Можем ли…

Може ли да се каже,че всички идем на света еднакво богати с природни дарби?Не.Над главата на детето,чиито очи са готови да се отворят за светлината на започващия за него живот,витаят безбройни влияния на миналото,защото кръвта,която тече във вените му,превозва зародиши на добродетелта или семена на смъртта.Ние продължаваме живота на нашите бащи и върху слабите си рамене чувстваме да тежи товарът на техните грешки и злоупотребления.

Тогава,ще кажете вие,безполезно е да се говори за формиране на характер,щом сме подложени на последиците от грешките на праотците си.Да,без съмнение,според закона на наследствеността,едни се раждат с добри наклонности,които ги подпомагат мощно да изпълняват дълга си и по-лесно и по-бързо да постигнат своя идеал;други още от младини се огъват под тежестта на тайни недъзи и на всяка крачка в живота си по пътя на добродетелите срещат пречки,които забавят и умъчняват вървежа им.За първите изпълнението на доброто е нещо обикновено и лесно,за вторите то е същинско мъченичество.Но…

„Всеки от нас носи в себе си зачатък на светец или зачатък на злодеец“-казва френският мислител Лакордер,което пък значи,че всички сме достъпни за нравствено изграждане.А в желанието си да запечата по незаличим начин в умовете на своите съотечественици идеята,че изграждането на характера почива не само върху наследствеността,но и върху обикновеното обучаване,спартанският законодател Ликург прибягнал до нагледен пример.Един ден,когато лакедемонците били събрани на обществения площад,той накарал да му доведат от къщи две кучета,които отвързал,след като на достъпно разстояние оставил един жив заек и съд с месо.Едното куче се нахвърлило да гони заека,а другото се нахвърлило на месото в чинията.Понеже лакедемонците не разбрали нищо от видяното,Ликург им казал:“Тия две кучета са родени от една и съща майка и са от един и същи баща.Но тъй като всяко от тях възпитавах различно,едното стана ловец,а другото-мързелив лакомец.Същото ще стане и с вашите деца-те ще бъдат храбреци или страхливци,според възпитанието,което им дадете.“

От примера ярко се вижда,че ние сме съзидатели на характера си.“У всякой от вас има по един Фидий-казва френският мислител Шарл Кине и продължава:всеки човек е ваятел,който от своя къс мрамор или глина на природните си недостатъци и груби инстинкти да може да издяла или извае една интелигентна и свободна личност“.

Колко ясно го е казал Кине.Да,всички можем да изградим своя характер.Може би не ще постигнем нещо необикновено.Това не и нужно.Но само от нас зависи да тръгнем по пътя на Човечността или да разрушим и малкото човешко в себе си.Ние затова сме свободни-сами да изберем своето извисяване или своето падение.

давид                   йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s