Божествена Вечност

На 1 ноември беше Задушница.В този ден отново споменахме всички наши близки,отишли си от нас.Не казвам мъртвите,защото за Бог мъртви няма.За Него всички са живи.

А каква картина ни разкрива  Евангелието в неделя след Задушница?Картина на един друг живот,оня,който е след земния.И преди да заговорим за него ще ми се да се зареем във физиологията на човека,което не е нищо друго освен разсъждения за неговото физическо Аз,наречено още инстинктивно Аз.Защото физическото Аз съдържа в себе си чувствата на тялото ни като глад,жажда,умора,желание за отдих и сън.После всички знаете идва оня глад на плътта с ония щения,подклаждани от пола и малко по малко се издигаме до ония чувства,наречени плътска любов или плътско привличане,после плътска ненавист или плътско отблъскване.После,после идва реда на алчността,завистта,злобата,мъстта и всичко това,що изброих лежи на основата на материалното,на плътта,на физическото,на земното.

Но човек се развива.И в своето развитие той стъпва върху тези първи и основни стъпала с вложения в него от Твореца инстинктивен ум.Ум,който не липсва на всяко живо същество,но животните остават само с него.Човекът,освен него е получил от Твореца и интелект и първият признак на неговото истинско развитие е изгревът на самосъзнание.С неговото настъпване човекът започва да изгражда представата за своето Аз,започва да разсъждава,да мисли за себе си и за другите,да анализира,т.е. да вижда  в детайли всичко,с което се сблъсква в живота,после да синтезира,т.е. от различните детайли и проявления той създава цялостен образ на нещата в живота.Стъпка по стъпка,мисъл след мисъл после той започва да се доближава до езика,т.е. до словото.Словото,с което да може да обясни всички онези проявления в него,в своя живот.Онова Слово,за което евангелист Йоан казва,“че всичко чрез него стана“.Именно чрез словото започва истинското пробуждане вече на едно ново Аз-духовното.

Инстинктивното Аз ни държи здраво за земята.То е като земно притегляне.С какво обаче човек надделява земното притегляне?Разбира се,с интелект.Работещият над себе си човек е преминал докрай етапа на инстинктивния ум и стъпка по стъпка навлиза в пределите на интелекта.А интелектът от своя страна открива един нов хоризонт-хоризонта на Духовността,защото наклонността към неизвестното,жаждата за знания просветлява все повече и повече ума и колкото повече светлина на познания нахлува в неговата „камера обскура“,т.е. черепна кутия,толкова тя по-прецизно детайлизира всеки един образ,всеки един обект,всяко едно понятие.Така започва духовното израстване на човека.А то,духовното израстване тласка човека към нови измерения,измерения,в които съществуват вече благородството,религиозното чувство,благостта,справедливостта,алтруизма,милостта,съчувствието,умилението и всички те вкупом са онази сила,с която преодоляваме земното притегляне,т.е инстинктите си и навлизаме в сферата на интелекта,чрез който малко по малко проумяваме и своето духовно Аз.Защото чрез него,чрез духовното Аз човек разпръсква облаците на своето неведение,на своето невежество и тогава изгряващото слънце на неговото самосъзнание му дава възможност да проумее същинското състояние на нещата в живота,като същевременно той се отваря и за една друга светлина-Божествената,а чрез нея,Божествената светлина човек започва да придобива познания,за които даже и не подозира,но постепенно навлиза в тях.Неговото Аз започва да осмисля всички понятия,да ги оглежда от всички страни,защото те вече са облени от Светлина,от онази Светлина-„Светлината,която в мрака свети и мракът я не обвзе“ и тогава се отваря духовния му взор.Чрез него той вижда,той открива и своя духовен ум,който вече е една нова крачка,крачка над интелекта в него.И едва,когато е направил тази,макар и малка крачка човек започва да разбира думите на Сина на Мария-Иисус,Който чрез тях разкрива тайната на Своето Синовство от Отца:“И ти ще възлюбиш Господа Бога Своего с всичкото си сърце и с всичката си душа,и с всичкия си ум,и с всичката си сила“ и още:“Ти,ако Го възлюбиш искрено чисто,то ще възлюбиш и ближния като себе си“.

Едва чрез проумяването на тези слова човек истински започва да проумява и себе си,своето инстинктивно,интелектуално и духовно Аз.А духовното Аз някои го представят като т.нар.Космично съзнание.А то,космичното съзнание е апогея на нашето духовно Аз,духовно Аз,което се зарейва във висините на Абсолюта и именно то е,което ни носи увереността в безсмъртието,увереността,че има живот след земния живот!И тогава изчезва страха и идва оная сигурност,онова упование,оная сила,коятопроменя сърцето ни,изпълва го със смирение и умиление,изпълва го с любов,а съзнанието ни се прояснява и тогава загърбваме омразата и започваме истински да проумяваме думите на Родения под Витлеемската звезда,че „няма по-голяма любов от тая да положиш сърцето си в служба на добруването човешко“.Човек,попаднал във вихъра на такива чувства завинаги се променя.Преобразява се неузнаваемо.А това почти винаги се случва на оня,който се е докоснал до другия живот,оня живот след смъртта.Той никога повече не ще забрави онова,що е преживял.Той вече мисли като мъдрец и земното все по-малко и по-малко го влече.Душата му завинаги остава в плен на този спомен.В писанията на древните философи от всички раси,в творенията на велики поети от всички народи,в проповедите на омайни ваятели на амвонното слово по всички земни краища можем да намерим следи от това развитие на духовното ни съзнание.Всички ония,които са преживели това просветление никога не ще го забравят.Никога то не ще угасне в душите им.Защото то е песента на тази тяхна душа,която веднъж чута никога не се забравя.И няма значение откъде идва тя.Дали от древния Египет,от Индия или пък от древна Гърция и Рим,дали от ранния християнски светец през католическите и православни манастири или като глас на „викащия в пустиня“,дали от мохамеданските джамии или от някой китайски философ,дали от американските индианци или от австралийските аборигени-припевът е все същия и става все по-гръмогласен,като се прибавят нови и нови гласове,подсилващи величието му.
Не,няма смърт!Няма,няма,няма!А само Божествена Вечност,Вечен живот.Вечен живот-онова проникновение в дълбините на онова познание,което разкрива същността на Единния Истински Бог и пратения от Него Иисуса Христа.
Дано тази велика радост на просветление бъде и ваша.И ако ви споходи,не се плашете!Бъдете готови да се вслушате в гласа на безмълвието и да почувствате ръката на невидимото.Не,не се страхувайте!Защото божествен пламък като светилник ще озарява пътя ви!И в него вие ще видите Божествения пръст,който ще сочи най-вярната за вас посока-оная,която всъщност ще сочи и сърцето ви!Амин!
Бъдете благословени!Бог да ви Благослови!
                                                 йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s