Велик си,Господи и дивни са Твоите дела!

    Котобану притвори очи.Рояк спомени като мараня затрептяха пред очите му.Кой от кой по-интересен!
Годината е 1985-та.Той е в първата лятна ваканция след първата година на обучение в Семинарията.Цялото му лято изтече на работа в домостроителния комбинат на добруджанския град.За да получи така желаното самостоятелно жилище-малка гарсониера,която в продължение на повече от десет години бе чакал,той трябваше да отработи своите седемстотин работни часа в строителството,което изчислено в дни бе повече от деветдесет дни труд,тежък и ежедневен,в домостроителния комбинат в изработване на панелните плочи,използвани за бързо строителство на жилищни блокове.
Първото лято той успя да отработи половината от изискваните дни.Четиридесет и пет дни в строителството му се сториха като цяла вечност.И за другото лято му останаха още толкова.
Вечер,когато цялото му тяло потръпваше в конвулсии от налегналата го умора,с очи,премрежени от сълзи,той се питаше:
-Защо,Господи?Защо партийни секретари,”ятаци”,партизани и разни партийни величия получаваха без да полагат часове в строителството не някакви мижави гарсониери,а цели палати от повече от 120 квадрата и то не един и не два,а останалият народ чакаше десетки години,за да получи възможност за някакво апартаментче.Ами не беше ли същото и с колите?Хората на „народната власт” без ред закупуваха не една или две,а колкото си искат.
Това крещящо различие смущаваше не само неговите мисли,но и мислите на много други честни и почтени граждани.Но можеше ли да кажеш нещо?За всеки малък ропот мнозина получаваха жестоки присъди,които излежаваха в затвори и лагери.
Котобану беше принуден почти до началото на новата учебна година да работи в строителството.Затова почти в последния момент той трябваше да тръгне за София.По тази причина реши да пътува със самолет.В уречения час беше вече в заведението,което бе сборен пункт на всички авиопасажери,откъдето с автобус щяха да бъдат превозени към летището.
Тук го чакаше изненада.Срещна се със свои съученици от техникума-върли атеисти.Ще,не ще поседна до идването на автобуса на една маса с тях.И тук естествено веднага започна разговор за вярата и неверието.
-Не мога да повярвам-започна единият му съученик-ти си вярващ и в какво,ако мога да попитам?В някакъв измислен Бог.Бог,който е плод на човешкото невежество.Да речем за хората от онова време-иди-дойди да го приемем!Невежи са били и затова са вярвали,но за вяра в наши дни!О,това вече не мога да го проумея!
Другия поде същата „песен”:
-Какъв Бог!Всичко е физика,всичко е природа и всичко в нея е обяснимо!Мълчиш!Какво ще ни кажеш?Можеш ли да ни обориш?Но тъй,че да те разберем!А не с някаква попска,неразбираема за нас словесна еквилибристика.Абсурд да те разберем!
Котобану се усмихна и тъкмо искаше да заговори,когато отново бе прекъснат от един от съучениците си:
-Слушай,не сме забравили колко добър беше по литература,по философия и история.Тъй,че слушаме!
-Какво да ви кажа?-рече Котобану.Вие сте заели една позиция на предварително неверие,което в случая е трудно разбиваемо,но аз съм съгласен с вас,че всичко е физика и че всичко е енергия,която преминава от един вид в друг.Да,природата е факт,но факт е и наличието на енергия в нея.Енергията е навсякъде,дори и в нас,но кажете ми онова огромно количество енергия,от което зависи всичко в звездното и междузвездното пространство,което древните философи са нарекли Абсолют или още по-кратко Бог,как може да бъде наречено другояче?А и не съм съгласен с вас,че някога хората са тънели в невежество!Винаги е имало,има и ще има една по-малка група от хора,които са дълбоко навътре в познанието за света около тях.Че древните са имали повече познания по астрономия,дори и от някои от нас в наше време.Също така по отношение на календара и математиката са стигали до изчисления до деветия знак след десетичната запетая.Именно древните астрономи по незнайни за нас способи са говорили и за известните и днес звезди в нашата Галактика.Днес тяхното описание и познанията за тях са обясними.Но как са получавали знанията си за тях древните?Точно това по категоричен начин доказва,че древните не са били невежи.И веднага следва въпроса:Защо все пак те са били вярващи?И отговора:Защото техните познания не са били в конфликт с тяхната вяра.Защото какво всъщност е Вярата?”Вярата е жива представа на онова,що се надяваме и разкриване на онова,що се не вижда”.Защото човек никога не ще има в себе си пълното познание за света.Защото един човешки живот е като искра от оня вечен огън на битието,за миг изскочила в кратка феерия и угаснала и отново потънала в него.Затова човек ще вярва,тоест ще се надява,че си представя правилно нещата,за които няма познания в пълнота и стъпка по стъпка чрез вярата си в правилния път на своя логически разум ще разкрива нови и нови хоризонти от оня Космос,наречен човешко познание.В най-точната наука-математиката,съществуват понятията теорема и аксиома.Нали теоремите са подвластни на доказателствата,защото се базират на известни нам величини,но аксиомите не се доказват,а се приемат априори за истини,тоест че не може да бъде нещо неправилно,ако сме следвали точния ход на нашето логическо мислене.Затова познания и вяра не се противопоставяли,а са вървели векове наред ръка за ръка.Само елементарен човек може да се удари в гърдите и да каже,че притежава пълното познание в себе си за света и процесите в него и да отрече едно известно,едно изначално кредо в ума на човека за съществуването на един Абсолют и неговото творчество.
-Ама,ти,какво?-прекъсна го по-атеистично надъханият му съученик.Ти току-що нарече строя ни,построен върху приемането на света само върху строги научни факти,елементарен.Не си ли много нагъл?И току-що се опита да ме убедиш в нещо,което е плод само на дръзко и нагло лицемерие от твоя страна.А ако го вярваш наистина е плод тогава на нездрава психика.
Настъпи кратко мълчание.Котобану се обърна към фанатичния си опонент и каза:
-И ако е така,ако съм се опитал да те накарам да погледнеш от моя ъгъл на виждане на нещата,тогава какво?Ще ме предложите за наказание за религиозна пропаганда!!!И ще ме вкарате в пътя на вашето мислене чрез вашите нагледни агитации по лагери и затвори.Четири години бяхме заедно в техникума,но не е било достатъчно да се опознаем.Вашата атеистична система с нейните фанатични крепители не ме е уплашила и няма да ме уплаши.Аз се плаша само от Този,на Когото служа и Го моля в този миг Той да разпръсне мъглата във вашите мозъци,за да може слънцето на вашата мисъл да проникне до всяко кътче на мозъчната ви кора!
Ехидна усмивка заигра по лицата на котобановите съученици.Но,о,ужас!Изведнъж стъклените витрини на заведението,в което бяха,затрепериха и чашите по тях заподскачаха и започнаха да падат по мозаечния под.Звуци на трошащи се стъкла се смесиха с уплашените викове на присъстващите.
Жълти като смин опонентите на Котобану с ужас в очите промълвиха:
-Какво е това?какво става,Господи?
Котобану широко се усмихна.Чудно,в него нямаше капчица страх.После рече на двамата:
-Ето,за това ви говорих.Дори вие на подсъзнателно ниво промълвихте името Господне.Само миг и от атеизма ви не остана нищо!
Уплашени хората бързаха да напуснат заведението,за да не би нови трусове на това неочаквано земетресение да ги заварят още в него.
Котобану изпадна в тардема,тоест мигновено молитвено медитиране.Думите,които шепнеше бяха:”Велик си,Господи и чудни са Твоите дела!”
После по време на полета,поглеждайки през илюминатора той мислено благодареше на Бог за начина,по който го избави от натрапчивостта на бившите му съученици.С една лекота,с една ведрина в душата започна втората му семинарска учебна година,като никога не забрави случилото се.
йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s