Каквото посееш…

 Изображение

 В този свят,на тази земя,под това слънце никой не е враг на самия себе си.Няма сърце,от което да тече ненавист към неговото собствено Аз.Любовта към живота ни е първичен и логичен инстинкт на нашето битие.И като предмет към нея ние искаме от всички,с които общуваме,зачитане на достойнството ни и уважение.Искаме и имаме право на това,което желаем.Но нека никога не забравяме,че това,което искаме да получаваме от хората,от същото това имат нужда и те.Защото това е правилото,което трябва да царува помежду ни,в нашите отношения,в нашите дела.Защото то е Правилото на Живота.

   Всъщност,когато се замислим над нашия човешки живот,за да го приемем в неговата цяла същност,често пъти ние го сравняваме с какво ли не,с толкова много неща от него.Но като че ли най-сполучливото сравняване е да сравняваме делата и трудовете ни в него с жътва и сеитба.Ненапразно народът ни е казал „Каквото посееш,такова и ще пожънеш“.В който и смисъл да вземем тези думи,те са силни и точни.Защото ако искаме да жънем,то трябва да сме посели.Защото от разумна и умела сеитба се очаква богата жътва,особено когато почвата е плодоносна.“И нека никой,който е посял ръж да не очаква да пожъне пшеница,защото нито от трънките се бере грозде,нито от репея-смокини.“Това е закон еднакво валиден,както за физическия,така и за духовния свят.

   Искаме ли обич,копнеем ли за почит и уважение,нека посеем тези семена и трудът ни няма да отиде напразно,защото няма по-плодоносна почва от човешката душа.

   Но нещастието е там,че искаме да жънем без да сме посели.Протягаме ръце да берем без да сме се потрудили.Искаме целият свят да ни удостои с грижи и внимание,а самите ние сме застанали на недосегаемия пиедестал на собственото си величие и егоизъм.Как искаме да плуваме в топлите води на морето на любовта,когато не сме излезли из ледените води на егоизма в нас.Защо тъй често виждаме сламката в окото на ближния си,а гредата в нашето-не.

   Защо ли?Защото сме забравили правилото на живота.Каквото искаме да получаваме от хората,трябва да бъдем готови и ние това да даваме на тях.И че това,което сме внесли в живота,точно то и ни се връща.Ако делата в живота сравнихме с жътва и сеитба,то самия живот как бихме могли да го сравним?Защо пък не със сравнението,че животът е градина.Градина,в която красиви цветя биха могли да галят погледа на сърцето,дъхави и вкусни плодове бихме могли да берем от нея.Но същата тази градина може да се превърне в свърталище на змии и скорпии.Смрад и отвратителна гнилост могат да се разнасят от нея.Но това зависи само от нас.От посетите семена и вложеното изкуство.От това как сме се погрижили за нея.

   Затова нека не щадим труда си.Нека в градината на живота да сеем правда,сеем справедливост,поливаме с истина.Защото само с тези дела в живота се върви по оня,истинския път-Христовия.

   И като завършек се сещам за част от едно стихотворение на Патриарха на българската литература,в което той казва така на младите от своето време:“Сейте,сеячи,доброто засявайте в младата нива у нас,истини здрави в душите втълпявайте,важен е днешният час.

Сейте стремеж къмто Правда Божествена,сейте любов,не вражда,милост в сърцата и обич мъжествена,къмто дълга и къмто труда.“

   Мисля,че след тези думи други не са нужни.

                                             йерей Иван Илчев

Изображение    Изображение

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s