Брегове

Очите ми да Те съзрат тъй много искат,
готови са на всичко те за този миг,
ръцете ми,пламтящи в огън яко стискат
гръдта ми да не отрони стон,ни вик.

Пред погледа ми-спомен в цветовете на дъгата,
прехвъркват други като ято птици
и снемат от плещите ми товара-товара на тъгата,
тъй както южнякът разтопява жици.

Господи Иисусе,какво ли аз не съм готов да сторя
в тоз живот за мене от люлката ми щедър,
със сълзи на радост да напиша аз история,
а като житейски дълг да посея кедър.

И туй дръвче да расне в дните ми щастливи
и плод прекрасен изобилно да плоди,
със сянката си да засенчва мисли завистливи,
с клоните си здрави да привлича небесните води.

Водите,които ще отмият от мене греховете,
греховете,що сковали са моята душа
и чист ще ме отнесат те към бреговете,
бреговете на честта,които аз повече  дано да не руша.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s