Мария от Назарет

Да отправим погледа си назад във времето.Две хиляди и двадесет години,че и повече даже.Нека със сателита на своята мисъл насочим визьора на своята духовна камера по плочите на божествено избрания град Йерусалим.Нека фокусираме камерата,за да можем да съзрем върху гръдта на майката Земя едно градче с името Назарет.Защото в него праведните Йоаким и Анна със силата на своето търпение,със силата на своите сълзи най-после,след многогодишно чакане бяха възнаградени и Бог им даде прекрасно чедо-Мариам-бъдещата Богородица.
Радостта и благодарността на Йоаким и Анна бяха толкова големи,че те обрекоха своята дългоочаквана рожба като дар към Бога.И Мария,още четиригодишна прие с радост този техен оброк.Самата тя изкачи стълбите на храма и влезе не само в него,но и в Святая святих-място,където дори свещениците не влизат често,а само веднъж в годината в деня на очищението.И в този миг се изпълни едно от пророчествата-как в Святая святих ще влезе оная,която по-късно ще даде живот на Оня,за чието раждане звезда ще очертае пътя към Него.Заради Него един Ирод,който така леко се римува с изрод избива повече от две хиляди деца,само и само да прекърши живота му.Но не успява,защото Оня,когото Мария роди бе под крилото на Бога.Бог бдеше над Него,защото това дете имаше мисия-да промени света и хората в него!Да промени сърцата на тези хора,за да могат те да осъзнаят онази скрита тяхна същност,че са образ и подобие Божие и като такива трябва да заслужат Божията любов,която пък има своите изисквания-за да получаваш любов трябва да даваш любов.Дори нещо повече-да не чакаш да получиш любов,за да дадеш,а да даваш без да си получил.С това изискване християнството стана трудна за изпълнение религия,не,че в него нямаше алтруисти до мозъка на костите си,но че влизаха в него и псевдо такива.И много,много прав е Ботев в своята рима,виждайки това,за което ви говоря.Спомнете си:“Патриот е!Душа дава за наука,за свобода.О,о,но не свойта душа,братя,а душата на народа.“
Но това е за едно друго време,не е за онова време,когато християнството в лицето на апостолите и хилядите мъченици показваше своето Аз и това Аз пленяваше,защото имаше покритие,защото в него беше примера,а не само думите.Знаете как древните са казали:“Думите привличат,но делата увличат.“А моите думи сега са за тая,която роди Сина на Небето,Оня,който ни показа не истината на Пилата,а оная нова истина,че сме създадени с Любов и че трябва да носим тази Любов в сърцата си,защото Тя е,която ни прави тези,които сме.Нека го изрека с онзи библейски израз-человеци,т.е.че сме венец на творението Божие,че сме чело на века и като такива сме длъжни всеки ден,всеки час да отстояваме това свое име чрез венеца на своите дела.Защото не само Синът,но и тя,Майката Божия присъства невидимо в живота ни и знае всеки миг от него,затова не оставя неизпълнена нито една молитва към нея,изречена от препълнено с надежда сърце.Надежда,че човек за човека е човек,а не нещо друго;човек,облякъл доспехите на вярата и взел в ръце нейния щит,на който щит носи достойнството на християнството така,както древните са носили своите пълководци при поредната успешна битка с противника.
А нашият противник знаете са онези-поднебесните сили на злобата,злобата,която понякога разяжда и нашите християнски сърца и прави от тях свърталище на змии и скорпии и ние,ако сме истински християни повеждаме битка със самите себе си.А тази битка е най-тежката битка.Да,няма по-тежка битка от битката със самия себе си.И истински победител в нея е онзи,който победи сам себе си,победи и надделее фалша и лицемерието си,подлостта и егоизма си и положи в сърцето си скрижалите на християнството,но не само Мойсеевите,а онези,допълнените от Сина Божий скрижали.Скрижалите,които звучат така:“Няма по-голяма Любов от тази-да положиш живота си в полза на хората,които срещаш и отминаваш по земния си път.“
С такава любов тя,Майката Божия е дарявала не само своя Син,но и всеки един,докоснал се до нея с молитва.Затова тя винаги остава в сърцата ни,дори когато си отива от света на дните ни.Затова църквата пее не за нейната смърт,а за нейното успение,за нейния сън,сън,който ние не бива да смущаваме с излишен шум около себе си,със суета и злободневие,със скърцане на зъби и злорадо потриване на ръце,с дрънкане на чаши,пълни с епикурейството на дните ни.
Нека заедно с църквата запеем:“В раждането си запазила девството,в успението си не си оставила света,Ти,Богородице!Преминала си живота,а си Майка на живота и с твоите непрестанни молитви избавяш от смърт душите ни!“
Бъдете благословени!Бог Син и Бог Отец,ведно с Майката Божия да ви благословят!Амин!
йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

„Маловерецо,защо се усъмни?“

В името на Отца и Сина и Светаго Духа!
Възлюблени в Господа,братя и сестри!Само след броени часове е големият за храма и за града ни празник.Но ми се говори за онази неделя,в която ключовото изречение в Светото евангелско четиво е:”Маловерецо,защо се усъмни?”
Изрича го Господ Иисус Христос,когато вижда как тръгналия по водата апостол Петър се уплаши от първата вълна,как се поддаде на съмнението в себе си и веднага започна да потъва.Господ Иисус Христос го изтегли из водата,изричайки думите,що ви казах.
И ето,тези думи,това изречение крилато преминава през годините на времето и се изправя пред не един от нас,както се е изправяло и пред много други,изгубили в себе си вярата,поддали се на съмнението,че силите им не ще стигнат да сторят нещо по-голямо от всичко,сторено досега в дните на живота им.Но знаете,братя и сестри,че всяко нещо под това слънце се постига със знание и между видовете знание съществува онова,което е знанието за доброто.А то носи името мъдрост.Защото само мъдростта е знание за доброто.
В Книгата на книгите има една,която се нарича Книга на Еклисиаста.Ето какво казва самият той,Еклисиаст:”Бог даде мъдростта на хората като тежко занятие,да се упражняват в него.Намислих си,докато сърцето ми се води от мъдростта,да наблюдавам и …глупостта,за да видя какво би трябвало да правят хората през малкото дни на своя живот.И установих,че добро нещо е мъдростта,както и наследството под нейната сянка.Установих,че предимството на знанието е това,че то дава живот на притежателя му и прави мъдрия по-силен и от царя.Защото кой е като мъдрия и кой разбира значението на нещата?Единствено тя,мъдростта просветлява лицето на човека,но мъдростта е и страдание,защото който трупа познание,трупа и тъга!”
Думи,изречени преди повече от 3000 години,но по-различни ли са те от нашите днес?Не,нали!Дори и по-силни!
Разбира се,огромна е разликата между тъгата на мъдрия и тъгата на немъдрия.Тъгата на мъдрия възвисява.Това особено добре се вижда и в книгата Премъдрост Соломонова,а още по-добре-в Притчи Соломонови.И там,всеки зареял се в тези редове вижда как мъдростта на юдеите издига човека към вечното и духовното,отвежда го при скрития смисъл на живота,защото библейският мъдрец е различен от античния,защото неговата мъдрост е по-дълбоко проникната от Божествената.А Божествената мъдрост не прави човека самонадеян,защото винаги му напомня:”Надявай се на Господа и не се осланяй на своя разум.Във всичките си пътища познавай Него и Той ще осени твоите пътеки!”А псалмопевецът Давид,т.е.цар Давид възторжено възкликва:”Господи,що е човек,че го помниш и син човечески,че го спохождаш?”.Този Давидов въпрос е кънтял през вековете и не е давал покой на човешкия творчески гений.
И ето,в наши дни отговорът бе получен.Дешифрирането на човешкия геном е безспорно най-великото постижение на молекулярната генетика с огромно фундаментално и приложно значение във всички клонове на медицината.Но ако генното инженерство премине границите на полезното и своите постижения използва за егоистични цели,то става особено опасно за човека.В това отношение особено опасни са ескпериментите с клониране на човешки ембриони.Тогава Църквата от позиция на своята вяра в Бога и в човека подаде сигнал-Внимание!!!Опасно!!!Затова през 1992 г. Германия криминализира клонирането на човешки ембриони.През април 1997 г. Съветът на Европа прие конвенция по биоетика,а през септември-Протокол за забрана клониране на хора,влязъл в сила от 1.03.2001 г.Той е ратифициран от 29 държави на Европа.ООН изработи проект за Харта за забрана на човешкото клониране и я прие през 2002 г.Защо е всичко това ли?Защото въпросът за смисъла на човешкия живот е най-важният въпрос в живота на човека.Защо изобщо живеем?Какъв е смисълът на живота ни?Каква е неговата цел?И човекът от позицията на своето възвишено Аз тръгва да търси смисъла на живота си.
Едни го намират в поставянето на рекорди,чрез които постигат уважение и слава-това са спортистите.Е,разбира се чрез своите рекорди печелят и много пари.
Други се стремят към власт и ръководни постове и чрез тях отново печелят много пари.Трети намират смисъл в това да направят нещо непреходно и с това да увековечат себе си чрез своето творчество-писатели,скулптори,хора на изкуството,чрез което също правят пари.От древни времена не са малко хората,търсещи смисъла на човешкия живот в удоволствията-т.нар.хедонисти,други-в самоограничението,т.е.аскети,трети-в щастието,т.нар.евдемонисти или пък в прецизното изпълняване на поставения дълг,т.нар.ригористи и т.н,и т.н.
Защо това е така?Защото животът на човека е върховна ценност,притежаващ смисъл и цел.Защото Бог е вложил част от своята същност в човека и с това го направи венец на творението,чело на века,Человек!Така човекът носи Бога в себе си,което определя ценността на живота му и неговото достойнство.
Но Бог,освен всичко това е вложил в човека и стремеж за самосъхранение,което е едно друго доказателство за ценността на човешкия живот.Дори човешкият ембрион в майчината утроба,предчувствайки своята гибел се съпротивлява с всички сили срещу бруталното вмешателство на гинеколога в случай на изкуствен аборт.Който от вас е чел „Човешкият живот-кога всъщност започва той” (25.01.2014 г.)по този повод,ще си спомни добре за какво става дума.Но защо е така?Защо е всичко това?Защо човекът е готов на всичко,било по осъзнат,разумен начин или инстинктивно,да се бори за живота си?Защото животът му е даден от Бога и той е най-ценното,което човек притежава.Та нали още с първите слънчеви зари на неговия разум,та до неговия край,човекът изпълва всеки ден от своя живот с просветление,което идва не от другаде,а именно от неговата вяра.И винаги,когато изгуби своята вяра,съмнението го грабва и го потапя в дълбините на житейското море.И в такива моменти Бог показва своята вездесъщност,спасявайки не един от нас от бурите и крушенията в живота.И винаги го прави с неизменния въпрос:”Маловерецо,защо се усъмни?”.
И преди всеки от нас да е дал отговор на Бога за своето съмнение чуйте редовете на една колкото древна,толкова и съвременна приказка,защото финикийците много,много отдавна,още преди Христа са измислили своите финикийски знаци…,в които се вричат мнозина!!! За жалост!!!И тъй…
…Един човек имаше трима приятели.Всеки от тях обичаше различно,но единият от тях му се струваше всесилен и той го обичаше като че ли много,много повече от другите.Но както винаги се случва този приятел имаше приятелство не само с него,а и с много други като него.
Към втория приятел любовта му беше по-сдържана.С него се виждаше не така постоянно,както с първия и го правеше някак си по задължение.А третият,о,третият приятел!Защо изобщо го наричаше приятел?Та той се срамуваше от него и съвсем,съвсем рядко допускаше общение с него.
Но в един слънчев ден той бе изправен на съд.Беше обвинен в някакво измислено дело.Човекът се усмихна и си каза:
-О-о-о,имам първия и най-добър приятел!Той ще ме избави от всякакъв съд!!!
Но огромно беше разочарованието му,когато първият му приятел не успя да му помогне,защото не дойде в съда.Малко стъписан,човекът си каза:
-Е,имам и друг приятел-вторият.
Той,вторият приятел на драго сърце тръгна с него към съда.Но…точно пред вратите на съда му зададе неочаквано въпроса:
-Ти наистина ли не си извършил това?
-Да,не съм!-отговорил човекът.
-Но аз в какво да съм сигурен,че не си го извършил?
И не влязъл в залата на съда.И отново делото се отложило поради липса на свидетел…
Човекът си казал:
-Волю,неволю,ще се обърна и към третия приятел.
-О,какъв приятел ми е той?Ама все пак ще се обърна към него.
И се обърнал.Третият приятел веднага тръгнал с него в определения ден към съда.Изправил се пред всички и уверено казал:
-Аз познавам този човек и свидетелствам за него!Той не е извършил това,в което го обвинявате.
И човекът бил оправдан.
Вярвам,братя и сестри,всеки един от вас го гъделичка любопитството за разтълкуване на приказката,за да може да извлече своята поука от нея.
И тъй,кои са тримата приятели на човека?
Първият приятел,на когото толкова много разчитал човека били те-парите,то-богатството.Вторият приятел-това е родата,близките и третият приятел-Вярата в Бога и добрите му дела.
Пред лицето на смъртта,братя и сестри,и пред нейния съд безсилни са парите и богатството,защото те първи напускат човека и отиват бързо в други ръце.
Родата,близките-о,те са само до гроба(вратата на съда) и после се връщат обратно.
А третият приятел-Вярата в Бога и добрите му дела го придружават не само до гроба,но и после,след гроба и най-вече пред съдията,пред когото той трябва да застане,който за много съгрешилите е страшен,много,много страшен,а за по-малко обременените с грях-толкова благ.
Вярвам разбрахте тази колкото древна,толкова и съвременна приказка.
Бъдете благословени!Бог да ви благослови,та по-малко в живота си да чувате укорните думи:”Маловерецо,защо се усъмни?”Амин!
Йерей Иван Илчев

Стандартен