Някога казах…

По повод 129-тата годишнина на ВМУ гр.Варна:

Уважаеми бивши и настоящи чеда на Висше Военно-морско училище“Н.Й.Вапцаров“  гр.Варна,

искам в стила на вашия патрон да кажа:да,всички знаем,но моряците най-добре знаят колко велико е земното мироздание с необятните морски ширини.Как понякога щедро е дарено морското нощно небе със светлината на звездите като звездите над Фамагуста и как играят сребърните отблясъци на луната в морските дълбини.А денем,в безоблачни дни,когато слънчевите лъчи преминават през хилядите морски пръски и пред очите заиграва онази томителна ефирна дъга,преливаща от цветове,тогава суровото сърце на моряка потръпва от умиление,съзирайки в тези искрящи пръски миговете на своя живот,които пък са като прашинки от онази вселенска морска безметежност.И тъй,вахта след вахта,урок след урок,било в живота или в час,той,животът си тече.И все така се сменят в удивителен ритъм светлина и мрак, буря и покой.А понякога в един само миг животът заблестява мокър и чист като корабна палуба,загадъчно светъл,но и загадъчно тъмен като подводничарска каюта.А това са те,миговете,когато в сърцето тихо отекват слова като:РОДИНА,СЛУЖБА,ДЪЛГ,ВОЙНСКА ДОБЛЕСТ И ЧЕСТ.Тогава пред невидимите очи на сърцето се разстила картината на онзи карминено-червен залез,галещ нежно тюркоазено-изумрудените води на душата,а в ушите отзвучават последните,финалните акорди на свирещи прощален марш военни тръби.

И тъй,чеда на Морското ни Училище,година след година,ден след ден вие сте в крак с неудържимия ход на времето.А днес тук всички сме се спрели на прага на 129-летието на Висшето Военно-морско училище-Вашето Училище.Свеждаме с почит глави пред всички,които са отдали сили,младост,а някои дори и живота си в защита честта на своето училище и България.Поклон,свидни български чеда!Поклон!

А за всички,които носят радостите и неволите на днешното време,бивши и настоящи възпитаници на Морското училище,носители на днешните негови идеи и дух,казвам от все сърце:“На многая и благая лета!“Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

По повод празничното отбелязване на 15-годишното епископско служение на митрополит Кирил:

Ваше Високопреосвещенство,

Колко символизъм има в единението на Вашия юбилей с победния ден на Православието,в който честваме тържеството на Вечната Божествена Истина,така дълбоко залегнала в нашето съзнание.А тази Истина Натанаил проумява едва след думите Христови:“Видях те под смоковницата!“Едва тогава се разгръща неговата Вяра.“Ех,Учителю,-като че ли е искал да каже той-само Ти си,Който можеш така дълбоко да вникнеш в моята душа!Само Ти,единствен можеш да ме разбереш!Аз минавах досега в този свят неразбран.Имаше нещо в мене,което никой не можеше да проумее,Ти точно него засегна и то чувствително!“

Ваше Високопреосвещенство,тези Натанаилови думи са и наши думи към Вас.Защото нали такъв е и пътят на духовния опит и всеки,който пристъпи към него със сериозността и задълбочеността на Натанаил открива Истината.А Истината не може да бъде друга,защото Истината е Христос-Той,Пътеводителят,Компасът,Фарът,Светлината.Затова всеки,който иска да преобрази себе си отива при Него.Както сте сторили и Вие!И ето вече 15 години служите вярно и благородно на Оня,Който е Любовта,Който е Динамиката на живота,Който е Подтикът на всяко благородно начинание,Който е Прогресът на всяка душа,Който е Безкрайната Любов и Красота,Която именно е в състояние да спаси и преобрази света!

От кого?Може би се питат някои.И отговорът е:от поднебесните духове на злобата.Защото нашата борба не е против кръв и плът,а против тях,които комфортно се чувстват навсякъде:и в диплите на някое свещеническо или епископско расо,и в диплите на някоя юридическа или академична тога,и в обектива на някоя журналистическа камера,и във волния лингвистичен лапсус на някои вестникописци.

Верний  Пастирю на древнопросиялия Одесос и Велики Преслав,тези 15 години не бяха само слънчеви.Понякога черни облаци покриваха ведрото архипастирско небе.Понякога яростни вълни връхлитаха върху скалата на Вашето пастирско служение.Но някои забравят,че тази скала е Иисус с Неговия Завет:“Да бъдем всички едно!“  И ние бяхме.А бяхме благодарение на Вас,благодарение на това,че Вие бяхте нашият Пастир,онзи Пастир,който познава своите си и те го познават и той ги води към тучни духовни полета.Затова Ви благодарим!От все сърце и душа и спонтанно,с пълни гърди Ви казваме:“На многая и благая лета,Владико!“

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s