Носталгия

Виж, виж искри небето звездно.
Чуй как вятър в клоните звъни.
С живота гледам се подвеждно,
а дъждът не спира да вали.

Вали дъждът на тъжна есен,
мъгляви стават наште дни,
сърцето пусто-без слово, песен,
гърдите празни-без въздишки свидни.

Къде си,моя младост крепка?
Къде,къде  отиде вече ти?
Умора властно във очите трепка
и все по-често в тях струи.

Спомените като листа  и те окапват
от дървото на живота древно,
но те никому не се натрапват
и не смущават  с битието си безбедно.

А как живяхме само в радости и болка,
в бедност и богатство ний деляхме дни,
но на живота лагерната ролка
Чуй ,вече вие тя в последнини.

Да,годините текат си в злочестини и радост,
но животът в своя залез също е красив
нищо,че в краката няма вече младост,
нищо,че перчемът е напълно сив.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s