За деня,в който съвестта проговаря

светлина 3

Кога,ако не сега можем да поговорим за силата на вярата и гласа на съвестта,за немощта на безверието и мерзостта на безсъвестието!

И тъй,веднъж бях повикан за изповед и причастие на млада жена.Влязох в опечаления дом и пристъпих към леглото й.В него имаше живи мощи.Злокачествен тумор бе стопил плътта й.Восъчна бледост бе покрила приживе лицето й.Помолих близките й да ни освободят от присъствието си и изповедта започна.Гласът й беше много,много немощен,но в настъпилата тишина думите на греха й плющяха като камшици в ушите ми.

Всичко било преди седем години.Мъжът й бил голям приятел на алкохола,че и на всичко отгоре ленив и свадлив.Животът й се стъжнил отвсякъде.След многото неуспешни опити да го откаже от алкохола,след многото свади помежду им,които често приключвали физически зле за нея,тя най-после решила да се отърве от него,но не чрез развод!Всичко станало много,много лесно,безкрайно лесно,както каза тя.Една вечер,след поредния алкохолен маратон на мъжа й сутринта той не се събужда и завинаги преминава в небитието.Подозрения върху нея не падат.Диагнозата за смъртта на съпруга й е-Алкохолно отравяне с фалшив алкохол.Никой не се учудва,нито пък усъмнява,защото всички техни познати знаели много добре,че мъжът й е на ти с алкохола отдавна.Но трагедията на младата жена започва след погребението на мъжа й.Невръстните й деца започват да търсят баща си.Огромната омраза,трупана с години към мъжа й мигновено се изпарява.Въпроси като камбанен звън зазвучали в главата й:Защо постъпи така?Защо го отрови?Можеше с един развод всичко да се реши по един по-човешки начин.Но при развода той би получил част от жилището й,а тя не искала той да пропива и тези пари,пари от личното нейно жилище-наследство от баща й.

Колко дълбоко се мамела тя,че след неговото тотално премахване за нея ще започне щастлив живот.Напротив,след смъртта на мъжа й,както тя казва навлязла в просторите и във времето на ада.Нямала миг покой:защо,защо,защо,защо го отрови?Звънял постоянният въпрос в главата й.Възмездието,както казва тя скоро почукало на вратата й.Открили й злокачествен тумор.Никакви лечения не успели да й помогнат.

-Аз съм това,което виждате,отче.

А това,което виждах бе един скелет,обвит с жълтеникава кожа и едни пронизващи ме отчаяни очи.Прочетох опрощаващата молитва и я причестих.Някаква благост осени лицето й и тя притвори ужасените си очи.Завърши живота си с последна тежка,шумна,облекчаваща въздишка.

След погребението й си мислих колко много този случай прилича на онзи на Достоевски от „Престъпление и наказание“.И там,спомнете си студентът Разколников(името му не е случайно) решава да се избави от своята бедност,като убие злата собственичка на къщата,в която той живее под наем и да я ограби.

-„Никой няма да съжалява тази алчна и зла бабушкера“.С нейните пари ще помогне на десетки бедни студенти като него,разсъждавал той.А тя е никому ненужна,една въшка,една нищожна буболечка,която не му дава покой с алчните си напомняния,че той от половин година не си е плащал наема.Алчна,алчна лихварка е тази бабушкера Алена Ивановна и не заслужава да живее.И той решава да я убие.И го прави.В момента,когато я убива точно тогава на гости й идва нейната сестра и става неволен свидетел на убийството.Разколников,за да се прикрие убива и нея.Добре заличава следите си,а тези,които не може насочва в грешна посока.Спомняте си,нали!Точно по него време в дома на старата жена е имало бояджии и вината се стоварва върху един от тях-Николай,понеже при личните му вещи Разколников слага вещи от старата жена.По такъв начин се разтоварва от подозрение.

И ето,Разколников по отношение на улики към него е абсолютно чист,чист като младенец:пред очите на закона и на държавата,но не и пред очите на собствената си съвест.Гласът на съвестта в него става все по-силен и настоятелен:защо,защо,защо уби старата жена,а с нея и сестра й?Спомняте ли си мига,в който Разколников в центъра на селото влиза в най-голямата и кална локва,бие се в гърдите и удря чело в тинята,даже целува вонящата кал и повтаря:

-„Аз,аз,аз убих старите жени-бабичката Алена и сестра й Лизбета“.

След това признание той се предава на закона и с облекчение отива на заточение.

В  тези два примера,които ви представих с поразителна правдивост е показана силата на съвестта и невъзможността на човека да я принуди да замлъкне.Студентът Разколников от преди близо век и младата жена в наше време са онези представители на нравствения нихилизъм,който понякога за съжаление обхваща всеки един от нас,но не всички стават подвластни на неговите повеления.Вярвам,във вашите глави,както в моята напира един въпрос:Какъв е този тайнствен подтик у нас и откъде идва неговата неимоверна сила?Извършва се грях.Уликите-една част отстранени,други-насочени в грешна посока.За този грях никой човек не знае,никой,съвсем никой!Но нещо не дава покой на виновника,нещо говори,терзае,измъчва!И не замлъква,докато виновникът не разкрие,не изповяда греха си.Кой дава сила на гласа на Съвестта,че той така властно господства над нас и ни принуждава да се вслушваме в него,в неговите повеления.

Чуйте какво казва Жан-Жак Русо за съвестта:“Съвест,съвест!Ти си Божествен,безсмъртен и небесен глас!Ти си единственият ръководител на невежите и ограничени,но разумни и свободни човешки същества!Ти си непогрешим съдник на доброто и злото!От тебе идват нравствените постъпки у човека,които го издигат над другите творения.Без тебе,Съвест,аз оставам с печалното предимство над тях,че се заплитам от заблуждение в заблуждение,благодарение на един хладен разум без правила и на един студен разсъдък без принципи“.А Кьонигсбергския мъдрец и философ Имануел Кант казва:“Две неща изпълват с все по-растящо благоговение и удивление душата ми,с които се занимава разумът ми.Те са:звездното небе над главата ми и нравственият закон в сърцето ми!“

Съвестта в нас и нравственият порядък в света,макар и наглед безмълвни,по един категоричен начин заявяват:разумът в нас предполага друг Върховен разум,който влага в нас съвестта и нравствения порядък и този Върховен разум носи краткото име Бог.Нека той ви благослови никога да не заглушавате гласа на Съвестта у вас,защото само чрез него вие,т.е. ние сме тези,които сме,т.е. човеци с главно Ч.

Христос Воскресе!Во истина воскресе!

Ваш в Христа молитствовател йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s