„Когато Бог е с тебе,кой ще бъде против тебе“

 Изображение

   Рояк спомени като пъстър калейдоскоп премина пред очите на стария Котобану във вихъра на толкова смесени чувства.Системата на ДС със своя смазващ апарат бе изцедила от него вярата,че ще успее да сбъдне мечтата си.Мечтата,за която не знаеха дори майка му,баща му и брат му,но те,служителите от ДС,знаеха от години.И точно,когато тази негова вяра беше в най-критичната си точка,точката,предшестваща сриването й,Абсолютът я подкрепи по най-безапелационен начин и тя отново живна.Но…всичко по реда си.

   Майка му получи бъбречни кризи.Лекуващият я лекар й препоръча балнеосанаториум и макар и с неохота тя прие и скоро замина от дома им.Домашните грижи легнаха върху плещите на малкия Котобану и брат му,защото баща им беше много ангажиран.Той беше много близък с един негов колега и този колега,заедно със съпругата си,като че ли  бяха решили постоянно да са им в помощ.Често идваха и носеха готвени ястия,за да не са на сухоежбина.Един неделен ден бяха дошли точно по обяд.Малко,след като бяха влезли в малката остъклена веранда,се изви мощна лятна буря.Дъждът като из ведро се сипеше върху земята.Котобану,брат му и баща му бяха от едната страна на масата,а от другата бяха колегата на баща му със съпругата си.Тя извади приготвеното от нея ястие и помоли Котобану да го притопли.Дъждът яростно плющеше.Гръмотевици раздираха въздуха.Мълнии прорязваха небето.Котобану стопли ястието и уловил тенджерата за двете дръжки,тъкмо я поднасяше върху масата,когато мощен гръм разтресе къщата им и мълния като огнен меч премина през стъклата на верандата,после премина по средата на масата пред очите на всички и спря точно пред гърдите му,като обгори реверите на ризата му.В първия миг Котобану дори не разбра какво се случи.Всичко беше кратко,но изключително зашеметяващо.Ако този огнен меч беше продължил само някакви си 7-8 см да навлезе навътре в пространството и щеше да прониже гърдите му!Но той спря пред самите тях и пред него.Съпругата на колегата на баща му,изумена от случващото се,пребледняла като смъртник,само успя да промълви:“Трябва курбан да му принесете!“

   Колкото и страшно да беше случилото се,все пак „всяко чудо за три дни“,както казва народът,то започна да пребивава в миналото.Но,о,чудо!!!Познати на баща му,които по една или друга причина са търсили помощта на дуловската прорицателка ги навестяваха периодично,казвайки че са изпратени от нея.Думите,що казваха на баща му бяха:“Кажи на сина си да не се плаши и да не се притеснява от никого и онова,що си е намислил да го следва докрай!Тъй му кажете:Бог го докосна,Бог го посочи с пръст,с огнен пръст!“

   Едва сега малкият Котобану,сещайки се за оня бурен ден,когато къщата им бе ударена от гръм и мълния премина в нея и спря пред гърдите му,разбра смисъла на нейните думи,думите на прорицателката от Дулово.Смелостта и вярата му отново добиха мощ,която бе плод на всичко онова,което се случи с него.Малкият Котобану се сети за едни библейски слова:“Когато Бог е с тебе,кой ще бъде против тебе!“Думи,отстоящи на повече от 4000 години,но думи,които по категоричен начин отстояват върховенството на онази Истина,Която Е Път и Живот и Която ни прави свободни!

                                                            йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s