Нищо ново под слънцето

Изображение

„Нищо ново под слънцето“.Всичко е добре забравено старо!Как искам с малко думи да ви кажа достатъчно,но може ли човек да се побере в няколко изречения,говорейки за Кръста,за Вярата,за Надеждата,за Любовта.

В безбрежния океан на световното битие,човешкото Аз заема нищожно място,обаче със смела мисъл то се стреми да обхване целия свят,да се даде отчет за основите на устройството на Вселената,да разбере що е светът като цяло,да постигне смисъла на световния процес,заедно с това да определи и своето положение и назначение в света.Съвкупността от отговорите на всички тези въпроси е известно,че дават мирогледа на човека,защото мирогледът е нещо висше в сравнение с един обикновен възглед.Той е убеждение,което определя желанията и действията на човека и не само да ги определя,но и задължава човека да желае това,а не онова и да действа така,а не иначе.Но познанията,които съставят възгледа на човека за света и хората в него са все пак ограничени.Вярващите получават помощ и подкрепа,която идва от християнския мироглед и той показва как ние гледаме на света,на световния процес ,на себе си и на своето предназначение,как отговаряме ние на вечните въпроси и световните загадки.

А кои са вечните въпроси и кои са световните загадки?

Свидетели бяхме,пък и все още сме как в наши дни се възлагаха и възлагат особено големи надежди на науката-тя ще разреши всичко,тя ще отговори на всички въпроси.“Науката ще разпилява все повече грамадата от невежество и предразсъдъци,за да блеснат във всеки човешки мозък истините за света и живота“-заявяваха някои в началото на нашето столетие.

Но можа ли науката да отговори на всички въпроси?Достатъчна ли е тя за изграждане на мирогледа ни?

Всички знаем,че има още много въпроси,на които науката не можа да отговори компетентно и навярно няма и да може и за в бъдните дни.А това са най-важните,основните въпроси на битието ни:“Откъде е светът и животът в него?как съществува светът?Кои сме ние?Откъде идваме и накъде отиваме,…какъв е смисълът на нашия живот?“

Някои смятат,че са отговорили научно изчерпателно на поставения въпрос,като са издекламирали:материя,атоми,вечност на материята,еволюция,самозараждане и прочие,и прочие,и прочие.Но това са само предположения,загадки,тайни,хипотези.А хипотезите са дело на разума на творческата фантазия.Сам Хекел заявява:“Творческата фантазия попълва празнините,които разумът оставя неоткрити“.

„Научните теории-пише проф.Асен Златаров-никога не изразяват абсолютната истина:това е невъзможно за слабия човешки разум!“

Вярата се явява съществен елемент,даже  в областта на математиката,смятана за система на чистото знание.Аксиомите се приемат не поради тяхната доказаност,а поради невъзможността да се мисли противно на тях,т.е.въз основа на Вярата на и в логическите закони на мисленето.

А такъв могъщ ум като Паскал заявява:“Само истински разумният разбира докъде се простира мощта на неговия разум.Там,където се изчерпват силите за проникване в нещата,оттам започва и Вярата.“

Още по-мъчителни и по-неразрешими са въпросите:кой съм аз и защо съм в този живот,откъде съм тръгнал и накъде отивам?Има ли някакъв смисъл и цел нашият живот?Или може би аз съм една слаба,духана от вятъра тръстика край бурното море на живота,която утре ще бъде преломена от някоя стихия,за да стане играчка на вълните и плячка на водните дълбини?Сам ли съм в този живот,коя е целта и посоката ми?Бди ли над мене някаква сила?Имам ли задачи,които да решавам в живота?

На много места в областта на тези въпроси се е опитвала да отговаря и философията.“Сегашното състояние на науката и философията-казва проф.Вишеславцев се характеризира с думите на Хамлет:“Има много неща,приятелю Хорацио,за които нашите мъдреци дори не са и сънували“.Блез Паскал казва:“Последен извод на разума трябва да бъде признанието,че съществуват безчислено много неща,които го превишават.“Бележитият Рюкарт,немски филолог и философ казва:“Природата е Божия книга,но без откровение Божие,всички старания да я прочетем,основани на човешкия опит остават безуспешни.“Гайбел-също немски поет заявява:“Религията,това е краят на философията:да узнаем,че трябва да вярваме!“

„В началото беше Словото…“Това начало на св.ап.ев.Йоан накара света да се замисли не само над неговото Евангелие,но въобще над Божествените истини.Преди всичко,за да вникнем в същността на Словото,трябва да знаем етимологията на думите.Думата „Бог“ има санскритски произход.По-точно“Багас“означава подател на добрините,а думата „Господ“ или „Господар“ е славянска,която пък произлиза от още по-древната санскритска-„Джаспати“,значеща владетел на целия род.Православното изповедание гласи:“Бог е един по същество,но Троичен по лица.Отец,Син и Дух Свети“.Рационалистите казват:Как може единният Бог да е в три лица?

Светите отци и учители на Църквата са употребявали подобие,за да обяснят Троичността Божия.И ето техните примери:Слънцето,слънчевият лъч и светлината,които имат в себе си единство и все пак са различни.Също тъй коренът,стъблото и плодът на едно и също дърво;на кладенеца,извора и потока;неразкъсваемо съединени помежду си и все пак различни;на три свещи,горящи на едно и също място и разливащи една неразделна светлина;на огъня,блясъкът на огъня и неговата топлина;На трите различни способности в една и съща човешка душа-ум,сърце,воля.“

Разбира се,те не претендират,че излагат абсолютната истина по тези въпроси.Тяхното желание е да изложат близкото до човешкия разум.

Св.Григорий Нисийски пише:“Лъчът има битие не само от себе си,а от Слънцето;следователно той има живот от това Слънце и този живот е във времето,когато го има Слънцето,но не и след него,а само заедно с него.Така е и Син в своето раждане-събезначален на Отца“.Или другата негова мисъл:“Човешкият дух служи за единствена основа на битието на двете отличителни свойства на човешката природа-мисълта и словото.Тези две свойства са неразривно свързани помежду си така,че не можем да си представим нито словото без мисълта,нито мисълта без словото.Но те все пак са различни по начина на произхода си от човешкия дух.Когато човек мисли,той мисли с помощта на словото,но това слово остава в самия него:ражда се,но не се изрича,когато единосъщната на словото мисъл се явява навън,т.е.се изрича-тя в момента само се изрича,не се ражда-раждането й е по време на мисълта.

„На какво още ни учат светите отци и светите апостоли?-възклицава Бернар Клеровски-не дотолкова да четем Платон или да тълкуваме Аристотеловите тънкости,а най-рационалното,учейки се винаги да стигаме до истината.А каква по-голяма истина има от истината за живота и най-вече да умеем да го живеем без сривове и без катаклизми?Мислиш ли,че е малко нещо това-да знаеш да живееш?Голямо е,че дори и най-голямото.“Особено,когато в сърцето си пазим огъня на Любовта,запален естествено от Бог,защото Бог е Любов.И когато в края на дните ни запитат защо изобщо сме били на този свят,тогава смело,съвсем смело можем да отговорим:Опитвахме се да виждаме света през очите на Любовта и с лутане в пустинята на своите сърца намерихме най-после нейния оазис!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s