Кои сме ние

   Стремежът за религиозно и философско осмисляне на съществуването и битието на човека винаги е съпътствал развитието на обществото.Човекът се стреми да определи мястото си в света и своето жизнено предназначение,да проникне в тайната на собственото си съществуване и да намери правилни критерии и принципи за своята теоретико-познавателна и практическа дейност.С основание той се пита за смисъла на живота,за смъртта и безсмъртието,за доброто и злото,за ценностите в духовната и материалната култура,за своята обществена отговорност и творчески изяви като личност в дадена обществена среда.Естествено това са постоянни проблеми,защото те неизбежно са стоели в една или друга осъзната форма пред човечеството в историческото му развитие.

     Св.Григорий Богослов обръща особено внимание на човека и неговата природа.Светият отец обяснява сложното човешко естество с дълбоко разбиране за голямата загадка,която представлява отделната личност.В Слово 10”За човешката природа”,доловил диалектиката на земната действителност,той пише:”Кой бях аз?…Кой съм сега?И какъв ще бъда?Нито самият аз зная това,нито този,който е изпълнен с по-голяма мъдрост от мене…Аз съществувам.Кажи ми какво означава това!Една част от мене вече е отминала,в настоящия момент съм вече друг,а в бъдещето  ще се различавам от това,което съм сега.Аз не съм нещо неизменно,но съм подобен на течението на мътна река,която постоянно тече и никога не спира на едно място.С какво(от този поток на измененията)ще ме определиш?Какво най-вече според теб съставя моето „аз”?Обясни ми това,но имай предвид,че това мое естество,което стои пред тебе през изминалите мигове,може да е станало вече друго.Никога не можеш да преминеш два пъти по едно и също течение на реката.Никога не можеш да видиш човека абсолютно същия,какъвто си го видял преди…”

   Неспирният бяг на времето неумолимо оставя съдбоносния си отпечатък върху всеки човек като биологическо същество.Едва роден-сред възторзите на младостта,той вече върви към старост,към тление.Отлетелите години посребряват косите му и дълбаят бръчки по челото му-следи от житейски грижи.”Този кратък и многообразен живот е като някакво колело,въртящо се на неподвижна ос-пише св.Григорий Богослов.-То или отива нагоре,или се движи надолу и въпреки че изглежда неподвижно,не се намира в покой на едно място…С какво обаче най-добре би могъл да се сравни животът ни,ако ли не с дим,със съновидение или с полски цвят?”(„Човешкият живот”).И след всичко идва неизбежното-смъртта.”Накрая от всеки-отбелязва светият отец-ще останат чупливи,полуизтлели кости и череп…”Но същността на човека не се изчерпва само с биологическото начало в него.В човешкото тяло,съставено от елементите,съдържащи се в земната пръст,е вложен безсмъртен дух,”който е струя от невидимия Бог”.Това кратко и с пределна яснота е изразил премъдрият Еклисиаст:”И ще се върне пръстта в земята,каквато си е била,а духът ще се върне при Бога,който го е дал”.(Екл.12:7)

    След философските съждения на св.Григорий Богослов искам да цитирам думи на св.ап.Павел.Той казва:“Вяра е жива представа на онова,що се надяваме и разкриване на онова,що се не вижда.“Как да тълкуваме,какви да бъдат съжденията ни върху тези думи.Вие знаете,във философията на християнството съществува веровото мислене,че когато Христос отново дойде тук на Земята при нас, всички мъртъвци ще възкръснат в същите тела,които са имали.Знаете също,че има все още много атеисти.Един такъв ме атакува с ехидния въпрос:Ама ти,отче,вярваш в тези небивалици,така ли?Още малко ще възкръснат в същите тела?Да,ама не или още,както звучи една съвременна популярна песен-„Ха,дано,ха,дано,ама надали!“-Защо да е надали,защо да е да,ама не?Не мога да повярвам,че вие,които върло се осланяте на материализма не сте в пълнота размислили за възкресението!-отговорих аз.

Някога,когато пророците са виждали с духовните си очи този бъдещ момент,не са имали тези постижения в медицината,които имаме днес,затова с един груб механичен начин описват как Бог ще вземе костите на всеки мъртвец и ще започне да им поставя сухожилия,плът и кожа и тези мъртви кости ще оживеят.Но от позицията на нашето днес,с последните достижения на медицината,физиката и химията нима не е лесно обяснимо бъдещото възкресение.На преден план днес са огромните познания по отношение на генното инженерство.Човешката ДНК е вече много по-позната,отколкото преди.Клонирането на клетки,на живи организми е вече факт.Точно Църквата от религиозно-морална и етична гледна точка не дава възможност на учените да се развихрят и да почнат клонирането на човешки същества.Вие знаете,нужен е само малко генетичен материал и клонингът е налице.Щом ние достигнахме до тези познания,мислите ли,че Абсолютния и Върховен Вселенски Разум не ги има предвид?Има ги и още как!Затуй Църквата смело проповядва възкресението,защото какво по-лесно от това да вземеш от нечии кости ДНК и да клонираш някой,който отдавна си е отишъл от този свят!Че то е по силите на нас,хората,колко повече е във възможностите на Бог.

   Затова отново завършвам с апостол-Павловото определение на нашата вяра:“Вяра е жива представа на онова,на което  се надяваме и разкриване на онова,което не се вижда!“Думи,изречени преди 2000 години,но пълни със смисъл и до днес,а вярвам и до скончание века!

                    възкресение 1874

                                                               йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s