Мария от Назарет

Да отправим погледа си назад във времето.Две хиляди и двадесет години,че и повече даже.Нека със сателита на своята мисъл насочим визьора на своята духовна камера по плочите на божествено избрания град Йерусалим.Нека фокусираме камерата,за да можем да съзрем върху гръдта на майката Земя едно градче с името Назарет.Защото в него праведните Йоаким и Анна със силата на своето търпение,със силата на своите сълзи най-после,след многогодишно чакане бяха възнаградени и Бог им даде прекрасно чедо-Мариам-бъдещата Богородица.
Радостта и благодарността на Йоаким и Анна бяха толкова големи,че те обрекоха своята дългоочаквана рожба като дар към Бога.И Мария,още четиригодишна прие с радост този техен оброк.Самата тя изкачи стълбите на храма и влезе не само в него,но и в Святая святих-място,където дори свещениците не влизат често,а само веднъж в годината в деня на очищението.И в този миг се изпълни едно от пророчествата-как в Святая святих ще влезе оная,която по-късно ще даде живот на Оня,за чието раждане звезда ще очертае пътя към Него.Заради Него един Ирод,който така леко се римува с изрод избива повече от две хиляди деца,само и само да прекърши живота му.Но не успява,защото Оня,когото Мария роди бе под крилото на Бога.Бог бдеше над Него,защото това дете имаше мисия-да промени света и хората в него!Да промени сърцата на тези хора,за да могат те да осъзнаят онази скрита тяхна същност,че са образ и подобие Божие и като такива трябва да заслужат Божията любов,която пък има своите изисквания-за да получаваш любов трябва да даваш любов.Дори нещо повече-да не чакаш да получиш любов,за да дадеш,а да даваш без да си получил.С това изискване християнството стана трудна за изпълнение религия,не,че в него нямаше алтруисти до мозъка на костите си,но че влизаха в него и псевдо такива.И много,много прав е Ботев в своята рима,виждайки това,за което ви говоря.Спомнете си:“Патриот е!Душа дава за наука,за свобода.О,о,но не свойта душа,братя,а душата на народа.“
Но това е за едно друго време,не е за онова време,когато християнството в лицето на апостолите и хилядите мъченици показваше своето Аз и това Аз пленяваше,защото имаше покритие,защото в него беше примера,а не само думите.Знаете как древните са казали:“Думите привличат,но делата увличат.“А моите думи сега са за тая,която роди Сина на Небето,Оня,който ни показа не истината на Пилата,а оная нова истина,че сме създадени с Любов и че трябва да носим тази Любов в сърцата си,защото Тя е,която ни прави тези,които сме.Нека го изрека с онзи библейски израз-человеци,т.е.че сме венец на творението Божие,че сме чело на века и като такива сме длъжни всеки ден,всеки час да отстояваме това свое име чрез венеца на своите дела.Защото не само Синът,но и тя,Майката Божия присъства невидимо в живота ни и знае всеки миг от него,затова не оставя неизпълнена нито една молитва към нея,изречена от препълнено с надежда сърце.Надежда,че човек за човека е човек,а не нещо друго;човек,облякъл доспехите на вярата и взел в ръце нейния щит,на който щит носи достойнството на християнството така,както древните са носили своите пълководци при поредната успешна битка с противника.
А нашият противник знаете са онези-поднебесните сили на злобата,злобата,която понякога разяжда и нашите християнски сърца и прави от тях свърталище на змии и скорпии и ние,ако сме истински християни повеждаме битка със самите себе си.А тази битка е най-тежката битка.Да,няма по-тежка битка от битката със самия себе си.И истински победител в нея е онзи,който победи сам себе си,победи и надделее фалша и лицемерието си,подлостта и егоизма си и положи в сърцето си скрижалите на християнството,но не само Мойсеевите,а онези,допълнените от Сина Божий скрижали.Скрижалите,които звучат така:“Няма по-голяма Любов от тази-да положиш живота си в полза на хората,които срещаш и отминаваш по земния си път.“
С такава любов тя,Майката Божия е дарявала не само своя Син,но и всеки един,докоснал се до нея с молитва.Затова тя винаги остава в сърцата ни,дори когато си отива от света на дните ни.Затова църквата пее не за нейната смърт,а за нейното успение,за нейния сън,сън,който ние не бива да смущаваме с излишен шум около себе си,със суета и злободневие,със скърцане на зъби и злорадо потриване на ръце,с дрънкане на чаши,пълни с епикурейството на дните ни.
Нека заедно с църквата запеем:“В раждането си запазила девството,в успението си не си оставила света,Ти,Богородице!Преминала си живота,а си Майка на живота и с твоите непрестанни молитви избавяш от смърт душите ни!“
Бъдете благословени!Бог Син и Бог Отец,ведно с Майката Божия да ви благословят!Амин!
йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s