За християнската символика

Защо мислите в християнската символика пътят към истината се равнява на умиране,на слизане в шеола,подземния свят,на попадане в пустиня?Защото точно така,както онзи,който е отишъл в пустинята трябва да се научи да приема ограничеността на битието в нея,защото ако не се научи ще усети крайността в нейната плашеща неизбежност.Защото,за да намериш сили да оставиш зад себе си фалшивия,но омаен лик на живота с неговата повърхностност,която разрушава всички твои ценности,имаш нужда преди всичко от ясен поглед на пустинята пред очите ти и пустинята зад тях,за да усетиш страха от нейното жило.Защото често пустинята се отъждестява и със смъртта,било телесна или духовна и във вихъра на суетата в такива мигове сякаш цялата суетня на света  е предназначена единствено за това-да заглуши страха от самотата,но като че ли точно тя,мисълта за смъртта може да ни научи и на нещо друго,много,много по-дълбоко.Защото всичко в този наш живот,всичко,което е и което се случва заслужава най-голямо внимание само по отношение на мисълта за смъртта и обратно-маниакалната ни надменност и самозаблудата ни за власт и притежание мигом изчезват,когато ни се напомни,че сме смъртни.Защото мисълта за смъртта прави относително всичко онова,в което искаме или бихме искали да се вкопчим,в нашата самонадеяност,която често мислим като гаранция за сигурност.И точно тогава тя,мисълта за смъртта налита към нас и ни зашеметява с неочаквани мисли на непонятна мъдрост,с онова последно успокоение,че когато земното време стане твърде тежко,когато единствено остава мисълта за нея,тя,мисълта за смъртта застава пред нас като огромен скорпион с онова тайнствено  и хипнотизиращо движение на своето смъртоносно жило,което по всяко време на живота ни е готово да разреши само за миг загадките му,да сложи край на самотността на сърцето ни и да изцели всяка наша телесна болка.И в такива мигове онзи,който успее да зърне лика на смъртта поне  за миг,неизбежно надниква в дълбините на нещата и за него животът придобива една нова,съвсем нова форма,нова реалност.Той спира да се бои,че е само пръст.Той вече знае,че е кал,но оформена кал,оформена от ръцете Божии с вдъхнат в нея живот.Защото у всеки човек Божият облик очаква своето проявление.Във всеки човек съзираме шедьовъра на формирането Божие и всеки бил той,който и да е,всеки носи в себе си една картина на своя живот,принадлежаща на Вечността,която може да бъде нарисувана от самия него.В такива мигове разбираш,че няма нужда да си пожелаваш да построиш космически кораб,нито да съградиш храм или палат,за да обосновеш ценността на един човешки живот,а  само благо,тихо и кротко да влезеш в душата на ближния като в Светая Святих,където Бог е близо,много,много близо.Защото,когато светът се преобразява чрез силата на Любовта,тогава усещаш как самият Бог започва да говори чрез сърцето ти:“Обичайте се,както Аз ви обичах и обичам!“

Колко много бихме искали да видим Бога!Но къде ти с очите на своята преходност!Но пък знаем,че ще го усетим със силата на Любовта в собственото ни сърце,защото Бог е Любов и няма да се изплашим,ако в края на дните ни ни запитат защо изобщо сме били на този свят и тогава смело,съвсем,съвсем смело можем да отговорим:“Живяхме и непрекъснато опитвахме да виждаме света с очите на Любовта.Невинаги ни се удаваше и в лабиринта пустинен на своите сърца намерихме най-после пътя към нейния оазис.“

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s