Майко Божия,приеми ни под твоя покров

Изображение

Със свити сърца наблюдаваме събитията в света,в който живеем.А те не са никак успокоителни.Светът отново изпадна в криза.Духът на Студената война все повече и повече взе да напомня за себе си.Като че ли кризата на приливи и отливи брули брега на човешката цивилизация.Тази цивилизация,която понякога изяжда самата себе си.Тази цивилизация,която все повече и повече поставя материалното над духовното.А той,светът от време оно е бил винаги свят,разтърсван от слепи страсти,свят на демагогия и излъгани тълпи,свят на разпътство,себелюбие и гордост,свят на войни и враждебност.Всичко,което се случва на световната политическа сцена по красноречив начин потвърждава това.Винаги се е намирала определена част от земната кора или по-точно казано държава,която да бъде ябълката на раздора между върховни политически сили в определен момент на човешката история.Такава днес е Украйна.Още по-точно онази подарена й преди време част-Кримският полуостров.Не е толкова далече времето,което ни напомня за неговата история.Времето на една пирова победа над руската военна мощ от една все по-отслабваща Османска империя,подкрепена от Великите сили.Времето,когато великият Айвазовски пребивава в Крим и вижда как той като феникс възкръсва от пепелта на опустошилата го война.Тук той в 1888 г. рисува една незабравима по своята красота картина,наричайки я „Нощ над Крим“.Изпод четката на великия ваятел на морето излиза нещо изключително:луна,обгърната в ореола на морски изпарения,която огрява частица от Крим,над когото нощта е разперила своя плащ и цялата тази картина е пропита от тишина-тишината на морето,тишината на нощта,тишината след грохота на войната.

На фона на днешната историческа действителност,обладани от суров песимизъм някои говорят:аз нямам никаква надежда,защото на небосклона на човешката история не виждам слънцето,което би стоплило изстиналите ни сърца.На този небосклон все по-тъмни облаци се трупат и засенчват всяка наша надежда,всеки наш стремеж в очакване на по-светъл и щастлив утрешен ден.Илюзиите ни и те са окончателно разбити.Какво ни остава-единствено безсмислието на земното ни битие.И тогава из дълбините на една толкова дълбока безнадеждност се изтръгват воплите на отчаянието и бликват неудържими сълзи.Защото в мрака на обезверяването,на скептицизма и душевното загрубяване,чезне надеждата с нейната лъчезарна и спасителна усмивка.И точно в миговете на голяма горест,когато животът се стоварва с цялата си тежест и жестокост върху ни,почти всеки един от нас из глъбините на своята изтерзана душа неминуемо изтърва възклицанието:Боже мой!Богородичке!Избави ни от гнета на отчаянието и безнадеждието.Мнозина от нас отрезвяват и през упойващите пари на отчаянието съзират един позабравен път-Пътят към Храма.И когато тръгнат по него,там на границата на безсилието и безизходицата те виждат Вярата как разпръсква мъглата на отчаянието,как измита натрупаните пясъци скръб от лицето  на радостта от живота и как тази радост после малко по малко се извисява към небесата и води нас,смъртните към безсмъртието на онази,вечната надежда.Надеждата,която започва отново вдъхновено да пулсира в сърцето на човека и да го пречиства от отровите на безнадеждието.

А там,в Храма всеки с трептящо до болка сърце отправя поглед към благите майчини очи на Богородица и съзира в тях нейната любов към всеки един от нас.Защото тя струи,тя се излъчва от очите й,добри,ласкави и животворящи и подкрепя надеждата на всеки от нас.А тя,надеждата е най-вече в душите на духовно извисените,на търсещите истинския смисъл на живота в съкровеното дихание на битието.Тя е в чара на онази духовна красота,обгаряна от огъня на Вярата и правеща хората единни в стремежа им към Бога,Доброто,Истината и Любовта.Тя,Християнската Надежда винаги е била живоносна и победна,защото постоянно е подкрепяна от ходатайството и застъпничеството на Богоматер към нейния Син.Тя,Християнската Надежда е,която подкрепя всеки един от нас в неговия дръзновен полет над мерзкото в живота,защото само в един преобразен от Божията сила и пропит с майчина любов(Любовта Богородична)нов свят,свят на свобода и съзидание,можем и ние да намерим себе си с вяра в бъдния ден.Затова не е нужно много.Само да не забравяме Пътя към Храма.И там в него да погледнем в очите извечно Богоизбраната Мария,дарила ни със своя Син и Бог и от глъбините на нашите сърца да изречем думите:Майко Божия,приеми ни под твоя покров!

                           йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s