Що е животът?

Що е животът?Нещо колкото елементарно,толкова и велико.Когато го живеем ден по ден без да се замисляме за него той е прост,сив,понякога скучен,но никога безсмислен.А навлезем ли в дебрите му виждаме не само величието му,но и Величието на Твореца му.В подкрепа на размислите ми на глас пред вас искам да ви поднеса една съвсем проста статистика.Ако си направите труда да засечете какво консумирате и в какви количества,то с обикновена аритметика ще установите,че за 7 години всеки един от нас изяжда около 30 килограма сол.Питали ли сте се защо съществува поговорката „Липсват ти първите седем години“ и другата-„Докато не изядеш с един човек една торба сол не можеш да кажеш,че го познаваш“.А 30 кг са точно една торба.Значи след седем години можеш да кажеш,че познаваш някого.За същите тези 7 години се изяждат над 200 кг захар,около 1 500 кг хляб,а водата е цяла цистерна с вместимост от 3000 л.Разбирате,че говоря за средностатистически данни,а вие прекрасно знаете,че винаги има отклонения,но да продължа със средната статистика.
През това време с храната са приети около 1,8 до 3 кг фосфор;около 1,5 до 2 кг калций;0,5 до 1,5 кг магнезий и прочие и прочие.От също такава статистика в медицинска лаборатория се разбира,че:червените кръвни клетки живеят средно 125 дни,т.е.годишно те се сменят 2,5 до 3 пъти;белите кръвни клетки живеят 15-20 дни и се сменят 18-20 пъти в годината,а кръвните плочки се сменят около 100 пъти,защото живеят от 3 до 5 дни.Това е тя,нашата кръв.
Също така е изследвано,че за едноседмичен цикъл през белите дробове на човек в спокойно състояние преминават около 10 хил.л въздух,а през белодробните му капиляри протичат над 7000 л кръв и още от количеството въздух 10 хил.л човешката кръв за 7 дни поема около 400 л кислород,като се отделят 350 л въглероден двуокис.Ето тук малко по малко започваме да затаяваме дъх,защото виждаме изключителността на човешкото тяло.Човешката температура варира в определени граници:през нощта от 2 до 4 часа в спокойно състояние е 36,2 градуса,а през деня в същото спокойно състояние е 37,2 градуса.Сърцето ни,моторът ни и неговия ритъм е вариращ:вечер пулсира с 60-64 удара в минута,а през деня-70-76 удара в минута,разбира се в спокойно състояние.Статистиката за мотора ни,т.е.за сърцето е една от най-важните,защото пак в лаборатории чрез сравняване на пулсациите не само на човека,но и на други живи същества е установена и се знае количествеността им.На всяко живо същество са дадени от Твореца равен брой пулсации.Как да не възкликнем като Давид:“Дивен си,Ти Господи!Велики са Твоите Дела!“Да,на всеки един от нас и на най-голямото същество на този свят и на най-малкото(слонът и колибрито,синият кит и галапагоската костенурка)всички имаме равен брой пулсации и те са… 3 млрд.Направете си труда да изчислите какво е това в години според един нормален пулс от 60-70- удара в минута!Да,цифрата е отново,която споменава Давид в своите псалми:“Животът на човека е 70,при по-голяма сила-80 години.“Как е засечена тази цифра на пулсациите ли?Ами,много просто.Започва се с онези животни,които имат много висока честота на пулсиране на сърцето като тридневки,триседмички,тримесечки,колибри и други.Животът им е под постоянно наблюдение от първия миг до края му.И в това пространство от време-3 дни,3 седмици или 3 месеца,сърцето им прави тези известни ви вече 3 млрд пулсации,защото пулсът на тези същества варира с честота от 200 до 1200 удара в минута.Можете да си представите това сърцебиене,нали!Говоря за т.нар.спокойно състояние,колкото може да бъде спокойно състоянието на едно колибри например.Съвсем други са нещата при натоварване.Дори ударите на човешкото сърце достигат до 180-220 удара в минута.Така,че направете си равносметка.Ако желаем в живота си повече адреналин,то той се постига с огромно количество пулсации на сърцето,което пък от своя страна малко по малко съкращава дните на живота ни.Както се казва живеем ли на високи обороти съкращаваме живота си.
Мнозина от вас може би вече се питат,дори и да им е интересно,какво е тръгнал този поп да ни говори за медицина???Имам си своята причина.Дано от следващите ми думи да я разберете.
Помните ли думите на едно апостолско четиво?Нека си ги припомним:“Плодът на духа е:любов,радост,мир,благост,милосърдие,кротост,въздържание,вяра.Против такива няма закон.“(бих добавил-те са,които правят нашето сърце да е като часовник,с най-прекрасния пулс,секунда и удар).По-нататък апостолът продължава:“да не бъдем пустославни,т.е.празнодумци,един другиго да се не дразним…“И тук бих казал:Стоп!!! или с NB! Защо?
Връщам се назад във времето на едно дежурство-15 август,храмовият ни празник и по-точно към неговия му край(19 часа),което време бе оспорено от една група от 15-20 човека.Тази група реагира свирепо срещу служителите на храма да приключат в 19 часа.Гневно те заявяваха на уморените служители,че ако трябва и цяла нощ храмът да е отворен,ще е отворен.Защо те търсеха скандала?Защо толкова много ми заприличаха на кукувича прежда,на поветица,на репей?Защо ми заприличаха на пиявици,кърлежи или дървеници?Може би ще се запитате какви ги бръщолеви този поп?Заприличаха ми дори на вампири.Да,да,точно така.Правилно четете!Но енергийни.
Нещо ново ли казвам?Не,нищо ново!И вие го знаете!Да,знаете,че съществуват хора,които живеят само от скандали и търсят скандала,защото за тях той е като „хляба наш,насущний“.Защото те не са обикновени хора.Защото те са енергийни миноги,които се хранят с енергията,която предизвикват да изригне от нас по време на скандала и след него,когато ние сме душевно и телесно опустошени,точно тогава те от посърнали цветя се превръщат в свежи такива,а посърваме ние и то сериозно.
Чуйте следния пример!Младо семейство бе дошло да причасти децата си. Първо бяха закъснели,дори и за края на литургията,не бяха присъствали и минута на нея.Второ,протегнах лъжичката с причастие към малкото двегодишно дете,а то я перна с ръка(добре,че бях подложил кърпата и улових причастието).Отказах да правя опити повече да причастявам малкото дете,за което бащата ми направи следното изречение:“Какво толкова,че детето било ми препречило ръката и съборило причастието,че то в лъжичката едва имало причастие.“От тези му думи аз вътрешно заклокочих като вулкан,само дето не изригнах.С 300 усилия направих опит да причастя по-голямото дете,което стискаше устни и извърташе глава.На въпроса ми иска ли причастие то отговори категорично:Не! и аз повече не направих опит да го причастявам(защото то не беше малко-6 годишно),за което получих упрек,че не съм имал достатъчно търпение да причастя децата им.Никога,никога пряко волята няма да дам причастие никому.Съветвам,обаче младите семейства да подготвят децата си за причастие и сами те да са наясно със същността на причастието.
Нямах сили да прочета следпричастните молитви,защото какво казва Иисус за молитвата:“Когато се молиш влез в най-скришната си стая и като си заключиш вратата,помоли се на твоя Отец,Който е на тайно,но Който ще ти въздаде наяве!“Какво е това скришно място?Какво е това заключване на вратата?Нищо друго,освен място на висше съзнание,едно състояние на голяма свръхконцентрация,мир и тишина,в което всичко друго угасва и остават единствено твоите думи на твоята молитва,твоето вътрешно слово,което лети в пространството на Всемира със скоростта на светлината и стига,стига до Него,до Абсолюта,до Бога.
Ето това е състоянието,което прави сърцето ни часовник.Само чрез подобно състояние можем да доживеем библейски възрасти,а колко малко ни е нужно за това-малко време за размишление и една истинска молитва.Молитва,чрез която ще се издигнем над злобата на деня и ще поставим на място всяка енергийна попивателна.Амин!
йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s