Разсъмване

Нощта прибира бавно своите воали,
пред нас денят разсъмва в тиха красота,
ушите ни улавят птичите вокали
и слънцето пак грейва от свойта висота.

Господи,дай ми думи много,та красотите Твои да възпея,
не,стихоплетец да не съм,ни еквилибрист на слово.
Венец от думи да плета тъй,както аз умея
и тези думи да тежат,подобно кюлчета олово.

Господи,дай ми Ти очи,с които да се зарея във безкрая,
делата Твои аз да виждам и в могъщата секвоя,и в малката тревичка
и тези красоти омайни с какво да ги сравня,освен със рая,
еднакво удивен от размерите на кита и работливата пчеличка.

А когато пък погледна в мене,там в сърцето
и в галактиката чудна на съзнанието мое,
както от пръските водни дъга заблестява в морето,
така очите мои заискряват от могъществото Твое.

Затуй Те моля,Господи,чуй ми Ти молбата
в часът последен на сетните ми дни,
подкрепи ми,подкрепи ми Ти  ръката,
та смирено кръст да сторя-за вечни бъднини!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s