Защо ли???

 

Котобану притвори очи.Феерия от спомени,кои от кои по-ярки отново нахлуха в преторията на неговото душевно аз.Но един от тях особено се отличаваше по силата на своята колоритност.
Ето той е млад свещеник там в крайния север,в един малък добруджански град,носещ древното име Си-Листра.Той е в пределите на тогава съществуващата Торостоло-Шервенска епархия.Интелектуалци и видни граждани от малката Си-Листра се обединиха около идеята да възвърнат древното величие на града-някогашния Торостол.С тях беше и Котобану.Идеята го беше пленила и той стоеше зад нея,но желаеше тя да бъде одобрена от един единен Български Синод,а тогава броженията в БПЦ бяха стигнали дотам,че се появи и алтернативен Синод.Голяма част от интелектуалците държаха на всяка цена Торостолска епархия да бъде извадена от историята и да започне отново своето съществуване,така че слабо се интересуваха кой Синод ще стори това.Те бяха подклаждани и от един много,много лукав свещеник,носещ името Тобри Цаков.Той желаеше отделянето от Шервен не за друго,а за да може безпрепятствено да върши нелегалната си търговия с църковни монополни стоки,кръстосвайки диоцезите на Румънската,Украинската,Руската и Гръцката православни църкви.А Котобану,о,Котобану като млад и изпълнен с идеали свещеник желаеше възвръщането на Торостол и отделянето му от Шервен само по исторически и духовно-просветни подбуди,защото градът,макар и малък носеше зад гърба си много история,с която можеше да се гордее.Духовният му ореол се носеше от ръцете на много древнопросияли мъченици.Ето всичко това окриляше Котобану и той беше пленен от мисълта да работи за една възвърнала своето духовно величие епархия,носеща славното историческо име Торостол.
Вечерта,ден преди да се случи паметния за него миг той изпадна в молитвено екстатично състояние.Ведно с молитвите,които отправяше към Бог всичко да мине безпрепятствено,той отправи и въпрос:”Богоугодно ли е това дело и ще успее ли то?”.Пред затворените му очи застана той,Христос и после като тътен на далечна камбана в ушите на Котобану зазвучаха Неговите,Христови слова:”Каквото и да поискате в мое име,вярвайте ще ви се даде!Но искайте безкористно,с чисти сърца!”.А той,Котобану,в случая искаше с чисто сърце,безкористно,съвсем,съвсем безкористно,защото единственото,което желаеше беше духовното възвисяване на малкия им град,който по силата на своята древност го заслужаваше.Окрилен от молитвеното си вглъбяване Котобану получи онова малко успокоение,тъй нужно му за делото,което го очакваше през утрешния ден.
На другия ден той беше дежурен.Рано сутринта пристигна неговият съученик архимандрит Кенадий,завеждащ Шекотинския манастир.Съвместно те отслужиха Света литургия,в чийто край тържествено обявиха отделянето на Торостолска от Шервенска епархия.За мнозина това бе радостно събитие.Но не за всички!
Администрацията на Архиерейското наместничество заприлича на разбунен кошер.Старите свещеници-отец Миколай,отец Бруси и отец Бетко,които наистина не бяха уведомени за ставащото,бяха в недоумение.По-младият от тях-отец Бетко се спусна към Котобану и гневно завика:
-Ама ти вчера дойде,какво си въобразяваш,че правиш,келеш такъв!-посегна и удари Котобану по лицето.
Болката не беше толкова физическа,колкото душевна.Другите стари свещеници го гледаха с укор и го питаха:
-Как на своя глава дръзваш да правиш това?Отец Тобри знае ли?
-Знае-отвърна Котобану.
-Знае,ама не е тук.Той си изми ръцете с тебе-продължиха старите свещеници.Той е в Украйна,върши си търговията,а използва тебе като маша и сега,ако го питаш ще отрече,че има пръст в това дело.
О,Господи,колко прави бяха старите и как добре познаваха нрава на отец Тобри!
Когато журналистите започнаха своите публикации в пресата и да задават неудобните си въпроси на Котобану за всичко,което ставаше,го питаха:
-Отец Тобри в течение ли е?Той знае ли за всичко това?
-Знае-отговаряше Котобану-може да го попитате,ако искате!Имате номера му!
Тогава един журналист позвъни по мобилния на отец Тобри и о,небеса,от пределите на Украйна маститият отец заяви съвсем невинно:
-Аз нищо подобно не зная!Сега чувам всичко това от вас!
Като че ли тава с огнена жар се изсипа върху главата на Котобану.Той не можеше да повярва на ушите си,че това е възможно.Един свещеник да се отрече от думите си и да изрича „невинно” лъжи пред лицето на журналистите в града им.За миг к.Котобановото сърце,като че ли спря.То също не можеше да приеме факта,че има хора,при това свещеници,които така умело да обръщат „палачинката” на обстоятелствата във всеки удобен за тях момент.В този върховен миг на отчаяние Котобану изрече думи като проклятие-нека всеки получи каквото заслужава!Отец Тобри за неговата въжееквилибристика,отец Бетко за физическата и душевна болка,която му причини.
На следващия ден ситуацията започна да става още по-нажежена.Намесиха се и политици,а журналистите бяха във вихъра си.Котобану не можеше да повярва,че у свещеник може да има такова вероломство,каквото видя у отец Тобри.А някога той се гордееше,че го познава,че служи с него.А той какъв бил!
Котобану разбра,че час по-скоро ясно и категорично трябва да заяви своята позиция,че той стои зад идеята Си-Листра да е самостоятелен в духовно отношение град,защото със своята история той го заслужава,но това да бъде прието и одобрено от единния каноничен Български Синод.
Резервирано и внимателно той започна да се отнася със старите свещеници,а с отец Бетко и отец Тобри скъса всякакви отношения.Дните се нижеха безкрайно мъчително.Колкото и да изразяваха различни мнения,все пак гражданите на Си-Листра твърдо стояха зад идеята за самостоятелна духовна епархия.Все повече хора изразяваха подкрепа за него,но те не бяха наясно и искаха на всяка цена одобряването и утвърждаването на епархията да стане час по-скоро без значение кой синод ще стори това.Тук Котобану имаше възможност по един абсолютно уверен и категоричен начин да покаже и пристрастието си към идеята,но и желанието си тя да бъде одобрена и утвърдена от единен каноничен Български Синод.За тази цел той влезе в разговори с митрополит Леофит,дори го уговори за поредното свое дежурство да дойде в Си-Листра и да отслужат в храма Света Божествена литургия.
Този ден дойде.В уречения час митрополит Леофит слезе от служебния автомобил и се отправи към главния портал на Си-Листренския храм.Но подстрекавани от коварния отец Тобри безумни жени в напреднала възраст се изправиха пред митрополита и започнаха да го заплюват и да казват,че не искат кракът му да стъпи в храма.Митрополитът съвсем по човешки се помоли поне да влезе и да си запали свещите без да служи,но освирепелите старици сато фурии фучаха и като плюещи кобри го замерваха със секретите си.
Котобану не можеше да повярва на очите си.За него това,като че ли не беше истина.Твърде много горчилка изпи той,докато всички в града проумеят правотата му,зад която застана дори Небето.
Сега тази епархия я има на картата на духовния диоцез ,редом с всички други епархии.Пък и това не е нещо,което във времето да не е било.Било е!Торостолска епархия е съществувала векове във времето отминало.
Старите свещеници-отец Миколай,отец Бруси вече ги няма.Блажено те се вписаха във Вечността.Но не така се случи с отец Бетко.Гангрена започна да подязвява крайниците му.Отрязаха единия му крак,после и другия.Защо ли?Отрязаха му дясната ръка.Защо ли?После и лявата.Защо ли?Когато свършиха земните му дни положиха в ковчега едно тяло,лишено от ръце и крака.Защо ли?
А отец Тобри дълго се вихреше с незаконна църковна търговия,но за малко да се прости с белия свят.Хвана го диабет.Не му помогнаха и многото пари,които беше натрупал.Защо ли?
Торостолска епархия вече е факт,с който се съобразяват всички.А относно въпросите,аз,Котобану ви оставям сами да си отговорите.Ако можете!

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s