Звездна соната

Ти си тръгваш,любов.Ти си тръгваш
от брега,със платна непривикнал да съмва.

Тихомълком си тръгваш,без благослов,

ти просто бягаш,бягаш,любов.

Дори вятърът галактики да брули с ледена сила

ти тръгваш си поглед във звездното впила.

Лунно цвете в дланите,сгушено плаче,

а тълпата зверски протяга се:наше е.

Ти си тръгваш,любов.Ти си тръгваш

от брега,със платна непривикнал да съмва.

И стапя се бавно в очите луната,

а сенките бродят след звездна соната…

spomen ot maia

 

звездно небейерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

One thought on “Звездна соната

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s