Блян

    Изображение

    „В началото беше Словото.И Словото беше у Бога.И Бог беше Словото.И всичко чрез Него стана.“

Философски слова,пълни с величие,идващо от величието именно на Словото.Защото то е космическа сила,незнаеща предели.Пък и нали самите ние сме се определили като такива,каквито сме в оня първи момент,когато сме приели Словото.И с него сме развивали мисълта си.После пък с мисълта си сме развивали Словото и така,развивайки мисъл и Слово,Слово и мисъл,сме навлизали все повече и повече в плановете на Всемира.

    Колко блажено се е чувствало човечеството,говорейки на един език,там някъде назад във времето,в ония дълбини на вечността,само неподозирайки,може би,че живее с философията на космополитизма.

Изображение

    Но нали човекът е дихание на Абсолюта и като такъв притежава в себе си частица от неговия разум,която го прави пълновластен господар на планетата Земя.Именно той,Негово величество човекът,е създал множество школи и академии и толкова науки.Той изучава всичко.Анализира,тегли,мери.Дири да постави синор на времето и пространството.С помощта на разума си достига до познанието,което е сила без предел,която полага своята власт над слънца и звездни системи.В дръзновението си човек предизвикателно е „хвърлил ръкавица“ дори на Създателя си.Така поне говори библейската легенда за Вавилонската кула,от която датира времето на разделянето на езиците.Но такъв е той,човекът.Воден от неистов стремеж да проникне в последните тайни на своето битие той ту литва в безпределния звезден свят на макрокосмоса,ту се потапя в чудния свят на атома или в безпределната дълбочина на собствената си душа.Със стихиен устрем той се е насочил към постигане и усвояване на все повече и повече знания и с факела им да озари дебрите на своето Аз и дебрите на земята,която обитава.

Изображение

    Дебрите на нашата Земя.На планетата Земя.Как само  звучат тези думи!А тя,нашата Земя,със своите огромни океани,морета,планини и пустини,която ни се струва неизмеримо голяма,представлява според астрономите само една прашинка,една точица и трябват 1 300 000 такива точици като нея,за да покрият площта на Слънцето.Но само някой да не си помисли,че то е най-голямото светило,защото пак според астрономите,в т.нар. съзвездие Малка мечка всяка звездичка е 150 пъти по-голяма от него. И това Слънце е отдалечено от нашата земя на „някакви си 150 млн. километра“.Какво са те за човешката мисъл,която се движи със скоростта на светлината!Няма преграда за човешкия дух,тръгнал да опознава света около себе си,света,в който живее.Какво са някакви си 837 км до Атина или пък жалките 331 км до Солун пред желанието да опознаеш държавата с най-древната култура.Да погледнеш отблизо града на Атина Палада,да зърнеш руините на Спарта или Некропола.Все творения на непримиримия човешки гений.После да прескочиш до Битоля,Скопие,Охрид и поне за миг да слееш мисленето си с мисленето на жителите на тази земя(което не е твоето мислене).А то непременно ще те отведе във времето,когато властва ненадминатият по военно дело,дори и до днес Александър Македонски с прозвището Велики.А след това да се насочиш към новия Рим,Византион,Царевия град,днешния Истанбул.Да се потопиш в атмосферата на този град и в неговите води,за да усетиш с всички свои фибри красотата на Босфора.А колко му е да отскочиш до самия Рим.Да зърнеш Колизеума.Да се сетиш за 12-те цезари.Да си спомниш за древното величие на Рим,чийто полъх се усеща дори и днес.Да видиш папата,за да не си под ударите на поговорката „Да идеш до Рим и да не видиш папата“,което означава,че все едно нищо не си видял.Ще бъде жалко да не се потопиш в делничността на гондолиерите на Венеция.А после,после се помъчи да не си космополитан.Не ще успееш.Твоето сърце не ще ти позволи.Защото нищо не е в състояние да спре това сърце да бие лудо под напора на чувствата,предизвикани от ония,оставящи ни в захлас гледки на райски кътчета по планетата Земя.

Изображение

    Да,на един дъх се разходих по Балканите,че даже и извън тях.Сега ще си поема дъх,за да мога уверено да кажа:красота в родината не липсва,но справедливостта повелява да признаем,че още твърде много красота Бог е изсипал и извън нейните предели.Красота,която можеш да видиш и опознаеш най-вече чрез докосване до живата реалност.По този въпрос работи и светът.Да направи границите символични.Да направи всеки един от нас космополитан,т.е.гражданин на света.Но разбира се,само за задоволяване на онова чувство,на оная потребност човешка за повече знания,повече знания за различните места по света и народите,що ги населяват.

Изображение

    А после,после пак да се завърнеш в онази земя,в която си се родил,в която си видял светлина и живот,в която си отраснал и където си преживял щастливи и не толкова щастливи мигове.И нищо,че тази земя и този народ изживяват своето трудно време.Но кой народ не го е преживял!Ще го преживее и нашият.Та нали човек е онова велико творение,което с помощта и магията на словото уталожва болки и предава най-тънките нюанси на мисълта и чувствата си и че същото това слово през призмата на изкуството и литературата участва в своята скръб,но и в скръбта и възторзите на поколенията и народите,живели преди него.Че той е същият този човек,който е доказал,че е разбрал,че просветата на ума почти винаги иска и просвета на сърцето,защото тънък ум с грубо сърце е чудовищно съчетание,носещо анархия и гибел.Защото умът се храни със знания,но сърцето-с любов.А тя е тъй нужна в междусъседските ни отношения,защото нито знанието на езици,нито притежаването на средства могат да я заменят.

Изображение

    Там,в „Книгата на книгите“ има едно място,наречено Ода на любовта.И в него апологетът на християнството апостол Павел казва:“Да говоря всички езици,човешки или дори ангелски-щом любов нямам,ще бъда мед,що звънти или кимвал,що звека.“Защото само,ако любовта е в сърцата ни,то тогава не би било далеч времето,когато границите ще са минало и всеки ще може да посети своите съседи и всяка точка от земното кълбо,не за да бъде гастарбайтер,а да види забележителностите й и после ,после по дебеляновски да се завърне в бащината къща…

    Кой как ще да  приеме тези редове,но те са моя сън,моя блян,моето амвонно есе към вас.

Изображение

                                                                                 йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s