Пелинени спомени

Котобану притвори очи.На невидимата полоса между доброто и злото все още спореха неговите постоянни спътници-ангелът му хранител и ангелът му съблазнител.От сцените на живота му всеки един от тях извличаше своите активи или пасиви и спорът им относно нравствеността на постъпките му не секваше,но все пак и двамата желаеха Котобану да може да види всеки един миг на дните си земни.Ето едни такива се задаваха.

Той вече е млад свещеник.Едва беше почнал своите служения по селата на Делиормана,когато го навестиха и другарите от ДС.В един неделен дъждовен есенен ден едно сиво „Жигули“ спря на спирката,където той очакваше автобуса,за да се прибере след своето служение.“Дружелюбни“ млади хора заговориха отвътре:“Отче,има едно място,ние сме в твоята посока.“

Дъждът,макар и ситен беше почнал да прониква в дрехите му,тъй че Котобану не се поколеба да влезе в колата.В нея  младите хора го посрещнаха с усмивка.Той затвори вратата на колата и тя бързо взе да набира скорост по мократа асфалтова настилка.Но само след няколко минути шофьорът промени посоката и навлезе в гората край пътя по един коларски път,посипан с чакъл.След още няколко минути колата спря в една невероятно гъста част на делиорманската гора.Настъпи тягостно мълчание.Котобану се озадачи още когато колата свърна по горския път и целият беше в очакване на какво ли не.Дълбоко съжаление вече го давеше в гърдите и стискаше за гърлото,тъй че той пръв заговори:

-Какво става?Защо сме тук и какво искате от мене?

Усмивките по лицата на младите хора бяха изчезнали незнайно къде.Вместо тях по лицата им бе застинала някаква загадъчна „загриженост“ къмто някого,но към кого Котобану не знаеше.В настъпилата неловка тишина загадъчността на всичко,което се случваше нарастваше.Пръв отново я наруши Котобану:

-Защо е всичко това?Какво искате от мене?

Заговори Мавъра(Котобану успя на всеки от тримата да даде име.Матовия нарече Мавъра,русия-Руснака,а бледоликия с черната коса и черните очи-Карагьоза.):

-Вярвам няма нужда от много думи.Всеки от нас е обявил своята лоялност към народната власт.Искаме същата лоялност и от тебе!

-Какво искате да кажете?-запита Котобану.Говорете направо!Без недомлъвки!

-Искаме от тебе сътрудничество-заговори и русия.

-За какво сътрудничество става дума!Аз съм само един поп.

-Да,ама винаги си сред хора,което е важно за нас.А когато знаем какво мислят хората около тебе,това е още по-важно за нас.

-Вие какво?Искате от мене да съм „чичо-пейче“?

-Е-е-е,не се изразявай така грубо!Просто да сме добри познати и в приятелски разговори да преминават срещите ни.А когато не можем да се срещнем ти писмено да ни уведомяваш за всичко,което виждаш и чуваш.

Младият Котобану почервеня от гняв.Това видяха тримата и Мавъра рече:

-За днес толкова.

После запали колата и я обърна по посока на главния асфалтиран път.Скоро гумите й плющяха по мокрия асфалт към града.

Котобану се прибра духовно опустошен,като че ли беше чукал камъни в каменоломна.Какво бяха решили управляващите,че са му пратили тези тримата?От кои точно бяха те?Че са от ДС,са.Но от VІ-то ли са или кой знае от кое?Но бяха абсолютно дръзки и арогантни към него.

На третия ден след случката в дома на Котобану дойде един много,много стар познат,който започна разговора помежду им с думите:

-Хей,забравихме се!Така не може.Защо сме хора?Да припомним отдавнашното ни познанство-и извади бутилка ром(любимото му питие) и ръчно увита хартиена фуния с прясно изпечени фъстъци.И започнаха едни нескончаеми спомени от отдавнашното им познанство.Чашка по чашка,спомен след спомен!Само,че спомените бяха повече,отколкото физическите сили на стария познат да неутрализира действието на погълнатия алкохол.Малко по малко езикът му се вдървяваше и думите ставаха все по-заоблени.Ако думите му се заобляха,то паметта му по силата на максимата „Във виното е истината“ все повече и повече се отваряше и макар че беше трудно на езика му,той не спираше да говори.Внезапно отвори темата за ДС.Колко много тя е била в помощ на държавата и колко много кадърни млади хора работели в нея.

-Сега на България -патриотично подхвана той-са й нужни предани синове и дъщери,които да имат очи и уши  на тила си.

Котобану отдавна пропускаше множеството приказки покрай ушите си,но когато се отвори думата за ДС и нейната нужда от помощници,наостри слух.След още няколко чашки дойде моментът на откровенията,че самият той е в редиците на ДС и е поел ангажименти пред тях да поговори с мене по въпроса за приемането ми в редиците й.Тук Котобану не издържа,потупа стария си познат по гърба с думите:

-Късно стана вече!Пък и доста си поприказвахме.Нека оставим нещата в ръцете на деня,защото утрото е по-мъдро от нощта,нали?

Старият познат кимна утвърдително с глава,изправи се и с леко моряшка походка тръгна да си ходи,като последните му думи бяха:

-На държавата са й нужни помощници.

Котобану го отпрати и макар да беше наближила полунощ,той не можеше да заспи.Думите на стария познат като камшици плющяха във въздуха,позагладени от алкохола:

-На България-я-я сега са й нужни-и-и предани синове-е-е и дъщери-и-и,които да имат очи-и-и и уши-и-и и на тила-а-а си!

Този си беше повярвал,че е от преданите синове и дъщери!-трескаво мислеше Котобану и сънят му убягваше от клепачите.До късно през нощта той не можа да заспи.

След седмица при поредното му служение в едно от поверените му села,случаят се повтори.На спирката,където той чакаше автобуса за града спря отново кола,този път по-нова.Отново вратата се отвори и Котобану видя в нея тримата познати.Отново последва покана,но този път той не пожела да влезе.Но къде ти! Веднага двамата,без шофьора,слязоха и с пресилени усмивки,като че ли бяха твърде близки с него се доближиха и застанаха от двете му страни.Единият се наведе и пошушна в ухото му:

-Нека не правим сцени пред хората!Качи се в колата и да тръгваме!

Другият взе чантата от ръцете му и бързо я прибра в багажника на колата.Котобану нямаше що да стори и макар и с нежелание влезе в нея.И отново колата пое по същия маршрут-навътре в гората на Делиормана.И отново в една доста гъста част от нея спря.Този път Котобану започна веднага:

-Какво искате от мене?Да съм ви правил намеци или изобщо да съм поискал да съм от вас,да бъда сред вас?Не,нали!Тогава защо не ме оставите да си ходя по живо,по здраво?

Отново Мавъра започна:

-Виж какво,нека не си ставаме неприятни!Защото в този живот всичко може да му се случи на човек-я тухла от някой строеж или саксия от някоя тераса да падне на главата му!!!Хайде,ние възрастните умеем да се пазим.Но децата,малките деца!О,колко непредпазливи са те!Как могат да хукнат след скокливата топка и да пресекат пътя на пиян шофьор!И, о,не ми се мисли за последствията!

Другият от тримата го прекъсна и рече:

-Стига,стига,нека не се плашим!Нека го оставим да проумее кои сме ние и за какво се борим!Пък и сме в началото.Той е умно момче и надявам се да разбере същината на нашето желание.

Шофьорът запали колата и не след дълго тя отново беше на главния път.Котобану с неприкрита неприязън слезе от нея и без да каже никому нищо се отдалечи.Пътьом той си мислеше колко сериозна започна да става ситуацията и трескаво започна да търси изход от нея,но така и нищо съществено не му идваше на ум.После поривисто си рече:

-Като сте решили да си играем на тайни и явни,тъй да бъде!

Без да се бави купи лента на малкия си немски(ГДР) апарат.Внимателно се вглеждаше в хората,които срещаше и отминаваше по пътя си.Скоро той,без тримата да подозират,беше по петите им-научи къде живеят,видя кои са децата им,кои са съпругите им.От достатъчно дискретно разстояние направи снимки на тримата,а от близко разстояние,почти очи в очи направи снимки на децата и жените им.Лентата бързо бе дадена за промиване,а после по същия начин бяха поръчани и снимките.Макар и непрофесионални,върху тях достатъчно отчетливо лицата на децата и жените на тримата.Котобану беше готов за поредната среща с тях!И тя не закъсня.

Макар и да беше минал месец тримата напомниха за себе си.В един неделен ден колата отново го причакваше,спряна  в една задънена уличка на селото,в което служеше.Когато Котобану се приближи към автобусната спирка,отново двамата с престорените усмивки слязоха от нея и раболепно го поканиха да влезе при тях.Той вече знаеше,че не може да им се противопоставя пред хората и неохотно  влезе в колата.И отново тя забоботи по нови и нови незнайни горски пътеки.Спря в гъстата част на гората и само минута след това започна вече познатия от предишните срещи диалог:

-Какво стана?Оставихме ви достатъчно време за размисъл.Сторихте ли това?Помислихте ли върху предложението ни?

Тези думи бяха изречени от единия от тримата,който досега не беше казвал ни дума.Видимо той се показваше по-добрия от тях,но русия погледна към Мавъра и ехидно се изсмя на колегата си:

-Ти какво?Да не би да го калесваш?Ребром,ребром му го казваш и ако не приеме ще усети последствията.Ако не той,може децата му.

Тук Котобану потрепери от гняв,но все пак сдържано бръкна в чантата си и извади от нея плика със снимките,които беше направил.С хладна усмивка ги подаде в ръцете на Мавъра.

-Какво е това?-запита той.

-Отвори и ще видиш-рече му Котобану.

Настъпи гробна тишина.Снимките преминаваха от ръка на ръка между тримата.Русият рече:

-Е,и!Какво искаш да ни кажеш?

-Не е ли видно?-попита Котобану.Ако нещо се случи с децата ми,а аз да съм добре,нищо не ще ме спре да се случи същото и с вашите деца!

-О,о,о!Играта загрубя-рече Мавъра.Ти чуваш ли се какво говориш-просъска той-че ние сме още тук и още сега можем да свършим с тебе и да намерят след време само кокалите ти.

-Можете,но не ще го направите,нали!

-О,о,ти си бил костелив орех!-процеди през зъби русия.

Тогава  “ добрият“ се намеси и каза:

-Стига,стига,да караме по-спокойно,а?

-Как по-спокойно,като ме карате да ставам доносник?-рече Котобану.Ще се оплача на Патриарха,тъй да знаете-продължи той.

Побеснял Мавърът рече:

-Ако щеш на арменския поп се оплачи!Все тая!Всички са наши!

Отново „добрият“ се обади:

-Нека не разваляме отношенията си.

С това разговорът приключи и отново излязоха от усоето на гората и поеха по асфалтирания път към града.

С всеки ден Котобану все повече и повече разбираше сериозността на положението,в което бе изпаднал.Той вече избягваше да върви под строежи и балкони на блокове.

Внезапно ни в туй,ни в онуй време бе посетен от едно младо момче,което каза,че майка му често ходи в градския храм.Момчето също направи опит да го убеди,че да помогнеш с каквото можеш на Родината не е нито грях,нито пък лоша постъпка.Даже той оставил гарсониерата си,за да се ползва за явочни срещи.

Момчето говореше всичко това с някаква вътрешна гордост.При все това Котобану поговори с него и направи опит да го разубеди да не си дава жилището за срещи,но момчето разпалено каза,че за това е получавало наем,при което той приключи с разубеждаването.Много болно му стана,когато момчето(явно изпратено от тримата) започна да го увещава колко леко е да си помощник на ДС,за което почти никой не знае(е,с изключение на неколцина,разбира се).Тогава той се постара разговорът да приключи по-скоро.Момчето си замина,но остави много въпросителни в главата на Котобану.

Защо някои с такова удоволствие се включваха като помощници на ДС?Какво е това удоволствие да слухтиш и да носиш после това на някой друг,като обричаш тези,за които си говорил много често на тотално обезличаване,а често и на физически край.

Внезапно телефонът иззвъня.Котобану вдигна слушалката.В нея звучеше гласът на Мавъра:

-Утре,отче,след службата отново ще бъдем там!Обаждаме ти се да знаеш!

И затвори.Котобану сбръчка вежди и си рече:

-Този пък защо се обажда?Какво цели с това обаждане?

Какво друго,освен да направи нощта му безсънна!Дълго време той се въртя в леглото като обран габровец.Едва призори успя да заспи.Сънува сън.Момчетата,които правиха опит да го вербуват,по-точно бяха в помощ на вербовчиците от ДС,изведнъж проумели всичко,което той се опитваше да им каже,се отказват да бъдат в помощ на ДС.Те смело заявяват това пред представителите на системата,но о,ужас!ДС не оставя нещата без последствия-момчето,което беше на „ти“ с алкохола умира по загадъчен начин,натровено с алкохол;другото,което беше електротехник на селскостопански машини умира по още по-жесток начин-накълцано от сламорезачката на комбайн.

В неделния ден будилникът безмилостно иззвъня в шест.С мътна от безсънието и най-вече от кошмарния сън глава,Котобану се събуди.Бързо се облече и след броени минути вече беше на спирката и чакаше автобуса за селото,в което служеше.Службата мина прекрасно.Макар и уморен от безсънието,той все пак успя да надделее умората от него и най-вече от кошмара,който сънува.Часовете се изнизаха в разговори с миряните след служението.Той беше доволен.С всяка изминала седмица,след всяко служение хората все повече и повече му гласуваха доверие и броят им,макар и бавно нарастваше.Взе си довиждане с тях и тръгна към спирката,откъдето хващаше автобуса за града.Но там наистина вече го чакаха тримата му познайници в друга кола с цвят на кафе с мляко.Вече знаеше-безсмислено е да им се противопоставя.Мавъра и русия слязоха от колата,за да го поканят в нея и по-точно да му покажат безсмислието на упорството,ако откаже да влезе в нея.Едва влязъл,колата потегли отново по познатите горски маршрути и пак там,нейде в гъстата гора на Делиормана спря.Котобану умишлено мълчеше.Тишината бе нарушена от „добрия“.

-Как си?-рече той.От три седмици не сме се виждали.Време,достатъчно човек пространно и сериозно да размисли за всичко важно в живота си.

Още недовършил и Мавърът го прекъсна:

-И да даде отговор на въпроса,който сме му поставили!

Настъпи пълна тишина,в която дори лекият прохладен ветрец,който раздвижваше листата на дърветата се чуваше.Русият наруши тишината.Дръзко и нагло той рече:

-Слушай,момче!Нямаме търпение да се занимаваме дълго с тебе.Да не мислиш,че си само ти?Още десетки,какво говоря,още стотици чакат подобен разговор.Тъй,че казвай без да се бавиш отговора си,пък ние ще мислим какво да правим с тебе.Но откажеш ли,животът ти ще бъде стъжнен отвсякъде-родата ти ще те намрази,пък за съседите да не говорим!

Котобану прие тези думи за самохвални и преувеличени и затова спокойно каза:

-Не приемам предложението ви!

Мавърът присви очи и с презрителна гримаса рече:

-Какво се церемоним с тебе!Бързо слизай от колата!Марш навън!

Русият отвори вратата и добави:

-Отсега нататък някои работи ще ти се прояснят!

Котобану стисна дръжката на чантата,която държеше в ръка,с другата-расото и слезе.Беше някъде към три следобед.Колата даде газ и изчезна от погледа му.Сега той беше сам,абсолютно сам в една от най-гъстите части на гората.Внимателно съблече расото и още по-внимателно го сгъна и прехвърли през ръка.Първото,което трябваше да направи беше да се ориентира накъде да върви.Той си спомни как като деца учиха да определят посоките на света по белези в гората.Северната страна на дърветата меше покрита с мъх.После се стремеше да не изпуска от очи пътя ,по който дойдоха в гората.

Незнайно откъде,макар и да не беше спал добре през нощта,му дойдоха сили и той уверено и бодро закрачи по горския път.След двучасов преход през горските дебри,той спря за малко да си отдъхне,хем да разбере дали не се е отдалечил от едва различимия път,виещ се под клоните на младата зелена гора.Изведнъж сърцето му заби лудо.На някакви си 40-50 метра той съзря  дива свиня с малките си,неуморно стрелкащи се в гъсталака прасенца.Беше чувал от ловци,че в такива случаи ситуацията е много опасна-ако някое от малките прасенца наивно и невинно полюбопитства за неговото присъствие в гората и се доближи до него,не се знае как ще реагира дивата свиня,неговата майка-ако го счете за опасност може и да го атакува.

-Не дай,Боже!-помисли си Котобану-и глиганът да е тук.Тогава ситуацията става много,много опасна.Той замръзна на мястото си.Дивата свиня порови още из горската почва,изгрухтя и тръгна напред.След нея тръгнаха и малките шарени прасенца.Гледката,колкото беше опасна,толкова беше и умилителна.

Когато сърцето му спря да бие учестено,Котобану отново тръгна по пътеката.След още около час той съзря първите къщи на селото.Това го поуспокои и той,макар и уморен уверено продължи.Успя да улови късния автобус за града.Едва когато се прибра в къщи си даде сметка колко път беше извървял сам през гората.Краката му пулсираха от умора,но още по-изморено беше тялото му,може би и от психическата умора на неизвестността,която го очакваше.

Само след седмица думите на Мавъра започнаха да се изпълняват.Част от роднините му,които работеха в МВР го загърбиха.Дори брат му,подработван от хората на ДС стана хладен и язвителен към него.А съседите!Те като че ли се бяха наговорили и по едно и също време спряха да го забелязват и да отговарят на поздрава му.

При една от поредните му служби една мирянка поиска разяснение за разликата между католици,православни и протестанти.След думите,които каза в разяснение на неделния евангелски текст,Котобану започна да обяснява и за разделението в Църквата.Старите жени внимателно слушаха.Една от тях трепна,когато той каза,че католическата църква създава икуменическото движение за обединяване на църквите.

-Икуменизмът няма да го бъде!-рече им Котобану-защото католиците искат главенството на църквата.

Добре,службата мина,но само след три дни той получи призовка да се яви в Районното управление на МВР за справка.Точно в уречения час беше в районното управление.Почака 20-25 минути и когато никой не се обърна към него понечи да си тръгне.Тогава изведнъж дежурният милиционер,който и без друго „хвърляше по едно око“ към него,грубо му извика:

-Накъде тръгна?Имаш призовка да се явиш тук!

-Да,имам!-рече Котобану.И се явих.Но не мога да чакам някого,който не може да си подрежда работите безкрайно.Имам си и други задължения!

-Да мълчиш!-грубо изсъска милиционерът.Сядай си на задника и чакай!Ще чакаш и цял ден,ако се наложи!

Това вбеси Котобану.

-Ама какво си въобразяват тези?Какво е сторил,че да се отнасят така с него?

Едва си помисли това и ето вратата с номера,където трябваше да се яви се отвори и оттам строг глас каза:

-Да влезе!

Милиционерът-пазач,червен от гняв рече:

-Тебе чакат,влизай и дупе да ти е яко!

Котобану влезе в просторна,огряна от утринното слънце стая.Там бяха тримата му познати плюс още един,който може би беше дирижиращият ситуацията.Още с влизането този,непознатият се обърна грубо към него:

-Къде тръгна?Нали имаш уречен час на явяване в МВР?

-Имам и дойдох.Чаках половин час и след като не се намери някой,който да ми каже за какво ме викат тук,поради наличие и на други ангажименти ,си тръгнах-каза Котобану.

-Ама ти си бил чвор,бе!-рече непознатия,а тримата му познати го гледаха със зверски погледи,като че ли искаха с очи да го убият.

-Да,ама можем да ти превием врата.Още повече,че ти си го заслужаваш-рече непознатия.

-С какво съм го заслужил?Какво съм сторил?

-Че и питаш!Да не би аз да съм говорил на бабите,че комунизмът няма да го бъде.Ти си го говорил и само затова можем да те пратим в Белене да чукаш камъни-ядовито каза непознатия.

Котобану разбра,че на последната служба някоя баба е казала за това,което им е говорил.

-Съжалявам,но трябва да ме освободите час по-скоро.Абсолютно без никакво провинение съм тук.

-Че и се осмеляваш да говориш,че това не е провинение да говориш,че комунизмът няма да го бъде!-побеснял изрева непознатият.

-Там е работата,че има недоразумение.Никога подобно нещо не съм говорил.Говорих за Вярата.Говорих за разединението в църквата и за опитите на католическата да извърши обединението на православната и протестантската църква под нейното главенство.Това движение се нарича икуменизъм.Явно,когато говорих в църквата,макар да разясних какво означава думата икуменизъм,някоя баба вероятно не ме е разбрала и ви го е предала в съвсем друг вариант.

Четиримата в стаята стояха като ударени с мокър парцал по главата.Ситуацията коренно се промени и тогава „добрият“ от тримата познати заговори кротко:

-Ето,виждаш ли колко много неща още можем да си кажем.Ние не всичко знаем,а искаме да знаем и най-вече какви ги вършат противниците на нашата система,но ни трябват такива начетени млади хора като тебе.

Котобану стана и попита:

-Може ли вече да си ходя?

-Свободен си!-рече непознатият.Но пак ще се видим.

Котобану с навъсен поглед излезе от приемната.Мина като вихър покрай дежурния милиционер,отвори поривисто вратата и излезе навън.Едва тук си пое с пълни гърди въздух,който след онези четиримата беше започнал да му липсва.

На другия ден брат му мина да се видят.Той учеше висшето си медицинско образование.Получил „невинно“ подсказване,че тъй като брат му е поп можело да се наложи да го прекъсне.

-Ако нещо подобно се случи-каза брат му-да знаеш,отказвам се чрез Държавен вестник от тебе и от това,което си.

Отдавна сълзи не се бяха появявали в очите на Котобану,но сега дори заструиха.Горчиви думи чу от родния си брат,но явно започваше това,което му обещаха тримата.

Следва продължение…

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s