Другата врата

Изображение

„Човек и добре да живее,умира и друг се ражда“,е казал някога наш велик хан.Той също е виждал неумолимите закони на живота,законите на материята и е знаел,че макар и да живеел в охолство,от щастие да е преливало сърцето му,все пак един ден краят на почитаното му тяло ще дойде…Но както той,така и една голяма част от мъдрите избраници на човешкия род ясно са чувствали,че земният живот е само начало,краят на който не е смъртта,защото човек на земята е странник,скиталец,който носи в сърцето си тъга и копнеж по небесата,в които се рее неговият дух.Защото истинският човек прекарва в непосилно напрежение,в борба и устрем към съвършенство,в стремеж към пълна хармония и единство между вътрешен и външен мир.Но тази задача никой не е постигнал на земята.Затова всяко човешко сърце,дори и сърцето на най-върлия безбожник и отрицател на вярата носи спотаен в себе си копнеж по вечен живот.И това е естествено,защото всеки ясно осъзнава,че тя не е идеален завършек на земния му път.И затова той спотайва в себе си надеждата,че смъртта е огън,през който минава човешкият дух,за да се пречисти и стане годен за по-съвършен живот,че тя е врата,която води към вечен живот в пределите на макрокосмоса на Божествената Вселена,но и в нейния микрокосмос,наречен Човешко съзнание.

Но има хора,които мълвят:“Край на всичко е смъртта“.В дни на безгрижие лесно се произнасят тези слова.Но опитай се да ги произнесеш,когато стоиш пред смъртното легло на обичното ти дете,когато виждаш спускането в гроба на обичната ти майка,на скъпия ти баща или просто на любим човек.Не,ти не ще можеш да ги изречеш.Твоето сърце не ще ти позволи.Ако ти се помъчиш да повярваш в тях,то тогава то ще престане да тупти,ако предварително неверието не го е изсушило и не го е превърнало от средище на сърдечен живот само в орган на кръвообращение.

…Често пъти,в дни и нощи,когато останем насаме с вярата си,непонятна тръпка обхваща сърцето ни и то чувства,и то усеща,че ще дойде часът,когато ще престане да тупти без да е осъществило своите копнежи.

Да,туй нивга не ще постигнем на земята,но затова пък в нас живее твърд и неизменен копнеж,че в часа на смъртта,когато ще прозвучи най-зловещият дисонанс на земния ни живот,когато ще се скъсат всички струни на цигулката,с която сме свирили цял един живот,тъкмо тогава ще прозвучи по най-съвършен начин вълшебната и прекрасна мелодия на настъпващия за нас вечен живот:в чаровните предели на Божествената Вселена с името макрокосмос и в оня микрокосмос от нея с името Човешко съзнание.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s