Има време за всичко под слънцето

Изображение

Уважаеми,можем ли да притворим очи и пред духовния си взор да извикаме картината на великото начало.Вижте,вижте колко блясък в драматичното падение на първия ангел!Какъв полет на човешкото въображение в бунта на Луцифер!Какъв космически театър,достоен да бъде наблюдаван със затаен дъх!Драматизъм и грандиозност!Но да отворим очи и да слезем на земята,защото този театър е привилегия на безсмъртните,а кратката драма на човешкия живот често е лишена от естетика,а последното действие-от възторжени аплодисменти.Преходността не прощава на простосмъртните,защото е неумолимият закон на материята.Тя се ражда,проблясва за миг във времето на вечността и после изчезва,но оставя след себе си ония въпроси на вечнотърсещия човешки дух:кои сме ние,откъде идваме,накъде отиваме и какъв е смисълът на нашия живот.Да,животът по своята същност е един кардинален въпрос и отговорът му често е прозаичен,че „има време за всичко под слънцето.Време за раждане и време за умиране“.А някъде там по краткия път между тях -време на съзряване,време на проумяване на света около нас,време на получаване на отговорите от живота и един от тях е защо не трябва да си правим кумир?Наистина защо?Защото колко кумири и идоли бяха издигнати и се сринаха!Но и още колко остават!

В самото начало беше Златният телец.Народът израелски го издигна малко преди Мойсей да получи на планината Синай десетте Божи заповеди и да ги огласи за вечни нравствени норми.Златният телец,обаче и досега остава да властва над всичко земно-на изток и на запад,на север и на юг-най-могъщ и жесток!Нямащ равен на себе си по магнетична сила.

След това дойдоха полуделите в политическо самовластие императори,царе и диктатори.Тази лудост продължава и до днес.Съвременните идеологии в култа към конюнктурни личности неправилно възвеличават обикновени хора и ги превръщат в лъжебожества.После пред нашите очи тези кумири рухват и ние виждаме как довчерашните възвеличавани лица всъщност са жалки нищожества.

Нашето всекидневие е изпълнено с преклонение пред идоли и фетиши-продукт на съвременните стандарти на живота.Божията заповед,обаче е категорична:Не въздигай в кумир нищо освен Бога.В древността се покланяха на ръкотворни идоли и божества.В наши дни вещоманията и безмерният консуматорски глад за материални блага са превърнали дома,вилата,лекия автомобил,телевизора,компютъра и какво ли още не в малки всекидневни божества.Така модерното ни общество въздигна идолите на високоразвитото индустриално производство по-високо от Абсолюта,от Бога,от хармонията в природата.Стихията на консуматорския материализъм опустошава човека,особено онзи,който не търси смисъл в живота,а само материален интерес.

Най-страшното,обаче е,че всички идоли са кошмарно кръвожадни.Те неизменно искат жертвоприношение.В древността в нажежената до червено желязна утроба на Ваал или на Молох са хвърляли невинни младенци.По-нататък в историята на човечеството идоложертвениците са най-различни:това са лобните места на невинно екзекутираните,затворите,концлагерите,изобщо местата за мъчение.Да,наистина колко малко си спомняме и мислим за ония,които безмилостно са принесени в жертва пред зловещите олтари на различни идоли!

Ние стъпваме вече в един нов свят,в който трябва изцяло да осмислим духовния си живот и в миговете на това осмисляне да проумеем що е тя,човечността и какво е това-духовната мощ.Защото,когато преобразяваме и правим по-съвършен света,в който живеем и се трудим те ще са в основата на усъвършенстването на самите нас.Там,където по пътя към истината,доброто и красотата човекът в живот с Бога открива своята истинска неподправена същност-там вече няма място за лъжебожества и идолопоклонство,единствено за святост.А тази святост идва от тези духовни светилници,които на разделената земя живяха,но вършиха правда,служиха на доброто и възлязоха на Небето,на единното небе и оттам към единение всички нас призовават.Те,които дадоха общовалиден за всички пример как се служи за благото на тези,които имат за пътеводна светлина Светлината Христова.

Това са те,чедата на Светлината.Затова светът,потънал в лъжа и духовен мрак ги обикна.Обикна тях,изповедниците,които не се плашеха от нищо,които заставаха начело на великото шествие на истината.Потънал в омраза и фалш светът обикна тях,факлоносците на истинската Любов,която не знае предели.Светът ги обикна,защото в тях намери това,което му липсваше:вяра в истината на живота и нивга неугасваща надежда.

Да,в света всичко тече,преминава и отхожда,но едно остава-Словото на Истината,която от пустините и планините,от кладите и тъмниците,от урвите и пясъците,от цирковете и зверилниците,те-чедата на Светлината,засияли в своята святост,възвестиха и показаха на света и тяхното слово ще остане като слово на мирния труд,на чистите мисли и желания,на тихия и щастлив живот,на слънцето в живота.На живота,който се ражда в Светлина и остава в Светлина.

Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Изображение

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s