Небе

Циганското лято  със разсеян поглед

рутинно махна от последния вагон и …

И толкова.В небето един пресъхнал облак

в сърцата ни заби  ръждив пирон.

Как успоредни са релсите!Но ще се срещнат

и пресекат там,някъде в далечината.

Виж тяхното докосване като искра в небето,

нещо,подобно страх,подобно колапс във сърцето.

После става внезапно тихо.Сянка на идилия

превзема опустелия перон.

Във фуга между сън и блян разцъфва лилия

и завалява от безкрая стон след стон.

И капките,които бързат

зад двойната дъга да отвалят,

щом песъчинките в часовника замръзнат

и рулетка руска във нощта лицата завъртят.

После пак чакалня,отчужденост,недоспали хора,

билет за никъде с изстиващо кафе,

което ще се справи със умората…

И много,много мрачно-до отмъщение-небе.

(спомен от Мая-богинята на хаоса)

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s