В началото беше Словото…

„В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото!И всичко чрез Него стана!“
Ето как в малко думи евангелист Йоан е вложил много смисъл.И е прав не само в повърхностността на думите,но и в тяхната дълбочинност,защото още древните преди повече от 5000 години са разбрали силата на Словото.
Живеем във време на големи психически натоварвания и болестта на днешния ден е той-тъй познатият и в същото време тъй непознатият стрес.Малцина са тези,които не са опитали жилото му.Но на всяко действие според физиката отговаря равно по сила противодействие.Затова разумните хора отдавна са проумели,че начинът да излезеш или по-точно да се отръскаш от шлаките на стреса става чрез силата на Словото-онова Слово,което е плод на множество човешки умове,онова Слово,което разцъфва под напора на мъдростта в тях и прави едни на пръв поглед обикновени слова(от типа словесни каламбури) дълбоко смислени.
Чрез следващите изречения ще навлезем в дебрите на стреса,но и ще видим как с помощта на Словото,изречено от мнозина се лекуват раните от него.
Искам съвсем приятелски да ви попитам:не ви ли се е случвало да се затворите в себе си,виждайки живота като пълна безсмислица?Виждайки,че всичко е някакво мимолетно удоволствие,дарено ви сред мизерията и безкрайните борби за съществуване?Виждайки това не ви ли е идвало да закрещите,да завиете от болка?Но ще ви кажа:не сте нито първите,нито последните,изпаднали в подобна ситуация.
В такава ситуация Артур Шопенхауер рекъл:“Животът,о,животът е работа,печалбата,от която никога не си покрива разходите.“,а Оноре дьо Балзак казал:“Животът ли?Той е най-трудният занаят,който се усвоява цял живот.“Опареният от живота Достоевски е още по-мрачен:“Животът и лъжата са синоними!“Може и да е така,но въпреки всичко животът трябва да бъде ценен и то с цялата му объркана и несъвършена красота.Може би затова Елбърт Хъбърт казва:“Не вземайте живота насериозно.Тъй и тъй живи от него няма да се измъкнете.“
А какво е животът ли?“Той е всичко онова,което ни се случва в рамките на онова другото,което сме планирали.“ казва една поговорка.А една друга пък от „Книгата на книгите“ казва:“Човек предполага,но Бог разполага“.
Иначе как само неусетно минава на годините времето,косите ни и те сребърни стават,а животът,животът безмилостно натоварва ни с бремето,от което уж главите ни трябва да помъдряват.Но и във възрастта на зрелостта грешките не секват,а знаете всяка грешка носи своята болка,която не е болка за умиране,но все пак ни боли от нея и тогава в главата ни закънтява онази народна мъдрост:“Човек от грешките се учи и се учи,докато е жив.“Когато грешката е за първи път да,тя служи за поука,но когато е повторена,а не дай,Боже и потретена,тогава в главата ни зазвучава онази библейска поговорка,че „Човешко е да се греши!Но дяволски нелепо е да се повтарят едни и същи грешки!“И уплашени от повторението на някои грешки вземем,че изпаднем в песимизъм и черногледство.Тогава една звънлива немска поговорка казва:“Вземете пример от слънчевите часовници-отчитайте и водете сметка само на слънчевите дни.“Ако тя не ни успокои,тогава типично в наш стил е добре да си кажем:“Всяко зло за добро“ и толкова.Но ако искаме да си го кажем по-поетично и по-философски ще се изразим с думите на Хораций:“Приятелю,светът е трагедия за тези,които чувстват и комедия за тези,които мислят.“,а Ларошфуко го допълва:“Човек не е нито тъй щастлив,както си мисли,нито тъй нещастен,както си въобразява.“Затуй:“Животът не е нито толкова хубав,колкото ни се струва,нито толкова лош,колкото ни изглежда.“ казва Мопасан.Животът ни може и да не е толкова хубав,но Бог ни го е дал и ние сме длъжни да го изживеем до последната минута.Нищо,че понякога ни обхваща чувство на неудовлетвореност,че сме постигнали твърде малко в него.За такива моменти Ернст Шумахер казва:“Малкото!О!Точно то е красиво!Защото няма нещо,което да не можеш да постигнеш,но има ли смисъл да имаш всичко,което искаш.“А една крилата латинска поговорка казва:“Нима само със земни съкровища са щастливи хората!Не са ли те щастливи и с небесни такива!“А Иисус от Назарет с удивление ни казва:“Каква полза за човека,ако спечели цял свят,а повреди на душата си!“
После,после идват онези моменти,в които се улавяме,че постъпваме безкрайно елементарно за възрастта и ценза си и ни обхваща свирепо чувство на гняв спрямо себе си и тогава се сещаме за рошавия Айнщайн.Според него:“Две са безкрайните неща-Вселената и човешката глупост.“А Шилер казва:“Глупостта!О!Глупостта-дори боговете я търпят!“Великият Еразъм пък написва цяла книга-„Възхвала на глупостта“.В „Книгата на книгите“ има стих,който звучи така:“Рече глупец в себе си:Няма Бог!“.
И понякога,подобно на този глупец,ние макар и да сме с Вяра,изпадаме в безпътица,започваме да се люшкаме като лодка в море и тогава Мишел дьо Монтен ни нашепва:“Няма попътен вятър за лодка,която не знае за къде е заплувала.“.Друга поговорка казва,че „Хората правят път на тези,които знаят накъде са тръгнали“.Но понякога как да прецениш посоката на своята цел,когато си попаднал в мъглата на необяснимо неведение.Тогава,когато сам себе си не можеш да разбереш,а камо ли хората да те разберат.Когато трескаво търсиш себе си,когато търсиш своята истина в Истината на Абсолюта няма начин да не се сетиш за онези светителски слова,че „Човек най-истински намира себе си,когато изгуби себе си в търсене на Бога“.Защото казва Морис Уест:“Важно е какво си мислим ние за Бог.Но много по-важно е какво Той мисли за нас.“А Бог знае и космите на главата ни.Тогава Неговите мисли за нас са Абсолютната Истина.Истината,която трябва да признаем,защото тя ще ни направи свободни!Амин!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s