За или против евтаназията

Човешкият живот не допуска болестите и старостта да спрат движението му,защото за него те просто са като два бряга,а той,нашият живот е като пълноводна река,която се мие от тези брегове,но не се чувства затворена от тях,а винаги знае,че свободният й път е открит към безкрайността на океана,т.е.към вечния живот.А вечният живот е да се зареем във висините на онова учение,което ни запознава с Оня,Един Единствен Бог и неговата еманация-извечно пророкуваният,извечно очакваният и роденият под Витлеемската звезда,Този,Който има власт над живота и смъртта,а я има,защото има нещо съкровено от Отца Си-Любовта.Любовта,с която Той изгражда Своето Съвършенство и насочва погледа ни към него и ние от зората на своя живот до неговия залез вървим към това съвършенство,защото то минава през нея-Любовта,онази Любов,без която не можем-нелицемерната,истинска Любов.Защото точно с нея в сърцето,ако я има нашето Аз напуска тесния мир на личните интереси и навлиза в мира на другите,т.е заживява техния живот.Тогава то,сърцето ни не пази вече скъпернически своите блага.В тези мигове човек вече се отърсва от своето его и от материалните изисквания на живота.В тези мигове той е вече далече от делничните шумове и суета,той вече стои пред прага на Всевечната хармония на мирозданието и се изпълва с неговата красота.Тези са миговете,в които животът навлиза в своята трансцеденталност и се превръща в един блян,в едно естетическо съзерцание.Миговете,в които човек е съзерцателят,а светът-великото художествено произведение на Твореца.И тогава чрез нашето чувство за истина ние познаваме закона на творението,а чрез чувството за красота познаваме хармонията на Вселената.Когато пък схванем законите на природата ние ставаме съгосподари на нейните сили.А когато опознаем законите на нравствената си природа(но за съжаление това не е толкова лесно),тогава достигаме до господство над самите нас,опознаваме истината и тя ни прави свободни.А когато един ден стигнем до нея,нелицемерната любов чрез съвършената свобода на сърцето точно тази свобода ще ни даде сила да се пренесем в най-съкровените кътчета на нашата душа и да вкусим от безкористната й радост,присъща засега само на Бога.
Досега се реехме в слънчевите висини на богословската нравствена мисъл,но нека се потопим във водите на нашата действителност.Преди време по БНТ поставиха въпроса за евтаназията. Там една госпожа,видимо интелигентна,защото иначе добре подреждаше думите в изреченията,след като авторитетно заяви,че трябва да се одобри евтаназията,на въпроса на водещия-А не се ли намесваме в работата на Бога?,госпожата ехидно се засмя и каза:“Хм,Бог,глупости!Ако имаше Бог как можеше да гледа страданието и да го допуска до тях!“
Ето,приятели,дръзко,себично и тщеславно мислене и говорене!Но такива са хората на безверието и на тях през ум не им минава мисълта,че някой може да страда поради грешките на своя живот.Те чакат от Бога само добро и ако Бог допусне злото до тях,за тях Той е безмилостен и дори не съществува,защото те искат рая в живота си,но не виждат ада в сърцата си и не могат да се освободят от егоизма на своето безпардонно желание само да получават без никога да дават.Точно такива хора,когато в живота им стане трудно било поради болест или някоя друга тегота,идваща от някой техен близък,те са готови с две ръце да гласуват за евтаназията само и само да се отърват от този свой болен под претекст,че те милеят за него и не могат да гледат как той страда и се мъчи.Не,не за неговото страдание милеят те!А за себе си,за себе си милеят!И са готови дори да го умъртвят хуманно,с евтаназия,щом има такава възможност,заявявайки че е по желание на болния.Нека не забравяме,приятели,че в мигове на болка човек губи трезвото си мислене.А те,евтаназистите точно това използват,считайки себе си за много справедливи и милостиви.Да,но те дали се замислят,че понякога болките и болестите се допускат от Бог до нас за изпитание,за вразумление,за изкупление на грях.Може би те никога не са чували за Йов или може би не искат да чуят!може би никога не са чували за възкръсване на мъртви от моргите!
Сещам се за случай с тежка катастрофа.Родителите на пострадалата им дъщеря бяха готови на всичко,за да помогнат на детето си.Бяха извикали свещеник.Лекарите се изсмяха в очите на свещеника,твърдо заявявайки,че тя в рамките на 24 часа ще е мъртва.Но свещеникът не ги чу!Той направи каквото бе нужно и остави другото в ръцете на Бога и ето вече 20 години,тъй уверено обявеното от лекарите момиче,че след 24 часа ще бъде мъртво,живее,излезе от кома,възвърна съзнанието си.Е,на инвалидна количка е,но тя не й пречи да преподава частни уроци по чужди езици.Ако беше одобрена евтаназията този неин човешки живот и искрицата в него може би отдавна щеше да бъде стъпкана и угасена в името на фалшивото състрадание на псевдомилостта към болния и неговата болка.А тази псевдомилост се носи на крилете на безверието.Безверието е,което облича безсърдечието в тогата на хуманността чрез евтаназията и се стреми да положи това свое мислене като мислене на всички.Кому е нужен осакатен живот?-казват те.Но понякога точно те,осакатените могат с разума си да дадат на обществото много,много повече от мнозина здравеняци.Примери много,но аз ще посоча само един-астрономът и физик Стивън Хокинг.
Аз казах своето мислене.Остава да кажете вие мисленето си за евтаназията,но не очаквам да ми го кажете.Скътайте го там,в гърдите си,малко наляво в тях.
Бъдете благословени!Бог да ви благослови!
йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s