За успехите и неуспехите на дните ни

    Изображение

    Ние,хората,идваме на този свят по един и същи начин.Но си отиваме различно!Всеки според делата си!Никой не отнася нищо със себе си,но приживе се делим на бедни и богати-според благата,които придобиваме,ползваме и управляваме.Идвайки на този свят на всеки един от нас,Бог дава свобода на избор и талант.Ония,които не заравят талантите си в земята успяват и стават богати,а които ги заравят,обладани от леност стават бедни.Защото в основата на имущественото деление на хората стои най-вече отношението към труда-ония,които приемат труда като вътрешна потребност,като призвание,са тези,които успяват,а други,които го приемат като тегоба,като нещо неприятно,като нещо унизително са,които не успяват,които се провалят в живота.

    Човек  идва на този свят да твори и претворява,в обикновения,човешки смисъл на тази дума,т.е.да създава блага.Но дори отношението към благата в живота ни е различно.А знайно е,че Бог за всекиго от нас още от зачатието заделя достатъчно блага.Нужно е да повярваш,че хлябът ти е подсигурен и да работиш,за да си го заслужиш.Защото не работиш ли,идва бедността.От този поглед бедността е порок,ужасен порок,нелюбие към труда.Бедността е и безбожие.Неверие в Бога и в своите сили.Какво казва Бог?Повярвай,за да ти помогна.Ако не можеш в Мене,то поне повярвай в себе си.Защото вярата винаги помага,а Вярата в Бога е нещо възвишено и силно.Но не по-малко силна е и онази,обикновена,делнична вяра.Вярата,че днес денят ще е по-хубав,трудът-по-резултатен,животът-по-добър.А да повярваш в успеха си-о,наполовина си успял.А някои никога не допускат до себе си подобни мисли и затова не успяват.

    Сещате ли се за Лафонтен и неговата басня за двете жаби,попаднали в гърне с мляко?Жабата-песимист казала:тук ще се мре! и наистина се удавила.Жабата-оптимист казала:Мога да плувам!Какво друго ми остава,освен да опитвам да изляза от гърнето и тя опитвала,опитвала…

Всеки един от вас знае края на баснята.Млякото се превърнало в сметана и жабата успяла да излезе от гърнето.

    Така е и в живота.Но въпросът на всеки психолог е:защо някои придобиват синдром на непоносимост към успеха?Формулировката звучи,сякаш е невъзможно това.Проявяването му е,че човек прави всичко възможно,за да не успее.А причината е,че той се опасява,че успехът ще стовари върху му нови условия и най-вече нови възможности за труд.Но…на него не му се работи.И затова по-лесно е да не успееш.Хем другите ще те съжаляват,хем няма да биеш на очи,хем ще мързелуваш на воля.Защото успехът влече след себе си задължения и отговорности,защото той е път нагоре,защото е път,изпълнен с непрестанни усилия и ангажименти.А някои не обичат усилията,още по-малко ангажиментите.Затова се делим на успели и неуспели,на бедни и богати,но най-точно-на обичащи и необичащи труда.Затова не заравяйте талантите си!Повярвайте в Бога и себе си!И ще успеете в живота!Защото Бог ще ви благослови!Бъдете благословени!

  П.П.Когато говоря за бедни и богати имам предвид богатство,постигнато с почтен труд.

Изображение

                                                                    йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s