Прозрение

Желание отдавнашно и старо
избухна пак във мен еднаж-
да погледна на живота си,но не със карти таро,
нито пък с Кабала,нито с никакъв мираж.

Да погледна на живота си със Вяра,
със Вяра в бъдните ми дни
и всекиму да дам каквото трябва с мяра,
та да не застава никой пред мойте бъднини.

Защото врагове-кой във тоз живот ги няма,
имам ги и аз в живота мой,
таквиз що в сърцето ми дълбаят яма
и се мъчат те да ме уплашат с вой.

Господи,и аз,а вярвам,че и те все на Теб се молим
да решиш проблемите ни остри,
но не знам как от тебе всички ще измолим
желание едно-да не „гризем“ ний свойте кости.

И ето:сън тежък съзнанието ми обори
и аз съм там при Бог в ефирните Му шатри,
майсторски прострени в небесните Му двори
да чуя Негов съд за постоянните ни „театри“.

И ето Той,Безкрайният по дни,с косите бели
погледна ме благо,но със много,много укор
и сякаш право във сърцето ме уцели
и със погледа си ме простреля в упор.

За миг разбрах Той без нищо да ми казва.
тогаз положих аз юзда на мойто его,
а с погледа Си като със елей поля Той мойта язва
и припомни ми що всичко случи се със Него.

Видях го аз прашен и много,много наранен,
поел на Свойто рамо тежестта на Кръста,
под бичове жестоки бавно да пристъпва кървав,уморен
и на дните Свои да надскача ръста.

Просветна ми и проумях аз моята дилема,
че всеки има своята Голгота,
която може да опише във поема
от позицията своя на своята си кота.

И там от Небесните далечни простори
взрях се в нашата малка Земя
и може би затуй,че гледах от Божествените двори
проблемите,терзанията,болките-
всичко в мене онемя.

И изчезна в мене веч` проблема
да ме измъчва гняв,заради който и да е,
поставих аз на дните си емблема,
че има кой всичко да решава
и това за мен  Е ТОЙ!

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Барометър

Сърцето твое барометър на честта е
и средище на любовта е то,
но когато крах на отношения вещае,
вслушай се в гласа му и във ветото.

Защото в него има тъй нареченото чувство шесто
и то не ще те подведе в живота никой път,
но внимавай,сърцето не говори често,често,
но когато пък мълчи не се усещай ти на кръстопът!

Ако пък още то с ума ти има пряка връзка
истински благодари на Бога за това,
защото от тебе светлина ще пръска
и в живота ще слушат се твоите слова!

Защото един на хиляди е май късмета
да бъдат хора,надарени с този дар.
Ако си ти,знай,път за тебе чертала е комета,
а съдбата хвърлила е късметлийски зар.

Но каквото и да си говорим подарък ти е туй от Бога,
но Той не само ни дарява,но изисква и от нас дела-
дела на труд,дела на милост,дела,понякога до изнемога,
но когато види Той това във теб ще каже:“Рабе мой,ела!“

Тогава отиди ти тихо tixi4ko в храма,
запалиvo6tena свещичка в този час,
покажи благодарността си тъй голяма
с унес благ и почти без глас,в захлас!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Молитва към Богородица

 

 

Богородице мила!Скъпа Майко,наша добра!
Не ми давай да унивам!Не ми давай духом да спя!
А ми дай срещу злото бодрост и сила в безкрайната вечна борба
и както на Сина си в сърцето Любов всемирна ти пося.

Тъй помогни да изчистя съмненията в мене,ония властните,
ония що рушат ми вярата,вярата и надеждата,
че има Видов ден за всички:за пристрастните и за безпристрастните
и че твоят Син между тях поставил е,Майко,междата.

Майко свята,помогни ми да вярвам силно в доброто,
онова що завеща ни твоят Син с Любовта всемирна!
Издигни в сърцето ми барикада срещу злото,
та съвестта ми да битува честита,светла и мирна!

По тебе,Майко свята,винаги е мойта мисъл,
към тебе и твоя Син обич в мен пламти
и в стиховете,които пиша и съм писал
Вяра,Надежда и Любов струи!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Пегасът на съвестта

Въртят се очите мои в рубинени калъчи
и тъмнина сумрачна бързо ги напуска.
Безсъние коварно люто ги замъчи,
кон крилат и черен бясно запрепуска.

Съвест моя,ти,която държиш ме в своя плен
разпусни сега ремъците твои твърди,
пегаса буен що прати ти за мен
небесата цепи вече с неуморните си гърди.

Аз веч` летя в захлас над музи и неволи
и тебе,съвест моя,пак слушам те сега.
Под мене остават греховете ми със зъберите голи,
грозно стърчащи на егоизма в снега.

Ей,съвест,съвест,ти като камбанен звън си,
звучиш ти винаги в греховния ми час,
не оставяш ме самичък,постоянно с мен си
и всичко ми припомняш с осъдителний си глас.

Затуй на крилете твои бих минал и през ада,
там над пламъците буйни на геенский огън
и макар сърцето мое с тебе винаги да страда,
аз знам:ще мина с теб през него,но ще изляза вън!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Лудогорец

Лудогорец-име ново!Име,що ни носи слава!
Как лудва българският футбол!Как лудва цялата държава!
Как радва феновете свои той по всякакви терени,
защото Домусчиев знае отбори разни как да бъдат спрени!

Някога в игрословици подбрани имаше въпроси чудни
и отговорът в тях немалко хора затрудни:
Кой е този град,който за миг само става?
Раз град! е отговорът и до велики градове той днес застава.

Лудогорец!Отбор,що роди се нейде там,в Делиормана
и показва игра чудна,там на футбола на армана!
Бързо той навлезе в ритъм с хъс на шампион.
Бие,мачка и вършее,радва българи милион!

Хей,момчета млади,от този Лудогорец щур,
милост нямайте към никой във всеки шампионски тур!
Играйте вий със всички сили,радвайте ни днес!
България със вас богата е като древний Крез.

Феновете ви сърцато ще подкрепят ви със хъс,
за да победите вие всички със завидна спортна мъст,
за да можем ние с вази с гордост на чела
да покажем сила,класа в тези футболни дела!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Желаеш ли мир…

„Желаеш ли мир,готви се за война!“
Тъй каза Цезар някога във Рим.
От тогаз туй слово страшно звучи така,ей, на!
Но Рим,Рим не остана той непобедим.

Историята помни и други като него,
в страниците свои тя пази ги навек
водачи зли,водими само от свойто его,
такива с омраза спомня ги човек.

Но хвала и чест на тез народи,
които са със дух несъкрушим.
Такива паметна звезда ги води
къмто мир ненарушим.

И слънцето на радостта им свети,
и разбива мрака в техните души,
и възпяват в оди ги поети,
и повеч` никой мира им не руши.

Защото този мир Христов е
и свети той във техните сърца,
за всички що го любят той вечен благослов е,
със сила непонятна превръща ги в деца.
Мир Вам!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Квантовата физика и Бог

Историята-човешката и Божествената е един безкраен низ от доказателства за неунищожимостта на човешкия дух.Поколения се срещат в кръстопътния миг на избор-едното-завръщащо се като блудния син,а другото-носещо бунта в душата си.Но с какъв духовен заряд в пътя на екзистенциалния кръговрат тръгва нашето поколение,наследило болката и „радостта“ на едно безбожно време,наследило неговата бездуховност.Но кой е мотива на дните ни?Може би болката по разпиляната духовност е мотив за новия избор на път в живота.Наистина човекът е онова крехко създание,но и онова величаво творение,което се ражда и умира стотици хиляди пъти в лицето на своите наследници.Умира,потопен в скръб и тъга,умира,удавен в море от отчаяние,умира,потъпкан в кал от мерзост и бездушие.Но…И се ражда,оживява,огрян от лъчите на надеждата,окрилен от жизнерадостта на Вярата,прегърнал красиви и смели мечти за щастие чрез Любовта.Но дотук с филоложките и философските съждения.Да слезем в полето на днешното време,да се потопим в него.
Сещам се за един случай.Жена си прави профилактични изследвания.Лекарят недогледал резултатите от кръвните изследвания и с недомлъвки й казал,че е с левкемия.Жената се срива.Изчезнали в нея желанието за работа и желанието за живот.Ден след ден тя затъвала в тресавището на своите мисли,че е тежко болна.До мига,в който отива на църква да изплаче сълзите си и да освободи сърцето си.В храма звучало Евангелско четиво.Дълбоко в съзнанието й останало едно изречение от него:“Маловерецо,защо се усъмни?“
-Като че ли тези думи бяха точно за мене-каза жената.Като че ли ме питаха:“Защо се усъмни в своето здраве?Лекарят е човек и като всеки такъв е подвластен на грешки.“Ще отида и ще поискам нови изследвания-мисли си жената и го сторва.
И новите изследвания установяват,че тя е напълно здрава.Е,с изключение на отслабването,което е плод на загуба на апетит от обзелите я мисли на отчаяние.
Защо казвам всичко това ли?За да покажа ясно и категорично силата на Словото върху човешкото съзнание.Спомнете си началото на Евангелието на Йоан:“В началото беше Словото.И Словото беше у Бога.И Бог беше Словото.И всичко чрез Него стана.“Да,приятели,чрез познаване на душевността ние откриваме как може да стане това.Защото всеки чрез своето слово влиза във връзка с тази Сила.Защото животът и смъртта са във властта на езика и е добре да внимаваме какво казваме,защото после непрекъснато берем плодовете на думите си и после имаш само един съдник-твоите думи.Господ Иисус Христос предупреждава:“И казвам ви за всяка празна дума,която кажат човеците ще отговарят в съдния ден.Защото по думите си ще бъдеш оправдан и по думите си ще бъдеш осъден.“Защото смърт и живот са под властта на езика.
Навлязохме във времето,когато квантовата физика доказа,че науката и религията се доближават все повече и повече.Словото е сила,която може да руши,но и сила,която може да съгражда.Затова днес психологията навлиза все повече в живота ни и тя е,която ни съветва:“Наблюдавай мислите си!Следи думите си!“
Колко евангелски звучат тези думи!
Физиката пък ни казва,че светът съществува и се показва пред нас,като всяко нещо от него се показва със своята честота.Например всеки цвят има своята честота на трептене-една е при червения,друга е при синия,трета-при зеления и т.н.,и т.н.,като нашето око възприема тези честоти и съответно ги определя като някакъв цвят.Има и други цветове,невидими за нашето око като ултравиолетовите и инфрачервенияте,а това е така,защото техните честоти са извън възможностите на човека.Така,че целият наш живот е едно трептене,една вибрация.
Музикалните тонове също си имат честоти,които си пасват и точно върху това се гради благозвучието им.Помислете само колко грозно е,когато няма съгласуване в мелодията на тоновете.Чувствителното ухо настръхва от този фалшив акорд.

Да,приятели,всяко нещо има своето трептене.Вселената също.Някои са константни,т.е.непроменяеми.Но нашето е променливо и зависи от Бог,но и отчасти от свободната ни воля,която Бог ни е дал.От нас зависи как ще настроим честотата на нашето трептене така,че то да е в съзвучие с вселенското.Това трептене,което е в съзвучие с вселенското бива улавяно от нашите сърца и то е,което определя някого като харизматична личност.Добре е да знаем и друго-че вселенското звучене е сбор от звученето на всяко отделно естество било то човешко или не.
Благозвучието има още и своя ритъм и колко добре би било,ако спазваме и него.Как нагледно бихме обяснили това?То е като рота войници под маршова стъпка(а защо не като група мажоретки под същата стъпка).Колко красота има в едновременното вървене и един само да наруши ритъма на маршовата стъпка срива красотата на парада.
Така е и с неудачниците в живота.Те не са в съзвучие с тона на живота.Те не са и в крак с неговата стъпка и стават като трън в очите на другите.А колко малко трябва-да стъпиш с правилния крак в марша на живота и да влезеш в правилния тон в мелодията му(на живота).
Това бе една аналогия,чрез която исках да покажа,че Бог влияе на съдбата ни,но не изцяло.Една част от нея е в нашите ръце и пожелае ли нещо човек,може да го постигне стига да не жали своите сили,да знае,че Бог ще му ги възвърне и даже и преумножи чрез здравето,което му дава.И не забравяйте,най-важното при осъществяването е да се покаже непоколебима Вяра!Спомнете си какво казва Бог:“Пред тебе ще вървя,планини ще уравнявам,медни врати ще разбивам и железни заварки ще троша.“Колко прекрасно е казано!Защото кои са планините,медните врати и железните заварки?Кои други,ако не нашите съмнения,страхове и безпокойства.
Така,че ако сте обезкуражени,уплашени и объркани от нещо,спомнете си библейските слова:“Ако Бог е с мене,кой ще бъде против мене!“Защото само така ще можете да излезете от гората на отчаянието си и от долината на смъртната си сянка.Защото,който призове името Господне не само с уста,но и със сърце ще бъде чут и Бог ще погледне към него!
Бъдете благословени!Бог да ви благослови!
йерей Иван Илчев

Стандартен