„Безумецо,тази вечер ти ще умреш!Какво ще стане с това,което си натрупал?На кого ще го оставиш?“

Това са ключови думи на един Евангелски текст.И тези думи стряскат много.Стряскат мнозина.Но не всички.Въпросът е:Кого стряскат?Стряскат всички,които си приличат като две капки вода с посочения в Евангелието богаташ.Тези,които трупат блага с мисълта само за себе си.И ако се посочени в Евангелието,то е тъкмо затова.Ако мислим да богатеем само за себе си-обречени сме!Защото не знаем ни деня,ни часа,когато Бог може да угаси свещта на живота ни.

Много пъти сме говорили,че богатството само по себе си не е нито порок,нито зло,не е негативна последица на измъчен от мисълта егоист да го трупа за себе си.То е позитивно,когато не е с егоистични подбуди!Примери много.Та нали повечето от светците са били заможни хора.Сещам се и за един от най-богатите хора в света-Бил Гейтс.Компютърният магнат,същият той,който дори в мигове на болест продължава да работи и е пример за трудолюбие и постоянство,не го прави с мисълта да трупа богатство,а го прави с онова удоволствие,което му носи труда му на рационализатор,гений,корифей в компютърното дело.Огромната част от своето богатство той е завещал на медицината,на борбата с нелечимите засега злокачествени заболявания.

Жената с диамантения глас,но естествено лице-Барбара Стрейзънд,дарила милиони долари за научни изследвания.Точно за такива като тях е издълбал своя надпис великият наш хан Омуртаг преди близо 1500 години:“Човек и добре да живее,умира и друг се ражда“,но труда на ръцете му остава.Какво друго,ако не прослава на човешките усилия,апел за един смислен и пълноценен живот има в тези думи.Твърдост на волята,да устоиш на бурите в живота и впишеш себе си в човешкото битие.Да се обезсмъртиш чрез делата си.И колко прекрасно би било,ако тези дела са хуманни.Защото тя,историята-божествената и човешката,е един безкраен низ от доказателства за неунищожимостта на човешкия дух по пътя му към неговата Голгота,но и към неговото Възкресение.Не е случайност,че Книгата на книгите-Библията,утвърждава Христовия модел на поведение.Само вярващият и трудещият се човек може да победи трудните и трънливи изпитания.За да стане чудото Възкресение.А в него  е скрито извечното кредо в силата на Човешкия дух,споил Вярата,Надеждата и Любовта в едно-Безсмъртието.

Чуйте думите на една притча:Живял някога един император.В годината на възмъжаване на неговия син-22-та,императорът  оставил огромните си богатства и управлението на империята в ръцете му и сам заминал в далечна страна,където се посветил на аскетизъм и проникновение в тайните на битието.

Синът взел пример от баща си-изнурявал поданиците си с тежък труд,за да трупа несметни богатства.Единственото му развлечение било,съпроводен от стражите си,понякога да се движи сред тълпите народ,да хвърля шепи жълтици и да гледа как хората от тълпата се разкъсват за тях.Стражите дебнели всички да се кланят доземи на императора и налагали с камшици ония,ко ито своевременно не правели това.Но о,ужас!Един дрипав монах стоял с гордо вдигната глава и пред тях,и пред императора.И за още по-голям ужас сам императорът се спуснал към него и падайки в краката му казал:

-Здравей,татко!Завърнал си се!Добре дошъл!

-Не,сине мой,още не се връщам.Обиколих много страни в единия край на земята,а сега отивам към другия и пътят ми минава през страната ти.

-Татко,моля те!Та това са твоите владения!

-Не,сине!Сега са твои.Единственото,което искам от тебе е да пуснеш няколко монети в моята чаша.

Синът се смутил,като видял малката му нащърбена дървена чашка.Веднага казал на ковчежника да я напълни.Той взел няколко монети,понеже мислел,че с тях ще напълни малката чаша на монаха.Но когато ги пуснал в нея,те издрънчали някак далечно глухо и чашката останала празна.Ковчежникът пак взел шепа монети,пуснал ги отново в чашата,а те,падайки в нея,издрънчали като в дълбок кладенец.Пускал и пускал монети ковчежникът,а чашата все стояла празна и празна.Виждайки недоумението му след 40-тата пусната жълтица в чашката на баща му,която стояла празна,синът рекъл:

-Що за дяволска съдина си донесъл,татко?Уж е толкова малка,а 40 жълтици паднаха в нея и тя е все празна.Да не повярваш на очите си!

-Щастлив съм,сине,щастлив съм,че ти се оказа по-досетлив от баща си.На 40-тата жълтица ме попита що за чудо е тази чаша?А аз,твоят баща,за да го разбера хвърлих в нея целия си живот,половината си богатство,дори не пророних една сълза при смъртта на майка ти.Всичко хвърлих,а чашата остана празна.Защо?Защото тази чаша е чашата на желанията.Това е чашата на желанията,сине!

Да,искаме или не,всички имаме тази чаша.В преследване на поредното си желание хвърляме в нея мъдрост,здраве,сили,красота,т.е. щастие-дори и онова малко щастие,което можем да имаме само при близостта на любим човек,го изпускаме безвъзвратно.А чашата на нашите желания  поглъща ли,поглъща душевното ни спокойствие и радостта от живота ни.В нея хвърляме целия си и без друго кратък живот.Защо?Защо и докога бихме го правили?За да чуем една нощ думите ли:“Безумецо,тази нощ ти ще умреш!Какво ще стане с това,което си натрупал?На кого ще го оставиш?“Или го правим с ясното съзнание за хан Омуртаговите думи:“Човек и добре да живее умира и друг се ражда“,но делата на ръцете му остават.Ще умрем ли с кристализираната мисъл на поета:“За да останеш,за да си потребен,за да те има и след теб дори“,е нужно поне малко,поне мъничко да си дал на този свят частица от себе си,от своето сърце и от труда на своите ръце.

Бъдете благословени!

йерей Иван Илчев

 

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s