител на древния храм на цар Минос.Така е и с всеки един от нас.Творецът ни дава живота и здравето в него.Дава и заложби.Да,но най-важното,което ни дава е свободната воля.

-Ама чакай,ти преди малко като,че ли отричаше свободната воля.

-Слушай,слушай.Той ни подава в ръка нишката,с която ще можем да преминем през мрачните коридори на житейския лабиринт.Ето точно тук в пълен ръст се изправя тя-свободната воля в живота ни.Чрез нея ние или поемаме нишката на житейския ни път и извървяваме плетениците му,стигайки до призванието на своето Аз,или не я поемаме и тръгваме смело и безразсъдно през мрачните коридори на живота-лабиринт.Но

 твърде скоро разбираме,че  те нямат край,а силите ни са на предела и ние никога,никога няма да излезем из мрачната житейска плетеница.

-Какво излиза от твоите думи?Че Промисълът на Твореца е нашата спасителна нишка,чрез която ще можем да пребродим плетениците на житейските  ни пътеки?

-Да,точно така!

-Но кой е начинът,по който можем да разберем Творческия промисъл?

-Остави се в ръцете на своето сърце!

-Искаш да кажеш,че разумът е безпомощен?

-Не,не искам да кажа това!А да кажа:Впрегни в житейското си рало,освен него-разума си и него-сърцето си и ще видиш как браздата на живота,която оставяш след себе си ще става все по-дълбока и права и не ще е вече онази плитка и криволичеща бразда,защото разумът ти ще разнищва въпросителните на дните ти,а сърцето ти-удивителните на живота ти.

-Какво,какво ми казваш?Че сърцето ни раздипля завесите,които понякога животът ни спуска пред очите ни?

-Да,точно това ти казвам!И разтваряйки завеса след завеса немиуемо ще стигнем до онази последната,зад която е ковчежето,в което ще намерим ключа на нашето призвание.А открием ли го,с него после ще отворим всяка врата по пътя на реализирането на нашето Аз.Защото нашето Аз е станало вече голямо и мъдро и по нищо не се отличава от Аз-а на Твореца!
А това вече не е нещо друго,освен Благословеност!Божествена Благословеност!

                                                Йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

One thought on “Телефонен разговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s