Небе

Циганското лято  със разсеян поглед

рутинно махна от последния вагон и …

И толкова.В небето един пресъхнал облак

в сърцата ни заби  ръждив пирон.

Как успоредни са релсите!Но ще се срещнат

и пресекат там,някъде в далечината.

Виж тяхното докосване като искра в небето,

нещо,подобно страх,подобно колапс във сърцето.

После става внезапно тихо.Сянка на идилия

превзема опустелия перон.

Във фуга между сън и блян разцъфва лилия

и завалява от безкрая стон след стон.

И капките,които бързат

зад двойната дъга да отвалят,

щом песъчинките в часовника замръзнат

и рулетка руска във нощта лицата завъртят.

После пак чакалня,отчужденост,недоспали хора,

билет за никъде с изстиващо кафе,

което ще се справи със умората…

И много,много мрачно-до отмъщение-небе.

(спомен от Мая-богинята на хаоса)

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

За християнската символика

Защо мислите в християнската символика пътят към истината се равнява на умиране,на слизане в шеола,подземния свят,на попадане в пустиня?Защото точно така,както онзи,който е отишъл в пустинята трябва да се научи да приема ограничеността на битието в нея,защото ако не се научи ще усети крайността в нейната плашеща неизбежност.Защото,за да намериш сили да оставиш зад себе си фалшивия,но омаен лик на живота с неговата повърхностност,която разрушава всички твои ценности,имаш нужда преди всичко от ясен поглед на пустинята пред очите ти и пустинята зад тях,за да усетиш страха от нейното жило.Защото често пустинята се отъждестява и със смъртта,било телесна или духовна и във вихъра на суетата в такива мигове сякаш цялата суетня на света  е предназначена единствено за това-да заглуши страха от самотата,но като че ли точно тя,мисълта за смъртта може да ни научи и на нещо друго,много,много по-дълбоко.Защото всичко в този наш живот,всичко,което е и което се случва заслужава най-голямо внимание само по отношение на мисълта за смъртта и обратно-маниакалната ни надменност и самозаблудата ни за власт и притежание мигом изчезват,когато ни се напомни,че сме смъртни.Защото мисълта за смъртта прави относително всичко онова,в което искаме или бихме искали да се вкопчим,в нашата самонадеяност,която често мислим като гаранция за сигурност.И точно тогава тя,мисълта за смъртта налита към нас и ни зашеметява с неочаквани мисли на непонятна мъдрост,с онова последно успокоение,че когато земното време стане твърде тежко,когато единствено остава мисълта за нея,тя,мисълта за смъртта застава пред нас като огромен скорпион с онова тайнствено  и хипнотизиращо движение на своето смъртоносно жило,което по всяко време на живота ни е готово да разреши само за миг загадките му,да сложи край на самотността на сърцето ни и да изцели всяка наша телесна болка.И в такива мигове онзи,който успее да зърне лика на смъртта поне  за миг,неизбежно надниква в дълбините на нещата и за него животът придобива една нова,съвсем нова форма,нова реалност.Той спира да се бои,че е само пръст.Той вече знае,че е кал,но оформена кал,оформена от ръцете Божии с вдъхнат в нея живот.Защото у всеки човек Божият облик очаква своето проявление.Във всеки човек съзираме шедьовъра на формирането Божие и всеки бил той,който и да е,всеки носи в себе си една картина на своя живот,принадлежаща на Вечността,която може да бъде нарисувана от самия него.В такива мигове разбираш,че няма нужда да си пожелаваш да построиш космически кораб,нито да съградиш храм или палат,за да обосновеш ценността на един човешки живот,а  само благо,тихо и кротко да влезеш в душата на ближния като в Светая Святих,където Бог е близо,много,много близо.Защото,когато светът се преобразява чрез силата на Любовта,тогава усещаш как самият Бог започва да говори чрез сърцето ти:“Обичайте се,както Аз ви обичах и обичам!“

Колко много бихме искали да видим Бога!Но къде ти с очите на своята преходност!Но пък знаем,че ще го усетим със силата на Любовта в собственото ни сърце,защото Бог е Любов и няма да се изплашим,ако в края на дните ни ни запитат защо изобщо сме били на този свят и тогава смело,съвсем,съвсем смело можем да отговорим:“Живяхме и непрекъснато опитвахме да виждаме света с очите на Любовта.Невинаги ни се удаваше и в лабиринта пустинен на своите сърца намерихме най-после пътя към нейния оазис.“

йерей Иван Илчев

Стандартен

Някога казах…

По повод 129-тата годишнина на ВМУ гр.Варна:

Уважаеми бивши и настоящи чеда на Висше Военно-морско училище“Н.Й.Вапцаров“  гр.Варна,

искам в стила на вашия патрон да кажа:да,всички знаем,но моряците най-добре знаят колко велико е земното мироздание с необятните морски ширини.Как понякога щедро е дарено морското нощно небе със светлината на звездите като звездите над Фамагуста и как играят сребърните отблясъци на луната в морските дълбини.А денем,в безоблачни дни,когато слънчевите лъчи преминават през хилядите морски пръски и пред очите заиграва онази томителна ефирна дъга,преливаща от цветове,тогава суровото сърце на моряка потръпва от умиление,съзирайки в тези искрящи пръски миговете на своя живот,които пък са като прашинки от онази вселенска морска безметежност.И тъй,вахта след вахта,урок след урок,било в живота или в час,той,животът си тече.И все така се сменят в удивителен ритъм светлина и мрак, буря и покой.А понякога в един само миг животът заблестява мокър и чист като корабна палуба,загадъчно светъл,но и загадъчно тъмен като подводничарска каюта.А това са те,миговете,когато в сърцето тихо отекват слова като:РОДИНА,СЛУЖБА,ДЪЛГ,ВОЙНСКА ДОБЛЕСТ И ЧЕСТ.Тогава пред невидимите очи на сърцето се разстила картината на онзи карминено-червен залез,галещ нежно тюркоазено-изумрудените води на душата,а в ушите отзвучават последните,финалните акорди на свирещи прощален марш военни тръби.

И тъй,чеда на Морското ни Училище,година след година,ден след ден вие сте в крак с неудържимия ход на времето.А днес тук всички сме се спрели на прага на 129-летието на Висшето Военно-морско училище-Вашето Училище.Свеждаме с почит глави пред всички,които са отдали сили,младост,а някои дори и живота си в защита честта на своето училище и България.Поклон,свидни български чеда!Поклон!

А за всички,които носят радостите и неволите на днешното време,бивши и настоящи възпитаници на Морското училище,носители на днешните негови идеи и дух,казвам от все сърце:“На многая и благая лета!“Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

По повод празничното отбелязване на 15-годишното епископско служение на митрополит Кирил:

Ваше Високопреосвещенство,

Колко символизъм има в единението на Вашия юбилей с победния ден на Православието,в който честваме тържеството на Вечната Божествена Истина,така дълбоко залегнала в нашето съзнание.А тази Истина Натанаил проумява едва след думите Христови:“Видях те под смоковницата!“Едва тогава се разгръща неговата Вяра.“Ех,Учителю,-като че ли е искал да каже той-само Ти си,Който можеш така дълбоко да вникнеш в моята душа!Само Ти,единствен можеш да ме разбереш!Аз минавах досега в този свят неразбран.Имаше нещо в мене,което никой не можеше да проумее,Ти точно него засегна и то чувствително!“

Ваше Високопреосвещенство,тези Натанаилови думи са и наши думи към Вас.Защото нали такъв е и пътят на духовния опит и всеки,който пристъпи към него със сериозността и задълбочеността на Натанаил открива Истината.А Истината не може да бъде друга,защото Истината е Христос-Той,Пътеводителят,Компасът,Фарът,Светлината.Затова всеки,който иска да преобрази себе си отива при Него.Както сте сторили и Вие!И ето вече 15 години служите вярно и благородно на Оня,Който е Любовта,Който е Динамиката на живота,Който е Подтикът на всяко благородно начинание,Който е Прогресът на всяка душа,Който е Безкрайната Любов и Красота,Която именно е в състояние да спаси и преобрази света!

От кого?Може би се питат някои.И отговорът е:от поднебесните духове на злобата.Защото нашата борба не е против кръв и плът,а против тях,които комфортно се чувстват навсякъде:и в диплите на някое свещеническо или епископско расо,и в диплите на някоя юридическа или академична тога,и в обектива на някоя журналистическа камера,и във волния лингвистичен лапсус на някои вестникописци.

Верний  Пастирю на древнопросиялия Одесос и Велики Преслав,тези 15 години не бяха само слънчеви.Понякога черни облаци покриваха ведрото архипастирско небе.Понякога яростни вълни връхлитаха върху скалата на Вашето пастирско служение.Но някои забравят,че тази скала е Иисус с Неговия Завет:“Да бъдем всички едно!“  И ние бяхме.А бяхме благодарение на Вас,благодарение на това,че Вие бяхте нашият Пастир,онзи Пастир,който познава своите си и те го познават и той ги води към тучни духовни полета.Затова Ви благодарим!От все сърце и душа и спонтанно,с пълни гърди Ви казваме:“На многая и благая лета,Владико!“

йерей Иван Илчев

Стандартен

Неделя след Въздвижение

 

„Който иска да върви след Мене нека се отрече от себе си,да вземе кръста си и Ме последва.Защото,който иска да спаси душата си ще я погуби,а който погуби душата си заради Мене и Евангелието,той ще я спаси.“

Това е същността на Евангелието в неделя след Въздвижение.Защото законът за причината и следствието е в постоянно действие и ние винаги жънем това,което сме посели.

От богословието знаем,че сме наказани заради греховете си,но имаме и онова познание,лежащо на основата на нашето физическо Аз,което ни казва,че винаги наказанието ни идва чрез нашите грешки.Малкото дете,което докосне гореща печка се наказва не заради грехове,а заради грешно действие,породено от неговото незнание.Затова и светите отци казват:“Грях няма,щом нямаш познание за нещо!“.Грехът настъпва тогава,когато дойде в тебе познанието и ти отново извършиш осъдително деяние.Точно духовно извисените са се убедили,че известни действия са безумни и те не ги вършат.Те не ги вършат не поради това,че се страхуват от Бога(те знаят Бог е милостив),а поради това,че ще повредят на душата си.Защото великият урок за всяка душа е То-Единството,Единството на Всичко.Това Единство е,което носи покой и то е,което ни кара да следваме думите на Сина на Мария от Назарет,защото Той каза,че нищо не е повече от това „Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичкото си сърце,с всичката си душа и с всичкия си ум,и с всичката си сила“.Но Той не спря дотук,продължи още и направи учението си недостижимо за всички времена,защото още рече:“Възлюби и ближния,както себе си!“.

Човек трябва да узрее и рано или късно да осъзнае Истината,че всичко е едно,че когато обичаш Бога ти обичаш всичко,което Той е сътворил и тогава,тогава ближният-това си самият ти.Защото Бащинството на Бога и братството на човека не са просто само думи,а велик урок,който постепенно всички,които желаят го научават.Това е той-стремежът на духовното израстване:да познаем естеството на Бога,но и да проумеем близостта си с другите хора,т.е. да узнаем самите себе си и цялата болка,мъка,скръб и труд,които преодоляваме в дните на своя живот трябва да ни научат не на друго,а на тези истини,защото те заслужават тази висока цена,която са си извоювали.

Ако попитате истински вярващи каква е длъжността на човека към Бога,то те ще ви отговорят:“За да Го обичаш,научи се да Го познаваш!Останалото ще го проумееш лесно!“.И ако попитате каква е човешката длъжност спрямо човечеството,то пак те ще ви отговорят:“Допуснете благостта в ума и сърцето си и всичко останало само ще ви се изясни.“

Ако следвате тези две основни правила в живота си,ще направите този ваш живот път към съвършенство и сами ще разберете,че всичко друго е само прах и пепел,затъмняващи Пламъка,Божествения Пламък на Истината,Оная Истина,която Ни нашепва,“че няма по-голяма любов от тая,да положиш живота си в служба на добруването на тези,които носят доброто в себе си,които срещаш и отминаваш по земния си път.“

На 14 септември отбелязахме един от големите наши празници-Кръстовден.В този ден отново прозвучаха слова в чест на Константин Велики.Слова в чест на този,който проумя Християнството и го направи равно с всички останали религии в своята империя чрез Миланския едикт в 313 г.Много може да се говори за него и повечето от това,което можем да кажем са все положителни и величави слова.Но Бог,когато реши да изпита някого не се съобразява нито с годините му,нито с ранга му в обществото.Така Той постъпва и с Константин Велики.

Искам да спомена един малко отбелязван момент от неговия живот.Бог допуска до Константин най-опасната болест-проказата и то в неговата почтена възраст.Лекарите му се чудели какво лекарство да предпишат за неговото лечение-нищо,нищо не помагало.Ден след ден плътта на Константин се разпадала.Като последна стъпка те му предписали бани с кръв от младенци.В първия миг това стъписало този,който утвърдил християнството,но когато лекарите му казали,че това ще бъдат младенци от враговете му,Константин,притиснат от колизията за собствения си живот се съгласил и ето,че дошъл моментът за първата баня.Той полегнал във ваната,която трябвало да бъде напълнена с кръвта на младенците.След малко върху количка донесли и първите седем младенци,повити в пелени.Те,като че ли усещали всичко,което трябвало да стане с тях.Сърцераздирателният им плач изпълвал банята,в която бил Константин,а нишите й го усилвали многократно.Ето,че войникът,натоварен със задачата да напълни ваната му с кръвта на младенците,посегнал към първия.Взел го с едната си ръка,а с другата замахнал с меча(да му отсече главата).Младенецът,уморен от плач почти притихнал.Когато мечът на войника застрашително полетял към главата му,Константин страховито извикал:Спри!Войникът замръзнал.Мечът му се спрял на сантиметри от детската главица.Константин с последните сили на своето немощно тяло се изправил и казал:

-Това не мога да го сторя,дори да ми струва живота!-и се разпоредил децата,определени за тази  първа баня да бъдат отгледани и обучени в редиците на неговата армия.

След време,след около седем седмици настанало поредното чудо с Константин-разкапващата му се плът започнала да се затяга.Местата на разкапването започнали да порозовяват.Ден след ден нова плът заменяла старата и той усещал това по бодростта на мускулите и жилите си.След по-малко от година Бог подновил плътта му и императорът оздравял.Бог проявил поредното чудо към него и отново го изправил на крака,но подобно на Авраама го изпитал в горнилото на неговата Вяра.Константин издържал този изпит и показал на всички в империята си каква сила се таи във Вярата-сила,която прави чудеса!

Да,с истинска вяра в сърцата можем и планини да преместваме,“планини от проблеми“!Но никой,никой не може дори да е цар,дори да е император,да влезе в пределите на Обетованата Земя на своя живот,ако преди това не е минал през жарката му пустиня.Амин!

Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

йерей Иван Илчев

Стандартен

За пълноценни дни(извлечените поуки от дните ни работят за нас)

Добре е всеки да има вяра.Вяра в себе си и в нещо по-велико от себе си.Както си казвам: „Аз вярвам в Бога така,както и в себе си.“ И точно затова се радвам на здраве,извиращо от обичта ми към живота.Обичта ми да търся и откривам всеки ден по нещо ново.

5

Всеки ден натоварвам тялото си физически,а всяка вечер прочитам или гледам нещо,което обогатява познанията ми.Старая се да избягвам отрицателното въздействие на средствата за масова информация.Старая се да избягвам и личности,които ме натоварват отрицателно.Самотата не ме плаши,защото в нея идват идеите на дните ми.Старая се да не пилея  времето си с личности,които няма на какво да ме научат.Защото уважавам твърде много себе си,за да пропилявам енергията си за доказване на нищожни и маловажни неща.

Борбен съм.Чувствам сили в себе си и не се страхувам от битките.Стремя се да запазвам спокойствие при всякакви обстоятелства.Девизът ми е:“Не се поддавай на емоциите,владей се!“ и аз успявам в това,използвайки тялото и душата си като едно цяло.Използвам всички резерви на моята физическа същност,а и често активизирам духа си,за да финализирам много започнати дела.Винаги стигам там,за където съм тръгнал,защото планирам всеки мой ден,час,всеки мой месец и година,изобщо дните на моя живот.

2

Не твърдя,че съм съвършен и завършен,защото в много моменти от моя живот намирам нови ъгли на поглед към същността ми.Радвам се на недълъг,но затова пък здрав и дълбок сън.Само за няколко часа се възстановявам напълно.Когато се събудя се чувствам в отлично състояние и правя своите физически упражнения.

Картите,които животът ми раздава подреждам в колода и се стремя максимално възможно да ги отиграя.Нещата,които понякога ми се изплъзват не ме карат да си мисля,че съм неудачник,защото зная,че утрешният ден носи своите нови предизвикателства.

Уважавам тези,с които се срещам в живота си като самия себе си,но не се боя от трудностите и препятствията,които поставят на пътя ми нетолерантните към мене.

6

Имам ли важна задача,подготвям се съзнателно и отговорно за нея.Често пъти откривам,че най-добрите решения ги получавам в унисон с народната мъдрост,че „утрото е по-мъдро от вечерта“.Имам търпението да очаквам хода на събитията,които не зависят от мене и виждам,че успехът,който заслужавам и съм работил за него Бог ми го дава.А често успявам,защото се отнасям сериозно към всяка задача и възникнала цел.

Равномерно натоварвам тялото си с редовно спортуване,като постепенно ускорявам ритъма и увеличавам натоварванията,но винаги се вслушвам в гласа на моето тяло.

Прекланям се пред себе си,че не слагам капка алкохол в устата си.Не се тровя с цигари,а пък за други димни отрови да не говорим(разбира се,това ми е от Бога).

Лошите мисли ги прогонвам със спорт.Пясъчната торба ще потвърди думите ми.

Преследвам целите си упорито,защото са точни и ясно определени.Работя упорито и не само за пари,но и за себереализация.Помня отлично лица и макар че често имената ми „бягат“ ,стремя се и тях да запомням по метода на мнемониката.

Виждам винаги нещата и лицата от добрата им страна,докато не се убедя  в противното.Аз твърдо знам,че усмивката,с която заставам пред хората трябва да е истинска,дори понякога да е тъжна или уморена.Стремя се да не губя чувството си за хумор и към себе си,и към другите,което е най-доброто оръжие в ежедневните ми словесни битки.Колкото и да съм натоварен винаги намирам време да усетя аромата на цветята,да оценя красотата на залеза и да погледна на живота откъм смешната страна,не само от сериозната.

3

За мене житейският проблем не е проблем,а поредното стъпало,което трябва да изкача.Във всяко предизвикателство откривам поредния благоприятен случай да изпитам себе си.Ако понякога изпитанията в живота ми ме връхлетят лавинообразно,решавам ги чрез своята вяра,оставяйки една огромна част в ръцете на Абсолюта.

Обожавам действието,обожавам движението,обожавам да довършвам нещата докрай.Когато не забравям за Абсолюта,тогава почти винаги шансът е на моя страна и не се страхувам от неуспех.

Уважавам хората,които срещам и отминавам по пътя си.Вслушвам се в тяхното мнение,но вярвам в своето собствено и решенията,които лично ме засягат ги вземам лично.Бил съм и съм убеден в постигането на своите цели,защото те са поставени на трезва и разумна основа.

Никога не се опитвам да надскачам себе си,макар понякога и това да е добро.Умело контролирам егото си,защото владея моя дух,моето тяло и действията си.Защото съм самодисциплиниран.Защото държа на ангажиментите,които съм поел спрямо себе си и спрямо другите.Аз съм доволен от постиженията си и от възможността да правя онова,което ми носи физическо,емоционално и интелектуално удовлетворение.

Това са мантрите,които си повтарям почти всеки ден.

1

йерей Иван Илчев

Стандартен