Най-доброто,което можем да поискаме от Бога

свещ

Пилигрим запитал един пустинник:

-Какво е най-доброто,което мога да поискам от Бог?

Той без да се замисли отговорил:

-Да благодариш на Бога за най-доброто,което умееш да вършиш и поискай Бог да ти подскаже кое е то за тебе,ако ти не се сещаш.

Един уж делничен,а дълбоко смислен отговор,върху който можем да помислим.Защото неспирният бяг на времето носи своята умора и слага своя отпечатък върху всеки наш ден.Защото на земята всеки ден умират най-малко 100000 човешки същества и то не поради болест или нещо друго,а просто защото времето на земята им е изтекло(с умрелите поради болест са повече от 200000).Една сутрин те просто не се събуждат.И повече никога няма да видят слънчевия изгрев и слънчевия залез.Никога повече слънцето не ще заблести в очите им.Никога повече те няма да се радват на пълнотата на луната.Никога повече няма да усетят полъха на вятъра в косите си.Никога повече няма да чуят смях или плач,човешка или птича песен.Никога повече няма да усетят умилението да милват своя домашен любимец и да виждат любовта в очите му.Никога повече не ще поемат залък,глътка вода или глътка въздух.Никой повече не ще ги целуне или прегърне.Никога повече те не ще видят звездното небе или синьото море.Никога повече не ще се насладят на красотата на някое красиво място или красив жест.

Затова най-доброто,което можем да правим всеки ден,събуждайки се от сън е:да се радваме,че сме живи и още повече,ако сме и здрави!Сега и тук!Без значение дали под богат или беден покрив,или дори и без него!Защото ни е даден още един ден!Защото Бог ни е благословил за още и още един ден!Какво ни остава,освен да се насладим на всички онези малки,обикновени и всекидневни блага,с които ни е дарил Той!Да се насладим и да благодарим,защото не знаем „ни деня,ни часа“,когато пак Той ще духне пламъчето на дните ни и ще угасне завинаги свещта на живота ни.

Как само звучи една чудна еврейска песен!“Когато сърцето ни заплаче-се казва в нея-само Господ може да го чуе и само Той може да види болката,която изригва в душата ни.Да види как човек рухва още преди да е паднал!Да,само Той може да чуе как сърцето ни плаче!Защото не заплаче ли сърцето ни,тогава душата ни започва да вие от болка и за да спре вихъра на тази болка човек подрежда своята малка молитва:Господи,чуй ме!Ти,Всемогъщи,даде ми живот,даде ми всичко,но виж в очите ми има сълзи,защото сърцето ми плаче.Чуй ме,Господи,в самотата ми,вдъхни ми воля и кураж в делата ми и не допускай болката на дните ми да се стовари с цялата си тежест върху раменете ми.Дай ми сили,Господи,да понеса тази болка,защото няма къде да избягам от нея!И когато пожелаеш сложи край на терзанията ми,защото животът ми е „като цвят,като дим,като утринна роса“!Толкова крехък,толкова лек,толкова прозрачен за Тебе,Господи!“.

Бъдете благословени!Христос Воскресе!

Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

За деня,в който съвестта проговаря

светлина 3

Кога,ако не сега можем да поговорим за силата на вярата и гласа на съвестта,за немощта на безверието и мерзостта на безсъвестието!

И тъй,веднъж бях повикан за изповед и причастие на млада жена.Влязох в опечаления дом и пристъпих към леглото й.В него имаше живи мощи.Злокачествен тумор бе стопил плътта й.Восъчна бледост бе покрила приживе лицето й.Помолих близките й да ни освободят от присъствието си и изповедта започна.Гласът й беше много,много немощен,но в настъпилата тишина думите на греха й плющяха като камшици в ушите ми.

Всичко било преди седем години.Мъжът й бил голям приятел на алкохола,че и на всичко отгоре ленив и свадлив.Животът й се стъжнил отвсякъде.След многото неуспешни опити да го откаже от алкохола,след многото свади помежду им,които често приключвали физически зле за нея,тя най-после решила да се отърве от него,но не чрез развод!Всичко станало много,много лесно,безкрайно лесно,както каза тя.Една вечер,след поредния алкохолен маратон на мъжа й сутринта той не се събужда и завинаги преминава в небитието.Подозрения върху нея не падат.Диагнозата за смъртта на съпруга й е-Алкохолно отравяне с фалшив алкохол.Никой не се учудва,нито пък усъмнява,защото всички техни познати знаели много добре,че мъжът й е на ти с алкохола отдавна.Но трагедията на младата жена започва след погребението на мъжа й.Невръстните й деца започват да търсят баща си.Огромната омраза,трупана с години към мъжа й мигновено се изпарява.Въпроси като камбанен звън зазвучали в главата й:Защо постъпи така?Защо го отрови?Можеше с един развод всичко да се реши по един по-човешки начин.Но при развода той би получил част от жилището й,а тя не искала той да пропива и тези пари,пари от личното нейно жилище-наследство от баща й.

Колко дълбоко се мамела тя,че след неговото тотално премахване за нея ще започне щастлив живот.Напротив,след смъртта на мъжа й,както тя казва навлязла в просторите и във времето на ада.Нямала миг покой:защо,защо,защо,защо го отрови?Звънял постоянният въпрос в главата й.Възмездието,както казва тя скоро почукало на вратата й.Открили й злокачествен тумор.Никакви лечения не успели да й помогнат.

-Аз съм това,което виждате,отче.

А това,което виждах бе един скелет,обвит с жълтеникава кожа и едни пронизващи ме отчаяни очи.Прочетох опрощаващата молитва и я причестих.Някаква благост осени лицето й и тя притвори ужасените си очи.Завърши живота си с последна тежка,шумна,облекчаваща въздишка.

След погребението й си мислих колко много този случай прилича на онзи на Достоевски от „Престъпление и наказание“.И там,спомнете си студентът Разколников(името му не е случайно) решава да се избави от своята бедност,като убие злата собственичка на къщата,в която той живее под наем и да я ограби.

-„Никой няма да съжалява тази алчна и зла бабушкера“.С нейните пари ще помогне на десетки бедни студенти като него,разсъждавал той.А тя е никому ненужна,една въшка,една нищожна буболечка,която не му дава покой с алчните си напомняния,че той от половин година не си е плащал наема.Алчна,алчна лихварка е тази бабушкера Алена Ивановна и не заслужава да живее.И той решава да я убие.И го прави.В момента,когато я убива точно тогава на гости й идва нейната сестра и става неволен свидетел на убийството.Разколников,за да се прикрие убива и нея.Добре заличава следите си,а тези,които не може насочва в грешна посока.Спомняте си,нали!Точно по него време в дома на старата жена е имало бояджии и вината се стоварва върху един от тях-Николай,понеже при личните му вещи Разколников слага вещи от старата жена.По такъв начин се разтоварва от подозрение.

И ето,Разколников по отношение на улики към него е абсолютно чист,чист като младенец:пред очите на закона и на държавата,но не и пред очите на собствената си съвест.Гласът на съвестта в него става все по-силен и настоятелен:защо,защо,защо уби старата жена,а с нея и сестра й?Спомняте ли си мига,в който Разколников в центъра на селото влиза в най-голямата и кална локва,бие се в гърдите и удря чело в тинята,даже целува вонящата кал и повтаря:

-„Аз,аз,аз убих старите жени-бабичката Алена и сестра й Лизбета“.

След това признание той се предава на закона и с облекчение отива на заточение.

В  тези два примера,които ви представих с поразителна правдивост е показана силата на съвестта и невъзможността на човека да я принуди да замлъкне.Студентът Разколников от преди близо век и младата жена в наше време са онези представители на нравствения нихилизъм,който понякога за съжаление обхваща всеки един от нас,но не всички стават подвластни на неговите повеления.Вярвам,във вашите глави,както в моята напира един въпрос:Какъв е този тайнствен подтик у нас и откъде идва неговата неимоверна сила?Извършва се грях.Уликите-една част отстранени,други-насочени в грешна посока.За този грях никой човек не знае,никой,съвсем никой!Но нещо не дава покой на виновника,нещо говори,терзае,измъчва!И не замлъква,докато виновникът не разкрие,не изповяда греха си.Кой дава сила на гласа на Съвестта,че той така властно господства над нас и ни принуждава да се вслушваме в него,в неговите повеления.

Чуйте какво казва Жан-Жак Русо за съвестта:“Съвест,съвест!Ти си Божествен,безсмъртен и небесен глас!Ти си единственият ръководител на невежите и ограничени,но разумни и свободни човешки същества!Ти си непогрешим съдник на доброто и злото!От тебе идват нравствените постъпки у човека,които го издигат над другите творения.Без тебе,Съвест,аз оставам с печалното предимство над тях,че се заплитам от заблуждение в заблуждение,благодарение на един хладен разум без правила и на един студен разсъдък без принципи“.А Кьонигсбергския мъдрец и философ Имануел Кант казва:“Две неща изпълват с все по-растящо благоговение и удивление душата ми,с които се занимава разумът ми.Те са:звездното небе над главата ми и нравственият закон в сърцето ми!“

Съвестта в нас и нравственият порядък в света,макар и наглед безмълвни,по един категоричен начин заявяват:разумът в нас предполага друг Върховен разум,който влага в нас съвестта и нравствения порядък и този Върховен разум носи краткото име Бог.Нека той ви благослови никога да не заглушавате гласа на Съвестта у вас,защото само чрез него вие,т.е. ние сме тези,които сме,т.е. човеци с главно Ч.

Христос Воскресе!Во истина воскресе!

Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандартен

Христос Воскресе!

    Изображение

    В какво наистина време посрещаме Великия и светъл празник!Време на политическа,икономическа,ако щете и на духовна криза в една немалка част от света.Но като че ли точно затова в душите ни по един особен начин заблестяват християнските ценности и добродетели и придават на празника един по-дълбок смисъл.Затова ехото на Пасхалния поздрав:“Христос Воскресе!“ не заглъхва,а кънти в душите ни с ненамаляваща сила:“Во истина воскресе!Во истина воскресе!“.А пламъчетата на горящите свещи,отразяващи се в душите ни се смесват с пламъчетата на радостта от светлия празник в самите ни очи и удвояват светлината на това празненство,правещи неугасимо ярка,чиста и неописуемо красива,тъй както бива и на самото небе,където звездите са толкова по-светли,колкото нощта е по-тъмна!Защото вярата във Възкресението е вяра в безсмъртието.Самият живот ни го доказва.Може би се питате как?Ами когато по една или друга причина,по един или друг повод за миг изпуснем тази вяра из умовете и сърцата си,тогава изведнъж животът ни започва да губи своя творчески замисъл и смисъл и малко по малко започва да бледнее красотата на духа в него.Но когато възгласът „Христос Воскресе!“ прокънти в душите ни,той като светкавица раздира тъмнината на обхваналото ни за миг безверие и отново връща радостта и смисъла на живота ни.Защо?Защото Господ Иисус Христос е онзи животворящ център,около който се обединяват всички,които носят сърца в гърдите си.Защото Христос е онзи слънчев лъч,който прониква и през най-тъмните облаци,облаците на заблудата,на безсърдечието,на ожесточението и после през очите ни прониква и в най-тъмните кътчета на сърцата ни и осветлява в тези кътчета любовта ни,свита и уплашена понякога от безчинствата на времето,времето,в което живеем.В такива моменти се отварят и духовните ни очи.Точно с тях всеки може да види толкова невидими неща.С тях може да види и една невидима за плътските ни очи ожесточена борба между силите на Мрака и силите на Светлината.Но нищо не ще го стресне!Огрян от този слънчев лъч на това духовно слънце-Иисус,всеки ще запази душевната си чистота и с нея ще е готов на битки с поднебесните сили на злобата.Не ще се отчая,не ще изгуби бодростта на духа си оня,който има в сърцето си Иисус.И с пълни гърди и с пределната мощ на своя глас всеки ще възкликне:“Христос Воскресе!“ и стотици като него в един глас ще отговорят:“Во истина Воскресе!“,защото винаги когато казваме „Христос Воскресе!“,винаги възкръсва едно прекрасно минало,даващо начало на нови светли надежди и дълбоко действащи в живота на народа и Църквата ни сили.Сили,които идват от вярата във Възкресението на Господ Иисус Христос,чрез които ще вградим най-добрите приноси в делата на нашата епархия,нашия град,нашата родина.Защото Възкресението на Иисуса Христа е залог и за възкресението на всички човешки ценности.Вярата във възкръсналия Христос е вяра в безусловната непреходност на правдата,на доброто и любовта,на човечността,на братството,на благоволението,на мира и съгласието между човеците и народите като морални жизнени ценности.

    Когато казваме:“Христос Воскресе!“,тогава вярваме,че правдата на живота не може да бъде никога погребана!Тогава вярваме,че добродетелта,доброто и любовта не могат да останат в гроба на забвението,защото вече 2000 години вярата във възкръсналия Христос влияе върху съдбата на цялото човечество.Защото дори и безразличните към Вярата издигнаха християнските идеали в борбата си против пошлото в живота.А това вече прави религията на Възкресението-религия на бъдещето.Защото Иисус Христос е същият вчера,днес и во веки!Христос Воскресе!

Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандартен

За успехите и неуспехите на дните ни

    Изображение

    Ние,хората,идваме на този свят по един и същи начин.Но си отиваме различно!Всеки според делата си!Никой не отнася нищо със себе си,но приживе се делим на бедни и богати-според благата,които придобиваме,ползваме и управляваме.Идвайки на този свят на всеки един от нас,Бог дава свобода на избор и талант.Ония,които не заравят талантите си в земята успяват и стават богати,а които ги заравят,обладани от леност стават бедни.Защото в основата на имущественото деление на хората стои най-вече отношението към труда-ония,които приемат труда като вътрешна потребност,като призвание,са тези,които успяват,а други,които го приемат като тегоба,като нещо неприятно,като нещо унизително са,които не успяват,които се провалят в живота.

    Човек  идва на този свят да твори и претворява,в обикновения,човешки смисъл на тази дума,т.е.да създава блага.Но дори отношението към благата в живота ни е различно.А знайно е,че Бог за всекиго от нас още от зачатието заделя достатъчно блага.Нужно е да повярваш,че хлябът ти е подсигурен и да работиш,за да си го заслужиш.Защото не работиш ли,идва бедността.От този поглед бедността е порок,ужасен порок,нелюбие към труда.Бедността е и безбожие.Неверие в Бога и в своите сили.Какво казва Бог?Повярвай,за да ти помогна.Ако не можеш в Мене,то поне повярвай в себе си.Защото вярата винаги помага,а Вярата в Бога е нещо възвишено и силно.Но не по-малко силна е и онази,обикновена,делнична вяра.Вярата,че днес денят ще е по-хубав,трудът-по-резултатен,животът-по-добър.А да повярваш в успеха си-о,наполовина си успял.А някои никога не допускат до себе си подобни мисли и затова не успяват.

    Сещате ли се за Лафонтен и неговата басня за двете жаби,попаднали в гърне с мляко?Жабата-песимист казала:тук ще се мре! и наистина се удавила.Жабата-оптимист казала:Мога да плувам!Какво друго ми остава,освен да опитвам да изляза от гърнето и тя опитвала,опитвала…

Всеки един от вас знае края на баснята.Млякото се превърнало в сметана и жабата успяла да излезе от гърнето.

    Така е и в живота.Но въпросът на всеки психолог е:защо някои придобиват синдром на непоносимост към успеха?Формулировката звучи,сякаш е невъзможно това.Проявяването му е,че човек прави всичко възможно,за да не успее.А причината е,че той се опасява,че успехът ще стовари върху му нови условия и най-вече нови възможности за труд.Но…на него не му се работи.И затова по-лесно е да не успееш.Хем другите ще те съжаляват,хем няма да биеш на очи,хем ще мързелуваш на воля.Защото успехът влече след себе си задължения и отговорности,защото той е път нагоре,защото е път,изпълнен с непрестанни усилия и ангажименти.А някои не обичат усилията,още по-малко ангажиментите.Затова се делим на успели и неуспели,на бедни и богати,но най-точно-на обичащи и необичащи труда.Затова не заравяйте талантите си!Повярвайте в Бога и себе си!И ще успеете в живота!Защото Бог ще ви благослови!Бъдете благословени!

  П.П.Когато говоря за бедни и богати имам предвид богатство,постигнато с почтен труд.

Изображение

                                                                    йерей Иван Илчев

Стандартен

Блян

    Изображение

    „В началото беше Словото.И Словото беше у Бога.И Бог беше Словото.И всичко чрез Него стана.“

Философски слова,пълни с величие,идващо от величието именно на Словото.Защото то е космическа сила,незнаеща предели.Пък и нали самите ние сме се определили като такива,каквито сме в оня първи момент,когато сме приели Словото.И с него сме развивали мисълта си.После пък с мисълта си сме развивали Словото и така,развивайки мисъл и Слово,Слово и мисъл,сме навлизали все повече и повече в плановете на Всемира.

    Колко блажено се е чувствало човечеството,говорейки на един език,там някъде назад във времето,в ония дълбини на вечността,само неподозирайки,може би,че живее с философията на космополитизма.

Изображение

    Но нали човекът е дихание на Абсолюта и като такъв притежава в себе си частица от неговия разум,която го прави пълновластен господар на планетата Земя.Именно той,Негово величество човекът,е създал множество школи и академии и толкова науки.Той изучава всичко.Анализира,тегли,мери.Дири да постави синор на времето и пространството.С помощта на разума си достига до познанието,което е сила без предел,която полага своята власт над слънца и звездни системи.В дръзновението си човек предизвикателно е „хвърлил ръкавица“ дори на Създателя си.Така поне говори библейската легенда за Вавилонската кула,от която датира времето на разделянето на езиците.Но такъв е той,човекът.Воден от неистов стремеж да проникне в последните тайни на своето битие той ту литва в безпределния звезден свят на макрокосмоса,ту се потапя в чудния свят на атома или в безпределната дълбочина на собствената си душа.Със стихиен устрем той се е насочил към постигане и усвояване на все повече и повече знания и с факела им да озари дебрите на своето Аз и дебрите на земята,която обитава.

Изображение

    Дебрите на нашата Земя.На планетата Земя.Как само  звучат тези думи!А тя,нашата Земя,със своите огромни океани,морета,планини и пустини,която ни се струва неизмеримо голяма,представлява според астрономите само една прашинка,една точица и трябват 1 300 000 такива точици като нея,за да покрият площта на Слънцето.Но само някой да не си помисли,че то е най-голямото светило,защото пак според астрономите,в т.нар. съзвездие Малка мечка всяка звездичка е 150 пъти по-голяма от него. И това Слънце е отдалечено от нашата земя на „някакви си 150 млн. километра“.Какво са те за човешката мисъл,която се движи със скоростта на светлината!Няма преграда за човешкия дух,тръгнал да опознава света около себе си,света,в който живее.Какво са някакви си 837 км до Атина или пък жалките 331 км до Солун пред желанието да опознаеш държавата с най-древната култура.Да погледнеш отблизо града на Атина Палада,да зърнеш руините на Спарта или Некропола.Все творения на непримиримия човешки гений.После да прескочиш до Битоля,Скопие,Охрид и поне за миг да слееш мисленето си с мисленето на жителите на тази земя(което не е твоето мислене).А то непременно ще те отведе във времето,когато властва ненадминатият по военно дело,дори и до днес Александър Македонски с прозвището Велики.А след това да се насочиш към новия Рим,Византион,Царевия град,днешния Истанбул.Да се потопиш в атмосферата на този град и в неговите води,за да усетиш с всички свои фибри красотата на Босфора.А колко му е да отскочиш до самия Рим.Да зърнеш Колизеума.Да се сетиш за 12-те цезари.Да си спомниш за древното величие на Рим,чийто полъх се усеща дори и днес.Да видиш папата,за да не си под ударите на поговорката „Да идеш до Рим и да не видиш папата“,което означава,че все едно нищо не си видял.Ще бъде жалко да не се потопиш в делничността на гондолиерите на Венеция.А после,после се помъчи да не си космополитан.Не ще успееш.Твоето сърце не ще ти позволи.Защото нищо не е в състояние да спре това сърце да бие лудо под напора на чувствата,предизвикани от ония,оставящи ни в захлас гледки на райски кътчета по планетата Земя.

Изображение

    Да,на един дъх се разходих по Балканите,че даже и извън тях.Сега ще си поема дъх,за да мога уверено да кажа:красота в родината не липсва,но справедливостта повелява да признаем,че още твърде много красота Бог е изсипал и извън нейните предели.Красота,която можеш да видиш и опознаеш най-вече чрез докосване до живата реалност.По този въпрос работи и светът.Да направи границите символични.Да направи всеки един от нас космополитан,т.е.гражданин на света.Но разбира се,само за задоволяване на онова чувство,на оная потребност човешка за повече знания,повече знания за различните места по света и народите,що ги населяват.

Изображение

    А после,после пак да се завърнеш в онази земя,в която си се родил,в която си видял светлина и живот,в която си отраснал и където си преживял щастливи и не толкова щастливи мигове.И нищо,че тази земя и този народ изживяват своето трудно време.Но кой народ не го е преживял!Ще го преживее и нашият.Та нали човек е онова велико творение,което с помощта и магията на словото уталожва болки и предава най-тънките нюанси на мисълта и чувствата си и че същото това слово през призмата на изкуството и литературата участва в своята скръб,но и в скръбта и възторзите на поколенията и народите,живели преди него.Че той е същият този човек,който е доказал,че е разбрал,че просветата на ума почти винаги иска и просвета на сърцето,защото тънък ум с грубо сърце е чудовищно съчетание,носещо анархия и гибел.Защото умът се храни със знания,но сърцето-с любов.А тя е тъй нужна в междусъседските ни отношения,защото нито знанието на езици,нито притежаването на средства могат да я заменят.

Изображение

    Там,в „Книгата на книгите“ има едно място,наречено Ода на любовта.И в него апологетът на християнството апостол Павел казва:“Да говоря всички езици,човешки или дори ангелски-щом любов нямам,ще бъда мед,що звънти или кимвал,що звека.“Защото само,ако любовта е в сърцата ни,то тогава не би било далеч времето,когато границите ще са минало и всеки ще може да посети своите съседи и всяка точка от земното кълбо,не за да бъде гастарбайтер,а да види забележителностите й и после ,после по дебеляновски да се завърне в бащината къща…

    Кой как ще да  приеме тези редове,но те са моя сън,моя блян,моето амвонно есе към вас.

Изображение

                                                                                 йерей Иван Илчев

Стандартен

Да бъде Твоята Воля

Изображение

Колко много искам аз да бъда,

но да бъда този,който всъщност съм,

да нехая за човешката отсъда

без страх за себе си и своя сън.

Спокойно хората да гледам във очите

и открито всичко,всичко да зова,

да не се страхувам нивга от бедите,

а всякога на всекиму в помощ да се отзова.

Но къде е всичко туй в живота?

А казват:свободна воля имали сме ний.

А как не сме далеч от скота

и как понякога от болка ни се вий.

От болка що заседнала в гърдите,

от която тъй без сили си остал

да бягаш на живота по стъгдите

и все на някого да си васал.

Какво е туй-свободна воля?!

Но къде,къде е тя?

Нещо се не връзва,моля!

И не виждам я,и я няма тя.

                                Защото тя е само чиста мисъл

                                що в главите ни корави зрей,

                                но в живота,в живота е без смисъл

                                и никак,ама никак не ни грей.

И в мигове такива до огледалото заставаме смутено

и в очи се ний погледнем крадешком

и виждаме лицето свое вледенено

и говорим си без думи,мълчешком.

Господи,да бъде Твоята Воля!

http://vbox7.com/play:02d882fd

Стандартен

Рецепта за успех

Изображение

Често пъти в дни на усамотение се питаме:кой може така да ни разбере,че да положи заради нас сърцето си?Кой може така да ни разбере,че да направи крачка към нашата самота?Нищо,че там,в самотата много по-често разцъфтяват живителните сили на нашите сърца,отколкото в шума на суетата!И често,братко,в тишината на твоите дни ти питаш себе си как да се реализираш в живота.Рецептата ли?Ами тя е много лесна!Никога,никога не се задържай на безизходна ситуация! Никога,никога не се любувай на себе си!Никога,никога не се колебай ни на минута да продължиш ли по-нататък!Просто смело продължи!Смело продължи и тогава ще познаеш в себе си широтата на едно любящо бащино сърце!Защото нима човек може да реализира своите възможности без Неговото присъствие?И когато се замислиш над това как да изпълниш своето предназначение,но онова,което показва кой си и за какво живееш,тогава отново сконфузено се питаш как да сториш това,когато спомените от погрешното ти минало или настоящите ти грешки затъмняват Неговия образ в тебе,затъмняват източника на Светлината в твоя живот,пробуждайки различни по вид съмнения и самосъжаления.Но не се колебай и никога не забравяй,че Той е,Който се грижи за всичко,което вълнува твоето сърце.Не забравяй,искаш ли усъвършенстване спомняй си винаги думите му:“Дерзай,чедо!Прощават ти се греховете!“.Защото дори да започнеш да губиш смисъла на своя живот,Неговата Светлина няма да угасне в сърцето ти и тогава в нощите на живота ти ще гори огънят на Неговата Любов като Факел и ще ти сочи Пътя,Пътя,по който да вървиш,за да не спънеш о камък ногата си.

Да,точно Той,Господ,ще запалва в тебе винаги огъня на Своето опрощение,за да изгорят в него тръните на твоите съмнения!Защото Господ те зове по име и Неговият Огън ще изгори в тебе корените на греха ти,за да не се отвратиш никога от себе си.Искаш ли да се реализираш?Тогава не продължавай да се колебаеш и да отлагаш момента на своя избор,боейки се от грешки.Ще продължаваш ли да стоиш в тъмнината на неведата?Няма ли да разкъсаш тази тъмнина с Неговия Огън?Ти трябва да сториш това,защото искаш ли да се освободиш от мрежата на неведомостта,трябва да се вслушаш в оня глас,който идва и от глъбините на твоето сърце.Защото този глас е Неговият Глас и тогава ще се отворят в тебе дверите на познанието и ще познаеш силата на Любовта.И тогава ще бъдеш изумен от нея!От Любовта,която ще откриеш в себе си!И ще видиш как много сили ще се отприщят в тебе,сили,с които ще пребориш трудностите на дните си и най-вече ще пребориш греховната си същност.

Замислял ли си се някога над всичко това?В съзерцанието на тишината ще навлезеш в глъбините на самото твое човешко съществуване и ще откриеш онова тайнствено Негово присъствие в твоето сърце и ще чуеш Гласа му,който тихо ти нашепва:Не бой се,аз съм с тебе във всяко твое изпитание и ще простя всяка твоя грешка,сторена в порива ти към съвършенство!И тогава ти ще се почувстваш освободен и опростен!Мислиш,че това е невъзможно?Пробвай!Само тогава ще усетиш как Христос ще те дарува със Своето Благословение и със Своето Велико Опрощение за грешките в твоя живот.Едва тогава ще разбереш,че всички полети и дръзновения в твоя живот са изтъкани от нишките на Неговото Благословение.

Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Стандартен